№ 3676
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20241110207408 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от "***" ЕООД, със законен представител ***, действащо чрез
процесуален представител – адв.Т. Т. от АК-Бургас, срещу електронен фиш (ЕФ) №
**********, издаден на 24.07.2021г. от Министерство на регионалното развитие и
благоустройството (МРРБ), Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), за налагане на
имуществена санкция на това търговско дружество за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който за
извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лева, като независимо от налагането на
административното наказание на жалбоподателя е указано, че дължи и заплащане на
съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, съобразно на категорията на ползваното от него
пътно превозно средство, в размер на 119. 00 лв.
Жалбоподателят намира, че издаденият фиш е незаконосъобразен и неправилно издаден,
като привежда аргументи в посока на твърдяното. Моли съда да отмени електронния фиш.
Към Жалбата си прилага заверени копия от Маршрутна карта и касов бон като
доказателство, че дължимата пътна такса е била заплатена още на 24.07.2021г., преди
издаване на обжалвания ЕФ. В писмени бележки развива съображенията за отмяна на ЕФ
преди всичко като незаконосъобразно. Претендира разноски. В допълнително Писмено
1
становище, с което поддържа жалбата, дава съгласие делото да се гледа в нейно и на
представляваното от нея ЮЛ отсъствие, претендира разноски, които според приложения към
Жалбата Договор за правна помощ, възлизат на 400 лева – за адвокатско възнаграждение.
В откритото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, както се
посочи по-горе, делото се гледа в отсъствието и на процесуалния му представител.
Въззиваемата страна се представлява от юрк.***, който оспорва жалбата и иска от съда да
потвърди ЕФ; писмено развива съображения в посока потвърждаване на ЕФ. Моли съда да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Счита претендираното възнаграждение на
жалбоподателя за прекомерно и възразява относно размера му.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства
(изпратената от АНО административнонаказателна преписка с изключение на Становището
от 09.04.2024г на *** – експерт анализатор в отдел УИСИ, НТУ на АПИ, както и
депозираните с жалбата Маршрутна карта и касов бон удостоверяващ, че дължимата пътна
такса е била заплатена още на 24.07.2021г.), намира следното от фактическа страна: на
24.07.2021г в 10,10 часа ППС влекач **** с рег.№ ***** с технически допустима
максимална маса 20500 брой оси 2, екологична категория Евро 6В, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща допустима техническа маса 44 00 се е движил по път А-6 км 50+427 с
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС е била издадена на 24.07.2021г в 07,29 часа маршрутна карта за пътуване
по маршрут ГКПП Кулата – Бургас на стойност 56,18 лева и в 07,44 часа дължимата такса на
стойност 56,18 лева е заплатена чрез банкова карта. Тези два документа конкурират успешно
за съда Становището от 09.04.2024г на *** – експерт анализатор в отдел УИСИ, НТУ на
АПИ, което е в смисълу че системата на АПИ не е отразила плащане, както и че няма
получена маршрутна карта. На съда прави впечатление, че Становището не е издадено към
мом3нта на издаване на обжалвания ЕФ през 2021г., а едва на 09.04.2024г., повече от два
месеца след връчването на ЕФ на жалбоподателя, което е станало на 14.02.2024г. и след
получаване на Жалбата в АПИ, което е станало на 21.02.2024г. Очевидно Становището е
създадено не за да доказва фактическата обстановка при преценката дали има извършено
нарушение и дали да се издава ЕФ, а с оглед съдебното обжалване пред настоящия съд.
Затова съдът не взема предвид това становище (не само е създадено с оглед настоящото
производство – след като ЕФ вече е бил издаден (което значи, че не е послужило за
преценката на АНО дали да издава този ЕФ), връчен (а оттук и невключен в
доказателствения материал по преписката, по който безспорно, наказаното лице може да се
запознава – откъдето и приемането му сред доказателствения материал би се явило грубо
нарушаване на правата на страна по делото), но и след обжалването на този ЕФ пред съд
(което пък е неетично към съда). Създаване на доказателствени средства години след като
АНО е формирал волята си да санкционира, по повод съдебното обжалване на санкционния
акт би могло да се възприеме като опит за манипулиране на съда, т.к. на съдебен контрол
2
подлежат не само факта на нарушението – извършено или не, неговата правна
квалификация, но и въз основа на какъв доказателствен материал АНО е направил извода си
за осъществен състав на нарушение. Такова Становище би следвало да предхожда по време
преценката на АНО, а не да допълва доказателствения материал към
административнонаказателната преписка след обжалване на акта на АНО. В защита на
тезата си за липса на маршрутна карта и постъпило плащане, АНО е могъл да атакува
директно приложените към жалбата документи – с ясно посочени параметри – номер на
маршрутна карта (например да посочи под този номер маршрутна карта кой друг автомобил
се е движил, ако я оспорва) и пък по тази банкова сметка, която касовият бон удостоверява
да е направено плащане, дали е на кредитора, действително ли е твърдяното плащане, но не
и да генерира нов доказателствен материал по производство, което вече се обжалва. При
всички положения, въпреки че са приложени към Жалбата и са били на разположение на
АНО, двата документа маршрутната карта и касовият бон не са оспорени от въззиваемата
страна, не е доказан порок на формата или съдържанието им, поради което съдът кредитира
тях, а не създаденото два месеца след подаване на жалбата Становище.
След като е била издадена маршрутна карта и е била заплатена такса, нарушение по чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП. Обжалваният ЕФ е неправилно издаден, поради което следва да бъде отменен
като такъв.
Освен като неправилен, обжалваният ЕФ следва да бъде отменен и като незаконосъобразен.
Това е така, т.к. към датата на извършване на твърдяното нарушение (24.07.2021 г.)
законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за
нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради
което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на нарушителя за
извършеното от него административно нарушение е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен на това основание.
Според съдържанието на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, действала към момента на
издаване на обжалвания ЕФ (чл. 189ж. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.):
При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение. Това е меродавната към момента на издаване на обжалвания ЕФ процесуална
норма, с която АНО е следвало да се съобразява.
Вместо това, ползвайки диференцирана процедура за налагане на санкция - чрез издаване на
ЕФ вместо чрез НП, което да е издадено след образуване на административнонаказателно
производство със съставяне на АУАН, АНО е приложил една бъдеща законодателна уредба
на този чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, който е допълнен след издаване на обжалвания акт на
администрацията - едва при редакцията от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г.) и
3
вече допуска издаването на ЕФ и при установяването на нарушения по чл.179, ал.3б от
ЗДвП. При всички положения, към момента на издаване на обжалвания ЕФ (24.07.2024г.) за
АНО не е съществувала правната възможност да санкционира нарушения по чл.179, ал.3б от
ЗДвП чрез издаване на ЕФ. Към този момент за АНО е съществувал само общият
процесуален ред за образуване на административнонаказателно производство по ЗАНН –
чрез съставяне на АУАН и за налагане на санкция – чрез НП. Този ред не е бил спазен към
момента на съставяне на обжалвания ЕФ и това го прави незаконосъобразен. Последвалото
години по-късно законодателно изменение не е в състояние да санира вече издадения
незаконосъобразно обжалван ЕФ, т.к. промяната е изцяло в полза на АНО; с промяната не се
намалява размера на санкцията, не се създават нови правни възможности пред нарушителя
за намаляване на размера на санкцията напримр, а същевременно с тази промяна се
премахват правата на защита, които има при общото по ЗАНН възникване и развитие на
административнонаказателното правоотношение – да присъства при съставянето на АУАН,
да прави искания, бележки и възражения, да иска събирането на доказателства, да подава
писмени възражения, да прилага доказателства и т.н.
В тази връзка, отнесено към настоящия случай – като се има предвид, че само седмица след
връчване на обжалвания ЕФ, жалбоподателят е съумял да намери в архива си и да приложи
към жалбата Разписка за маршрутната карта и касовият бон за заплащането й, при едно
законосъобразно развитие на процеса пред АНО, тези документи биха били представени още
на етап АУАН и АНО да бъде в състояние да ги провери и въз основа на проверката им да
изгради становището си за липсата/наличието на нарушение.
Несъмнено в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс, съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В този смисъл на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства
по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Съдът не намира
размера за прекомерен, поради което следва да се присъди цялото поискано възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр.ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилен и незаконосъобразен Електронен фиш № **********, издаден на
24.07.2021г. от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на „***“ ЕООД, ЕИК ********* на
4
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.ал.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500 лева за нарушаване на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати
на „***“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща
направени за адвокатско възнаграждение разноски по делото.
За Решението да се съобщи на страните.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
решаването му, пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5