Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.04.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретаря Антоанета Методиева, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело №12321 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.
Образувано е по молба от 05.07.2019 г. на Ж.Н.Ц., подадена чрез пълномощника й адв. Т.Б.,
с приложено адвокатско пълномощно, уточнено, че е отправена до СГС, с искане за
отмяна на неприсъствено решение от 07.05.2019 г. по гр. дело № 62810/2018г. на
Софийския районен съд, 148-ми състав, с което е допусната съдебна делба на следния недвижим
имот: жилище с кадастрален идентификатор 68134.4335.240.2.4, представляващо
първи етаж на триетажна жилищна сграда-източен близнак със застроена площ от
112кв.м., находяща се в гр.София, ул.“******, ведно със съответните ид.части от
общите части на източния близнак и съответните ид.ч. от правото на строеж върху
УПИ ІІІ-240 от кв.12а по плана на гр.София, .“Овча Купел“ между съделителите Б.Ц.
с ЕГН ********** с дял 45/100 ид.ч. и Ж.Ц. с ЕГН ********** с дял 55/100
ид.части.
В молбата се твърди, че са налице
основанията за отмяна на решението по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като страната е била лишена от възможност за
подаване на отговор на исковата молба, от възможност да бъде представлявана и
да участва в процеса, като и е била лишена и от възможността да бъде уведомена за
съдебното заседание на 07.05.2019год., когато е постановено и неприсъствено
решение по делото. Посочва, че още при връчване на първата призовка/върната в
цялост/ с исковата молба и доказателствата по нея, в същата не е указано на
ответната страна за възможност да подаде отговор на исковата молба и в
последствие е залепено уведомление по чл.47 ГПК, независимо, че не отговаря на
истината, че ответницата не живее на адреса след като това е единственото й
жилище и въпреки, че съдът е назначил особен представител на ответницата, но в
последствие е приел за редовно връчването на призовка в държавна психиатрична
клиника, в която се е лекувала временно ответницата, като страдаща от
параноидна шизофрения и чието състояние периодично се влошава и за съдебното
заседание също така неправилно е приложил чл.41 от ГПК като е приел, че е
редовно уводомена. Сочи, че въпреки, че по делото е постъпила информация, че
ответницата периодично се лекува в психиатрична клиника, съдът е връчил на ответницата призовка в
кликата, в която в момента се е намирала и в последствие след като тя е била
изписана от същата клиника при връчване на следваща призовка от адреса на
лечебното заведение неправилно е приложил чл.41 ГПК и това, че адреса й там не може да се счита нито за
постоянен, нито за настоящ адрес, още повече, че не е уведомена от съда за
задължението й да посочи новия си адрес, на който да се връчват съдебните
книжа. В съдебно заседание пред въззивния съд молителката е представлявана от назначения й
временен настойник на основание чл.159, ал.1 СК З.Д. К., която е изразила становище в писмен вид с
представяне на доказателства към него и която заявява, че поддържа молбата с
искане за отмяна на неприсъственото решение, упълномощила е изрично адв. Б. да
представлява молителката по делото. Претендира за присъждане на разноски по
делото-държавна такса и възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Ответникът по молбата Б.Б.Ц., чрез своя пълномощник по делото адв.К.,
в писмен отговор оспорва молбата и моли съда да я остави без уважение. Излага
съображения, че ответницата е редовно призована за делото, налице са били
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по делото, а поставянето
й под запрещение е станало след постановяване на решението и има сила само
занапред. В съдебно заседание пред въззивния съд поддържа писменото становище,
с което се иска да се остави без уважение молбата за отмяна на непресъственото
решение. Претендира за разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. Представя
писмени бележки по делото.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с доводите по молбата и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба от Б.Б.Ц. срещу ответницата Ж.Н.Ц. с искане да се допусне съдебна
делба на посочен недвижим имот, представляващ жилище
с кадастрален идентификатор 68134.4335.240.2.4, представляващо първи етаж на
триетажна жилищна сграда-източен близнак със застроена площ от 112кв.м.,
находяща се в гр.София, ул.“******, ведно със съответните ид.части от общите
части на източния близнак и съответните ид.ч. от правото на строеж върху УПИ
ІІІ-240 от кв.12а по плана на гр.София, кв.“Овча Купел“ между страните при посочени квоти, като е изложено,
че съсобствеността е възникнала при придобиване на процесния имот съвместно от
страните чрез покупко продажба, обективирана в нот. акт №32/27.12.2004год.
На ответницата Ж.Н.Ц. на адреса посочен
в исковата молба гр.София, ЖК“Овча Купел“, ул.“******в призовка е отбелязано, че
са и изпратени определение на СРС, 148-ми състав от 28.09.2018год., с което е
допуснато обезпечение на иска, както и е
допусната СТЕ във връзка с искане за обезпечаване на доказателства,
разпореждане от същата дата, в която е указана възможността за подаване на
отговор на исковата молба и препис от исковата молба и доказателствата към
нея и
призовката е върната в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на
посочените дати, но лицето не е намерено
и по сведение на лице „Х.К.- №**“ лицето не живее на адреса и на 08.11.2018год. е залепено уведомление по
чл.47, ал.1 ГПК на входната врата на №19. В приложена справка от НБДН за
ответницата е посочен като постоянен и настоящ адрес този посочен в исковата
молба. Във връзка с данни, посочени в самата исковата молба, че ответницата е
настанявана на принудително лечение и изисканата от СРС справка от деловодната
система на съда са приложени решения на различни състави на СРС, НО
по н.ч.д №5908/2016год., 96-ти състав нчд №10074/2015год., по нчд №11627/2018год.,
12-ти състав по нчд №11627/2018год. от
които е видно, че във връзка с
производства по чл.163, ал.1 от ЗЗ Ж. Ц. е настанявана многократно на
задължително лечение поради наличие на
психично заболяване-параноидна шизофрения, невъзможността да се грижи сама за
себе си и да приема непрекъснато поддържащата я терапия, последния път по
искане на СРП за срок от един месец. Настанявана е в различни заведения в ДПБ „Свети
Иван Рилски“ и ЦПЗ „Проф. Н.Шипковенски“
ЕООД, за различни периоди от време и в производствата е представлявана от
назначен служебен защитник, а вещите лица, изготвили съдебнопсихиатрична
експертиза са посочили, че ответницата страда от психично заболяване параноидна
шизофрения с период на давност от около 20 години, не е критична към
заболяването си, не се явява на прегледи след изписването й, не взема редовно
назначеното й поддържащо медикаментозно лечение, в годината ежегодно по два или
три пъти й се налага необходимост от задължително лечение в различни лечебни заведения
поради влошаване на състоянието, проявена агресия и това, че никой от близките
й не й оказва непрекъсната и пряка помощ.
По искане на ищеца с молба от 02.11.2018год. за призоваване на
ответницата чрез ДПБ „Св. Иван Рилски“ след като е посочено, че с решение от
01.08.2018год. по нчд №11627/2018год. е настанена за срок от един месец в
посочената болница е разпоредено връчване чрез кмета на СО район Нови Искър. В тази връзка е приложена призовка с дата на връчване 22.11.2018год. от служител
на СО район Нови Искър в ДПБ Св.Иван
Рилски с подпис за получил лично от ответницата. Върху призовката обаче не е
ясно удостоверено какво е изпратено с нея като приложения след като е отбелязано, че се изпраща искова молба с
дата 28.09.2018год., а датата на заведената
искова молба е от 26.09.2018год./ и са
отбелязани определение и разпореждане с
посочени номера, без дати на същите. В писмото на длъжностното лице при район Нови Искър/стр.85
по делото на СРС/ е отбелязано, че е постъпила призовка за ответницата и същата е връчена на
22.11.2018год. лично на лицето, като няма отбелязване за връчване и на книжата
по делото.
В протокол от съдебно заседание на
29.11.2018год., СРС, 148-ми състав е отбелязал, че ответницата не се явява,
залепено е уведомление по чл.47 ГПК на постоянния й адрес и е разпоредено
делото да се докладва за назначаване на особен представител. С разпореждане от
05.12.2018год. е разпоредено да се изготви писмо до САК за посочване на особен
представител, който да бъде назначен по делото и са дадени указания на ищеца да
внесе възнаграждение за него и което е изпълнено от ищеца. Разпоредено е
изпращане на призовка до ответницата за дата на насрочено открито съдебно заседание на 07.05.2019год.
чрез ДПБ „Св. Иван Рилски“, като призовката е върната по делото с отбелязване,
че на 20.03.2019год. ответницата е изписана от болницата.
Видно от протокола от съдебно заседание
на 07.05.2019год. първоинстанционният съд е приел, че ответницата е редовно
призована при условията на чл.41 ГПК след като на адреса на ДПБ Иван Рилски е
получила препис от исковата молба, отговор не е постъпил, както и че за съдебното заседание чрез ДПБ
призовката й не е връчена поради напускане на болницата и след като е приел, че
е била предупредена с разпореждането по чл.131 от ГПК за последиците при
непосочване на актуален адрес, поради което не следва да й се назначава особен
представител и е дал ход на делото. Пълномощникът на ищеца е поискал съдът да
постанови неприсъствено решение в предвид поведението на ответницата, липсата
на отговор на исковата молба и оспорване на иска. В тази връзка съдът е приел,
че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 ГПК, като ответницата е
предупредена за последиците от пасивното й поведение, а от приложения нот. акт
се установява наличие на съсобственост и
е постановил решение, обективирано в
протокола от съдебно заседание като е допуснал до делба процесния недвижим имот
при посочените квоти за страните и е посочил, че решението не подлежи на
обжалване. Препис от решението пълномощникът на ответницата адв.Б., с приложено
адвокатско пълномощно от ответницата е получил на 27.07.2019год. след като с
молба от 01.07.2019год. е поискал издаване на препис, а молбата по чл.240 ГПК е
подадена на 05.07.2019год.
Приложено е решение от 12.09.2019год. на СГС, V-ти бр.състав,
постановено по гр.дело №7393/2019год. с което по искова молба от Софийска
градска прокуратура е поставена под пълно запрещение Ж.Н.Ц., като е
удостоверено върху решението, че е влязло в сила на 03.10.2019год.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която
то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била
лишена от възможност да участва в делото поради: 1)
ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното
заседание, 2) невъзможност да
узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, 3) невъзможност да
се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства,
които не е могла да преодолее. В чл.239, ал.4 ГПК изрично е посочено, че
неприсъственото решение не подлежи на обжалване, т.е. то влиза в сила от датата
на постановяването му, а по правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е
допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуания
закон. Когато констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя
неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на присъствено решение.
Ако едно решение е постановено като неприсъствено при липса на предвидените в
закона предпоставки – чл.238 и чл.239 ГПК, то си остава неприсъствено. За
характера на решението не може да се съди по това дали са били налице процесуалните
предпоставки за постановяването му, а от неговото съдържание. След като в
решението е посочено, че е постановено при условията на чл.238 и чл.239 ГПК,
въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика. Порочно или не, това
решение е влязло в сила от момента на постановяването му и настъпването на тази
правна последица не зависи от преценката на въззивния съд. Производството по
отмяна на неприсъствено решение е контролно-отменително, а не въззивно, поради
което въззивният съд се произнася с решение само по основателността на молбата,
т.е. дали е налице наведеното основание за отмяна на неприсъствено решение, а
не разглежда правния спор по същество като въззивна инстанция. В това производство СГС действа като
инстанция по извънредните способи за отмяна на влезли в сила неприсъствени
решения, поради което, следва да провери само наличието на процесуални
нарушения, които изрично са посочени като отменителни основания.
В настоящия случай молбата е депозирана
в едномесечния срок по чл.240, ал.1 ГПК и е основателна, тъй като е налице
хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК - ненадлежно връчване на препис от
исковата молба и на призовка за съдебно заседание.
От данните по делото се установява, че на
ответницата е изпратен препис от исковата молба на нейния постоянен и настоящ адрес, посочен и в
исковата молба: гр.София, ЖК“*********,
на който с оглед отбелязването върху съобщенията е посочено, че не живее на
адреса и въпреки, че е разпоредено залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК
и е разпоредено внасяне на възнаграждение за особен представител на
ответницата, такъв не е назначен. Независимо от това първоинстанционният съд е
подходил формално при връчване на съобщенията до ответницата, включително и
връчването на препис от исковата молба, приложенията към нея, както и
постановените по делото определение и разпореждане от 28.09.2018год. и
съобщение за датата на откритото съдебно заседание на 07.05.2019год., като е
приел, че са редовно оформени и връчени на ответницата Ж.Ц. на 22.11.2018год. в
Държавна психиатрична болница „Св.Иван Рилски“, а за съдебното заседание и при
прилагане на фикцията за призоваване по
чл.41, ал.2 ГПК от адреса на болницата след като на 20.03.2019год. ответницата
е била вече изписана, без да съобрази
многобройните доказателства за нейното трайно влошено психиатрично състояние,
още повече, че именно първоинстанционният съд е изпратил писмо с дата
03.04.2019год. до СГП за преценка за образуване на производство за поставяне
под запрещение на ответницата и в тази връзка е приложен и препис от исковата
молба от СГП за образуване на такова производство. Несъобразявайки всички данни
по делото, включително и това, че не може да се направи категоричен извод, че
на ответницата са връчени с първата призовка чрез ДПБ и препис от исковата
молба, която е посочена с друга дата, както и именно постановените разпореждане
и определение от 28.09.2018год. и след като длъжностното лице по връчването
чрез ДПБ е посочило, че е връчило само призовка, но и това да прецени
дали ответницата е била в състояние за възприеме и разбере съдържанието на съдебните книжа, още
повече, че се касае за предприемане на
действия, свързани с изпълнение на правни норми, срокове в които следва да се предприемат
действия, както и за последиците при
неизпълнението им, включително и осъзнаване на нуждата от правна помощ при
наличие на заведено срещу нея дело за делба, а ответницата е намерена именно в болница, в
която многократно е настанявана за психиатрично лечение именно защото не може
да се справя с обикновените си ежедневни
нужди, включително и да приема редовно поддържащата я терапия,
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на правото на защита на ответницата
и е лишена от възможността да участва в делото като подаде отговор на исковата
молба, заяви становище по иска срещу нея и доказателствата и участва в
откритото съдебно заседание по делото. От всички приложени по делото
доказателства и от които се установява многократно настаняване на
ответницата на задължително лечение заради наличие на психиатрично заболяване, безспорно
наличието на такива-параноидна
шизофрения с период на давност от около 20 години, невъзможността да се грижи
сама за себе си и да приема непрекъснато поддържащата я терапия, настаняването
й в различни болнични заведения в ДПБ „Свети Иван Рилски“ и ЦПЗ „Проф. Н.Шипковенски“ ЕООД, това, че и по
време на делото е намерена в ДПБ на лечение е следвало първоинстанционният съд да допусне съдебнопсихиатрична експертиза, за
да се убеди здравословното състояние на ответницата за преценка налице ли са
предпоставките по чл.229, ал.1 т.3 ГПК и
необходимост да се учреди настойничество или попечителство по отношение на
ответницата и при положителен отговор в този случай да се спре делото. Това, че
заболяването на ответницата е възпрепятствало възможността й да разбере
съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и в тази връзка
възможността й да подаде отговор на исковата молба да заяви становище по иска
срещу нея, както и да възприеме
предупреждението, дори и да приемем, че е получила указанията в тази връзка от
съда, че е длъжна да уведоми съда за новия си адрес/, а в случая това е друго
лечебно заведение ЦПЗ „Проф. Н.Шипковенски“ ЕООД, в което тя пребивава и в
момента след като е изписана от ДПБ Св.Иван Рилски“/ и за последиците при
неуведомяване, едва когато може да се приложи фикцията по чл.41, ал.2 ГПК,
свидетелства и постановеното в последствие, но непосредствено след
постановяване на неприсъственото решение, решение на СГС от 12.09.2019год., постановено
по гр.дело №7393/2019год., с което ответницата е поставена под пълно запрещение
именно поради наличие и на двете предпоставки: наличие на душевна
болест/медицински критерий/ и на невъзможност
да се грижи за своите работи /юридически критерий/.
С
оглед на изложеното молбата с оплакването, че са нарушени правата на участие на
ответницата по делото се явява основателна, поради което постановеното
неприсъствено решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане
по същество на друг състав на първоинстанционния съд.
По искането на страните за присъждане на
разноски по настоящото дело съдът съобрази разрешението, дадено в т. 4 от ТР №
6/12 г. от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК, което предвижда, че разноските, направени от
молителя в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато
молбата се уважава се присъждат с решението по съществото на спора. В мотивите
на тълкувателното решение е посочено, че при новото разглеждане на делото се
прилагат правилата за общия исков процес, неприложими в извънинстанционното
производство, по което е постановено отменителното решение по чл. 303 ГПК,
следователно и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат
разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК. Посоченото, че правилата на
общия исков процес са неприложими в извънинстанционното производство по отмяна
в хипотезата на уважена молба за отмяна, се отнася до присъждането на
разноските на молителя . Затова се предвижда въпросът за разноските,
включително тези за производството по отмяна, да бъде разрешен в
производството, в което спорът се разрешава по същество, като се съобрази дали
искът е уважен, отхвърлен или делото е прекратено. По аналогия това разрешение,
дадено от ВКС, следва да се приложи и в хипотезата на отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение по реда на чл. 240 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 07.05.2019г. на СРС, 148-ми състав,
постановено като неприсъствено, обективирано в протокол от открито съдебно заседание на същата дата,
постановено по гр.дело №62810/2018 г. на Софийския районен съд, на осн. чл.
240, ал.1, т. 1 от ГПК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на
друг състав на СРС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.