№ 58
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600056 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от
НПК.
Образувано е по саморъчно изготвена жалба от лишения от свобода
Ю.Н.Т. против определение №10/13.01.2022г., постановено по ЧНД №
8/2022г. по описа на ОС – Пазарджик, с което е оставена без уважение
молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. С жалбата
се изразява несъгласие със съдебния акт, като се сочи, че доказателствата по
делото не отговарят на действителността, защото затворническата
администрация умишлено и злонамерено е дала негативни оценки за неговата
личност и за процеса по поправянето му. На тази база се отправя искане
атакуваното определение да бъде отменено и апелативният съд да постанови
ново, с което да бъде условно предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК,
за да се прибере в дома си и да се грижи за семейството и в частност за
своите четири деца.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да
се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, но
разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
По категоричен начин е установено по делото, че осъденият Т. към
момента търпи наказание за извършени две престъпления по чл.150, ал.3 от
НК в размер на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му с
1
присъда по НОХД № 24/2020г. по описа на РС – Велинград, от което, според
приложената справка от затвора към 15.12.2021г. е изтърпял фактически 2
години и 7 дни, от работа 16 дни, или общо, 2 години 5 месеца и 7 дни.
В контекста на посоченото не може да има спор, че е налице първата
предпоставка за предсрочно условно освобождаване на Т. по смисъла на чл.70
от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г., Пленум на ВС, изм. с
Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като е изтърпяно
фактически повече от 1/3 от наложеното му наказание лишаване от свобода.
За да бъде уважено искането за предсрочното освобождаване обаче, Т.
следва да е демонстрирал и поведение, сочещо на поправяне и превъзпитание,
както и готовност да се ресоциализира в обществото, без да представлява
риск за членовете му, а и за себе си. Отсъствието на доказателства в подкрепа
на тази кумулативно изискуема се предпоставка е мотивирало окръжния съд
да откаже да уважи молбата на осъденото лице. Този състав споделя
виждането на първостепенния съд. Съдържащите се в личното досие на
осъдения материали - доклади, становища, справки, заповеди и др. са
еднозначни в мнението си, че към момента не е настъпила законово
изискуемата се трайна положителна промяна в поведението и нагласите на
осъдения, респективно, че корекционният процес не се завършен и се налага
да се продължат дейностите в тази насока.
Становището на затворническата администрация и на лицата, работещи
в нея, не са задължителни за съда и не предопределят априори изхода от
делото. Но, без съмнение, виждането на натоварените, по закон и фактически,
с извършването на корекционни дейности спрямо осъдените лица органи, не
може да се отхвърли безмотивно от съда, а несъгласие с него може да се
изрази единствено, ако в материалите от затворническото досие се открият
доказателства, водещи до различни от направените от компетентните органи
изводи. Казусът не е такъв. Защото, видно е от цялото затворническо досие,
че нестабилно, променливо, с възходи и падения, се отличава да е
поведението на Т. по време на престоя му в затвора. И този извод произтича
най - вече от оценката за риска от рецидив, който не е претърпял видима
положителна промяна от постъпването на Т. в затвора до сега и все със
средни параметри се оценява. Трайни и без положителна промяна остават и
проблемните зони – криминално минало, отношение към правонарушението,
начин на живот, обкръжение, умения за мислене, злоупотреба с алкохол,
липса на образование и професионални навици. И нарушител на правилата за
престой в затвора е Т., като е наказан със Заповед от 23.09.2021г. на
Началника на Затвора -С.З. за проявена агресия и насилие към друг лишен от
свобода, което негово неправомерно поведение, според приложеното по
делото становище, не е инцидентно. Така че, не може да се говори за
устойчивост и демонстрирано от Т. желание за приемане и осъзнаване на
противоправното му поведение, довело до осъждането му, за мотивация да
работи по премахване или поне минимизиране на проблемните си зони. Няма
убедителна причина или изводими от досието данни за умишлено и
2
целенасочено негативно отношение на началника на затвора към осъдения, а
оценката на ръководителя ст. комисар В. К. за Т. намира пълна подкрепа във
всички приложени по делото становища, изготвени от лица, натоварени пряко
със задължението да предприемат адекватни мерки за въздействие с цел
превъзпитание и поправяне на осъденото лице.
Следва да се припомни, че законодателят е посочил като предпоставка
за условно предсрочно освобождаване не относително, частично поправяне, а
пълно поправяне, но към момента търсеният поправителен ефект на
наказанието не е постигнат в цялост, корекционният процес спрямо осъдения
не е приключил и не е изпълнен плана на присъдата. Прилагането на
института е предпоставено не от декларативното изявление на осъденото
лице, че се е поправило, а от демонстриране на поведение, сочещо на такова
поправяне, каквото поведение в настоящият случай не се открива да е налице.
Не са налице и предпоставки за успешното ресоциализиране на Т. след
излизането му от затвора, предвид липсата на трайни семейни връзки и
подкрепа, която да му се окаже извън затворническата среда, липсата на
трудови навици и умения, криминалният му статус и установения траен,
устойчив модел на насилствен тип нарушител, конкретните проблемни зони –
начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Поради това и семейното
му положение, с четири деца, не може да доведе само по себе си до исканото
от осъденият предсрочно условно освобождаване след като законовите
предпоставки за това не са налични.
Като е стигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил
законосъобразно и обосновано определение, което следва да се потвърди,
поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №10/13.01.2022г., постановено по ЧНД №
8/2022г. по описа на ОС – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3