Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 08.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав, в публичното заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното гр.д. №677/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Й.С.П. срещу „ ….“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5833,50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени през 2012г. от действия на служители на ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба- 06.07.2017г., до окончателното заплащане.
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на посоченото в молбата дворно място, както и партерен и първи надпартерен етаж от вила „С.“. Поддържа, че през месец август 2012г. е разбрал, че е премахната и изнесена оградата на дворното място, демонтирани са парапети, радиатори, мивки, санитарна железария- кранове, душове, връзки и др. от двата етажа. Твърди, че в тази връзка е подаден сигнал до РП- Ихтиман, като наказателното производство е прекратено с постановление на прокурор, потвърдено по съдебен ред. Поддържа, че ответникът в качеството на възложител е сключил договор с „Л.“ ЕООД с предмет събиране, транспортиране и временно съхранение с цел последващо третиране на отпадъците, генерирани от дейността на възложителя. В уточнителна молба посочва, че цената на иска е 5833,50лв., което включва общата стойност на повредените и липсващи вещи. Претендират се разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва същата. Твърди, че претенцията е погасена по давност. Поддържа, че размерът на претендираните вреди е прекомерен. Твърди, че с ищеца са съсобственици на дворното място и на вила „С.“. Поддържа, че договорът за събиране на отпадъци не касае вещи, които са собственост на ищеца. Твърди, че вила „С.“ е била сериозно увредена от поройни дъждове и придошла река в периода 4-5 август 2005г.. Поддържа, че в изпълнение на заповед на кмета ответникът е демонтирал своята ограда, която е различна от оградата, за която ищецът претендира. Твърди, че ищцата не е собственик на вещите, че не са причинени претендираните имуществени вреди, че не са причинени от ответника, че не са причинени вследствие на противоправно деяние, че липсва причинно- следствената връзка. Претендират се разноски.
С протоколно определение от 25.02.2020г. е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на размера на предявените искове, като същите се считат предявени за сумата от 31650,60лв..
С Определение №1615/03.07.2020г. по в.ч.гр.д. №1950/2020г. е определено, че във връзка с повдигнат спор за подсъдност компетентен да разгледа и да се произнесе по процесния спор е РС- Ихтиман.
С уточнителна молба от 02.11.2020г. ищецът уточнява с колко увеличава всеки един иск поотделно.
Съдът, като съобрази правните доводите на ищеца и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните обстоятелството, че ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от дворно място, съставляващо имот пл. №599 с площ от 488 кв.м., включен в УПИ ….. в кв. 12 по плана на кв. М.“, гр. К. и на ½ ид.ч. от партерния етаж на построената в него триетажна вилна сграда- вила „С.“, в който смисъл е Решение №351/12.07.2010г. по гр.д. №80 на Софийски окръжен съд.
От Заповед №РД-15-338/05.08.2005г. на кмета на Община к. се установява, че е обявено бедствено положение на територията на общината, считано от 03,30ч. на 05.08.2005г.
От Заповед №РД-15-199/29.06.2010г. на кмета на Община к. се установява, че е одобрен проект за изменение в кадастралния план за поземлен имот с пл. №600 в кв. 12 по плана на м.п..
От Договор за събиране на отпадъци от 06.08.2012г. между ответното дружество (възложител) и „….“ ЕООД (изпълнител) се установява, че възложителят се задължава да предава на изпълнителя за събиране, транспортиране и временно съхранение с цел последващо третиране отпадъците, генерирани от дейността на възложителя касателно площадка, намираща се в гр. м.п.- ОД“Е.“ от частта собственост на възложителя.
От Рамков договор от 08.08.2012г. между „….“ ЕООД и „….“ ЕООД се установява, че първото дружество доставя на второто дружество различни видове отпадъци.
От Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.05.2015г. на РП- Ихтиман се установява, че е прекратено наказателно производство по пр.пр. №1563/2013г. по описа на РП- Ихтиман, ДП №128/2014г. по описа на РУ- Ихтиман поради това, че не са индивидуализирани вещите, които са били отнети, че не може да се установи ищцата по настоящото дело да е била собственик на същите, както и че ответното дружество по настоящото дело е било собственик на демонтираните вещи.
С Определение №233/07.08.2015г. по в.ч.н.д. №442/2015г. на СОС е потвърдено Определение от 29.06.2015г. по ч.н.д. №329/2015г. на РС- Ихтиман, с което е потвърдено горецитираното Постановление на РП- Ихтиман за прекратяване на наказателно производство, като е прието, че фирмата- изпълнител („….“ ЕООД) не е демонтирала движими вещи, намиращи се във вила с., както и че ищцата по настоящото дело не е индивидуализирала вещите, на които е собственик.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и допълнителната съдебно- техническа експертиза, които съдът кредитира изцяло, както и от изслушването на вещото лице се установява, че са налице липси и повреди на обща стойност 31650,60лв., но няма как да бъде посочено към кой момент вещите са били и налични, кога са били премахнати и кой ги е премахнал.
От показанията на св. Д. се установява, че същият е нощувал във вила С. през 2005г.-2007г., като вилата е била обзаведена и в нея, както и в останалите вили, е имало настанени други хора.
От
показанията на св. Г., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че
свидетелят живее в съседство на процесния имот и се познава с ищцата, с която
са „комшии“, както и че намиращи се в близост вили (които не са част от
предмета на делото) са били възстановени на други наследници. Установява, се,
че през м. август 2012г свидетелят е сигнализирал полицията, тъй като е видял
7-8 човека да режат оградата на имота, като след съответната проверка от
полицията я уверили, че има разрешително се премахване на оградата. Установява
се също така, че въпросните 7-8 човека са започнали да разбиват вътре в една от
вилите. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която
заявява, че посочените 7-8 човека са разбивали във вила с., част от която е
собственост на ищцата по следните съображения. Съгласно чл. 172 ГПК,
показанията на заинтересованите в полза или във вреда на една от страните,
следва да се преценява от съда с оглед на всички други данни по делото, като се
има предвид възможната тяхна заинтересованост. Това означава, че не е
установена забрана въз основа на показанията на заинтересовани свидетели да се
приемат за установени факти, ползващи страната, спрямо която свидетелят е
заинтересован, или които вредят на противната страна, но преценката им
следва да се облегне на други доказателства по делото, изключващи възможността
достоверността на показанията да е повлияна от заинтересоваността на свидетеля
(Решение № 8 от 06.04.2020 г. по гр. д. № 1618 / 2019 г. на Върховен касационен
съд, 4-то гр. отделение). Също така в Определение № 473 от 18.05.2016 г. по гр.
д. № 1735 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение е прието, че
гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от
съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост
или предубеденост на свидетеля, съгласно правилото на чл.172 ГПК и в съвкупност
с всички доказателства по делото / в с.см. - Решение № 131 от 12.04.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV ГО, ГК и Решение № 65 от 16.07.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 4216/2008 г., IV ГО., ГК/. В конкретния случай при снемане на
самоличността на свидетеля същият е заявил, че е без родство със страните по делото.
От представено в следващото съдебно заседание Удостоверение за наследници на Т.П.С.
(л. 189 от делото) се установява, че св. Й. М. Г. е посочена под №8.1.2, а
ищцата под №7.1.2, като бащата на ищцата е осиновен при непълно осиновяване.
Житейски нелогично е свидетелят да се познава с ищцата, да заявява, че са
„комшии“ и че имотите са свързани с наследници, но да не е наясно, че част от
тези наследници са самият свидетел и ищцата. Поради това съдът приема, че този
свидетел е заинтересован, като при преценката на неговите показания следва да
се съобразят останалите доказателства по делото. Съпоставени обаче с останалите
доказателства по делото показанията на св. Г. остават изолирани и неподкрепени
по отношение на това, че именно тези 7-8 работника през август 2012г. са
разбивали вила с. по отношение на собствеността на ищцата. В тази връзка вещото
лице посочва, че не може да бъде установено кога и от кого са причинени вредите,
а св. Д. посочва единствено, че около 5г. преди твърдяното причиняване на
вредите вила с. е била обзаведена.
От останалите представени по делото доказателства не се установяват релевантни за спора факти.
Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. Отговорността за вреди на юридическите лица е по чл.49 от ЗЗД е гаранционно- обезпечителна, тъй като ответното дружество не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за такива на негови работници или служители. Те трябва да са причинили вредите - имуществени или неимуществени, при или по повод възложената им работа, както и те да се дължат на техни противоправни действия или бездействия, които да са извършени виновно. В случая по чл.49 от ЗЗД, законодателят е възложил репариране на вредите на правен субект, който отговаря на основание, различно от това на деликвента.
Предмет на доказване е както наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане, а така и също и факта на възлагане на работата. За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени имуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие), 2) противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), 3) причиняване на имуществени вреди (подробно описани от ищеца) и техния размер, 4) причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент се презумира –арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Доказателствената тежест за доказване на материалните предпоставки е на ищеца.
В настоящия случай се установява причиняването на имуществени вреди в размер на 31650,60лв., но не се установява наличието на останалите кумулативно изискуеми предпоставки, за да може да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД. При така събраните по делото доказателства не се доказа наличие на виновни противоправни действия от служители на ответника, от които да са произтекли вреди за ищеца, а оттам не е доказано противоправно поведение и причинна връзка.
За ангажиране на отговорността по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да е налице възлагане на работа от юридическото лице на конкретното физическо лице деликвент и вредата да е причинена при или по повод изпълнение на възложената работа. В конкретния случай по делото липсват каквито и да е било доказателства, че служители на ответника със своите действия по повод изпълнение на възложена им работа са причинили тези имуществени вреди, респ. не са налице основанията за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по делото. Единствените данни за лицата, които са причинили имуществените вреди в частта на ищцата от вила с., се съдържат в показанията на св. Гатева, но съдът в тази им част не ги кредитира по вече изложените съображения. Дори обаче да бяха кредитирани показанията на този свидетел, то същите отново биха били недостатъчни, за да се установи при условията на пълно и главно доказване, че именно служители на ответника, а не някой друг, със своите действия по повод изпълнение на възложена им работа са причинили тези имуществени вреди.
Въпреки, че се установиха претърпени от ищеца имуществени вреди, не може да бъде ангажирана отговорността на ответника, тъй като не са налице горепосочените кумулативно изискуеми предпоставки за основателност на исковата претенция.
С оглед на гореизложените съображения съдът счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на ответника по делото на основание чл.49 ЗЗД и предявените осъдителни искове за претърпени имуществени вреди се явяват недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените от него разноски.
С оглед изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 предвижда възнаграждение за исковото –от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1, а именно от 150лв. до 450лв. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът като съобрази, че делото е с материален интерес от 31650,60лв., че юрисконсултът е изготвил отговор на исковата молба, писмени бележки, явявал се е в открито съдебно заседание, както и фактическата и правна сложност на делото, намира, че следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв..
По отношение на искането на юрк. Т. за присъждане на възнаграждение в размер на 1479,52лв. по реда на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. и изложените съображения в писмената защита следва да бъде посочено следното. С Решение № 10 от 29.09.2016г. по конституционно дело № 3/2016г. на КСРБ е отхвърлено искането за обявяване за противоконституционна разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК за дължимостта на юрисконсултско възнаграждение. С ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г. се предвиди, че размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да се определя по Закона за правната помощ. На основание чл. 37 от ЗПП е приета Наредба за заплащане на правната помощ, определяща размера на възнагражденията, които са значително по-ниски от тези по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.. Причината за това е в разликата между договора за поръчка (при адвокатите) и трудовия договор (при юрисконсултите). Наред с това чл. 78, ал. 8 ГПК не препраща изрично към от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., която е приложима само за лица, осъществяващи свободна професия в защита правата и интересите на гражданите, чието възнаграждение е основно право на адвоката (чл. 36, ал. 1 ЗА) и подлежи на свободно договаряне между него и клиента. За разлика от това юрисконсултите са лица, които извършват правна дейност по трудов договор, като извършват работата само за своя работодател (а не за различни клиенти) и получават уговорено с работодателя възнаграждение. С оглед различията между двете професии не може да се приеме, че възнаграждението на юрисконсултите по чл. 78, ал. 8 ГПК е адвокатско по смисъла на Закона за адвокатурата и да се прилагат правилата за определяне на последното.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „….“ ЕАД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. …, ул. „…., представлявано от прокуриста Х.Р., искове с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 31650,60лв. (след допуснато изменение на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК), представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени през 2012г. от действия на служители на ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба- 06.07.2017г., до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК Й.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ….“ ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Изгрев, ул. „172“ №11, представлявано от прокуриста Х. Р., сумата от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: