Р Е Ш Е Н И Е
№ 260081
гр.Свищов, 16.08.2021г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 04.08.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№793 по описа за 2019г., за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правна квалификация чл.200 от КТ
за неимуществени вреди в размер на 18 000лв. и имуществени вреди в размер
на 309,20лв.
Ищецът В.Б. *** твърди, че е
заемал длъжността „машинен оператор банциг” при дружеството ответник. На
22.01.2019г. докато е изпълнявал трудовите си задължения на работното си място
е претърпял трудова злополука при работа с машина – пендулен
настолен ръчен циркуляр. Твърди, че до този момент същият бил работил като общ
работник като изпълнявал предимно товаро-разтоварна дейност без да има достъп
до дървообработващите и режещи машини. Заявява, че към момента на инцидента
машината, на която му била възложена работата нямала работещ предпазител на
въртящият се диск, не е имало и механизъм, който да осигури неподвижност на
режещият се материал. Това налагало ищецът да държи с едната ръка дървените
заготовки, а с другата – да пуска и спира машината. По време на рязането на
трета заготовка, поради липсата на механизъм, който да застопорява неподвижно
обработвания детайл, режещият диск завърта дървото, което ищецът режел и
увличайки ръката му режещият диск (без предпазител) прерязал палеца на лявата
му ръка. Ищецът бил с ръкавици поради ниската температура в цеха, поради което
пръстът му останал в ръкавицата. Веднага след инцидента същият бил откаран в
спешна помощ, където раната му била почистена, била му направена рентгенова
снимка и по спешност откаран в МБАЛ „Св. Пантелеймон
Плевен“ ООД, където отрязания палец бил закрепен и прошит.
Поставени били кюнчерови игли в костта на палеца.
Оставен бил в клиниката по ортопедия и травматология за наблюдение за 3 дни, от
където му била издадена епикриза от 25.01.2019г. Получената травма причинила на
ищеца временна нетрудоспособност. Твърди, че във връзка с получените увреждания
му били издадени 5 бр. болнични листи за временна нетрудоспособност с обща
продължителност 154 дни. Заявява, че злополуката била декларирана от
работодателя пред ТП на НОИ. С разпореждане №5104-04-9 от 08.02.2019г. на ТП на
НОИ гр. В.Търново същата е била е приета за трудова злополука по смисъла на
мл.55, ал.1 от КСО. Разпореждането не било обжалвано и влязло в сила. В РУ
Свищов било образувано ДП №20/2019г. по повод причинена средна телесна повреда
на ищеца. Към момента на исковата молба същото не е приключило. Твърди, че
процесната трудова злополука е настъпила в резултат на технически необезопасена
машина и без да е проведен точен инструктаж за работа с нея без работникът за е
проявил груба небрежност. Твърди, че в резултат на нея е претърпял интензивни
болки и страдания. Работоспособността му е била временно намалена, увреждането
на лявата ръка е причинило постоянни неудобства и дискомфорт в бита през целия
оздравителен процес продължил общо 5 месеца. Освен това бил „левичар“ и с
лявата си ръка вършел всичко в ежедневния си живот. На 27.05.2019г. били
извадени металните игли след което започнал физиотерапия и рехабилитация.
Твърди, че причинената травма е преживял прихо0емоционален шок, чувствал
физически дискомфорт, провел медикаментозно лечение. Към момента продължава да
има затруднения и болки в китката и пръстите на лявата ръка, като движенията
ѝ не са възстановени в пълен обем и сила. Моли съда да се произнесе с решение,
с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 18 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилата трудова злополука, както и
за заплащане на сумата от 309,20 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи заплатени медицински
прегледи и лекарства по време на лечението му. Претендира
лихви за присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането – 22.01.2019г.
Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
с който оспорва насочените срещу него искове. Заявява, че действително между
страните е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор №51 от
10.09.2019г., като длъжността, която заемал е „машинен оператор банциг“. Според
т.1, изр. 2-ро от договора трудовите задължения на ищеца са описани в
длъжностната му характеристика. Твърди, че екземпляр от нея бил връчен на ищеца.
Сочи, че в ответното дружество съществува длъжност „работник, обслужващ
производство“, на която има назначени работници. Оспорва обстоятелството
заявено с исковата молба, че до деня на инцидента ищецът е работел без достъп
до машините. В действителност ищецът ежедневно бил работел на тези машини. На
следващо място оспорва и твърдението, че на 22.01.2019г. от прекия му
ръководител му е поставена задача да нареже дървени трупчета с конкретни
размери. Заявява, че длъжността „ръководител производство“ се изпълнява от Н.К.,
но в деня на инцидента последният не е възлагал на ищеца изработване на
детайли, а е посочил вида и обема на работата за деня, която трябва да бъде
извършена, за изпълнението на която работниците имат необходимата квалификация.
Оспорва обстоятелството, че машината на която е работел ищецът в деня на
инцидента е била неизправна, като е липсвал механизъм за закрепване на режещият
се материали циркулярът е нямал предпазително режещият диск. Заявява, че
машината е била изправна с налични предпазни механизми. Това било установено и
при огледа на местопроизшествието по ДП №20/2019г. Освен това работници на
същата длъжност продължили работа на същата машина, но спазвали правилата за
безопасност на труда. Заявява, че машината на която е станал инцидента има два
предпазни механизма или устройства, налични и изправни към него момент. Първият
от тях е с предназначение да застопорява обработвания дървен детайл. Това са
две стяги, чието предназначение е да закрепят
неподвижно дървения материал към машината преди отрязването на детайл от него.
Изработваните детайли били такива с конкретно зададени размери. Преди
отрязването на всеки от тях дървеният материал се закрепва неподвижно с двете стяги. При закрепването машината не е в работещ режим. Едва
след закрепването на материала същият се отрязва. След това дървения материал
се освобождава от стягите, премества се в посока
режещият диск, който е в неработно положение, отново се закрепва неподвижно с
двете стяги и се отрязва следващия детайл с режещия
диск. След това процедурата се повтаря в същата поредност на освобождаване на
обработвания материал.
Вторият защитен механизъм е предпазител към режещият диск. Дискът бил
разположен така в машината, че да бъде на равнина перпендикулярна на плота, на
който се закрепва дървения материал. Този диск е подвижен и с дясна ръка на
оператора се насочва от горе надолу, при рязане. Той се привежда в режим на
рязане чрез навеждането към плота, т.е. преди това дискът не е в работен режим.
При тази технология на работния процес задействането на режещия диск се
извършва с дясната ръка на оператора. Дискът се насочва перпендикулярно към
неподвижно закрепения материал и лявата ръка на оператора не участва в процеса
на отрязване на детайла, а също не се намира в близост до режещия диск.
Заявява, че ищецът умишлено не е ползвал предпазния механизъм, който
застопорява дървения детайл, което е нарушаване на трудовата дисциплина.
Заявява, че ищецът умишлено и в нарушение на трудовите инструкции не е
задействал първия предпазен механизъм. Според ответника същото е поведението му
и при втория предпазен механизъм, като е допуснал лявата му ръка да попадне в
равнината на въртене на режещия диск. Изразява становище, че ако ищецът е
използвал първия предпазен механизъм, нямало да се стигне до инцидент. Същото
сам признавал в исковата молба с твърдението, че не е закрепил неподвижно
детайла и същият е прилагал физическа сила с лявата си ръка с цел да държи
дървения материал. По този начин при завъртане на дървения детайл , той е увлякъл
лявата му ръка, палецът на която попаднал под диска на машината, задействан с
дясната му ръка. Заявява, че ответното дружество е провело инструктаж по
безопасни и здравословни условия на труд – начален и периодичен. Същият е
проведен от Б.П., която разполага с необходимата квалификация. Освен това
допълнително в дружеството е разработена и утвърдена инструкция за безопасност
при работа с настолен циркуляр, с която ищецът също е запознат. Изразява
становище, че отговорността е на ищеца, който е нарушил всички нормативно
установени негови задължения. Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.1 от КТ
работодателят не би следвало да носи отговорност.
Алтернативно изразява становище, че ищецът е допринесъл за трудовата
злополука на 90% поради това, че е проявил груба небрежност, което е довело
инцидента и затова отговорността на работодателя следва да бъде намалена на 90%
на основание чл.201, ал.2 от КТ. При определяне размера на евентуално дължимото
на ищеца обезщетение следва да се има предвид, че размерът на обезщетението за
претърпените имуществени и неимуществени вреди следва да бъде намален на
основание чл.200, ал.3 от КТ с полученото от него обезщетение по обществено
осигуряване – 3000 лева. Прави възражение за прихващане за посочената сума. При
определяне размера на евентуално дължимото на ищеца обезщетение следва този
размер да бъде намален с размера на получените от ищеца суми за застрахователно
обезщетение по сключените договори за застраховане на работниците и служителите
на основание чл.200, ал. 4 от КТ. Твърди, че на ищеца е заплатено
застрахователно обезщетение от ЗК „Лев инс“ – сумата
от 10000 лева. Прави възражение за прихващане за посочената сума. Освен това
твърди, че ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 212 лева болничен
престой в МБАЛ Плевен, сумата от 1097,97 лева за заплащане на
здравноосигурителни вноски за възстановяване на здравноосигурителните му права,
както и сумата от 100лева други разноски. Прави възражение за прихващане за
сбора на посочените суми – 1409,97 лева. В тази връзка моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца се
представлява от адв. Д.Д. ***. Поддържа исковата
молба. Претендира разноски.
Ответното дружество, редовно
призовано за съдебното заседание се представлява от адв.П.Д.
***. Поддържа отговора на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните е, че ищецът е бил трудови правоотношения с ответното дружество
„Ф.“АД г. считано от 11.09.2018г. на основание сключен на трудов договор №51/10.09.2018г.
със шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя. Ищецът бил назначен
на длъжността „машинен оператор банциг“ с място на работа – дърводелски цех,
гр.Свищов, Западна индустриална зона на пълен работен ден от 8 часа. Видно от
представената длъжностна характеристика на посочената длъжност, основните
задължения на работника са свързани с работа на следните машини: банциг-гатер,
машина за заточване на ленти, пендулен настолен
циркуляр, многодисков циркуляр. Задачите на работника
според длъжностната характеристика са да обработва дървени трупи и прави
заготовки за палети. Задължение на работника е да спазва технологичната
последователност на операциите, да спазва изискванията за
безопасност на труда и за правилната експлоатация на съоръженията, с които
работи, да спазва техническите и технологичните правила, да спазва правилата за
здравословни и безопасни условия на труд. Ищецът е получил екземпляр на
длъжностната характеристика. По делото е представена служебна бележка №
1600/11.09.2018 г. за проведен начален инструктаж по БЗР на ищеца на датата
11.09.2018г., както и извлечение от книга за инструктаж по БЗ, в което под
№1716 фигурира името на ищеца.
Представени са 3 бр. инструкции на работодателя „Ф.“
АД за безопасност при работа с настолен циркуляр, за безопасна работа с банциг
и за безопасна работа с машина за заточване на банцигови ленти.
Представени са по делото са: Трудово досие на В.Б.,
от което е видно, че същият към 22.01.2019г. се е намирал в трудове правоотношения
с ответника и е заемал длъжността машинен оператор банциг.От длъжностната му
характеристика е видно, че същият следва да извършва дейност по обработка на
дървени трупи, прави заготовки за палети. В т.8 от длъжностната му характеристиа е вменено задължение да спазва изискванията
по безопасност на труда и правилата за експлоатация на съоръженията с които
работи като своевременно извършва техническо обслужване. В т.9е му е вменено да спазва техническите и
технологични правила.
Представени са: протокол за трудова злополука от
24.01.2019 г., съставен от комисия от представители на работодателя и от който
е видно, че във връзка с процесната трудова злополука
комисията не е констатирала допуснати нарушения на нормативните актове, както и
не са установени лица допуснали нарушения. В декларация за трудова злополука от
29.01.2019 г. от работодателя е посочено, че трудовата злополука е настъпила
при рязане на дървени трупчета с дължина 80-90мм.за палети на пендулен настолен ръчен циркуляр от предварително оформени
дървени кросна с диаметър Ф-90мм. Декларирано е, че отклонението от нормалните
действия се дължи на плъзгане и отскачане на дървеното кросно, поради
недостатъчен натиск, а начина на увреждане е от контакт с режещия инструмент на
машината. Представени са актуализация на оценка на риска в обект „Ф.“ АД –
дърводелски цех от СТМ „А.К.“ ООД – Свищов, Служебна бележка № 40/01.06.2018 г.
на СТМ „А.К.“ ООД – Свищов, Заповед № 14/27.05.2014 г. на изпълнителния
директор на „Ф.“ АД, от които е видно, че са спазени изискванията за
безопасност на труда.
Представено е и Разпореждане от ТП на НОИ – Велико
Търново № 5104-04-9/08.02.2019 г., с което е прието, че инцидента с ищеца
представлява трудова злополука.
Видно от представената Епикриза
от *******г. от МБЛ „Св. Панталеймон – Плевен“ ООД
ищецът е изписан с подобрение, а трудоспоспособността
му е временно изгубена, като първоначално получава болничен за 34 дни. Посочено
е, че следва да се правят превръзки на всеки три дни и на дванадесетия ден да
се свалят конците. Представени са и болничен лист № Е20196221270 от *******г., амбулаторен
лист № 443/*******г., болничен лист № Е20196217754 от 26.02.2019 г., видно от
който болничният е продължен с още 30 дни, както и амбулаторен лист № 678/*******г.,
болничен лист № Е20196217888 от 27.03.2019 г., видно от който болничният е
продължен с още 30 дни, болничен лист № Е20196218046 от *******г., видно от
който болничният е продължен с още 30 дни, амбулаторен лист № 1218/*******г., болничен
лист № Е20196218187 от *******г., видно от който болничният е
продължен с още 30 дни – до *******г.
Видно от 3
бр.фискални бонове от 24.01.2019 г. ищецът е заплатил разходи в размер на
147,40лв. към лечебното заведение, а от рецепта и касов бон за закупени
лекарства, се установява, че е закупил такива на стойност 102,00лв.
Представени са и 3 бр.фискални бонове от *******г. на
обща стойност 19,80лв., фискален бон от 25.04.2019 г. – на стойност 40,00лв. и 3бр.
фискални бонове от *******г. на обща стойност 19,80лв. , всички по заплатени
разходи към ДКЦ „Св.Пантелеймон“ООД.
Видно от справка от ТД на НАП Велико Търново от
22.01.2019 г. относно дължими здравноосигурителни вноски, ищецът към дата на
инцидента е дължал здравноосигурителни вноски в размер на 1097,97 лв. Видно от
представения по делото РКО № 22/22.01.2019 г. за
заплащане на здравноосигурителни вноски на 22.01.2019г. и платежно нареждане за
заплащане на здравноосигурителни вноски по сметка на ТД на НАП Велико Търново, работодателят
е заплатил същите в размер на 1097,97лв.
Видно от РКО № 65/*******г., работодателят е
направил разходи в размер на 100,00лв. за трудовата злополука.
Видно от изисканите от НОИ ТП Велико Търново с вх.
№ 6396/11.11.2019 г. документи се установява, че на
ищеца са заплатени общо 1921,22лв. по болнични листи.
Видно от представените по делото документи от трето
лице - „Животозастрахователен
институт“ АД при този застраховател е заведена преписка по щета за трудова
злополука с лицето В.Б.Б.. На същия е заплатено
обезщетение по заведената щета №********** със застраховащ „Ф.“АД в размер на
306,00лв.
По делото е представено ДП № 20/2019 г. по описа на
РУ на МВР – Свищов, съдържащо протокол за оглед на местопроизшествие заедно със
снимков материал, както и 1бр. SD-диск със снимков материал от извършения
непосредствено след настъпилата злополука оглед. В тази връзка по искане на
страните съдът в съдебно заседание извърши оглед на вложения в досъдебното
производство диск със снимки, направени непосредствено след трудовата злополука.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетели:
Св. Х.Б.– сестра на ищеца В.Б., излага, че след
като започнал работа през есента на 2018г. във „Ф.” АД брат ѝ бил много
доволен. Един ден през месец януари 2019г. той ѝ се обадил и съобщил, че
си е срязал пръста на една машина на работа и се налага операция. Бил лекуван в
болнично заведение в гр.Плевен, където пострадалия пръст - палеца на лявата му
ръка бил зашит, тъй като висял на кожата си. Свидетелката изложи, че след
инцидента брат ѝ не можел да се обслужва сам, защото е левичар, изпитвал
силни болки. Освен това не можел да се грижи и за баща им, тъй като дотогава
той вършел тази работа. От това психически се сринал и не можел да спи. След
инцидента ищеца не можел да сгъва палеца си и не можел да държи предмети с
лявата си ръка. От февруари 2020 г. ищецът заминал на работа в Чехия, където
бил оператор във фабрика и сглобявал телевизори. Смята, че изпълнява трудовите
си функции с ръцете си. Към датата на разпита работел в друга фирма, не знае
какво точно работи. След инцидента, от май 2019 г. ищецът пребивавал в Гърция,
но там не бил работил, а е гостувал на майка им.
Св. Б.П. – служител в ответното дружество излага,
че заема длъжността домакин при ответното дружество и е отговорник по безопасни
условия на труда. В изпълнение на втората функция е провела начален инструктаж на
В.Б., както и такъв на работното място, включително за безопасна работа с
процесната машина. Освен това имало табла с инструкция за работа с вяска една
машина, поставени до тях. За тези инструктажи Б. бил подписа си положил лично
пред нея в съответните книги. Свидетелката дава описание на процесния
настолен циркуляр. Същият е поставен върху плот. С него се разкроявало дървен
материал с дължина 90 см. Опорните точки
за стягане на материала били три. - две
опорни равнини под прав ъгъл и трета опорна точка, осигурявана чрез предпазен
механизъм, наричан „стяга”. При използването им материалът е неподвижно
закрепен и няма нужда да бъде държан с ръка. Режещият диск е перпендикулярен на
основната равнина, като от двете му страни има пластмасови предпазители. За да се задвижи диска надолу към
заготовката, трябва да се натисне надолу ръкохватката, която е над диска.
Същият започва да реже приблизително, когато диска достигне детайла. Според
свидетелката машината е налична към датата на разпита, с всички фабрични
механизми за защита на оператора и е в експлоатация. Към датата на инцидента
оценката за риска на работното място е била актуална. Свидетелката изнесе, че от
страна на работодателя след инцидента е
оказано пълно съдействие. Ищецът би откаран с транспорт на ответника до
болничното заведение в гр.Свищов. Били му заплатени здравните осигуровки за
минало време. След като бил изписан бил откаран отново с транспорт на ответника
от болницата в Плевен до дома му. Дружеството му заплатило и болничния престой,
както по време на престоя му били дадени пари на ръка. За предявените й снимки
от фотоалбума към вложеното ДП свидетелката изясни, че в цеха, където е работил
ищеца, е поддържана температура от 18-20 градуса през зимата, а до всяка машина
в цеха има табла с инструкция за безопасна работа с тях. Свидетелката изложи,
че за работа с машините в цеха ищецът е бил обучен от друг работник-Д. Д..
Ищецът при постъпването си на работа заявил, че е работил с такава машина. Заяви,
че за работа с настолния циркуляр се изискват само очила, антифони
и маска. Ръкавици не следвало да има, като същата неведнъж правила забележка на
ищеца да не носи ръкавици. На свидетелката съдът предяви снимки от фотоалбум
към протокол за оглед на местопроизшествие под №8, 9, 10 и 11 на лист 15 и №14
на лист 16 от ДП №20/20119 г. по описа на РУМВР- Свищов. На снимка №8 според
свидетелката били детайли с кръгло сечение. На снимка №9, на която се вижда
детайл върху работния плот на настолния циркуляр, който не е идентичен с
обработвания от ищеца при инцидента. Този предмет бил ограничител, който се
използва при работа с машината.
Св. Н.К. заема длъжността организатор на
производството при ответника. В
длъжността му било да възлага на работниците в цеха какъв вид детайл и в какво
количество трябва да изработят. В цеха, където бил станал инцидента с ищеца
работели трима работници, сред които и ищеца, като всеки обслужвал някаква
машина и нямало общи работници. Излага, че при постъпване на работа на нов
работник, св.Б.П. задължително провежда начален инструктаж, а след това и
инструктаж на работното място. След това към работника се прикрепял и друг
по-опитен работник за около две седмици. Така станало и по отношение на ищеца - св.Б.П. му провела инструктажи, а след това
бил обучен да работи с машините в цеха. Обучението му било проведено от другите
работници, като към него бил прикрепен св. Д.Д.. Виждал
го да работи не само на процесната машина, но и с другите машини в този цех.
Излага, че температурата в цеха е около 18 градуса по Целзий, като не може да
посочи защо ищеца в дена на инцидента е бил с поставени ръкавици.
Свидетелят даде описание на процесната
машина. Режещият диск на машината бил
обхванат от двете страни от предпазител. Под режещия диск се намирал плот,
който има две равнини, които образуват прав ъгъл. Детайлът, който се обработва
пасвал идеално, тъй като същият от едната страна бил предварително скосен под
90 градуса. След като се поставел този детайл, същият се притискал към двете
равнини със стяга и по този начин се застопорявал неподвижно. Свидетелят описа
подробно и в последователност операциите при работа с настолния циркуляр. Последният
се задвижва от ръкохватка, която се намира над диска и се натиска надолу. В
долната част на машината предварително се поставя детайла, който ще се изрязва.
Според свидетеля няма значение
дали оператора на машината е левичар, тъй като застопоряването на детайла,
който ще се изрязва може да стане както с лявата, така и с дясната ръка. Същото
било и привеждането на режещия диск – няма значение с коя ръка ще работи
оператора. Когато се отрежел детайл, диска трябвало да се върне нагоре. Едва
след това да се разхлаби стягата и да се освободи
останалата част от изрязваната заготовка. Според свидетеля обработваната от
ищеца заготовка първоначално е била в цилиндрична форма с диаметър 90 мм. След
това тя се скосявала под прав ъгъл от две страни на друга машина (банциг) и
едва тогава била обработвана с настолния циркуляр. С него били отрязвани
детайли с дължина от 8-9 см.
Според свидетеля, в деня на инцидента същият бил
уведомен от работник от цеха на ищеца за случилото се. Веднага отишъл там и
пресрещнал ищеца, който вървял сам и не бил много зле. Веднага го качил в
служебен автомобил и го откарал до болницата в гр.Свищов. Там му била оказана
първа помощ. След това се установило, че в тази болница не могат да му
помогнат, като това можело да се случи в болница в гр.Плевен. Междувременно се
установило, че ищеца няма плащани здравни осигуровки за минало време.
Свидетелят уведомил управителя на дружеството, който казал, че веднага ще му ги
плати. След това с автомобила свидетелят и ищеца се върнали до дружеството,
взели пари и продължили към гр.Плевен. По пътя на три пъти го питал какво се е
случило, но ищеца мълчал. Там в болница свидетелят му помогнал да бъде приет, купил
му храна и му оставил пари, в случай че са му необходими.
Свидетелят изнесе, че е бил член на комисията,
проверявала дали инцидента е трудова злополука. Комисията не е установила
нарушения от страна на работодателя, които да са в причинна връзка с този
инцидент. Категоричен е, че на снимки №19 и №23 от предявения му фотоалбум към
ДП се вижда отпадъчни продукти от работа с друга машина, т.нар. „кросна”. Сочи,
че непосредствено до всяка машина в дърводелския цех има инструкции за работа с
тях.
Св. Д.Д. е колега и
познат на ищеца В.Б..*** и общували както на работното им място, така и в
селото. Изпълнява същата длъжност като ищеца. Очевидец е на инструктирането на
ищеца от св. Б.П., както и на практическото обучение на ищеца. Свидетелят също
изясни подробно конструкцията на циркуляра, механизма за неподвижно закрепване
на обработваните с нея заготовки и поредността на операциите при работа с
машината. Сочи, че в деня на инцидента цехът е бил отоплен. На него и на ищеца
било зададено от св. К. да изработват детайли за дървени палети. Б. е трябвало
да реже детайли „крачета” на палетите. Самите
заготовки предварително били обработени на друга машина- банцинг,
където получават формата и размерите, с които се обработват на настолния
циркуляр. Чрез тази предварителна обработка им се предава прав ъгъл с две
страни, които да пасват върху работния плот на настолния циркуляр. Не може да
посочи каква е била формата и с какви размери е била заготовката, рязана от
ищеца при инцидента, защото бил с гръб към него при настъпването му.
Категоричен е, че при огледа на местопроизшествието от служители на РУМВР-
Свищов като демонстрация върху работния плот на циркуляра е поставен детайл с
кръгло сечение, като счита, че не с такива форма и сечение е била заготовката,
обработвана от ищеца. Според свидетеля след като излязъл от болницата, той
отишъл да живее при сестра си. Първоначално си служел с четири пръста и казвал,
че изпитва болки. След като се
възстановил заминал за Гърция, къде от ищеца научил, че е работил в склад. След
това замина за Чехия.
По делото е изготвена съдебно- техническа
експертиза, изготвено от инж. Е.С.- експерт по здравословни и безопасни условия
на труд, неоспорена от страните. Експерта е заключил, че процесната
машина Герунг циркуляр 0305mm 2000W МЕТАВО KS 305 М е
закупена от фирмата като нов продукт. Окомплектована е със всички необходими
съоръжения за нормална и безопасна експлоатация. Според експерта на снимките от
досъдебното производство № 12,14,18 се вижда въпросния предпазен механизъм за
застопоряване на детайлите. При извършеният оглед на машината, механизма също
бил монтиран на нея. По думите на работниците, с изключение на В.Б.Б., настолния циркуляр е бил оборудван с този механизъм. В
заключение процесната машина Герунг
циркуляр 0305mm 2000W МЕТАВО KS 305 М е оборудвана с предпазен механизъм за
застопоряване на обработвания детайл. Предпазният екран е част от
машината и не може така лесно да се монтира и демонтира от нея. Когато е в
неработещо положение/горно положение/, той изцяло покрива режещият диск. При
постепенно смъкване на главата на машината, предпазния екран започва да се
прибира, а режещият диск започва да се развърта. Според вещото лице от
доказателствата по делото се установява, че машината
е била изправна и е разполагала с изправни предпазни съоръжения - механизъм за застопоряване
и предпазен екран, като за липсата им споменава единствено ищеца. Пострадалият
при трудовата злополука ищец при работа с процесния
циркуляр не е използвал предпазния механизъм за застопоряване на дървения
детайл, въпреки изричните указания на производителя и инструкцията за работа с
въпросния циркуляр. Ако беше използвал този механизъм, лявата му ръка нямаше да
участва в процеса на рязане и нямаше да бъде увлечена под режещата част на
диска. Когато ръката бъде увлечена по този начин предпазният механизъм на
режещия диск не може да предпази работещия, защото при процеса рязане
предпазния екран се прибира и оголва режещия диск. Машините
като процесният циркуляр не могат да бъдат на 100%
безопасни дори и при използването на предпазните съоръжения. Няма фирма
производител, която да гарантира пълна безопасност. Предпазните механизми в
комбинация със спазването на техническите и технологични правила за работа и
безопасните правила за работа с машината гарантират минимизиране на риска от нараняване.
Ако предпазният механизъм по т.1 е бил използван нямаше да се стигне до
злополуката. Предпазният екран по т.2 няма отношение за инцидента, защото при
самият процес на рязане, той се прибира почти изцяло в машината. Във
всички необходими документи като служебни бележки, книга за начален и
периодичен инструктаж, в които са упоменати въпросните правила за здравословни
и безопасни условия на труд фигурира подпис. Според вещото лице работника не се
е погрижил за собствената си безопасност, като не е спазил инструкцията за
безопасна работа с настолен циркуляр и инструкцията одобрена от работодателя.
Ако се приеме, че предпазния, механизъм за закрепване на дървения детайл е бил на машината, защо не
е използван и ако не е бил на машината, защо не е докладвал на прекия си
ръководител за липсата му и да не извършва трудова дейност с процесната машина. Ищецът не е използвал правилно машината
- Герунг циркуляр 305mm 2000W МЕТАВО KS 305 М.
Използвал е при работа и предпазни ръкавици, въпреки забраната за тях, като е
придържал с ръка дървен детайл в процеса на рязане в близост до режещия диск.
Не
е информирал работодателя или друго длъжностно лице за евентуален проблем с
безопасността при използването на процесната машина и
че не е бил запознат с нея.
Според вещото лице не се допуска обработване на
детайли без използване на приспособление, което да осигури притискане и
закрепване на плота. Това е съгласно инструкцията за безопасна работа, дадена
от самия производител. Особено се касае когато детайлите са с малък размер и
ръката може да попадне под режещия диск. Материалът за рязане се наглася и се
премества на ръка на плота на машината. Циркуляра в този момент е в неработещо
положение/горно положение с предпазен екран/. След като детайла бъде застопорен надеждно, едната ръка не е на машината, а
другата държи ръкохватката й. Не се допуска подаване на детайла с ръце когато
машината е в работно положение. Работещият стои в равнината на режещият диск,
но когато всички мерки за безопасност са взети и са спазени технологичните
изисквания, работещия/части от тялото му/са на безопасно разстояние от режещата
част на диска. Ищецът не е спазил
изискванията на Инструкцията за безопасна работа с процесния
циркуляр. Той е бил с предпазни ръкавици и не е използвал предпазния механизъм
за застопоряване, като по този начин, като е държал детайла с ръка е бил в
опасна близост до режещата част на диска. Той не е спазил изискванията на
длъжностната му характеристика за здравословни и безопасни условия на труд.
Площта
на притискащата пета е приблизително 50 квадратни сантиметра, метална е петата
и с форма - скосен правоъгълник. Чрез притискащата пета не може
да се осигури 100% неподвижност на детайли с кръгло или неправилно сечение.
Целта на закрепващият механизъм е ръката да бъде свободна, за да се държи
далеко от режещия диск. Процесният
циркуляр е закупен като нов и окомплектован с всички необходими детайли за
безопасна работа. Всяка промяна в размерите и формата на приспособленията не се
допускат от производителя и фирмата не гарантира безопасната работа на
циркуляра.
По изготвената по делото съдебно-графическа
експертиза, вещото лице е заключило, че подписите в „КНИГА ЗА ИНСТРУКТАЖ“ на
фирма „Ф.“ АД от № съответно №1600/11.09.18 г. №1676/11.09.18 г. и
№1716/06.12.18 г. в колона 7, а също и подписите срещу името В.Б.Б. за получени ръкавици в папка „РАБОТНО ОБЛЕКЛО - ЛПС“
2018 г. на фирма „Ф.“ - дърводелски цех от 19.09.2018 г. и 02.10.2018 г. са
положени от В.Б.Б.. Подписите за получени ръкавици в
папка „РАБОТНО ОБЛЕКЛО - ЛПС“ 2018 г. на фирма „Ф.“-дърводелски цех от
05.11.2018 г., 27.11.2018 г., 04.12.2018 г.
и 17.12.2018 г. вещото лице е заключило, че не може да се отговори дали са
положени от лицето В.Б.Б..
От заключението на съдебно-медицинската експертиза
се установява, че вследствие на претърпяната трудова злополука на 22.01.2019
година В.Б. е получил открито счупване на първата метакарпална
/предкиткова/ кост на лявата си ръка, както и обширна
мекотъканна рана засягаща значителен процент от напречника на тенъра-срязвания на
мускули,сухожилия на последния.Обилно и интензивно кървене. Освен това е имал и
не само срязвания, но и размачкване и смазване на всички засегнати мекотъканни структури. Имало е и дефекти на тъканите
тъй-като увредата е причинена не от гладко срязващ
агент, а от диск който има съответен чапраз. Възстановяването
на Б. е продължило около 5 месеца и е вероятно да се е възстановило в
значителна степен от тежкото увреждане. Във времето за възстановяване се
включва не само това до установеното срастване на коста
и изваждане на иглите, но и последвалата физиотерапия и рехабилитация на първи
лъч на лявата ръка. Налице е пряка причинно-следствена връзка между полученото
увреждане и настъпилата след това временна нетрудоспособност. От наличната
документация липсват убедителни данни за трайни последици за здравословното
състояние на ищеца вследствие на процесното
увреждане. Възможно е понякога да чувства несигурност и известна слабост при захват с лявата ръка, но рядко и при дадени
обстоятелства.Възможни са метеотропни реакции при
промяна на времето.До този момент е настъпило дефинитивно , костно и мекотъканно възстановяване от получените травми. Не се
очаква да настъпят усложнения или влошаване на статуса и функцията на палеца на
лявата ръка. В момента на срязването
от диска болният е имал силна и много силна болка както и това, че е преживял
значителен стрес и емоционално натоварване. В следващите няколко часа до
оперативната интервенция е изпитвал силни болки. Всеки опит за движение усилват
оплакванията. Имал обилно кървене, което частично било овладяно от направената
първична обработка и последваща превръзка на раната
още в Свищов. Първите 3-5 дни от операцията е имал постоперативни болки, които
постепенно са намалявали тогава и в следващите дни. Била му е проведена
постоперативна обезболяваща терапия. След изписването му болките са намалели. На
30-тия ден от операцията гипсовата лонгета е била
премахната и тогава е имал слаби и непостоянни болки, но подобни такива е имал
и до изваждането на иглите от коста три месеца по-
късно. Усилване на болките е имал и при провеждането на рехабилитационните
курсове с цел да се раздвижат ставите по първи лъч /палеца/ на лявата ръка.
При така приетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна. За да се уважи този иск, следва да се установи,
че страните са били в трудовоправни отношения, че
работникът е претърпял трудова злополука, в следствие на която е настъпила
нетрудоспособност или смърт и причинна връзка между вредите и злополуката.
Безспорно между страните е, че са били в трудови
правоотношения към датата 22.01.2019 г. Ищецът е изпълнявал длъжността „машинен
оператор банциг“, като едно основните му задължения според длъжностната
характеристика на заеманата от него длъжност, код по НКПД – 81722002, е работа
с пендулен настолен циркуляр. От представените по
делото писмени доказателства и показания на разпитани свидетели се установява,
че ищеца е бил запознат с длъжностната си характеристика, спецификата на
работа, както и че от назначени от работодателя лица са провеждани ежедневни
инструктажи за безопасност на полагания труд.
На посочената дата, сутринта, ищеца заедно с двама
свои колеги, сред които св. Д.Д. започнали работа в
цеха, където се намирала процесната машина. Преди да
започнат работа през цеха минал св. Н.К., който казал на работниците колко и
какви детайли трябва да изработят за деня. Ищецът, започнал работа с настолния
циркуляр. При рязане на една от заготовките, лявата му ръка попаднала в работната
зона на машината и режещия диск на машината порязва палеца му. Усетил силна
болка и извикал. Дошли неговите колеги, както и св. К., като последния го
откарал веднага в МБАЛ-Свищов, а от там в МБАЛ “Св. Пантелеймон“
в гр. Плевен. След прегледа и рентгенографията се установило, че е налице открито
счупване на първата метакарпална /предкиткова/
кост на лявата си ръка,както и обширна мекотъканна
рана засягаща значителен процент от напречника на тенъра-срязвания на мускули, сухожилия на последния. Обилно
и интензивно кървене. Освен това е имал и не само срязвания,но и размачкване и
смазване на всички засегнати мекотъканни структури. Имало
е и дефекти на тъканите тъй-като увредата е причинена
не от гладко срязващ агент, а от диск който има съответен чапраз. Според вещото лице по
неоспорената съдебно медицинска експертиза е налице пряка причинно-следствена връзка между
полученото увреждане и настъпилата след това временна нетрудоспособност.
Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа. В
настоящия случай страните не спорят, увреждането е станало по време на работа
по повод извършваната работа. Злополуката е призната за трудова и регистрирана
по предвидения в чл. 55 от КСО, съгласно Разпореждане № 5104-04-9/08.02.2019 г.
на ТП на НОИ - Велико Търново - л.7 по делото. Писмените доказателства и съдебно - медицинската
експертиза, обосновават извод, че увреждането е в пряка причинна връзка с
причинената трудова злополука.
Следователно налице са елементите от фактическия
състав на чл. 200 КТ за ангажиране на отговорността на работодателя.
Отговорността е безвиновна и той отговаря за
причинените на работник вреди при и по повод изпълнение на работата.
Работодателят се позовава на разпоредбата на чл.
201, ал. 1 от КТ, която изключва отговорността му, ако работникът е причинил
увреждането умишлено. Освобождаване от отговорност по чл. 201, ал. 1 КТ настъпва при доказване, че пострадалият е причинил умишлено увреждането - умисълът трябва да е насочен не към нарушение
на установените правила, а към самото увреждане. Това означава, че за да
отпадане отговорността на работодателя изцяло, следва да е установена вина в
работника при двете форми на умисъла - искал или допускал да бъде увреден -
пряк или евентуален умисъл. В настоящия случай от доказателствата по делото не
може да бъде направен извод, че субективното отношение на ищеца към настъпилото
увреждане покрива някоя от двете форми на умисъла. Конкретно не се доказва той
да е допускал да бъде увреден като се е съгласил с евентуалното настъпване на
този факт, за да е налице евентуален умисъл от негова страна. В този смисъл
съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че ищецът умишлено е
причинил трудовата злополука, тъй като е нарушил всички установени с инструкцията
за работа с машината негови задължения при работата с нея в деня на злополуката.
При
доказване на такива нарушения, действията на пострадалия биха се определили като небрежност, но не и като
умисъл.
По възражението за допринасяне от страна на
пострадалия за настъпване на трудовата злополука, допускайки груба небрежност.
По принцип груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е неполагане на
дължимата грижа, която би положил и най-небрежният работник, зает със
съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. При приемане наличието на хипотезата на чл. 201, ал.
2 КТ, отговорността може да се намали, но не и изцяло да отпадне, като следва
да се съобрази обективното съотношение на приноса на пострадалия в настъпването
на вредата.
От събраните по делото доказателства по безспорен и
котегоричен начин се установява, че пострадалият при
трудова злополука ищец е запознат с длъжностната характеристика и са проведени
съответните инструктажи, съгласно изискванията на нормативната уредба. В тази
връзка неоснователни са доводите на ищеца, че от страна на работодателя също са
допуснати редица нарушения относно осигуряването на здравословни и безопасни
условия. Ищецът е преминал първоначален
инструктаж по безопасност и здраве. Декларирал е, че е запознат с инструкцията за безопасност при
работа с настолен циркуляр и инструкцията за безопасна работа с банциг. Имал е
задължение по длъжностната характеристика да спазва изискванията по безопасност
на труда и правилата за експлоатация на машината. След проведеното въвеждащо
обучение е констатирано, че може да започне самостоятелна работа. Писмените
доказателства по делото относно тези обстоятелства, кореспондират със
свидетелските показания, установяващи, че работниците са инструктирани по
въпросите на безопасност на труда, както и с посочената инструкция.
В този смисъл бе направено оспорване на истиността на представеното извлечение от Книгата за
инструктаж и списъци на лични предпазни средства. Оспорването на документ е
особено производство, развиващо се в рамките на процеса, което приключва с
нарочено определение, респ. с произнасяне за истинността на оспорения документ
в мотивите на решението. Доказателствената тежест в
производството оспорване истинността на частен документ (чл. 193, ал. 3 от ГПК)
в конкретния случай лежи върху страната, която го оспорва предвид факта, че
оспореният документ носи подписа на оспорилата го страна - ищеца и в нейна
тежест е да докаже неистинността на оспорения документ. Видно от заключението
на допуснатата и приета съдебно- графическа експертиза, която съдът кредитира,
тъй като заключението по нея е добросъвестно изготвено и съобразно поставената
задача, става ясно, че подписите, положени в оспорената книга за инструктаж,
както и по отношение на два от подписите, положени в списъци на лични предпазни
средства са положени от ищеца. Следователно тези документ се явяват автентичен,
т.е. съдът признава, че оспорването по отношение на оспорен тия документ не е
доказано.
Видно от заключението на съдебно - техническата
експертиза ищецът не е спазил изискванията на Инструкцията за безопасна работа
с процесния циркуляр. Той е бил с предпазни ръкавици
и не е използвал предпазния механизъм за застопоряване, като по този начин,
като е държал детайла с ръка е бил в опасна близост до режещата част на диска. Според
експерта той не е спазил изискванията на длъжностната му характеристика за
здравословни и безопасни условия на труд. От показанията на разпитаните по делото
свидетели става ясно, че в момента на инцидента не е имало преки свидетели
очевидци на действията на ищеца. В съдебно заседание вещото лице посочи, че не
може да каже дали е използвана стягата или не, но
работника е бил длъжен да я ползва. По повод спорния въпрос дали заготовката е
била с кръгло сечение или със сечение под прав ъгъл от двете страни, а в
останалата час с кръгла форма, съдът намира, че същото в случая не от такова
съществено значение, доколкото според вещото лице и при този случай самата
форма отново не отговаря на препоръките на производителя на машината, които
същият е дал в указанията за експлоатацията й. Безспорно по делото се доказа,
че диаметърът е около 80-90мм., а дължината – 900мм., при положение, че за процесната машина това са 200/77мм. Важното е, че вещото
лице е категорично, че ако работника бе използвал стягата,
то до инцидента е нямало да се стигне. В този случай е можело изрязвания детайл
да хвръкне, но не и режещия инструмент да увлече ръкавицата на ищеца и да
отреже пръста му. В подкрепа на този извод са и свидетелските показания на
работниците, от които се установява, че понякога при рязане материала отскача.
Както бе казано съпричиняване
при трудовата злополука има винаги, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Отговорността на работодателя може да се намали само
когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и внимание,
пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил грижа,
каквато и най-небрежният би положил при същите обстоятелства. Преценката за
положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е
настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с
доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия
е настъпила вредата. В конкретния случай е изяснен точният механизъм на
настъпване на злополуката и действията на работника, довели до увреждането. От
изложеното следва, че има съпричиняване на
вредоносния резултат при груба небрежност. Обезщетението следва да бъде
намалено с 1/3, поради обстоятелството, че ищецът не е спазил изискванията на
Инструкцията за безопасна работа с процесния циркуляр,
ползвал е ръкавици и не е използвал предпазния механизъм за застопоряване, като
по този начин, като е държал детайла с ръка е бил в опасна близост до режещата
част на диска на машината. При определяне на обективното съотношение на приноса
на пострадалия, съдът съобрази и обстоятелството, че по делото не бе установено
по безспорен начин наличието в цеха, където е настъпил инцидента на поставени
инструкции за безопасна работа (при извършения оглед на снимковия материал не
бе констатирано наличие около процесната машина на
поставени инструкции), както и обстоятелството, че работодателят не е спазил
изискванията в експлоатационните документи на процесната
машина и технологичните инструкции за допустими размери, маса н профил на
обработвания детайл, съгласно технологичните инструкции на производителя на
циркуляра.
Съгласно препращащата норма на чл. 212 КТ правилата
за деликтната отговорност (чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД) намират приложение и при отговорността по чл. 200 КТ при определяне на
обезщетението за неимуществените вреди. Съдът намира, с оглед събраните по
делото доказателства за репарация на причинените на ищеца болки и страдания
следва да се определи обезщетение в размер на 12 000 лева, като отчита, че на
същия са били причинени болки и страдания, които са били интензивни в периода на
временната неработоспособност, която е продължила до *******г., т.е. пет месеца
след датата на злополуката. От заключението на вещото лице по изготвената СМЕ
се установява, че захвата на ръката му е възстановен,
но той е по-слаб от този, който първоначално е бил. В тази връзка са и показанията
на неговата сестра, която изнесе, че първоначално същият е бил депресиран, не е
можел да обслужва себе си и своя баща, за когото полагал грижи. Следователно
състояние на ищеца ще продължи до края на живота му такова. Така дължимото
обезщетение следва да се определи на 8000лв. ( намалена сума от 12000лв. с 1/3
с оглед претото от съда съпричиняване).
С оглед възражението на ответника за намаляване на
дължимото обезщетение с получената от работника сума от застрахователя по
сключения договор за застраховане в размер на 306,00 лева, сумата от 1097,97 лв. за платени здравно
осигурителни вноски на В.Б., както и сумата от 100лв. заплатена от работодателя на ищеца след
инцидента за лични нужди, която като доказателство по делото е приложен разходен
касов ордер издаден от работодателя и предвид нормата на член 200, ал. 4 от КТ,
съдът намира, това възражение за основателно, поради което дължимото
обезщетение от 8000 лв. следва да бъде намалено с така получената сума като на
ищеца ще се присъди обезвреда за претърпени
неимуществени вреди от 6496,03 лева.
По отношение на претенедирана
сума от 212 лв. за заплатени разходи за лечение от работодателя, същото е
неоснователно, доколкото доказателства в тази насока не се представиха,
напротив от приетите доказатества се усановява, разходите за болнично лечение са заплатени от
ищеца.
От събраните доказателства се установява, че ищецът
е плащане по общественото осигуряване в размер на 1921,22лв. По направеното от ответника възражение за
прихващане с така изплатените суми съдът намира, че въпреки буквалния текст на
разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ, обезщетението по общественото осигуряване не
следва да се приспадне от обезщетението за имуществени вреди, тъй като то
обезщетява именно такива вреди. Обезщетението за временна неработоспособност
обезщетява оставането на болното лице без работа за периода на
неработоспособността, т.е. обезщетява имуществени вреди. Няма нито правна, нито
житейска логика, обезщетяването на един вид вреди /имуществени/ да се отразява върху
размера на друг вид вреди /неимуществени/. По изложените съображения съдът
намира, че и тази сума не следва да се прихваща от определеното на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди.
На осн. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 212 от КТ на ищеца се дължи законната
лихва върху обезщетението от деня на увреждането – 22.01.2019 г. до
окончателното плащане на обезщетението.
Предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ за
заплащане от ответника на ищцата на сумата от 309,20 лв. - обезщетение за
имуществени вреди за заплатени медицински прегледи и лекарства, съдът намиа иска за основателен, доколкото от представените
касови бонови се установи, че ищецът е направил разходи за тази сума.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна
сумата 457,92 лева, представляваща направените разноски по делото, съразмерно
на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК на "Ф." АД следва да
бъде присъдена по съразмерност сумата от 863,30 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС-Свищов дължимата държавна такса върху уважените искове, като
същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК възлиза на 322,12 лева, съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.Д.Ф. да заплати на В.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 6496,03 лева (шест
хиляди четиристотин и деветдесет и шест лева и 03 ст.), представляваща
обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на трудова злополука,
претърпяна на 22.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на настъпване
на увреждането – 22.01.2019 г. до окончателното плащане на дължимата сума, като
отхвърля предявения иск за неим. вреди за разликата над присъдения до пълния
предявен размер от 18 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ф.“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.Д.Ф. да заплати на В.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 309,20 лева (триста
и девет лева и 20 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди на осн. чл. 200 от КТ за заплатени медицински прегледи и
лекарства, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането –
22.01.2019 г. до окончателното плащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК „Ф.“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Л.Д.Ф. да заплати на В.Б.Б. с ЕГН **********,
с адрес *** направените по делото разноски в размер на 457,92 лв.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК В.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на „Ф.“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Л.Д.Ф. направените по делото разноски в размер на 863,30 лв.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК „Ф.“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Л.Д.Ф. да заплати в полза на бюджета по сметка на РС-Свищов
ДТ в размер на 322,12 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: