Р Е Ш Е Н И Е
№529/12.3.2021г.
Град Пловдив, 12.03.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа докладваното от съдия
Харитева к.а.н.д. № 3047 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
„НВГ кариери“ ООД против решение № 260002 от 03.09.2020 г., постановено по
а.н.д. № 834 по описа на Асеновградския районен съд за 2019 година, с което е
потвърдено наказателно постановление № Е-НП-14 от 26.08.2019 г. на министъра на
енергетиката, с което на основание чл.94, ал.1 от Закона за подземните
богатства (ЗПБ) на „НВГ кариери“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:град Пловдив, ул. „Люле Бургас“ № 19, представлявано от управителя В.Н.Е.,
е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева за нарушение по чл.77,
вр. чл.87, ал.1 и ал.2, т.2, вр. чл.88, т.4 ЗПБ.
Според касатора решението е неправилно
поради нарушение на материалния закон и е постановено при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение, а при
евентуална преценка за наличие на извършено нарушение, моли да се приложи чл.28 ЗАНН. Претендира разноски.
Ответникът не дава становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните
съображения:
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е установил от фактическа страна, че касаторът е
концесионер по договор за концесия за добив на подземни богатства от находище „Старите
колиби“, находящо се в землището на с. Мулдава, община Асеновград. На 08.01.2019 г. по повод жалба от игумения
Юлита на манастир „Св. Петка“ служители на Министерство на енергетиката са
извършили проверка по документи и на място и са съставили констативен протокол,
с който е констатирано нарушение по чл.94, ал.1, вр. чл.77, вр. чл.87, ал.1 и
ал.2, т.2, вр. чл.88, т.4 ЗПБ, затова, че на 04.06.2018 г. при извършване на
пробивно-взривните работи в находище „Старите колиби“ употребеното количество взривно
вещество е 105,62 кг, което надвиша максимално допустимото за едно взривяване
на един сондаж или в една серия от 60 кг. Тези факти са приети за безспорно
установени въз основа на показанията на свидетелите и писмените доказателства.
Въз основа на тези факти е прието за безспорно доказано и нарушението – на
04.06.2018 г. „НВГ кариери“ ООД чрез подизпълнителя „Геомакс България“ ООД, с
когото има сключен договор от 03.11.2017 г., е извършило взривни дейности по
добив на мрамор в находище „Старите колиби“, при височина на стъпалото 16,5 м,
взрив чрез 75 броя сондажи с количество взривно вещество в сондаж от 105,62 кг
при допустими по проект височина на стъпалото 10 м и количество взривно
вещество в сондаж 60 кг единично или в серия, с което не е изпълнил
задължението си по опазване на земните недра чрез рационално използване на
подземните богатства, с което е извършил от обективна страна нарушение по
чл.94, ал.1, пр.1, вр. чл.77, вр. чл.87, ал.1 и ал.2, т.2, вр. чл.88, т.4 ЗПБ.
Според районния съд субект на задължението по опазване на земните недра
съгласно чл.77 ЗПБ е концесионерът, а не подизпълнителят, осъществил въз основа
на договор взривяването на 04.06.2018 г., защото концесионерът е задължено лице
да спазва всички изисквания по добив на мрамор, в който се включва и
взривяването като работен етап и е без значение, дали тази дейност се възлага
на подизпълнител или не. Съответно правилно според районния съд в случая е
ангажирана административнонаказателната отговорност на концесионера. Изхождайки
от легалното определение на понятието добив в § 1, т.4 ДР ЗПБ, районният съд е
приел, че за дружеството-концесионер съществува задължение при извършване на
добив да опазва земните недра, като спазва всички нормативни изисквания. В случая
при извършването на пробивно-взривни работи, които са част от технологичния
процес на добив на подземни богатства, на 04.06.2018 г. „НВГ кариери“ ООД е
употребило 105,62 кг взривно вещество в сондаж и е надвишило допустимото за
едно взривяване максимално количество от 60 кг, с което е нарушило утвърдения
цялостен работен проект за добив и преработка на годишния работен проект за
2018 г. Според районния съд преценката на административнонаказващия орган за
липса на маловажност на случая е законосъобразна, защото е извършен взрив в две
серии от 75 сондажа, във всеки от които при серия е надвишено допустимото
количество взрив от 60 кг с над 45 кг, налице е опасност от увреждане на
пътната инфраструктура предвид съгласувателното писмо с АПИ. Отделно от това,
даденото в проекта време от 14 часа за проветряване от праховите частици е
неотносимо към реално извършените в нарушение на проекта взривове на 04.06.2018
г., съответно налице е замърсяване на околната среда извън допустимите норми.
Районният съд намира размера на наложената имуществена санкция, който е минималният
по закон, занижен с оглед наличието на силно увреждащи околната среда,
застрашаващи здравето и живота на хората и участниците в пробивно-взривните
дейности, околните сгради и пътна инфраструктура фактори, които не са били
отчетени като утежняващи отговорността обстоятелства, но е взел предвид
забраната да не се влошава положението на жалбоподателя и поради това е приел,
че следва да бъде потвърдена определената имуществена санкция. Районният съд е
приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване на
административно-производствените правила и е законосъобразно.
Решението е правилно.
Въз основа на
установените факти районният съд е направил обосновани и правилни правни изводи,
които се споделят от настоящата инстанция.
Правилен е изводът на
районния съд, че акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН
реквизити. Този извод не е голословен, видно от съдържанието на самите актове.
Не създава никаква неяснота и най-вече липсва неяснота за дружеството-нарушител
относно мястото на извършване на нарушение, тъй като то не е описано само чрез
местността „Старите колиби“, а също чрез землището на с. Мулдава, община
Асеновград, област Пловдив и с координатни точки и сондажи съгласно паспорт за
извършване на пробивно-взривни работи, воден от самото дружество-касатор.
Противно на
застъпеното от касатора становище, правилен е изводът на районния съд, че в наказателното
постановление описанието на нарушението и самото деяние е в достатъчна степен
ясно и конкретно, описан е добивът на подземни богатства чрез извършваните
пробивно-взривни работи на 04.06.2018 г., при които употребеното количество
взривно вещество в сондаж е 105,62 кг и надвишава допустимото за едно
взривяване максимално количество от 60 кг, т.е., представлява нарушение на
утвърдения с работния проект за добив и преработка и годишния работен проект за
2018 г. ред за промишлено усвояване на запасите на подземни богатства, както и
мерките за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда.
Следователно не е
налице такова съществено нарушение на изискването за форма, което да води до
ограничаване или нарушаване на правото на защита на нарушителя, поради което
изводът на районния съд в тази насока е напълно обоснован и правилен.
Районният съд не е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като всички
доказателствени искания на касатора са уважени и са събрани писмените доказателства,
съответно изслушани са свидетелските показания. Районният съд е изложил
аргументирани мотиви относно кредитирането и некредитирането част на
свидетелските показания, между които и показанията на свидетеля Георги Стоянов,
тъй като не кореспондират със събраните писмени доказателства. В този смисъл
напълно обосновано районният съд е приел за недоказано твърдението на
дружеството, че взривното вещество от 105,62 кг е било разпределено в две
серии, т.е., че всяка серия е била под максимално допустимите 60 кг. Т.е.,
вмененото нарушение е доказано от обективна страна по безспорен начин.
Противно на
застъпеното от касатора становище, разрешителното на АПИ, макар да не е нито
мярка за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда, нито
елемент от съдържанието на работните проекти, в контекста на нормата на
чл.88,т.4 ЗПБ задава рамка за дейността на концесионера, която е условие за
възникване на правата му по договора за концесия и в този смисъл може да се
разглежда като кумулативен елемент от работните проекти – цялостен и годишни.
Този извод се налага от съдържанието на самия договор за предоставяне на
концесия, подробно разгледано от районния съд, и от съдържанието на понятието
рационално използване на подземните богатства.
Категорично не се
споделя възражението на касатора за неправилно приложение на чл.28 ЗАНН от
страна на районния съд. Настоящият случай не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност на деянието или дееца от обичайните случаи на нарушения от
този вид, а изхождайки от количество използвано взривно вещество, което
надвишава неколкократно максимално допустимото, може да се направи категоричен
извод за липса на основания за прилагане на чл.28 ЗАНН към настоящия казус. Още
повече, като се имат предвид защитаваните обществени отношения, свързани с
опазване на подземните богатства, околната среда и здравето и живота на всички хора
при работа с взривни вещества.
С оглед всичко изложено касационната инстанция намира,
че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение
като допустимо, обосновано и правилно следва да се остави в сила. С оглед
изхода на делото на касатора не се дължат разноски. Затова и на основание чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260002
от 03.09.2020 г., постановено по а.н.д. № 834 по описа на Асеновградския
районен съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.