Решение по дело №172/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 285
Дата: 6 август 2021 г. (в сила от 6 август 2021 г.)
Съдия: Галина Васкова Герасимова
Дело: 20217080700172
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 285

 

гр. Враца, 06.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 06.08.2021 г. /шести август две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 172 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д.И.П. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0309-000058/26.03.2021 г., издадена от мл. автоконтрольор към ОДМВР – Враца, РУ - Оряхово, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******** за срок от 6 месеца и са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ********* и 2 бр. регистрационни табели № ********.

В жалбата и в допълнително представено по делото писмено становище се релевират доводи за нищожност на оспорената заповед поради издаването ѝ от материално некомпетентен орган. Развиват се съображения за незаконосъобразност на заповедта като постановена при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Отправя се искане за прогласяване нищожността на оспорената ЗППАМ и в условията на алтернативност - за отмяната ѝ като незаконосъобразна.

Ответникът – мл. автоконтрольор в РУ – Оряхово при ОДМВР – Враца, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 26.03.2021 г., а жалбата против нея е депозирана чрез административния орган на 29.03.2021 г., с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 26.03.2021 г. на жалбоподателя е съставен АУАН серия GA № 232625 от мл. автоконтрольор към ОДМВР – Враца, РУ - Оряхово за това, че на същата дата в 12.00 ч. в с. *** по ул. *** , срещу  * , с посока на движение към кръстовището с ул. *** е управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ********, като при проверка от страна на полицейските органи отказал да бъде изпробван с техническо средство Дръг Чек 3000, с фабричен № ARNK-0961. Издаден му е талон за медицинско изследване № 070541, като водачът собственоръчно записал, че отказва да даде кръв за лабораторен анализ. Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и на място са иззети СУМПС № *********, контролен талон № *******, СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с № ********.

Въз основа на съставения АУАН на същата дата – 26.03.2021 г. е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 21-0309-000058/26.03.2021 г. от мл. автоконтрольор към ОДМВР – Враца, РУ - Оряхово, с която на жалбоподателя на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП е приложена ПАМ – Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******** за срок от 6 месеца и са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ********* и 2 бр. регистрационни табели № ********.

Към преписката са приложени: цитирания АУАН серия GA № 232625/26.03.2021 г. в който е изложена същата фактическа обстановка, Докладна записка рег. № 309р-4409/29.03.2021 г., Докладна записка рег. № 309р-4662/31.03.2021 г., талон за изследване № 070541, Справка за първоначална регистрация на МПС „Ауди А6“ с рег. № ********, Справка за  нарушител/водач и Заповед № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР – Враца относно оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки  по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  В случая оспорената заповед е издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР - Враца, РУ – Оряхово, чиято компетентност е установена от т.2.3 на приложената по делото Заповед № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея, е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, поради което не е нищожен административен акт и доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Обжалваната заповед обаче е незаконосъобразна, тъй като е постановена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с действащите материални разпоредби на закона.

Заповед № 21-0309-000058/26.03.2021 г. на мл. автоконтрольор към ОДМВР – Враца, РУ – Оряхово, е издадена в писмена форма и е подписана от своя издател, но няма необходимото съдържание, разписано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата не е мотивирана, а липсата на относими към диспозитива на акта мотиви е съществен порок във формата на акта. Фактическите основания, посочени в оспорвания акт и довели до прилагане на принудителната мярка са отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство Дръг Чек 3000 и отказ на същия да даде кръв за лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. В представените с административната преписка докладни записки също е посочено, че поради съмнение, че П. управлява МПС под въздействие на наркотични вещества, полицаите имали намерение да го тестват с техническо средство за наличие на такива вещества, при което водачът отказал, а в последствие отказал и да даде кръв за лабораторен анализ въз основа на издаден талон за медицинско изследване. От правна страна за нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, а словом е посочено, че водачът отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Нито в оспорената заповед, нито в АУАН, въз основа на който е издадена, са изложени каквито и да било данни, липсват доказателства, а дори и твърдения, че оспорващият е отказал проверка за установяване наличието на алкохол в кръвта.

В случая е налице противоречие между фактическите установявания и правното основание за прилагане на мярката. За да бъде изпълнено изискването за мотивираност на административния акт, какъвто безспорно се явява ЗППАМ, е необходимо да бъдат изложени конкретните фактически основания и правилното им съотнасяне към относимата законова разпоредба, послужила за постановяване на мярката. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП включва в състава си няколко различни и самостоятелни хипотези, всяка от които съставлява отделно нарушение, тъй като се осъществява с отделно деяние и макар всяка от тях да води до прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „б“, в заповедта волята на издателя следва да е еднозначна и недвусмислена, т.е. следва изрично и точно да се впише за кое административно нарушение се налага конкретната мярка.

При това положение е налице непълнота на установената в хода на проведеното административно производство фактическа обстановка, което е довело до неправилност на обоснования правен извод и на възприетото административно решение. В случая е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Доколкото допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в ЗППАМ № 21-0309-000058/26.03.2021 г. и са ограничили правото на защита на лицето, спрямо което е приложена, същите следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи основание за отмяна на оспорения акт.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/ от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и при липса на всички нормативноустановени за това условия. Недоказването от страна на административния орган, че оспорващият е отказал и по двата способа да бъде изпробван за алкохол, както е посочено в оспорената заповед, обосновава правния извод на настоящия съдебен състав, че в конкретния случай не е налице правопораждащият фактически състав, липсва основание за упражняване на правомощието на административния орган да прекрати регистрацията на МПС на жалбоподателя на посоченото правно основание, поради което и процесната преустановителна ПАМ е приложена в нарушение на закона, при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки. Следователно ПАМ е приложена за недоказано административно нарушение.

Така издаден оспореният акт не съответства и на целта на закона, тъй като функцията по обществено управление, възложена на администрацията не предполага произволно прилагане на принудителната мярка, а само в точно изброени в закон или указ случаи. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени в нея. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия.

Предвид изложеното, при извършената служебна проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. В случая са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и доказана, а оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

От страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,  вр. чл. 146, т. 2, т. 3,  т. 4 и т. 5 от АПК,  съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0309-000058/26.03.2021 г., издадена от мл. автоконтрольор към ОДМВР – Враца, РУ - Оряхово, с която на Д.И.П. ***, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******** за срок от 6 месеца и са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ********* и 2 бр. регистрационни табели № ********

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

На основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

АДМ. СЪДИЯ: