№ 1151
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20221100900743 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 92 и чл. 79, ал. 1 и вр. чл. 82 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 34997, 52 лева, представляваща общо дължима неустойка за забавено изпълнение
на задълженията на ответника за заплащане на договореното възнаграждение, дължима на
основание чл. 19, ал. 2 от договора, както и сумата от 11 665,84 лева – задържани гаранции,
подлежащи на плащане от възложителя на основание чл. 16 от договора и сумата от 3742
лева- разноски в производство по обезпечаване на бъдещ иск и неговото изпълнение,
представляващи вреди от неизпълнение в срок на задълженията на ответника за заплащане
на възнаграждение по процесния договор и фактури.
Ищецът БГ И. ЕООД твърди, че с ответника е сключил договор за изработка – за
изпълнение на хидроИ., на 05.05.2020 година, като е изпълнил задълженията си съобразно
договореното. Сочи, че по силата на договора изпълнените СМР е следвало да се заплащат в
срок от подписване на протокол за прием на съответния етап – образец 19 и фактура.
Твърди, че ответникът е забавил плащане по три издадени фактури за приета работа,
връчени на ответника, за което според чл. 19, ал. 2 от договора дължи неустойка, която
претендира. Претендира и задържаните по фактурите суми за гаранции по чл. 16 от
договора, които ответникът му дължи като суми в срок от подписване на Протокол образец
16. Претендира законна лихва и разноски, вкл. и тези в обезпечителното производство.
Ответникът Б.-С ООД оспорва исковете. На първо място намира, че плащанията са
дължими и изискуеми, при спазване на условията по чл. 4 от договора, но поддържа, че
ищецът не сочи доказателства за това, че работата е приета според установения в договора
ред и удостоверяване, поради което вземанията за възнаграждение за съответния етап не са
станали изискуеми на посочените от ищеца дати. Твърди и че работата е приключена според
чл. 12, ал. 3 от договора и ответникът, след като е бил поканен чрез образуваното
1
обезпечително производство, е заплатил дължимите суми. Тоест, оспорва да е изпаднал
въобще в забава. Оспорва да дължи връщане и на част от сумата за гаранции. Претендира
разноски.
В тежест на ищеца е да докаже валидно облигационно правоотношение, изпълнение
на възложената работа и приемането й без възражения от ответника, началната дата на
забавата за изпълнение на задължението на ответника за плащане на вземанията по всяка от
фактурите; удържани суми за гаранции и техния размер; размер на неустойката по договора,
изискуемост на всички вземания; сторени разноски в обезпечителното производство.
При установяване на горните факти, ответникът следва да установи, че е погасил
исковите суми и твърдяното от него срочно изпълнение по договора.
Видно от договор от 05.05.2020 година за изпълнение на строително- ремонтни
дейности на обект- Смесена сграда с офиси, търговски площи , подземни гаражи и жилища в
УПИ XI-1799, кв. 74, местност Витоша – ВЕЦ Симеоново, гр. София, ответникът е възложил
СМР за изпълнение на ищеца срещу възнаграждение.
Според чл. 4 от договора, стойността на възложените СМР е тази по Приложение 1 от
същия, но до стойност от 129 951,55 лева без ДДС, като в ал. 3 е предвидена възможност за
промяна на уговорените по вид и количество СМР, чрез тяхното намаляване като обем и
цена. Страните не спорят, че определена по този ред обща стойност на възложените и
изпълнени СМР е в размер на 116 658, 37 лева без ДДС. С ал. 5 страните са се съгласили да
отчитат СМР въз основа на двустранно подписан Акт образец 19. Видно от чл. 4, ал. 6,
заплащането на изпълнените СМР се дължи в 7-дневен срок от протокол за приемането на
съответния етап и оригинал на данъчна фактура. Допълнително, в ал. 7 е уточнено, че
разплащането на изпълнените СМР се извършва съобразно график за разплащане или
Приложение 2 към договора, а според ал. 8 – от всяко плащане се прави удръжка от 10 % за
гаранция за качествено и срочно изпълнение. Не е спорно между страните, че ответникът
при извършваните периодични плащания по договора е осчетоводил и задържал суми от по
5832,92 лева като гаранции по чл.16, съответно за качествено и срочно изпълнение, които не
са върнати на изпълнителя и към момента на даване ход на устните състезания.
В чл. 19, ал. 2 от договора е обективирано съгласие на страните, при забавено
изпълнение на задължението на възложителя за заплащане на приетите СМР, същият да
дължи неустойка в размер на 1% от изпълнените СМР на ден, но не повече от 10% от
стойността на договора. Същевременно, според чл. 2 от договора СМР са дължими на етапи
и в срокове по Приложение 2.
В чл. 16 от договора е установено и че задържаните суми по договора от 10% от
стойността на всяко плащане ще бъдат освобождавани, както следва: 5% за срочно
изпълнение - - до 30 календарни дни след подписване на Констативен акт образец 16 за
установяване годността за приемане на строежа и 5% от гаранцията - за добро изпълнение –
след представяне на банкова гаранция със срок на валидност от 30 календарни дни след
изтичане на сроковете на гаранционните срокове по чл. 13 от договора, ако окончателното
2
изпълнение е прието без забележки.
За обекта е издадено разрешение за ползване на 23.02.2022 година, видно от което,
същото е въз основа и на издаден Протокол обр. 16 от 23.02.2022 година за установяване
годността за ползване на строежа.
Не е спорно между страните, но се установява и от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и мотивирано, че
описаните в исковата молба три броя фактури с № 10893/30.09.2020 година, №
10948/11.12.2020 година и № 11090/09.07.2021 година са осчетоводени и при двете
дружества, като ответникът е ползвал данъчен кредит по тях съгласно Закона за данък върху
добавената стойност и ги е осчетоводил към датата на издаването им. Видно от таблица 1 от
заключението, по издадените от ответника фактури, ищецът е удържал общо за гаранция
сумата от 11 665, 84 лева.
Няма спор и че на 24.03.2022 година ответникът е заплатил сумата от 48 611, 04 лева
/сборът на дължимите възнаграждения по трите, описани по-горе фактури, който сбор
представлява и стойността на останалите към тази дата общо неразплатени СМР по тези
три фактури, извън удържаните гаранции/.
Видно от Акт № 4 от 30.09.2020 година, подписан от представители на двете страни,
същият съответства по стойност на фактура № 10893 от 30.09.2020 година, в която е
отразено и приспадане на 5% от първо плащане по договора, поради което е издадена на
стойност от 56 634,80 лева с ДДС, дължими за СМР по този акт 19. Видно от представените
от ищеца доказателства, на 28.10.2020 година е извършено и частично плащане по тази
фактура, факт, противопоставим на ответника и установяващ получаване и приемане на
фактурата към тази дата. Тоест, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 6 от датата
28.10.2020 година, ответникът е в забава.
Фактура № 10948 от 11.12.2020 година съответства по стойност на СМР, описани по
вид и количество като приети от възложителя в Акт № 5 от 11.12.2020 година. Документът
също е подписан от името и на двете страни. Същото се установява и от фактура № 11090 от
09.07.2021 година, която съответства по стойност на СМР, описани по вид и количество
като приети от възложителя по Акт № 6 от 09.07.2021 година. Документът също е подписан
от името и на двете страни, а по фактурата е приспаднат и аванс от 6 497, 58 лева без ДДС.
Предвид установеното по-горе, в конкретната хипотеза от представените и приети
като писмени доказателства Актове образец 19 с № 4, № 5 и № 6 се установява
изпълнението и приемане от страна на възложителя без забележки на описаните в трите
документа по вид, количеството и стойност и възложени строително-монтажни работи,
попадащи в обхвата на процесния договор. Протоколите са подписани от името на
възложителя без възражения, поради което удостоверяват, както изпълнение на работата,
така и приемането й по смисъла на чл. 264 ЗЗД. За ответника, следователно, е възникнало
задължението да заплати уговореното възнаграждение в срока по чл. 4, ал. 6 от договора, с
изтичане на който ответникът изпада в забава. Неоснователни са възраженията на ответника
3
в тази връзка, тъй като в случая е приложима нормата на чл. 301 ТЗ. С осчетоводяване на
фактурите, издадени на основание /изрично посочено в тях/ посочените акт образец 19 и
съответстващи по стойност и вид изцяло на описаните в тях СМР, най-късно и с
извършеното плащане на 24.03.2022 година, ответникът е узнал за извършените без
представителна власт действия по приемане на работата без възражения, като е признал
дължимост на сумите по фактурите /касаещи стойността на изпълнените и приети СМР/, по
които е извършил плащания в последващ момент. Няма доказателства за това да се е
противопоставил незабавно след узнаването на извършените без представителна власт
/както се поддържа в отговора на исковата молба/ действия по приемане на работата без
възражения и вида, количествата и стойността на СМР по всеки от протоколите.
Следва да се допълни и че съдебната практика /решение № 34 от 22.02.2010г. по т.д.
№ 588/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 94 от 02.03.2012г. по т.д. № 133/2010г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/ е възприела, че установяването на
изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства –
чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове
работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и
стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. В конкретния случай,
са представени именно двустранно подписани протоколи за конкретно извършените видове
работи и тяхната стойност. Макар същите да нямат обвързваща материална доказателствена
сила за съда с оглед характера им на частен свидетелстващ документ, в случая, с оглед и
останалите доказателства по делото и осчетоводените от ответника издадени на основание
цитираните актове фактури, съдът ги кредитира, вкл. и като съдържащи извънсъдебно
писмено признание на ответника за основанието и размера на дължимите по договора суми,
освен за приемане на работата без възражения.
Забавата на ответника за изплащане на възнагражденията по договора също се
установява по делото. От представените от ищеца доказателства за връчени на ответното
дружество пратки, съответно на 12.10.2020 година и 14.12.2020 година се установява
получаване на фактурите от 30.09.2020 година и 11.12.2020 година в ответното дружество.
Този извод се налага при съвкупен анализ на доказателствата, от които се установява
съвпадение във времево отношение на датите на издаване и осчетоводяване при ответника
на фактурите, липсата на конкретно оспорване на товарителниците от ответника
/последният оспорва да липсва отразяване на съдържанието на пратката, но не и
получаването им в дружеството, при липса на доказателства или твърдения с посочените
документи да са връчени други документи или пратки/. По отношение на третата фактура, в
самия документ е отразено получаването й от името на ответното дружество /за която са
относими вече изложените аргументи по приложението на чл. 301 ТЗ/. При това положение,
ищецът доказа в процеса забава на ответника, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 6 от
договора от датите съответно 12.10.2020 година, 14.12.2020 година и 09.07.2020 година,
когато едновременно се установяват двете условия за плащане – приети с акт 19 СМР и
получен оригинал на фактура за тях.
4
За възникване, обаче, правото на ищеца на неустойка по чл. 19, ал. 2, следва да се
установи валидна неустоечна клауза.
Преценката относно действителността й се предхожда от установяване
действителната воля на страните, изразена в съдържанието на сключения от тях договор и
по-специално чл. 19 от същия. При тълкуване по реда и критериите, предвидени в чл. 20 от
ЗЗД, се установява, че в него е предвидено заплащането на неустойка, която се дължи при
неизпълнение на основните задължения на всяка една от страните, като размерът на
неустойката и в ал. 1 и в. ал. 2 е с максимална горна граница – 10% от стойността на
договора/неизпълнените СМР. Този лимит, съдът приема, че страните са уговорили да се
достига еднократно, а не при всяко междинно неизпълнение за плащане от възложителя или
забава, допусната от изпълнителя. Този извод се налага, както като се вземе предвид
изричната възможност по чл. 20 от договора, всяка от страните да доказва и претърпени
действителни вреди в по-висок от установения в чл. 19 от договора размер, така и с оглед
обичаите в практиката относно този вид договори – уговаряне на неустойка при
неизпълнение до размер от около 10 % от стойността на договора, както и целената в
договора равнопоставеност на страните. Отделно, следва да се вземе предвид и
надхвърлящия обичайния размер на среднодневното обезщетение процент от незаплатената
сума/неизпълнени в срок СМР.
При така установената действителна воля на страните, съдът намира и че
неустоечната клауза е действителна и не надхвърля присъщите си обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции, съответно – не противоречи на добрите нрави, при
съобразяване задължителните разяснения в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 година
на ОСТК на ВКС.
Предвид всичко изложено по-горе, както и установената забава на ответника за
плащанията на дължимите суми по договора след изтичане на срока по чл. 4, ал. 6, при
отчитане размера на дължимите суми, периодът на забава и датата на извършеното плащане
– 24.03.2022 година, съдът приема за установено, че е дължима неустойка в определения
лимит от 10 % от стойността на договора, или в размер на 11 665, 84 лева без ДДС, до който
размер е основателен искът по чл. 92 ЗЗД.
По иска по чл. 79 ЗЗД за връщане на сумата от 11 665,84 лева–задържани гаранции,
подлежащи на плащане от възложителя на основание чл. 16 от договора.
Безспорно е между страните, че ответникът е задържал и понастоящем не е заплатил
на ищеца сума общо от 11 665,84 лева като гаранции по чл. 16 от договора, като няма спор,
че от тази сума 5832, 92 лева представляват гаранция за срочно изпълнение по чл. 16, ал. 2 и
5832,92 лева – представляват гаранция за добро изпълнение по чл. 16, ал. 3 от договора,
които суми са удържани общо по процесните три фактури /заключение на вещото лице/.
Задържаните суми за гаранции по своята същност представляват незаплатено в цялост
възнаграждение за изпълнените СМР по тези фактури.
Според чл. 16, ал. 2, гаранцията се освобождава в 30-дневен срок от подписване на
5
Констативен протокол образец 16 за установяване годността за приемане на строежа. От
представените по делото доказателства-Разрешение за ползване на л. 56-се установява, че
Протокол образец 16 е издаден от ДПС на 23.02.2022 година и е послужил за основание за
издаване на разрешението за ползване. Следователно от 25.03.2022 година, ответникът е
изпаднал в забава за заплащане на посочената сума на ищеца, поради което искът е
основателен в тази му част и размер.
Според чл. 16, ал. 3, гаранцията за добро изпълнение се освобождава в срок от
представяне на банкова гаранция със срок на валидност до изтичане на сроковете по чл. 13
/според чл. 20, ал. 4, т. 3 от Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, минималните
гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти са за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и
антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда е 7 години; в агресивна
среда - 5 години от деня на издаване на разрешение за ползване /ал. 3//. Безспорно тези
срокове не са изтекли, няма доказателства и за представяне на банкова гаранция.
Следователно, вземането на ищеца, задържано като гаранция за добро изпълнение не е
изискуемо и към настоящия момент и искът за тази сума подлежи на отхвърляне.
По иска за присъждане на разноски, сторени в производството по обезпечаване на
бъдещ иск.
Предявеният иск е по чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД за претърпени вследствие неизпълнението
на ответника вреди. Макар съдът да е пропуснал да отрази чл. 82 ЗЗД като правна
квалификация на исковата претенция по отношение на тези вземания, на страните са
указани подлежащите на установяване факти, както и същите са ангажирали доказателства
по отношение на тях, поради което не се налага отмяна ход на устните състезания и
изменение на доклада в тази насока.
Неплащането в срок на сумите по процесните фактури, представлява неизпълнение
на задължението на ответника да заплати уговореното възнаграждение в срок и ищецът не
би сторил разноските, ако ответникът беше извършил плащането своевременно. Разноските
по образуване и водене на обезпечително производство и тези по налагане на мерките от
съдебния изпълнител, са били предвидими при сключване на договора и са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на ответника, тъй като са направени за защита
на накърненото от неизпълнението право на ищеца да получи цената на извършените
строително- ремонтни дейности, съобразно установеното в договора. Действително,
съгласно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно
решение по съществото на спора с оглед крайния му изход. В случая обаче обезпеченият иск
не е предявен поради извършено плащане след налагане на обезпечителната мярка и за
ищеца не съществува друг ред за обезщетяване за претърпените вреди, тъй като настоящото
исково производство касае други вземания на ищеца /не обезпечените такива/.
6
Същевременно, разпоредбата на чл. 81 ГПК е неприложима в обезпечителното
производство, а производството по налагане на обезпечителните мерки по чл. 400 ГПК не е
изпълнително такова и при реализирането му съдебният изпълнител не е компетентен да
събира разноски.
Няма спор и че в производство по обезпечение на бъдещ иск за дължимите и
незаплатени суми за възнаграждение по процесните три фактури, ищецът е сторил разноски
от 40 лева за ДТ, 3600 лева за адвокат и 102 лева – такси по налагане на обезпечението.
При посочените мотиви, този иск е основателен в заявения размер.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, разноски са
дължими и на двете страни – на ищеца – съобразно уважената част от исковете – в размер на
2493 лева за адвокат, ДТ и вещо лице и по представен списък. Ответникът е направил искане
за присъждане на разноски, но не е представил доказателства за сторени разноски, поради
което не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.-С“ ООД, ЕИК: **** да заплати на „БГ И.“ ЕООД, ЕИК: ****, на
основание чл. 92 ЗЗД, сумата от 11 665,84 лева, представляваща общо дължимата неустойка
по чл. 19, ал. 2 от договор за строително – монтажни работи от 05.05.2020 година и във
връзка с неточно /забавено/ изпълнение на задължението на ответника за заплащане на
дължимото възнаграждение по фактури с № 10893/30.09.2020 година, № 10948/11.12.2020
година и № 11090/09.07.2021 година, ведно със законната лихва върху тази сума от
20.04.2022 година и до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 34 997,52 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.-С“ ООД, ЕИК: **** да заплати на „БГ И.“ ЕООД, ЕИК: ****, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 5832,92 лева, представляваща задържана сума за
гаранция за срочно изпълнение на основание чл. 16, ал. 2 от договор за строително –
монтажни работи от 05.05.2020 година и съответно имаща характер на незаплатено
възнаграждение за изпълнени СМР по фактури с № 10893/30.09.2020 година, №
10948/11.12.2020 година и № 11090/09.07.2021 година, ведно със законната лихва върху тази
сума от 20.04.2022 година и до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 11 665,84 лева /в тази част за сумата от 5832,92 лева
- задържана сума за гаранция за качествено изпълнение на основание чл. 16, ал. 3 от
договор за строително – монтажни работи от 05.05.2020 година и съответно – незаплатено
възнаграждение за изпълнени СМР/, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.-С“ ООД, ЕИК: **** да заплати на „БГ И.“ ЕООД, ЕИК: ****, на
основание чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД, сумата от 3742 лева, представляваща претърпени от ищеца
7
вреди в резултат на неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на дължимите
суми по фактури с № 10893/30.09.2020 година, № 10948/11.12.2020 година и №
11090/09.07.2021 година в срок, изразяващи се в сторените разходи по допускане на
обезпечение на бъдещ иск по ч.т.д. № 16/2020 година на ОС-Силистра и неговото
изпълнение, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.04.2022 година и до
окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „Б.-С“ ООД, ЕИК: **** да заплати на „БГ И.“ ЕООД, ЕИК: ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2493 лева – съответни разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8