Р Е Ш
Е Н И Е № 122
гр.Кюстендил, 08.06.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - Кюстендил в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
при секретаря Л. С.а
и с участието на прокурора Й. Георгиев, като разгледа докладваното от
съдия Стойчева кас. адм.
дело № 128 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.285 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на Н.Я.К.,
към момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ – с. Самораново
към затвора – гр. Бобов дол, подадена от служебния му защитник адв. Й.В.,
против решение № 13 от 17.01.2020г., постановено по
адм. дело № 163/2019 г. по описа на Административния съд – Кюстендил. В жалбата се сочи касационното основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира се нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Налице са доводи за доказаност
на предявения иск по основание и размер, с оглед на което се прави искане за отмяна на решението и уважаване на исковата претенция. Твърди
се, че вследствие на неоснователното бездействие на затворническата
администрация във връзка със задължението по чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС е извършено нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за което се следва
парично обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца през исковия период. В подкрепа на изложеното, касаторът цитира
съдебна практика.
В
съдебното заседание, ищецът заявява становище за поддържане на жалбата и за
уважаване на предявения иск, който счита за доказан.
В
писмен отговор и в съдебно заседание представителят на ответника Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, юрисконсулт Е.Г., поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Счита оспореното решение за правилно и
иска да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата,
сочейки, че съдът е постановил правилно и обосновано решение.
Кюстендилският административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е допустима – подадена е от процесуален представител на легитимиран
правен субект с право на обжалване по смисъла
на чл.210, ал.1 от АПК, и в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на разглеждане пред първоинстанционния съд е предявен от касатора К. срещу
ответника, иск с правна квалификация по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв., причинени вследствие
незаконосъобразно бездействие на администрацията на ЗООТ – с. Самораново при затвора – Бобов
дол във връзка със задължението по чл. 43, ал.5 от ЗИНЗС и чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС за осигуряване на постоянен достъп до течаща вода при пребиваването му в ЗООТ – с. Самораново
през периода 04.12.2017г. –
31.03.2019г. Горното бездействие се
счита като нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, в резултат на което се твърди, че е претърпял
неимуществени вреди – физически и психически дискомфорт.
От
фактическата страна на спора съдът е установил, че за част от процесния период са събрани писмени
доказателства, установяващи проблеми при водоснабдяването, вкл. прекъсване на
водоснабдяването в затворническото
общежитие, вследствие на възникнали
аварии във водопроводната мрежа на селото, както и предприетите мерки за уведомяване на ВиК оператора с цел
бързо и своевременно отстраняване на аварийните ситуации. От анализа на
приетите гласни доказателствени средства съдът е приел, че проблемите със
водоснабдяването са чести в затворническото общежитие поради повреди във
водопровода на цялото село; че администрацията на ЗООТ е търсела съдействие от
ВиК оператора за бързо отстраняване на
авариите, като са предприемани и мерки за осигуряване на вода за питейни
нужди чрез предоставяне на 10-литрови туби на всеки от лишените от свобода, а
за санитарни нужди – чрез бидони в санитарните помещения и допълнително чрез водоноска, разположена постоянно в района на общежитието. Извън горното от показанията на свидетелите е
видно, че при липса на течаща вода на втория етаж на помещенията в ЗООТ поради ниско налягане, настанените там лица са
имали свободен достъп до санитарните помещения на първия етаж.
При
тези фактически установявания, съдът е формирал правен извод за допустимост, но
неоснователност на иска и с оспореното решение го е отхвърли изцяло. Решаващите
мотиви са за недоказаност на кумулативните предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съдът е установил въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства, съществуването на проблеми във
водоснабдяването, но е приел, че същите са обективни, т.е. не са следствие от дейността
на ответника, който от своя страна е изпълнил задълженията си по чл. 43, ал.5
от ЗИНЗС и чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС за осигуряване на вода за питейни и санитарни нужди на лишените от свобода в ЗООТ – с. Самораново,
вкл. на ищеца през исковия период. С горното съдът е мотивирал отсъствието на
бездействие, съставляващо нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Допълнително са налице
доводи и за недоказаност на сочените от касатора страдания, както и за
липса на причинна връзка с поведението на ответната администрация
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че оспореното решение
е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустим иск. Преценено за съответствие с материалния закон, решението
се приема за правилно и следва да се
остави в сила. Съображенията за това са следните:
При
правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е установил
релевантните за спора факти и въз основа на тях е извел правните изводи за
приложимото право. Не се установяват сочените от касатора нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка с преценката на доказателствата.
Касационната инстанция счита, че
административния съд е приложил правилно материалния закон. На анализа на събраните доказателства, респ.
на фактически установеното и на приложимото
право, съответстват формираните изводи
за неоснователност на предявения иск.
Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти, като е обсъдил
писмените доказателства и свидетелските показания и съобразявайки приложимата правна уредба, е мотивирал
доводите си по съществото на спора.
Както се посочи, предявеният иск е с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, а основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и настъпилата вреда. Съдът, с оглед преценката на събрания доказателствен материал по делото, счита предявения иск за недоказан и неоснователен, а решението за отхвърлянето му – за обосновано и правилно.
Разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС, забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и задържаните под стража, а в ал.2 на същата се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В случая
ищецът сочи като нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС бездействията на администрацията на ЗООТ
– с. Самораново към затвора – гр. Бобов дол
във връзка със задължението по чл. 43, ал.5 от ЗИНЗС и чл. 20, ал.3 от
ППЗИНЗС за осигуряване на достъп до
течаща вода. Преценката
на доказателствата обосновава липса на съставомерно бездействие на
ответника. Безспорно е, че сградата на ЗООТ
няма собствен водоизточник и е свързана с водопроводна мрежа на с. Самораново. Във връзка с представено по делото
писмо от „Водоснабдяване и канализация -
Дупница“ ЕООД, се констатира, че захранването на ЗООТ с вода става от
водопровода на селото чрез изградено
водопроводно отклонение от стоманени поцинковани и полиетиленови тръби, които
при нормално водоподаване провеждат водно количество 2,0 литра на секунда; че
прекъсването на водоснабдяването е в резултат на чести аварии на водопроводни
клонове по трасето, тъй като водопроводната мрежа е морално и физически
остаряла. В този смисъл са данните и в докладните записки на
длъжностните лица от затворническата администрация.
Видно е, че проблемите във водоснабдяването са следствие на аварии, които са чести,
обичайни и засягат населението на с. Самораново / вж. показанията на
разпитаните свидетели, вкл. тези
на ищеца/. От горното следва, че администрацията на затворническото общежитие
не е лишавала съзнателно К. от достъп до
течаща вода, а проблемите във водоснабдяването са обективи и решаването им е извън възможностите и задълженията на ответника.
От
друга страна по делото се установява, че ответникът е предприемал всички необходими и практически изпълними действия и мерки за осигуряване на вода за питейни и санитарни
нужди на лишените от свобода при възникнали повреди на водопровода. Освен незабавно ангажиране на ВиК оператора с
искания за бързо отстраняване на авариите, от администрацията на ЗООТ са
осъществявани дейности за
водоснабдяване, а именно: вода за питейни нужди е осигурявана с предоставяне на 10-литрови туби на всеки от
лишените от свобода, а за санитарни нужди – чрез бидони в санитарните помещения
и допълнително чрез водоноска, разположена постоянно в района на общежитието с неограничено време
за ползването й. Макар горното да не изпълнява
в пълнота изискването за достъп до
течаща вода по смисъла на нормативните разпоредби, то със същото
е осъществено на практика водоснабдяване с всички възможни
средства и начини, с каквото обичайно се
преодоляват сходните житейски ситуации. Изложеното
се подкрепя от събраните от първоинстанционния съд доказателства, а преценката им сочи на доводи
за изпълнение на задължението чл.43, ал.5 от ЗИНЗС вр. с чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС. Обратно на тезата на
касатора, ответникът чрез длъжностните
си лица, са осигурявали вода за консумация и за санитарни нужди в ЗООТ – с.
Самораново към затвора в гр. Бобов дол през процесния период. Изводът от съвкупният анализ на
доказателствените средства е за отсъствие на незаконосъобразни бездействия на ответната
дирекциа, както и на релевираното нарушение на забраната по
чл.3 от ЗИНЗС. Цитираната от касатора
съдебна практика не е задължителна, а и отчасти касае друг исков период.
По изложените
съображения касационният състав на Административен съд – Кюстендил, счита оспореното решение за
правилно и законосъобразно, постановено при отсъствие на касационните основания по
чл.209, т.3 от АПК и ще го остави в сила.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от
17.01.2020г.
на Административен съд – Кюстендил, постановено по адм. дело № 163/2019г.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.