Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 10.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ВЪЗЗИВНА КОЛЕГИЯ, IІ А състав, в открито заседание на десети
октомври през
двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета
Йовчева
ЧЛЕНОВЕ: Мариана
Георгиева
Светлозар Д.
При участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 2126 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Ф.срещу решение от 14.11.2018г.
по гр.д. № 71141/2017 г. на СРС, 56 с-в, в частта, с която е уважен предявения частичен иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а“ КЗ /отм/ за заплащане на сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от ПТП, настъпило на 17.06.2015г. в гр. София, бул. „Ломско
шосе“, в район на № 123, от водача на лек автомобил „БМВ 318“, рег. № ******,
без задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
претендирана като частичен иск от пълния размер на на иска от 10 000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.01.2017г. до
окончателното плащане.
Въззивникът - ответник поддържа доводи за неправилност и
необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че представения
констативен протокол не установява наличие на предпоставките за уважаване на
иска, тъй като е съставен по данни само на пострадалия – ищец и констатациите в
него не са подкрепени от показанията на свидетели – очевидци. Отделно поддържа,
че по делото не са доказани и причинените вреди на ищеца и
причинно-следствената им връзка с процесното ПТП. Моли съда да отмени изцяло
решението на районния съд, като
неправилно, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец Р.Д.Б. оспорва жалбата като
неоснователна в депозиран писмен отговор. Твърди, че непосредствено след настъпване на процесното ПТП на пешеходна
пътека, са пристигнали полицейски и медицински екип на място и е съставен
протокол за ПТП, като в СДВР е образувано производство срещу неизвестен
извършител, поради което фактическият състав за присъждане на претендираното
обезщетение е доказан. Моли съда да потвърди атакуваното решение като
законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съобразно правомощията
си на въззивна инстанция, приема за установено следното:
При служебна проверка на обжалваното решение по реда на
чл. 269 ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
По същество решението е правилно и на основание чл. 272 от ГПК, СГС
препраща към мотивите на първоинстанционното решение, а с оглед на доводите във
въззивната жалбата, намира следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм/.
Съгласно цитираната разпоредба, Гаранционният фонд
изплаща обезщетения по задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност” на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на РБ и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. За да възникне субективното право на обезвреда по
предявен иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от КЗ (отм.), следва да
се установи наличието на фактически състав, правопораждащ деликтната
отговорност на водач на идентифицирано МПС без сключена затраховка ГО, причинил ПТП, който включва
следните елементи: противоправно деяние, вреди, причинно – следствена връзка
между вредите и деянието и вина. Субективният елемент от състава - вината, се презумира,
съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
По делото
е представен констативен протокол № К-500 от 17.06.2015г., съставен след посещение на
място от дежурен ПТП при Отдел Пътна полиция - СДВР, за настъпило
пътнотранспортно произшествие на 17.06.2015г. около 12. 10ч. в гр.София, на бул. ,,Ломско шосе”, в района на
№ 123, между
лек автомобил, „БМВ 318“,
рег. № ******, с неустановен водач, който напуснал ПТП и ищеца, в
качеството му на пешеходец. В констативния протокол е посочено, че лекият
автомобил се е движил по бул. „Ломско шосе“, с посока на движение от ул. „Хан
Кубрат“ към ул. „Христо Силянов“ и на пешеходната пътека в района на № 123 не
пропуска и реализира ПТП с пресичащия като пешеходец ищец. В протокола за ПТП е отразено, че
ищецът е освободен от ИСУЛ с работна диагноза контузия на ляв глезен и лява
китка.
От представената
по делото медицинска документация и основното и допълнително заключение на
приетата СМЕ съдът
приема за установено, че на процесната дата – 17.06.2015., ищецът е претърпял телесно увреждане
–
контузия и оток на лява длан и навяхване на глезенна става и разтягане връзки
на глезена и оток на лява глезенна става и лявото ходило, представляващо
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като през
първите 10 дни от възстановителния период, е търпял по-силни болки и страдания.
Съгласно
показанията на разпитания по делото свидетел В., след инцидента с автомобила
ищецът е имал нужда от помощ, тъй като е ходил около 2 седмици с патерици и не
е можел да се обслужва сам. Свидетелят го е посещавал всеки ден към този
момент.
По
делото е прието заключение на САТЕ, съгласно което водачът на лек автомобил БМВ 318 е
имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е пропуснал
пресичащия на пешеходната пътека ищец, респ. ако се е движил със скорост, при
която може да спре в рамките на опасната зона , при внезапно възникване на
опасност.
При
така изложеното, въззивният съд намира доводите в жалбата за недоказан
фактически състав на претендираното обезщетение, за неоснователни. Налице е
установено противоправно поведение на водача на идентифицирано МПС, който е
напуснал произшествието и е без сключена застраховка ГО на автомобилистите. Без
значение за изхода на спора е, че водачът на автомобила е неустановен, при
наличието на идентифицирано МПС. Констатациите в протокола за ПТП, независимо
че е съставен въз основа на данни на пострадалия, преценени в съвкупност с
всички останали доказателства по делото, установяват настъпването на процесното
ПТП и причинените вреди. Причинно –следствената връзка между настъпването на
вредите и процесното ПТП също е доказана по делото, с оглед съвкупната преценка
на изводите на вещите лица, изготвили САТЕ и СМЕ с всички останали
доказателства.
Неоснователен
е довода в жалбата, че настъпилите вреди също не са установени по категоричен
начин, поради хипотетичния извод на вещото лице, изготвило СМЕ, че е възможно
уврежданията да настъпят при падане от собствен ръст. Противно на твърденията в
жалбата, вещото лице С. при разпит в с.з. е посочило, че увредите на дланта и
на глезена са получени вследствие удар, който хипотетично може да бъде от кола,
спъване и т.н.
По делото не е спорно и установено, че към момента на
настъпване на застрахователното събитие не е бил налице сключен договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил
„БМВ 318“, рег. № ******. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм/.
По отношение на размера на присъденото обезщетение не се
релевират конкретни доводи в жалбата, поради което решението следва да бъде
изцяло потвърдено. Въззивният съд намира, че присъденото обезщетение в частичен
размер на сумата 2000 лв. обезщетява в пълен размер претендираните неимуществени
вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, независимо че това е извън предмета на делото.
Във всички случаи искът до размера на сумата 2000 лв. е основателен и доказан,
предвид причинените травматични увреждания, представляващи лека телесна
повреда, но и с оглед механизма на настъпване на ПТП и преживения от ищеца
психологичен стрес от удар на пешеходна пътека от автомобил, който напуска
произшествието.
Предвид всичко изложеното, жалбата
е неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, въззиваемият има
право на разноски, но такива не следва да бъдат присъдени, поради липса на
доказателства за направени такива. Претендираните от пълномощника на въззиваемия
разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. са
изцяло недоказани, поради липса на представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е уговорено такова възнаграждение за настоящата
инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.11.2018г. по гр.д. №
71141/2017 г. на СРС, 56 с-в.
Решението
не
подлежи на касационно обжалване, на чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.