Р Е Ш Е Н И Е
05.06.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV н.о.
Районен съд – Дупница състав
28 май 2019
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 345 2019
дело № по описа за година.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-5310-000178
от 19.02.2019г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА
Кюстендил , с което на В.П.Ц. с ЕГН:**********,***,са наложени административни
наказания: „глоба” в размер на 200.00 лева и лишаване от правото да управлява
МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3,пр.1 от ЗДП,за нарушение по
чл.140,ал.1, от ЗДвП,и „глоба”, в размер на 20.00 лева на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.70,ал.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
В.П.Ц. с ЕГН:**********,***,обжалва
наказателно постановление №19-5310-000178 от 19.02.2019г., издадено от Началник
Група към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил,с което са му наложени
административни наказания: „глоба” в размер на 200.00 лева и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3,пр.1 от
ЗДП,за нарушение по чл.140,ал.1, от ЗДвП,и „глоба”, в размер на 20.00 лева на
основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.70,ал.3 от ЗДвП.
Прави
оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено НП, като излага
доводи за допуснати процесуални нарушения.В съдебно заседание адвокат Стефанов,поддържа
депозирана жалба и отново моли наказателното постановление да бъде
отменено,като незаконосъобразно,като излага подробни съображения в тази насока.
Въззиваемата страна не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства-показанията на
разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 09.02.2019г.,около 09.25
часа,на път ПП-1,Е-79,км.336+369,бистро „Пако”,посока гр.София,жалбоподателят
управлявал лек автомобил мрака „Алфа Ромео”,с регистров номер КН
7146ВМ,собственост на Венцислав Соколов от .Джерман,като при направена справка
с РСОД няма данни в масивите на Пътна полиция за горе цитираното МПС, и
автомобила е без включени светлини.
На нарушителя бил съставен АУАН№ 178
от 09.02.2019г., за установените
нарушения по чл.140,ал.1, и чл.70,ал.3 от ЗДвП,като АУАН бил подписан без възражение
от страна на жалбоподателя.Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление, с което е наложено
посоченото по-горе административно наказание.
С оглед на така
установеното, съдът счете,че жалбата е
допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна
страна, а по същество е основателна и
съдът отмени наказателното постановление,по следните съображения.
В
производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административните наказания са допуснати съществени нарушения.
При
издаването на АУАН и НП са нарушени разпоредбите съответно на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа
на него НП, е направено пълно и точно описание на твърдените нарушения, както и
на обстоятелствата, при които са били извършени, а в НП и на доказателствата,
които ги потвърждават.
Видно е от
АУАН и НП, че описанието на нарушенията не съдържат признаците на чл. 6 от ЗАНН, тъй като в тях не е посочено изпълнителните деяния, с които се
осъществява състава на административните нарушения.
Описанието
на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗАНН съдържа само една констатация „за
автомобила няма данни в масивите на Пътна полиция“, която не визира нарушение
на правнорегламентирана норма, поради което не може да породи основание за
налагане на санкция. Не е ясно какви именно данни няма в масивите на Пътна
полиция и каква е вината на жалбоподателя за това.
В обстоятелствената част на АУАН от
една страна се твърди, че за автомобила няма данни в масивите на Пътна полиция,
а от друга е записано, че същият е с рег. № КН
7146 ВМ, тоест, че е регистриран и е с рег. табели, и няма как да няма
данни за него.
Съгласно чл. 70, ал. 3 от ЗДвП
водачът на МПС е длъжен да се движи с него през деня със задължително включени
светлини за движение през деня или къси светлини. В АУАН съвсем
неконкретизирано и неясно е записано, че автомобилът е без включени светлини.
Пропускът да се опишат твърдените
административни нарушения с всичките обективни и субективни признаци
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по начало крие
неопределеност на обвинението и нарушава правото на защита на обвиненото лице.
АНО не е констатирал пропуска да се опише в акта нарушенията и също е издал
постановлението без да ги индивидуализира по посочения от закона начин. Налице
е едно бланкетно обвинение. За жалбоподателя е неизвестно срещу какво конкретно
следва да гради защитата си. Допуснато е процесуално нарушение по чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН.
Гореизброените
процесуални нарушения, които са съществени, от една страна са довели до
ограничаване на правото ми на защита, а от друга - до нарушение на строго
формалния характер на административнонакзателното производство, подчиняващо се
на строго регламентирани правила.
АУАН и НП не отговарят на императивните разпоредби съответно на чл. 42,
т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
В НП и АУАН не е налице
изискващото се от закона единство между словесното описание на твърдяното
нарушение и неговата правна квалификация.
В АУАН и НП е посочено,
че е нарушен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (без да е конкретизирано коя от хипотезите
на тази правна норма е нарушена), която правна квалификация не отговаря на
словесното описание на нарушението.
В т. 1 на НП
е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и
наложената санкция, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тоест
материалния закон.
Пестеливото и неясно словесно
описание на твърдяното нарушение - „за автомобила няма данни в масивите на
Пътна полиция“, не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Тази непълнота във фактическото описание на нарушението препятства
жалбоподателят да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, както възпрепятства и съдебния контрол за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Тази непълнота във фактическото описание
на нарушението представлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, което не може да бъде санирано във фазата на оспорване на
наказателното постановление. Така словесно описаното нарушение не може да бъде
санкционирано по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, тоест, че автомобилът не е
регистриран по надлежния ред. Цитираните две правни норми (чл. 140, ал. 1 и чл.
175, ал. 3 от ЗДвП) имат съвсем други хипотези. Констатираното,
че за автомобила няма данни в масивите на Пътна полиция, без да е посочено
какви законово регламентирани данни за същия липсват и по каква причина
липсват, не попада в нито една от
хипотезите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е непълно. От друга страна, нормата
на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е бланкетна и съдържанието ѝ се запълва от
конкретни разпоредби, които следва да бъдат указани.
Нещо повече, в НП са посочени
допълнително обстоятелство около извършването на нарушението („Управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред”), непосочено в акта за неговото установяване,
което е недопустимо доколкото с НП се санкционира установено по надлежния ред
нарушение, пропуските при установяване на нарушението и неговата недостатъчна
конкретизация не могат да бъдат отстранени чрез пълно описание на нарушението
за пръв път в НП. Съгласно изискванията на закона нарушението е следвало да
бъде описано в акта за неговото установяване и посочването на нови
обстоятелства около нарушението за пръв път в НП води до осъществяване на
неприсъщи на АНО функции - индивидуализиране на нарушението, което той
санкционира, чрез установяване на обстоятелствата, при които е извършено.
Разширяването на обективните предели на производството чрез въвеждането за
първи път в НП на ново обстоятелство, е недопустимо, защото по този предмет
жалбоподателят не привлечен да отговаря
с акта по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН (срв.
решение № 148 от 08.06.2010 г. по КАНД № 139/2010 г. на Административен
съд-Кюстендил).
Чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи:
„Наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 лв. до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер“.
Актосъставителят
и АНО са приели, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, за който
няма данни в масивите на Пътна полиция. С това наказващият орган е посочил, че
е нарушена нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (без са е посочено коя от
хипотезите на тази правна норма е нарушена). Видно е обаче, че сочената норма е
бланкетна по своя характер, тъй като единственото, което предвижда е, че ,,по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места (…)” - т. е. тази бланкетна норма визира общото задължение
водачите да управляват регистрирано МПС и същата е повече от очевидно, че не
съдържа в себе си каквито и да са условия, от които да се изведе защо
управляваното от жалбоподателя МПС не е регистрирано. В подкрепа на този извод
е и разпоредбата на ал. 2 на чл. 140 от ЗДвП, в който законодателят изрично е
предвидил, че ,,Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
се определя с наредба на министъра на вътрешните, съгласувано с министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната”.
Наредбата определяща този ред е Наредба № I-45/24.05.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета в Република
България, предназначени за движение по пътищата (с изключение на тролейбусите, верижните, строителните и
селскостопанските самоходни машини) задължително
се регистрират от органите на Пътна полиция, като в чл. 22 от Наредбата са
определени видовете регистрации. Наказващият орган не е съобразил това
обстоятелство и не е изследвал пълната и правилна юридическа квалификация на
извършеното от жалбоподателя нарушение, а се е задоволил единствено с това да
посочи като нарушена нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което води до ограничаване
правото на защита на нарушителя и съставляващо процесуално нарушение. Дори да
се приеме, че за процесното МПС няма данни в масивите на Пътна полиция, това
обаче не води автоматично до извода, че жалбоподателят е извършил нарушение на
действащото законодателство и наказващият орган е бил длъжен за пълнота на
обвинението и в изпълнение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да
посочи коя от възведените в закона забрани или кое от вмененото със закона
задължение жалбоподателят не е изпълнил. Не може да се приравни на изпълнение
на това негово задължение посоченото единствено в АУАН, че е нарушен чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. Констатираната неяснота на НП е невъзможно да бъде отстранена от
настоящата инстанция. Същата от своя страна е съществено процесуално нарушение,
тъй като отразената правна квалификация в акта за нарушение и наказателното
постановление определят рамките, в които се упражнява правото си на защита. Ето
защо непълното и/или неточно посочване на юридическото обвинение се приема за
нарушение на правото на защита на нарушителя, а това от своя страна във всички
случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, поради което
намирам, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Поради наличието
на формални предпоставки за отмяна на НН, считам, че е безпредметно обсъждането
на правилността на така издаденото НП, а именно - налице ли е административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, виновно ли е извършено същото и правилно
ли е приложена санкционната разпоредба.
Не
се доказа, че жалбоподателят е извършил виновно административно нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗАНН и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на
определените за това места.
В
случая не е спорен факта, че провереният автомобил е разполагал с регистрационни
табели, поставени на определените за това места. Наред с това обаче липсват
каквито и да били доказателства, удостоверяващи комулативно необходимото
обстоятелството, безусловно необходимо за съставомерността от обективна страна
на разглежданото нарушение, че към момента проверката автомобилът не е бил
регистриран по съответния ред. Дори напротив, обстоятелството, че същият
разполага с редовни и надлежно поставени регистрационни табели, придружени и с
редовно издадено свидетелство за регистрация на МПС, талон за преминат ГТП и
валидна полица за застраховка „ГО, представени от жалбоподателя при проверката,
сочи на това, че автомобилът е годен да се движи по пътищата на страната.
Не
се установява в настоящото производство, че за автомобила няма данни в масивите
на Пътна полиция, а още по-малко това да е станало по неизвестен „надлежен
ред“, което обуславя недоказаност на разглежданото нарушение от обективна
страна. Тежестта на доказване е на АНО.
НП, е записано
че автомобилът е без включени светлини, без да е уточнено - без стоп или
габаритни светлини, без къси светлини или без светлини за движение през деня, а
това уточнение е важно с оглед изследване дали е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, която гласи: „През деня МПС се движат с включени светлини за
движение през деня или с къси светлини.“
Описаните недостатъци не могат да се
преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, поради което съдът приема, че е
нарушено правото на привлечения към административно наказателна отговорност да
разбере какви
нарушения се твърди,
че е извършил.
Затова, НП се явява неправилно и незаконосъобразно,поради което съдът го отмени, без да обсъжда последното по същество.
По горните съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: