Р Е Ш Е Н И Е № 48/16.3.2021 г.
гр. Ямбол, 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 316 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на Т. *** 7-Г-73, чрез пълномощника си адвокат Р.Р. *** със съдебен адрес ***-А против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0813-000933/14.10.2020 г. по чл.171,т.1, б.“Б“ ЗДвП на Началник група към ОД на МВР Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на Т.Г.Г. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, т.к. посоченото в нея лице не е водач на МПС и не е налице визираната хипотеза, поради което се претендира да бъде отменена изцяло.
В съдебно заседание
жалбоподателя се явява лично и с адв.Р., която
подържа жалбата и доразвива доводите в нея с искане за уважаването й и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна редовно
призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по
жалбата.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
На 14.10.2020 г. около 01,59
часа в гр.*** пред бл.1 служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ямбол са извършили
проверка на лек автомобил „*** ЦРВ“ с рег. № **** и са установили, че се
управлява от Т.Г.Г., който отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство „Drug Test 5000“ с инв.№
ARJM 0045, поради което му е връчен талон за медицинско изследване с номер
000967, но не се е явил за извършване на такова.
За посоченото е бил съставен
АУАН с.GA, № 301382/14.10.2020 г., който е подписан
от водача без възражения.
По делото са представени
Талон за изследване № 000967/14.10.2020 г. получен от Т.Г.Г., който не се е явил за извършване на изследване, Справка
за нарушител/водач Т.Г.Г., разпечатка от техническо
средство „Алкотест дрегер
7410+“, инв. № ARSМ 0108, с показания от тест
№ 00207, извършен на 14.10.2020 г. в 01:57 часа, за извършена проверка за
употреба на алкохол на Т.Г.Г. и заверено копие на
протокол за преминала сервизна проверка на техническо средство „Алкотест дрегер 7410+“, инв. № ARSМ 0108.
Описаното се потвърждава от
показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и В.-служители в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ямбол, които са наблюдавали автомобила по време на движение,
доближили са се до него и са констатирали, че се управлява от Т.Г.Г.,
който е дал проба за употреба на алкохол, но е отказал да бъде тестван за употреба
на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство. Свидетелите са
единодушни, че Г. е управлявал автомобил и когато е отрекъл с твърдението, че
друго лице е управлявало са му предложили да го извика, но той не се е
възползвал от тази възможност.
Разпитаните като свидетели И.,
Ч., Д. и Т. – познати на оспорващия, твърдят че октомври 2020 г. са били на
разходка в гр.*, т.к. част от тях не живеят в този град, след която около
полунощ заедно с Т.Г. са отишли до дома на Ч., където с изключение на Г. са се
качили в апартамента й в бл.1 на к-с „***“. Свидетелите твърдят, че Г. не е
управлявал автомобила до пристигането им на адреса, след което е останал сам в
колата на паркинга, но не могат да посочат какво се е случила в това време,
т.к. те са били в жилището поне един час.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0813-000933/14.10.2020 г. по чл.171,т.1, б.“Б“ ЗДвП на Началник група към ОД на МВР Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол на Т.Г.Г. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е била връчена на пълномощника на Т.Г.Г. и подписана на 09.11.2020 г.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0813-000933/14.10.2020 г. по чл.171,т.1, б.“Б“ ЗДвП на Началник група към ОД на МВР Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на Т.Г.Г. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения
акт е издаден от Началник група към ОД на МВР Ямбол, Сектор „Пътна
полиция“-Ямбол в рамките на неговата компетентност, съгласно заповед №
326з-1397/23.06.2017 г. на директора на ОДМВР-Ямбол, в изискуемата писмена
форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия
с материалноправните норми или несъответствие с целта
на закона.
Принудителните
административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са
вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач,
за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите
изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.
Следва да се посочи, че
административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и
независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за
обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата
на изпълнително-разпоредителната дейност.
Поради това между
административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия
адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно
постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ
ги юридически факт - допуснатото закононарушение.
Ето защо както наказателното постановление не
е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по
отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат
порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само
обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.
Съгласно чл. 171, ал.1, т.1,
б.“Б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
За да е приложима цитираната
норма е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените
предпоставки, а именно лицето по отношение на което се налага ПАМ да управлява моторно превозно средство и да
откаже да бъде проверено с техническо средство или с тест, изследвано с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 14.10.2020 г.
около 01,59 часа в гр.*** пред бл.1 Т.Г.Г. е
управлявал лек автомобил „*** ЦРВ“ с рег. № **** и е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство „Drug Test 5000“ с инв.№
ARJM 0045, поради което му е връчен талон за медицинско изследване с номер 000967/14.10.2020
г., но не се е явил за извършване на това изследване.
В тази насока при условията
на пълно доказване административният орган ангажира категорични и непротиворечиви
доказателства, които безспорно и
еднозначно установяват твърдяната в заповедта фактическа обстановка в нейната
цялост и последователност.
Доводи в обратна насока не
могат да се извлекат от показанията на посочените от оспорващия свидетелите, чиито
показания по същество не са в противоречие с тези на служителите извършили
проверката.
От една страна, докато часа
на проверката е точно фиксиран, то в показанията си свидетелите И., Ч., Д. и Т.
не са убедени за времето, кога са се случвали описваните от тях събития, като индиция за това не може да бъде обстоятелството, че са
минали покрай полицейския автомобил, т.к. служителите са били в наряд за
времето от 19,00 до 7,00 часа.
От друга страна свидетелите
са категорични, че докато са били в жилището на Ч. поне около час Г. е бил сам в колата на паркинга, като за
този период не са имали наблюдения и не могат да посочат какво се е случвало.
Без значение са показанията
на свидетелите и за наличие на растителност на паркинга, която пречи на
видимостта, т.к. твърденията на проверяващите са, че действително от разстояние
не може да се види кой управлява автомобила, но са установили това когато са го
доближили и са констатирали, че само Г. е в него.
Следва да се отбележи, че
въпреки твърденията си Г. не се е свързал с лицето управлявало автомобила или
другите хора, които са били с него и според показанията им са се намирали в
непосредствена близост, за да се върнат и да присъстват на проверката.
Последното би установило безспорно както наличието на тези хора в твърдяното
място и време, така и те непосредствено биха дали сведения на проверяващите за
водача на автомобила.
На следващо място
представените по делото разпечатка от техническо средство „Алкотест
дрегер 7410+“, инв. № ARSМ
0108, с показания от тест № 00207, извършен на 14.10.2020 г. в 01:57 часа, за
извършена проверка за употреба на алкохол на Т.Г.Г. и
заверено копие на протокол за преминала сервизна проверка на същото техническо
средство, опровергават твърденията в жалбата, че водача е отказал да му бъде
извършена проба за алкохол. В този смисъл е налице противоречие в самата
защитна теза на оспорващия, който твърди че не е управлявал автомобила и това
му дава основание да откаже да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, а същевременно е
дал проба за употреба на алкохол.
Не може да бъде споделено и
становището за допуснато съществено процесуално нарушение, т.к. в атакуваната
заповед освен общата норма на чл.22 ЗАНН изрично е посочена и и конкретната
правна норма-чл.171,т.1, б.“Б“ ЗДвП, въз основа на коята
е приложена процесната принудителна административна
мярка.
Предвид посоченото оспорената
заповед е валидна, като издадена от оправомощено
лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материалноправни предпоставки и без да са налице съществени
нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Водим от горното, Я А С,
шести административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Т. *** 7-Г-73 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0813-000933/14.10.2020 г. по чл.171,т.1, б.“Б“ ЗДвП на Началник група към ОД на МВР Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на Т.Г.Г. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете