№ 1691
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500373 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 47706 /17.07.2020г.,
подадена от „Мактер Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1309, район Възраждане, бул. „Т. А.“ 137, ет.7, представлявано от арх. М.Б. –
управител, срещу решение № 2482 / 19.06.2020г., поправено с решение No 261797/
23.12.2020г., постановено по гр.д. № 16 821 / 2013г. на ВРС, 25 с-в, В ЧАСТТА, с която е
ОТХВЪРЛЕНО искането на „Мактер Консулт“ЕООД за осъждането при условията на
солидарност на „Пазари“ЕАД, като е ОТХВЪРЛЕН и предявеният от „Мактер
Консулт“ЕООД, ЕИК: ********* срещу „Пазари“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.“Дрин“№65, представлявано от изпълнителния директор
Н.Р., иск с правно основание чл.267,ал.1, изр.2 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 500 лева, представляваща част от главница в размер на 450 000 лева,
представляваща възнаграждение за извършена работа по сключен между ответниците
договор за консултантски услуги от 05.11.2002г., която е била изпълнена от „Мактер
консулт”ЕООД и полезна за поръчващия „Пазари”ЕАД, както и В ЧАСТТА, с която е
ОТХВЪРЛЕН и предявеният от „Мактер Консулт“ЕООД, ЕИК: ********* срещу „Пазари“
ЕАД, ЕИК : ********* и „Виа Монеда“ООД, ЕИК: *********, иск с правно основание чл.86
ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 500 лева, представляваща
1
част от сумата 341 317.78 лева, претендирана законна лихва за забава върху цялата главница
за периода 25.01.2005г. до 30.06.2012г. Жалбоподателят е осъден и да заплати сторените
съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. Твърди, че
направените от първоинстанционния съд изводи са неправилни и некореспондиращи с
доказателствения материал по делото. Посредством така сключения договор за цесия,
изпънителят по Договор за консултантски услуги от 05.11.2002г. и анекс от 08.04.2003г.,
неразделна част от същия - „Виа Монеда" ООД е прехвърлило на „Мактер Консулт“ ЕООД
онази част от вземането си към „Пазари" ЕАД, която касае изготвянето на комплексния
инвестиционен проект, в това число и правото си по чл. 267, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД -
вземане за полезно извършена работа във връзка със същия и чл. 268 ЗЗД - вземане за
извършената работа, направените разходи и печалбата, която би получил изпълнителя на
възложената работа. Тези обстоятелства не били отчетени в оспорваното
първоинстанционно решение. ВРС не бил обсъдил или вникнал в гореописаната цесия и
правата, които същата била породила за „Мактер консулт“ ЕООД. По отношение на
изпълнението на договорните задължения на изпълнителя „Виа Монеда“ ООД и приемането
на така изработеното от възложителя „Пазари“ ЕАД, твърди, че за преминаване на властта
върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и изразяване на изявление от страна на
поръчващия, че счита работата за съобразена с договора, както и за експлоатацията на
процесния КПИИ по чл 150 от ЗУТ в случая свидетелстват - приетите по делото, но
останали необсъдени в горецитираното решение: Разрешение за строеж, издаденото на
25.01.2005г., референцията за качествено изготвения проект от изпълнителя „Мактер
Консулт" ЕООД, заключението на приетата по делото СТЕ относно високата стойност на
проекта и констатациите, сочещи използването на същия от ответника „Пазари" ЕАД в
съответствие с технологичното му предназначение. Тези доказателства обаче не били
получили дължимото им се тълкуване в решението на ВРС. Сочи, че приемането на
изработеното от „Виа Монеда" ООД - изпълнител по договор от 05.11.2002 г. е надлежно
извършено от поръчващия- „Пазари" ЕАД. Този факт бил безспорно доказан и съдебно
признат от ответника. Обосновава се като сочи, че от приетото и неоспорено по делото
заключение на ВЛ И.К. се установява, че комплексният проект за инвестиционна
инициатива по чл 150 от ЗУТ е приет и одобрен от възложителя, за което е издадена и
референция със суперлативи за проектанта „Мактер Консулт" ЕООД. Този факт, съобразен
със изводите на СТЕ, че ответникът „Пазари" ЕАД се е ползвал от изготвения проект водел
до извода, че Възложителят е приел изпълнение на части, като е ползвал проекта и е
реализирал голяма част от решенията му на практика. Твърди, че процесният комплексен
проект за инвестиционна инициатива по чл. 150 от ЗУТ за строеж на „Централен пазар" на
гр. Варна „може да бъде полезен за поръчващия" „Пазари" ЕАД, каквото е и изискването на
разпоредбата на чл. 267, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД. Доказателства в тази насока са референция
с изх. № 266/16.07.2004г., в която се криело признанието за полезността на изготвения от
ищеца проект, както и заключението на вещото лице. Предвид гореизложеното следвало
безспорно да се потвърди фактът, че изготвеният Комплексен проект за инвестиционна
2
инициатива по чл. 150 от ЗУТ за строеж на „Централен пазар на гр. Варна" не просто е бил
изпълнен, приет и може да бъде полезен за поръчващия - дружеството „Пазари" ЕАД, но
последното се е възползвало от същия и е реализирало на практика достигнатите с него
решения. Така, възложителят „Пазари" ЕАД е приел изпълнение на части на възложеното с
Договор за консултантски услуги от 05.11.2002г., като е ползвал изготвения от ищеца
КПИИ. Ето защо, след като е приел изпълнение на части и е ползвал КПИИ, би следвало да
заплати изработеното - чл. 267, ал. 1, предл.2-ро ЗЗД. Досежно установяване и доказване
размера на дължимото възнаграждение в производството следвало да се съобрази, че
процесната сделка е търговска, тъй като страните по същата са търговци. Съгласно чл. 287
ТЗ, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от
тях сделката е търговска и не следва друго. Не е предвидено изключение за договора за
изработка и следва по аналогия на закона разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ да намери
приложение за процесния договор, тъй като е сключен под режима на търговските сделки.
Доколкото от доказателствените източници не се установява каква е била уговорката между
страните за възнаграждение на изпълнителя при частично приемане и ползване на проекта за
предоставяне на БФП по САПАРД, то се дължи цената, която обикновено се плаща по време
на сключването на договора при подобни обстоятелства. Твърди, че размерът на исковата
претенция напълно съответства с пазарните стойности за проекти за подобни обекти. С
приетата и неоспорена по делото СТЕ се потвърдила тезата, че гореописаната сума, предмет
на настоящото производство е „в средния диапазон на пазарните цени" и като така напълно
съответствала на високата сложност на реализирания КПИИ по чл. 150 от ЗУТ. По
изложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваните части и за
присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Пазари“ ЕАД, с който се оспорват доводите изложени във въззивната
жалба. Твърди, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че
макар и Договор за цесия от 28.06.2012г. да е действителен, с него „Виа Монеда" ООД не е
прехвърлила права по чл.267, ал.1 ЗЗД, тъй като не е разполагала с такива към датата на
сключване на договора за цесия на 28.06.2012г. предвид влизане в сила на Решението от
15.06.2012г. по гр.д.№14090/2010г. на СГС на 11.10.2013г. Не са прехвърлени и права по
чл.268 ЗЗД, тъй като с такива „Виа Монеда" ООД не е разполагала поради това, че „Пазари"
ЕАД никога не се е отказвал от Договора от 05.11.2002г., а и с влязлото в сила решение по
т.д.№518/2010г. на ВОС изрично е прието, че този договор е развален по право, като е
установена и липсата на отказ на „Пазари" ЕАД от договора. Поради горните изводи
приложение намира разпоредбата на чл.100, ал.1 ЗЗД, още повече, че в случая ищецът
разполага с влязла в сила заповед за изпълнение срещу първия ответник и към момента
решението на ВРС е в сила в необжалваната му част срещу „Виа Монеда" ООД.Относно
изпълнение на договорните задължения на ,,Виа Монеда" ООД по Договор от 05.11.2002г. и
приемане на изработката от „Пазари" ЕАД, твърди, че прехвърленото от „Виа Монеда" ООД
на „Мактер Консулт" ЕООД право е по неприета по смисъла на чл.264 ЗЗД изработка, по
3
която приемането от възложителя е правно ирелевантно по общата воля на сключилите
договора от 05.11.2002г. страни. Още по -малко ищецът може да твърди за каквото и да е
правно значение на приемането от „Пазари" ЕАД, след като праводателят му е приел, че то е
правно ирелевантно. Относно полезността на изработеното от „Мактер Консулт" ЕООД
сочи, че в отговора на исковата молба от 31.08.2017г. и в провелото се на 09.05.2018г.
открито съдебно заседание, „Пазари“ ЕАД възразили, че каквато и да е част от изработения
от „Мактер Консулт" ЕООД комплексен инвестиционен проект и в цялост не е използван, не
е полезен и не може да бъде полезен за „Пазари" ЕАД. Този проект е негоден за ползване,
считано от 25.01.2007г., тъй като в издаденото на 25.01.2005г. Разрешение за строеж №10 на
Гл.архитект на Община Варна, в т.8 се предвижда, че съгласно чл.150, ал.5 от ЗУТ срокът на
действие на комплексния инвестиционен проект е 2 години. От 25.01.2005г. до момента не е
стартирана и не е изпълнена строително и по какъвто и да било начин каквато и да е част от
този проект. Издаденото разрешение за строеж никога не е подновявано и същото към
момента не е в сила. Всички взети решения от органа, упражняващ правата на принципала в
дружеството, а именно всички решения на Общински съвет - Варна по комплексния
инвестиционен проект нямат действие, респ. правна стойност, считано от 25.01.2007г.
Следователно проектът в момента е негоден за ползване и не може да бъде използван от
„Пазари" ЕАД. По т.д.№518/2010г. на ВОС между страните не съществува спор относно
срока на валидност на Разрешение за строеж №10/25.01.2005г. Поддържа оспорване размера
на предявените претенции. Твърди, че „Мактер Консулт" ЕООД не може да ползва цените,
уговорени в сключения между него и „Виа Монеда" ООД договор по претенцията си,
насочена против „Пазари" ЕАД, тъй като по силата на цесията същите не са
противопоставими на „Пазари" ЕАД. „Мактер Консулт" ЕООД е ограничен в претенцията си
срещу „Пазари" ЕАД от нормата на чл.5 от Договора от 05.11.2002г. Друга цена на
изработката не е приложима спрямо „Пазари" ЕАД. По делото не са приобщени други
доказателства досежно цената на иска. Изслушаната по делото СТЕ също не установява
точен размер на комплексния инвестиционен проект. Произнася се, че в частта, в която
вещото лице установява полезност на изработката, същата е на стойност от 12 612,66 лева,
без включен ДДС. Поддържа възражението си, че ако въпреки всичко изложено до тук
съдът приеме, че „Мактер Консулт" ЕООД има парично вземане срещу „Пазари" ЕАД, то
авансово платената от „Пазари" ЕАД на „Виа Монеда" ООД сума от 90 000 лева напълно
удовлетворява претенциите за главница и лихва. Обстоятелството, че „Пазари" ЕАД е
заплатило 90000 лева на „Виа Монеда" ООД следва да се приеме за безспорно в настоящото
производство, тъй като има изрична констатация по този факт в Решение №43/29.02.2016г.
по в.т.д.№677/2015г. на ВАпС. Твърди, че ако "Мактер Консулт" ЕООД е разполагало с
каквито и да било права да получи възнаграждение за каквато и да било част от изработен от
него инвестиционен проект, същите са погасени по давност, на основание чл.110 ЗЗД.
Разрешението за строеж на обекта е издадено на 25.01.2005г., от която дата до
предявяването на настоящия иск на 04.08.2017г., включително към датата на депозиране на
молбата по чл.410 ГПК, са изминали повече от 5 години. И претенцията за присъждане на
законна лихва е погасена по давност, тъй като от 25.01.2005г. до предявяването на молбата
4
по чл.410 ГПК и до изменението на иска на 04.08.2017г. са изминали повече от 3 години, на
основание чл. 111, б."в" ЗЗД. Предвид гореизложеното, моли съда да потвърди обжалваното
решение, както и за присъждане на направените съдебни разноски, включително
заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
В открито съдебно заседание, за жалбоподателя се явява лично управителят на
дружество, заедно с процесуален представител – адвокат. Същите заявяват, че поддържат
въззивната жалба, молят съда да уважи същата, като отмени решението на ВРС.
Претендират разноски по представен списък. Депозират писмени бележки в срок, като
развиват подробно доводите си по същество.
В открито съдебно заседание, за въззиваемата страна се явява процесуален
представител, който оспорва подадената въззивна жалба, моли съда да постанови решение,
с което да потвърди първоинстанционното такова и да присъди разноски в тяхна полза.
Депозират писмени бележки в срок, като развиват подробно доводите си по същество.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Възприето е от първоинстанционния съд, че производството е образувано по
обективно и субективно съединени искове, предявени от „Мактер Консулт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Възраждане, бул. „Т.
А.“ 137, ет.7, представлявано от арх. М.Б. – управител, срещу „Пазари” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дрин“ 65, представлявано от
Н.Н.Р., и „Виа Монеда” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Своге, ул. „Ал. Вутимски“ No 5, ет.1, ап.4, представлявано от В.Л.В. – управител, както
следва:
-с правно основание чл.267,ал.1, изр.2 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 500 лева, представляваща част от главница в размер на
450 000 лева, представляваща възнаграждение за извършена работа по сключен между
ответниците договор за консултантски услуги от 05.11.2002г., която е била изпълнена от
„Мактер консулт”ЕООД и полезна за поръчващия „Пазари”ЕАД и с правно основание чл.86
ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 500 лева, представляваща
част от сумата 414 556.09 лева, претендирана законна лихва за забава за периода 25.01.2005г.
до 30.06.2012г.
В условията на евентуалност
-с правно основание чл.268 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно
на ищеца сумата от 500 лева, представляваща част от главница в размер на 370 500 лева,
представляваща вземане за извършената работа, направените разходи и печалбата, която
ищецът би получил във връзка с възложената работа по договор за проектантски работи от
06.01.2003г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на
ищеца сумата от 500 лева, представляваща част от сумата 341 317.78 лева, претендирана
5
законна лихва за забава върху цялата главница за периода 25.01.2005г. до 30.06.2012г.
В исковата молба се твърди, че с Договор за проектантски работи от 06.01.2003г.
„Виа Монеда”ООД е възложило на „Мактер консулт” ЕООД изготвянето на комплексен
проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ за строеж на „Централен пазар на
гр.Варна” и упражняване на авторски надзор по време на строителството. В чл.1,ал.2 от
договора страните конкретизирали възложените дейности като уговорили, че изготвянето на
комплексния проект следва да премине през няколко предварителни етапа, включващи
предпроектни проучвания, изготвяне на предварителна разработка, получаване на
мотивирано разрешение от Кмета на Община Варна, които в крайна сметка следвало да
завършат със съгласуване на проекта с всички компетентни държавни институции в това
число и с Общинския съвет на Община Варна и получаване на разрешение за строеж.
Упражняването на авторски надзор било изведено отделно като възложена работа, за която
страните уговорили и отделно възнаграждение. В чл.3,ал.1 от договора „Виа монеда”ООД и
„Мактер консулт” ЕООД уговорили размера и начина на плащане на дължимото по
договора възнаграждение. Страните се съгласили, че за изготвянето на Комплексния проект
за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ възложителят дължи сумата в размер на
360 000 лева без включен ДДС. Възложителят се съгласил да заплати авансово, до
получаване на разрешение за строеж сума в размер на 55 000 лева, която била получена от
„Мактер консулт” ЕООД. Окончателното плащане по договора за дейностите по
проектиране било обвързано със съгласуване на проекта с Община Варна и с получаване на
разрешение за строеж. На 28.06.2012г. между „Виа монеда”ООД и „Мактер консулт” ЕООД
бил сключен договор за цесия, с който било прехвърлено вземането на „Виа монеда”ООД
към „Пазари” ЕАД по Договор за консултантски услуги от 05.11.2002г. и анекс от
08.04.2003г. Сочи се, че „Виа монеда” ООД вместо да изпълни задължението си по договора
от 06.01.2003г. е прехвърлило на „Мактер консулт”ЕООД вземането си към „Пазари”ЕАД
по договор за консултантски услуги, сключен между „Пазари”ЕАД и „Виа монеда”ООД от
05.11.2002г. и анекс от 08.04.2003г. Прехвърленото вземане с договора за цесия било в
размер на 450 000 лева и представлявало част от вземането на „Виа монеда”ООД срещу
„Пазари” ЕАД по цитирания договор за изготвяне на комплексен проект за инвестиционна
инициатива по чл.150 ЗУТ за строеж на „Централен пазар” на гр.Варна, обхващащ УПИ I и
II, заключен между улиците д-р Пюскюлиев , Дрин и А.К. от кв.333 , 9-ти микрорайон по
плана на гр.Варна, като дейностите били конкретизирани в Договор за проектантски работи
от 06.01.2003г. между „Виа монеда” ООД ООД, консултант на „Пазари”ЕАД за
инвестиционен проект”Пазар производители на варненска област” от една страна и от друга
страна „Мактер консулт”ЕООД. Излага се, че „Пазари”ЕАД е надлежно уведомено за
извършената цесия с нотариална покана със съобщение за цесия от 29.06.2012г. като за
връчването бил съставен констативен протокол от 04.07.2012г. на нот. Людмила Гонова.
Ищецът се позовава на солидарна отговорност на ответниците при твърдения, че същата
произтича от чл.1,ал.4 от договора за цесия при дадено съгласие от страна на цедента „Виа
монеда”ООД да отговаря за изпълнението на вземането, насочено към „Пазари”ЕАД
солидарно. Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило надлежно и съобразно
6
възложеното всички работи по изготвянето на комплексния проект, като тази работа е
приключила с издаването на разрешение за строеж на обекта от Главния архитект на
Община Варна в полза на „Пазари”ЕАД. Твърди се, че изпълнената работа е полезна за
поръчващия „Пазари”ЕАД и последното дружество се е възползвало от изготвения проект.
С решение на СГС Договор №2246/14.08.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ при условията на Специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на
земеделието и селските райони в РБ/Сапарад/, сключен между „Пазари”ЕАД и
ДФ”Земеделие” бил прогласен за нищожен поради липса на съгласие, като договорът между
„Виа монеда „ООД и „Пазари”ЕАД от 05.11.2002г. бил развален по право поради обективна
невъзможност да се реализира предмета на договора. Твърди се, че изпълнената от „Мактер
консулт” ЕООД работа е полезна за поръчващия „Пазари”ЕАД и „Пазари”ЕАД се е
възползвало от изготвения от „Мактер консулт”ЕООД проект, за което свидетелствали
Протокол №48 от заседанието на Общински съвет - гр.Варна, проведено на 24.09.2003г., с
който било изменено ПЗР на кв.333, 9 м.р. на гр.Варна като било променено
предназначението на УПИ II от „ за озеленяване” в „за пазар”, както и издаденото на
25.01.2005г. разрешение за строеж от Главния архитект на Община Варна в полза на
„Пазари” ЕАД. Излага се, че „Мактер консулт”ЕООД не е взело участие в производството
по делото между „Виа Монеда”ООД и „Пазари „ЕАД с предмет заплащане на
възнаграждение по договора между тях от 05.11.2002г., поради което претендира
възнаграждение за онази част от превъзложената му работа, която е била полезна на
„Пазари”ЕАД и от която същото се възползвало и към настоящия момент. Излага се също,
че с договора от 06.01.2003г. „Виа монеда” ООД превъзлага на „Мактер консулт”ЕООД
дейности, за които първото дружество се е задължило със сключения с „Пазари”ЕАД
консултантски договор от 05.11.2002г. и анекс от 08.03.2003г. към същия. Твърди се, че
„Мактер консулт”ЕООД е подизпълнител на консултантски договор от 05.11.2002г., което
било потвърдено от „Пазари”ЕАД с подписаната в полза на „Мактер консулт”ЕООД
референция с изх. №266/16.07.2004г. Излага се, че „Пазари”ЕАД е пряко обвързано с
договора за проектантски работи, тъй като със сключения договор за цесия от 28.06.2012г.
между „Виа монеда”ООД и „Мактер консулт”ЕООД договор за цесия е прехвърлено
вземането на цедента към „Пазари”ЕАД като страните се уговорили, че така прехвърленото
вземане е с оглед на изпълнението на задължението на цедента спрямо цесионера по
договор за проектантски работи от 06.01.2003г.
По предявения иск в евентуалност с правно основание чл.268 ЗЗД се навеждат
следните твърдения :
Твърди се, че поръчващият по договора за консултантски услуги от 05.11.2002г. и
анекс от 08.04.2003г. се отказал от договора поради факта, че не е бил одобрен за
подпомагане по програма от ДФ”Земеделие” поради нищожност на договора с ДФ
Земеделие, като от друга страна поръчващият по договора от 06.01.2003г. „Виа монеда”ООД
не се е отказал от договора, а напротив потвърдил е надлежно изпълнение от „Мактер
консулт”ЕООД като прехвърлил част от своето вземане от „Пазари”ЕАД с цитирания
7
договор за цесия. Излага се, че в изпълнение на уговорките по договор за проектантски
работи от 06.01.2003г. „Мактер консулт”ЕООД е направило разходи в размер на общо
360 000 лева, както следва : 7 419.04 лева за проект изменение на ПУП, 102 806.67 лева за
част Архитектурна; 82 247.30 лева за част Конструктивна; 18 547.60 лева за част Електро;
13 248.28 лева за част Електро- спец. Инсталации; 54 955.84 лева за ОВК; 6084.40 лева за
технолог; 15 897.94 лева за част ВиК; 6869.48 лева за ниско строителство; 4317.96 лева за
асансьори, подемници и ескалатори; 2551.52 лева за комуникатор; 4239.45 лева за геолог;
3179.59 лева за външно ел.захранване вкл. трафопост; 2119.73 лева за външно ВиК
захранване; 3925.42 лева за част хладилна техника; 2944.06 лева за проект за организация на
строителството; 7850.83 лева за правно-технически услуги; 6869.48 лева за командировки и
3925.42 лева за авдиминистративно технически услуги. Претендираната от ищцовото
дружество печалба, която същото би получило при изпълнение на договора в цялост е в
размер на 10 500 лева или 15 % от уговорената в договора сума от 70 000 лева за изпълнение
на дейностите по авторски надзор по време на строителството, както и за изработване на
допълнителни работи, чертежи и детайли по всички части.
В срока по чл.131 ГПК „Виа монеда”ООД не е депозирало отговор на исковата
молба.
В срока по чл.131 ГПК „Пазари”ЕАД е депозирало отговор на исковата молба, в
който са изложени съображения за недопустимост, нередовност и неоснователност на
същата. В отговора се възразява срещу изменението на вида на исковата защита, започнала
първоначално по реда на чл.422 ГПК и в последствие изменена в осъдителна такава с молба
от 04.08.2017г., с която е изменил основанието за дължимост на вземането, като се сочи, че
това е недопустимо и в тази връзка се отправя искане за прекратяване на делото. Излага се,
че предявените в третата уточнителна молба искове не кореспондират с фактическите
твърдения на ищеца в останалите молби като са смесени претенции и твърдения с
основание по чл.267 и чл.268 ЗЗД.
По основателността на предявения иск се сочи следното :
Твърди се, че елемент на фактическия състав на иска по чл.267,ал.1, изр.2 ЗЗД е
наличието на договор за изработка, какъвто се твърди, че не сключван между „Мактер
консулт” ЕООД и „Пазари”ЕАД. Твърди се, че „Пазари”ЕАД не е възлагало пряко каквато и
да е било част от изработката на процесния инвестиционен проект на „Мактер
консулт”ЕООД, като възложител на последното е „Виа монеда”ООД. Твърди се, че
предаденият им от „Виа монеда” ООД инвестиционен проект не е бил полезен и годен за
ползване и към момента по него не е била осъществявана каквато и да е инвестиционна
инициатива и не са били извършени строителни мероприятия, вкл. и такива по привеждане
на имота в годност за изпълнение на инвестиционния проект. Излага се, че обследване на
годността за ползване на инвестиционния проект било извършено в хода на производството
по т.д. №518/2010г. на ВОС, като от изслушаната в съдебно заседание СТЕ се установявало,
че проектът страда от съществени недостатъци, поради което за строителната му реализация
следвало задължително да се проведе процедура по чл.154 ЗУТ каквато не била проведена.
8
Изработката била приета от „Пазари”ЕАД от „Виа монеда”ООД, а не от „Мактер
консулт”ЕООД, което дружество за първи път заявявало срещу „Пазари”ЕАД самостоятелни
права по изработката, които се считат за неоснователни и непочиващи на договорно
основание. Твърдят, че ако „Мактер консулт” ЕООД е разполагало с каквито и да е било
права да получи възнаграждение за каквато и да е било част от изработен от него
инвестиционен проект, то същите са погасени по давност, на основание чл.110 ЗЗД.
Посочено е, че разрешението за строеж е издадено на 25.01.2005г., от която дата до
предявяването на иска на 04.08.2018г. , вкл. към датата на депозиране на исковата молба по
чл.410 ГПК са изминали повече от 5 години. Оспорва се периода на законната лихва, който
претендира ищеца 25.01.2005г. до 30.06.2012г. Твърди се претенцията за заплащане на лихва
за забава е погасена по давност, на основание чл.111, б.”в” ЗЗД. Оспорва се размера на
претенциите за главница и лихви. Твърди се, че изработката изцяло, включително каквато и
да е било нейна част , не е стойността на предявения иск за главницата, респ законната
лихва. В условията на евентуалност се твърди, че полученото от ищеца авансово плащане от
„Виа монеда”ООД удовлетворява изцяло претенциите.
В открито съдебно заседание, за ищеца се явява процесуален представител, който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковата претенция, както и за
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, ответникът „Виа Монеда“ ООД не се явява и не се
представлява, като не е изразил и писмено становище. За ответника „Пазари“ ЕАД се явява
процесуален представител, който оспорва претенцията като недопустима, евент.
неоснователна, моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно, но същото е
недопустимо.
Съгласно задължителната практика на ВКС /ППВС № 1/10.11.1985г. и ТР №
1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/ недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на
изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е
постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване и ако
съдът е бил десезиран. Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен
иск.
Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост на
постановеното решение, са налице, когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е
присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респ. когато в нарушение на
9
принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран.
/решение № 131/14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение №
539/13.12.2011 г. по гр. д. 1844/2010 г. и решение № 439/23.07.2010 г. по гр. дело № 476/2009
г., двете на ВКС, ІV-то г. о./.
Съгласно нормите на ГПК, правната доктрина и съдебната практика съдържанието и
пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца- чрез
изложението в исковата молба на фактите и обстоятелствата, на които основава своето
право и съответното отправено до съда искане. Съдът разглежда исковете на основанията,
на които са предявени, като изхожда от изложените твърдения от ищеца относно
обстоятелствата, на които същият основава претенциите си и в този смисъл недопустимо е
разглеждането на непредявен иск (чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК).
В процесния случай, ищецът се позовава на възникнало между него и ответника „Виа
Монеда“ ООД правоотношение по договор за цесия от 28.06.2012г., по силата на което
изпълнителят по Договор за консултантски услуги от 05.11.2002г. и анекс от 08.04.2003г.,
неразделна част от същия - „Виа Монеда" ООД е прехвърлило на „Мактер Консулт“ ЕООД
онази част от вземането си към „Пазари" ЕАД, която касае изготвянето на комплексния
инвестиционен проект, в това число и правото си по чл. 267, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД -
вземане за полезно извършена работа във връзка със същия и чл. 268 ЗЗД - вземане за
извършената работа, направените разходи и печалбата, която би получил изпълнителя на
възложената работа. Още с исковата молба, подадена пред Районен съд – Своге, с която е
предявил първоначално претенцията си като установителен иск по чл. 422 от ГПК след
проведено заповедно производство, ищецът изрично сочи като основание за придобиване на
вземането от ответника „Пазари“ ЕАД – Договор за цесия от 28.06.2012г. Това основание
поддържа във всички свои уточнителни молби, подадени пред ВРС – молба с вх. No 30262 /
01.06.2017г., молба с вх. No 39245 / 12.07.2017г.. В уточнителна молба с вх. No 44284 /
04.08.2018г. в изпълнение на разпореждане, с което производството е било оставено без
движение за изпълнение на указания, ищецът заявява, че предявеният от него иск е
осъдителен, като формулира петитум в който сочи, че претендираната сума представлява
възнаграждение по чл. 267 ал.1 от ЗЗД. В молбата изрично се сочи, че се поддържат всички
изложени твърдения по отношение на основанието, на което претендират заплащане на
сумите, вкл. и по отношение на предявени в условията на евентуалност иск. С
определението си по чл. 140 от ГПК, първоинстанционният съд отново е посочил в частта за
изложение на фактите, на които се позовава ищецът, че е налице сключен договор за цесия
от 28.06.2012г., с който му е прехвърлено вземането, което претендира. С писмено
становище, депозирано от ищеца „Мактер консулт“ ЕООД в рамките на насроченото първо
открито съдебно заседание, проведено на 09.05.2018г., както и с изрично изявление от
процесуалния представител на ищеца, се поддържа твърдението, че правата си ищецът
черпи от Договор за цесия. Посочената фактология е преповторена и обективирана в
подадената въззивна жалба.
Ищецът твърди, че с Договор за консултантски услуги от 05.11.2002г. „Пазари“ЕООД
10
е възложило на „Виа Монеда“ООД извършването на консултантски услуги по програма
„Сапард“ на МЗГ – ДФЗ съгласно заданията на Възложителя, изискванията на българското
законодателство, изискванията и условията за предоставяне и усвояване на финансови
средства по програма „Сапард“. На 08.04.2003г. „Пазари“ЕООД и „Виа Монеда“ООД са
подписали анекс No 37 към Договор за консултантски услуги от 05.11.2002г., с който се
договарят относно чл. 5 и чл. 6 от договора и предстоящите дейности свързани с
консултантската дейност предмет на договора – за осъществяване на подробно изброени
фази и процеси, сред които и изготвяне на комплексен проект за инвестиционна инициатива
по чл. 150 от ЗУТ. С Договор за проектантски работи от 06.01.2003г. „Виа Монеда“ООД в
качеството си на консултант на „Пазари“ЕООД за инвестиционен проект „Пазар“ на
производители от Варненска област е възложило на „Мактер Консулт“ ЕООД изготвянето
на Комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ за строеж на „Централен
пазар“гр.Варна. Ищецът изрично сочи, че с Договор за цесия от 28.06.2012г. „Виа Монеда“
ООД е прехвърлило на „Мактер Консулт“ЕООД вземането си към „Пазари“ЕАД, придобито
на основание Договор от 05.11.2002г. с предмет консултантски услуги до размера на сумата
от 450 000 лева и законна лихва върху тази сума, с оглед изпълнението на задължението на
Цедента спрямо Цесионера по договор за проектантски работи между тях от 06.01.2003г.,
като изрично сочи, че с договора е прехвърлено и задължението на „Пазари“ ЕАД да заплати
на „Виа Монеда“ ООД възнаграждението до посочения размер, въз основа на изпълнената
работа по същия договор за консултантски услуги от 05.11.2002г, който е прекратен по
право и която работа е полезна за поръчващия /хипотезата на чл. 267 ал.1 от ЗЗД/ и в
условията на евентуалност, твърди, че с договора за цесия му е било прехвърлено и
задължението на „Пазари“ ЕАД да заплати на „Виа Монеда“ ООД направените разходи,
извършената работа и печалбата, която би получил до посочения размер, въз основа на
изпълнената работа по същия договор за консултантски услуги от 05.11.2002г, от който
поръчващият – „Пазари“ ЕАД се е отказал /хипотезата на чл. 268 от ЗЗД/. Именно в тази
връзка са формулирани надлежни петитуми в уточнителна молба с вх. No 44284 /
04.08.2018г. за главния иск и в уточнителна молба вх. No 39245 / 12.07.2017г. за евентуалния
иск.
С оглед на горното и съдът намира, че претенциите на ищеца са всъщност за
осъждане на ответника „Пазари“ ЕАД за заплащане на процесните суми като главица и
лихви, дължими въз основа на договор за цесия от 28.06.2012г., сключен между ответника
„Виа Монеда“ ООД като цедент и ищеца „Мактер Консулт“ като цесионер и с който е
прехвърлено вземането, което ответникът „Виа Монеда“ ООД има от другия ответник
„Пазари“ ЕАД, което вземане е възникнало с правно основание чл. 267 ал.1 от ЗЗД, и в
условията на евентуалност вземането е възникнало с правно основание чл. 268 от ЗЗД, като
правната квалификация на исковете в този случай следва да е чл. 99 вр. чл. 267 ал.1 от ЗЗД и
в условията на евентуалност чл. 99 вр. чл. 268 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е приел и е разгледал главен иск с правно основание чл.
267, ал.1, предл. второ от ЗЗД и евентуален с правно основание чл. 268 от ЗЗД, като и по
11
двата иска е приел за правопораждащи факти различни от тези, на които ищецът се е
позовал, като именно и тези факти е изследвал и обсъдил в решението си. Основанието
посочено от ищеца е именно договор за цесия по чл. 99 от ЗЗД, с който е прехвърлено
вземане, което се основава на чл. 267 ал.1, предл. второ от ЗЗД, евентуално на чл. 268 от
ЗЗД, а не сключен между ищеца и двамата ответници договор за изработка, при
изпълнението, на който да са настъпили впоследствие хипотезите на чл. 267 ал.1 или чл. 268
от ЗЗД.
За пълнота на изложението, следва да се подчертае, че не се касае за дадена от
първоинстанционния съд неправилна правна квалификация, която е резултат от неправилно
приложение на материалния закон, и в който случай от въззивната инстанция се дължи
разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск.
В процесния случай, първоинстанционният съд изцяло е подменил основанието на
предявените искове, като се е произнесъл по непредявен иск, при което и решението
подлежи на обезсилване, съобразно разпоредбата на чл. 270 ал.3, изр. трето от ГПК.
С оглед на гореизложеното и решението на ВРС / единствено в обжалваната част –
предмет на настоящото производство/ следва да бъде обезсилено и делото върнато за
разглеждане на ВРС по предявените искове – единствено срещу ответника „Пазари“ ЕАД.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд трябва да се произнесе
и по направените разноски пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2482 / 19.06.2020г., поправено с решение No 261797/
23.12.2020г., постановено по гр.д. № 16 821 / 2013г. на ВРС, 25 с-в, В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ: В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от „Мактер Консулт“ЕООД,
ЕИК: ********* срещу „Пазари“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Дрин“№65, представлявано от изпълнителния директор Н.Р., иск с правно
основание чл.267,ал.1, изр.2 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца,
ВКЛЮЧИТЕЛНО СОЛИДАРНО с „Виа Монеда“ООД, ЕИК: *********, сумата от 500
лева, представляваща част от главница в размер на 450 000 лева, представляваща
възнаграждение за извършена работа по сключен между ответниците договор за
консултантски услуги от 05.11.2002г., както и В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН и
предявеният от „Мактер Консулт“ЕООД, ЕИК: ********* срещу „Пазари“ ЕАД, ЕИК:
*********, иск с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на
ищеца, солидарно с „Виа Монеда“ООД, ЕИК: *********, сумата от 500 лева,
представляваща част от сумата 414 556,09 лева, претендирана законна лихва за забава върху
цялата главница за периода 25.01.2005г. до 30.06.2012г., като недопустимо.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове
срещу ответника „Пазари“ ЕАД – главен по чл.99 вр. чл. 267 ал.1, предл. второ от ЗЗД,
12
съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД, като произнасяне се дължи и по искането за солидарно
осъждане на ответника, и в условията на евентуалност чл. 99 вр. чл. 268 от ЗЗД, съединен с
иск по чл. 86 от ЗЗД.
В останалата необжалвана част -по отношение на другия ответник „Виа Монеда“
ООД решението е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13