Определение по дело №472/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на едноличен търговец В. Т. с фирма “. Т.-С.” със седалище и адрес на управление:Г.Б. ,У. П. №*,подадена Ч. представляващия я пълномощник А.С. против решение №1857/26.04.2012г. на РС-Р. по Г.д.№1351/2011г.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение и се иска отмяната му и постановяване на ново решение,с което предявения иск да се отхвърли като неоснователен.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор .В съдебно заседание процесуалният й представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли въззивния съд да потвърди решението на РРС .Претендира разноски за въззивното производство,за установяване на които представя договор за правна помощ за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна в производство при наличие на правен интерес и е насочена срещу валиден обжалваем С. акт.

Като разгледа жалбата ,обсъди доводите на страните и след съвкупна преценка на събраните доказателства,Благоевградският Окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно,че между страните-търговци е възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за търговска продажба на козметични продукти .Установява се от констатациите на неоспорения доклад на вещото лице по извършената ССЕ,че ищецът е доставял на ответницата такива стоки и преди доставките по процесните четири фактури.Ответницата / въззивник в настоящата инстанция/ е заплащала на вноски цената на доставените й стоки без определена в документа за плащане поредност на погасяване на задълженията .Плащанията са извършвани в брой с приходни касови ордери в касата на ищеца ,след което платените от ответницата суми са отнасяни за погашения на вземанията на ищеца по по-стари доставки.След извършената проверка по счетоводните записвания при ищеца експертът докладва,че част от доставените стоки са били върнати от ответницата,за което ищецът е издал три кредитни известия с № 25371,№25372 и №25376 всички от 30.03.2011г. ,като със стойността на върнатата стока по посочените кредитни известия е намалено задължението на ответницата за цената на стоката по процесната фактура №16428/01.02.2010г. След това намаление по посочената фактура е останала неразплатена сумата 414,23 лв.От останалите три фактури е изплатена изцяло цената на стоките по фактура №17469/01.04.2010г. -242,12лв,а цената на стоките по фактури №16874/30.03.2010г. за 430.02лв и №16875/30.03.2010г за сумата 435,49лв –не е платена.Вещото лице докладва още,че процесните фактури не са осчетоводени в счетоводството на ответницата ,не са отразени в дневника за покупките и по тях не е ползван данъчен кредит по ЗДДС.

Ответникът не оспорва получаването на стоките .Обратно- и във въззивната жалба твърди,че стоките са получени,част от тях са продадени и платени на ищеца ,а друга част се съхранява при нея ,тъй като не е продадена ,за което е поканила ищеца да си ги получи обратно.Макар ищецът да не е представил доказателства за предаване на стоките по процесните фактури на ответницата като купувач /в тази връзка фактурите не служат за доказателство за предаване,тъй като са едностранно съставени и не носят подписа на ответницата като получател на стоките/, предвид неоспорването от ответника на предаването на стоките, съдът приема за осъществено това фактическо действие.Предаването на стоките е юридическият факт,който поражда задължението на купувача да плати цената при обикновената търговска продажба /чл.327 ал.1 ТЗ/.Спорът между страните е съсредоточен по въпроса за уговорките ,при които е възникнало облигационното им правоотношение,определящи вида на сключения неформален договор за продажба.Според твърденията на ищеца касае се за обикновена търговска продажба ,при която купувачът дължи цената от предаването на стоката или от предаването на документите,които му дават право да я получи.Ответницата поддържа,че между страните е имало уговорки за плащане на цената на вноски след продажбата им и за връщане на непродадената стока на продавача.Тоест ответницата твърди ,че облигационното правоотношение между страните е по договор за продажба на изплащане.С чл.335 ал.1 ТЗ е установено обаче,че продажбата на изплащане е действителна ,ако е извършена в писмена форма.Следователно –установената от закона писмена форма за продажбата на изплащане е форма за действителност ,а не само за доказване при договори на стойност над 5000лв ,съгласно чл.164 ал.1 т.3 ГПК.Предвид казаното по-горе свидетелските показания за установяване уговорките между страните ,че облигационната им обвързаност произтича от договор за продажба на изплащане,са недопустими на основание чл.164 ал.1 т.1 ГПК.Затова въззивният съд не обсъжда гласните доказателства,които са събрани в първата инстанция за установяване на посочените по-горе уговорки.Поради отсъствието на писмена форма на уговорките за изплащане ,съдът приема,че вземането на ищеца за цената на доставените стоки е станало изискуемо от посочената в процесните фактури дата-30.03.2010г. като срок за плащане.По изложените по-горе съображения Окръжният съд намира ,че искът за цената на доставените по процесните фактури стоки е доказан по основание и размер за сумата 1279,74лв, както е приел и първоинстанционния съд в обжалваното решение.По отношение на акцесорния иск за мораторна лихва въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 ГПК.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноските във въззивното производство,които възлизат на 500лв-за платеното адвокатско възнаграждение на представляващия я адвокат.Установява се от представения договор за правна помощ ,че разноските са действително извършени,доколкото възнаграждението е отразено като платено в брой.Въззивницата не е поискала намаляване поради прекомерност, предвид което съдът не може служебно да стори това .Съгласно чл.78 ал.5 ГПК поради прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съдът може да го присъди в по –нисък размер като деловодни разноски ,но само при направено искане на насрещната страна.Предвид отсъствието на такова искане разноските за А.възнаграждение на въззиваемата страна следва да се присъдят в пълен размер.

Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 ГПК и чл.78 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №№1857/26.04.2012г. на РС-Р. по Г.д.№1351/2011г.

ОСЪЖДА едноличен търговец В. В. Т. с фирма “. Т.-С.” със седалище и адрес на управление:Г.Б. ,У. П. №*,ЕИК * да заплати на едноличен търговец В. В. К. с фирма “. И. - В. К.ЕИК * ,със седалище и адрес на управление:Г.С., район Н., ЖК”Н.” бл.* вх.* .* * сумата 500лв /петстотин лева/ за направените деловодни разноски пред въззивната инстанция .

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: