Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
Гр. София,05.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
като разгледа докладваното от съдия Вранеску т. д. №3303 по описа за 2017 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.247 и чл.248 ГПК.
Образувано е по молба вх. №268919/25.01.2021
г. на „К. 60“ ЕООД чрез адв. С.Б., с която е поискано от съда да измени решение
№260011 от 05.01.2021 година, постановено по т. д. №3303/2017 г., СГС, ТО, VI-11 с-в, в частта за разноските.
Твърди, че адвокатския хонорар не е
завишен и следва да остане в размера, в който е изплатен от ищеца. Счита, че
неправилно съдът е сумирал цената на всички обективно съединени искове и върху
техния сбор е изчислил общо адвокатско възнаграждение. Твърди, че минималният
адвокатски хонорар по делото е 31 597.50 лева без ДДС, върху който следва
да бъдат добавени и 400 лева за проведени 4 броя допълнителни съдебни заседания.
Сочи, че договореното адвокатско възнаграждение включва водене на исково дело и
на обезпечителни производства. Счита, че по обезпечителните производства му се
следва възнаграждение в общ размер от 9 933.31 лева, за действия при ЧСИ
му се следват 400 лева, а за действия по частни жалби му се следват 600 лева.
Счита, че минималния адвокатски хонорар следва да 42 936.82 лева без ДДС,
поради което адвокатски хонорар в размер на 36 271.20 лева не е прекомерен.
Счита, че не трябва да се прилага минималния размер по Наредба №1/2004 г. и
липсва основание за намаляване на разноските в обезпечителното производство.
Моли процесното решение в частта за разноските да бъде изменено.
Ответната страна, редовно уведомена,
подава отговор, с който оспорва молбата по чл. 248 ГПК, като неоснователна.
Съдът служебно констатира допусната
фактическа грешка в решението касаеща изчисленията на
разноските, поради което намира, че следва да я отстрани.
СГС, като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното:
Настоящият състав на съда намира
така направеното искане за изменение на решението в частта за разноските от
страна на ищцовата страна за неоснователно. Действително съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. обаче следва
да се тълкува корективно, като във всяко отделно
производство следва да се вземе предвид характера на предявените искове,
обусловеността им, свързаността на фактическите състави за установяване на
отделните вземания, както и разпоредбата на чл. 2, ал. 5 следва да се тълкува
във връзка с чл. 7 от същата наредба.
Видно по делото е представен договор
за правно обслужване от 14.08.2017 г., удостоверяващ уговаряне между „Д.2.“
ЕООД /с настоящо наименование „К. 60“
ЕООД/ и процесуалния му представител на адвокатско възнаграждение в абсолютен
размер- 30 226 лева без ДДС. Същото обаче, не е уговорено между страните
като сбор от суми, получени чрез съответно начисляване върху всеки от предявените
искове поотделно, а като обща сума върху целия материален интерес. Поради това,
зачитайки свободата на договаряне между страните по договора за правна защита,
съдът няма основание за прилагане правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004
г., което би възложило неоснователно в тежест на противната страна на разноски
в по-голям размер от понесените такива и съответни на подлежащите на репариране
такива, съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК. Поради това при преценката си по
възражението за прекомерност и съобразяване на минимално установения по
наредбата размер на адвокатско възнаграждение, подлежащо на присъждане, съдът
следва да изхожда от адвокатското пълномощно, в което хонорарът е договорен и
заплатен като функция от общия материален интерес по делото.
Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав намира, че не са налице основания за изменение на решение №260011 от 05.01.2021 година,
постановено по т. д. №3303/2017 г., СГС, ТО, VI-11 с-в, в частта за разноските,
поради което молбата по чл. 248 ГПК на „К. 60“ ЕООД следва да бъде оставена без
уважение.
Съдът обаче служебно констатира, че
неправилно е определил следващите се разноски на ответната страна, които при
дължими такива към ищеца от 66 %, на ответника се следват в размер на 34 % от
направените от него, а не както съдът е приел в решението си – 44 %. В този
случай при направени от ответникът разноски в размер на 21 245 лв. му се
следва сума от 7233.30 лв./34 %/, а не приетите от съда 9 347.80 лв. / 44
%/ т.е. касае се за погрешни математически изчисления, които съдът намира, че
може да отстрани служебно по реда на чл.247 ГПК. В този случай при насрещно
прихващане между вземанията на разноски на страните : за ищеца 46 412.58
лв., а за ответника 7 233.30 лв. то двете вземания се погасяват до размера
на по малкото и съответно на ищеца следват разноски в размер на 39 179.28
лв. вместо погрешно изчислените в решението 37 064.78 лв. В този смисъл
следва да се допусне поправка на така допусната очевидна фактическа грешка в
решението № 260011/05.01.2021г.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх. №268919/25.01.2021 г. на „К. 60“ ЕООД, с която е поискано от съда да измени
решение №260011 от 05.01.2021 година, постановено по т. д. №3303/2017 г., СГС,
ТО, VI-11 с-в, в частта за разноските.
ДОПУСКА поправка
на явна фактическа грешка в диспозитива на решението № 260011/05.01.2021г. постановено
по делото, в частта касаеща присъдените разноски на „
К. 60“ ЕООД / с предходно наименование „Д.2.“ ЕООД ЕИК ******* като вместо сумата
37 064.78 лв. / тридесет и седем хиляди и шестдесет и четири лева и
седемдесет и осем стотинки/ следва да се чете 39 179.28 лева / тридесет и
девет хиляди сто седемдесет и девет лева
и двадесет и осем стотинки /
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в 2 седмичен срок от
уведомяването .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: