Р Е Ш Е Н И Е
№ 285
гр. Враца, 06.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 06.08.2021
г. /шести август две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 172 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба на Д.И.П. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0309-000058/26.03.2021 г., издадена от мл. автоконтрольор към ОДМВР – Враца,
РУ - Оряхово,
с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “б“
от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******** за срок от 6 месеца и са отнети
свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ********* и 2 бр.
регистрационни табели № ********.
В
жалбата и в допълнително представено по делото писмено становище се релевират
доводи за нищожност на оспорената заповед поради издаването ѝ от
материално некомпетентен орган. Развиват се съображения за незаконосъобразност
на заповедта като постановена при неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Отправя се искане за
прогласяване нищожността на оспорената ЗППАМ и в условията на алтернативност -
за отмяната ѝ като незаконосъобразна.
Ответникът
– мл. автоконтрольор в РУ – Оряхово при ОДМВР – Враца, редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на
жалбата.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от
образуваната пред административния орган преписка.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от
лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с
който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, регламентиран в чл. 149, ал.
1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата на 26.03.2021 г., а жалбата против нея е
депозирана чрез административния орган на 29.03.2021 г., с оглед на което
същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От
приложените към административната преписка доказателства се установява, че на
26.03.2021 г. на жалбоподателя е съставен АУАН серия GA
№ 232625 от мл. автоконтрольор към ОДМВР – Враца, РУ - Оряхово за това, че на
същата дата в 12.00 ч. в с. *** по ул. *** , срещу * , с посока на движение към кръстовището с
ул. *** е управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ********,
като при проверка от страна на полицейските органи отказал да бъде изпробван с
техническо средство Дръг Чек 3000, с фабричен № ARNK-0961.
Издаден му е талон за медицинско изследване № 070541, като водачът
собственоръчно записал, че отказва да даде кръв за лабораторен анализ.
Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и на място са иззети СУМПС № *********, контролен талон № *******, СРМПС №
********* и два броя регистрационни табели с № ********.
Въз
основа на съставения АУАН на същата дата – 26.03.2021 г. е издадена оспорената
в настоящото производство ЗППАМ № 21-0309-000058/26.03.2021 г. от мл.
автоконтрольор към ОДМВР – Враца, РУ - Оряхово, с която на жалбоподателя на
основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП е приложена ПАМ –
Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство лек автомобил „Ауди
А6“ с рег. № ******** за срок от 6 месеца и са отнети свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство № ********* и 2 бр. регистрационни
табели № ********.
Към
преписката са приложени: цитирания АУАН серия GA
№ 232625/26.03.2021 г. в който е изложена същата фактическа обстановка,
Докладна записка рег. № 309р-4409/29.03.2021 г., Докладна записка рег. №
309р-4662/31.03.2021 г., талон за изследване № 070541, Справка за първоначална
регистрация на МПС „Ауди А6“ с рег. № ********, Справка за нарушител/водач и Заповед №
369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР – Враца относно оправомощените
длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на
същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
Настоящият
съдебен състав намира, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая оспорената
заповед е издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР - Враца, РУ – Оряхово,
чиято компетентност е установена от т.2.3 на приложената по делото Заповед №
369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР – Враца, а последната, съгласно
отбелязването в нея, е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524/09.12.2016
г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП.
Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, поради което не е нищожен
административен акт и доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Обжалваната заповед обаче е незаконосъобразна, тъй
като е постановена при неспазване на установената форма, съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и в противоречие с действащите
материални разпоредби на закона.
Заповед № 21-0309-000058/26.03.2021 г. на мл. автоконтрольор
към ОДМВР – Враца, РУ – Оряхово, е издадена в
писмена форма и е подписана от своя издател, но няма необходимото съдържание,
разписано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 172, ал.
1 от ЗДвП. Същата не е мотивирана, а липсата на относими към
диспозитива на акта мотиви е съществен порок във формата на акта. Фактическите
основания, посочени в оспорвания акт и довели до прилагане на принудителната
мярка са отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство Дръг Чек 3000
и отказ на същия да даде кръв за лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. В представените с
административната преписка докладни записки също е посочено, че поради
съмнение, че П. управлява МПС под въздействие на наркотични вещества, полицаите
имали намерение да го тестват с техническо средство за наличие на такива
вещества, при което водачът отказал, а в последствие отказал и да даде кръв за
лабораторен анализ въз основа на издаден талон за медицинско изследване. От
правна страна за нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, а словом е посочено, че водачът отказва проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Нито в оспорената заповед, нито в АУАН, въз
основа на който е издадена, са изложени каквито и да било данни, липсват
доказателства, а дори и твърдения, че оспорващият е отказал проверка за
установяване наличието на алкохол в кръвта.
В случая е налице противоречие между фактическите
установявания и правното основание за прилагане на мярката. За да бъде
изпълнено изискването за мотивираност на административния акт, какъвто
безспорно се явява ЗППАМ, е необходимо да бъдат изложени конкретните фактически
основания и правилното им съотнасяне към относимата законова разпоредба,
послужила за постановяване на мярката. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
включва в състава си няколко различни и самостоятелни хипотези, всяка от които
съставлява отделно нарушение, тъй като се осъществява с отделно деяние и макар
всяка от тях да води до прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „б“, в
заповедта волята на издателя следва да е еднозначна и недвусмислена, т.е.
следва изрично и точно да се впише за кое административно нарушение се налага
конкретната мярка.
При
това положение е налице непълнота на
установената в хода на проведеното административно производство фактическа
обстановка, което е довело до неправилност на обоснования правен извод и на
възприетото административно решение. В случая е допуснато нарушение на чл. 35
от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като
се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Доколкото
допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са се отразили
върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в ЗППАМ №
21-0309-000058/26.03.2021 г. и са ограничили правото на защита на лицето,
спрямо което е приложена, същите следва да бъдат квалифицирани като съществени
такива, представляващи основание за отмяна на оспорения акт.
По своята правна същност ПАМ са актове на държавно
управление /израз на държавна принуда/ от категорията на индивидуалните
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност,
както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им.
Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на
основание, което не е изрично уредено в закона, както и при липса на всички
нормативноустановени за това условия. Недоказването от страна на административния орган, че
оспорващият е отказал и по двата способа да бъде изпробван за алкохол, както е
посочено в оспорената заповед, обосновава правния извод на настоящия съдебен
състав, че в
конкретния случай не е налице правопораждащият фактически състав, липсва
основание за упражняване на правомощието на административния орган да прекрати
регистрацията на МПС на жалбоподателя на посоченото правно основание, поради
което и процесната преустановителна ПАМ е приложена в нарушение на закона, при
липса на визираните в нея материалноправни предпоставки. Следователно ПАМ е приложена за недоказано административно нарушение.
Така
издаден оспореният акт не съответства и на целта на закона, тъй като функцията
по обществено управление, възложена на администрацията не предполага произволно
прилагане на принудителната мярка, а само в точно
изброени в закон или указ случаи. Те трябва да са точно посочени в правната
норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени в нея. Самите
материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането
на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на
всички нормативноустановени за това условия.
Предвид изложеното,
при извършената служебна проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, за
законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК,
настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално и териториално
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при неспазване
на установената форма, съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които са довели и до неправилно
прилагане на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.
В случая са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5
от АПК.
По
изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и доказана, а
оспорената с нея заповед следва да бъде отменена
като незаконосъобразна.
От
страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0309-000058/26.03.2021 г., издадена от мл. автоконтрольор към ОДМВР
– Враца, РУ - Оряхово,
с която на Д.И.П. ***, е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******** за срок от 6 месеца и са
отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ********* и 2
бр. регистрационни табели № ********
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5
от ЗДвП.
На
основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: