Решение по дело №2125/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260129
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20191510102125
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        26.11.2020г., град Дупница

 

IV, г.о.

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

27.10.

 

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

 

 
В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Райна Боянова

 
          2.

      

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

2125

 

2019

 
 


                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:           

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от С.Н.К., ЕГН **********,*** с адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Солун” № 2, ет. 3, кантора 18 срещу П.Р.К., с постоянен адрес:***.

           Ищцата твърди, че притежава жилищна сграда, състояща се от етаж и сутеренен етаж, находяща се в с. Блажиево, общ. Бобошево, ул. „Свети Иван Рилски” № 14. Сутеренният етаж е ползван за живеене от родителите й, но се нуждаел от ремонт, тя живее в САЩ от 28 години, в България се прибирала един или два пъти годишно, за да види родителите си и да наглежда имотите си. Сочи, че със съпругата на ответника Ралица Стойчева били в изключително близки отношения и Стойчева предложила да се занимава с ремонта на етажа, за да може нейния съпруг и други нейни близки да изкарат допълнителен доход, ищцата се съгласила ремонтът да бъде извършен на частни начала, а не чрез фирма, като ремонтните дейности следвало да бъдат извършени от П.К. и ангажирани от него други лица по негово усмотрение, трябвало да бъде сменена дограмата с ПВЦ такава, да се направи банята, да се положи нова инсталация, да се поднови латекса на шпаклованите стени, да се постави ламинат. Договорили се за тези ремонтни дейности през 2016г. и ищцата предоставила на Ралица Стойчева собствени нейни средства, налични по банкова карта на стойност 30 000 лв. При идването й в България през лятото на 2017г. видяла, че се работи по обекта, а през 2018г. установила, че ремонтът не е завършен, а парите почти били свършили и поиска отчет за тях от Стойчева, отношенията им се влошили и ищцата завела гражданско дело срещу нея, в резултат на което действие, ответникът преценил, че следва да подаде жалба в Община Бобошево за незаконен строеж, извършен от ищцата и втора жалба отново за незаконен строеж, но вече в качеството му на кмет на с. Блажиево за ремонта, който той лично извършил. На 15.05.2019г. когато била в Република България пристигнали три лица, които се представили като комисия, изпратена от Кмета на Община Бобошево и при огледа, който извършили установили, че не е налице незаконен строеж, но в резултат на ремонтните работи са се получили повреди по жилищната сграда. Тогава разгледала внимателно състоянието на сградата и установила, че за последните две години от започване на ремонта от 2016г. до 2018г. са нанесени щети на къщата й както следва: 1. поставена тръба за отводнителната инсталация (каквато не е искала да се слага) прокарана покрай стената на жилищната сграда, в резултат на което се е получило напукване в основата й, при пробиването е разрушена мазилката на масивната ограда, която огражда имота откъм улицата - щета на стойност - 700 лева; 2. в резултат на поставяне на навес над сутеренния етаж е разбита терасата и са оставени стърчащи железни пръти от вътрешната й  страна - щета на стойност 500 лева; 3. в резултат на изкопаване на дупка пред банята с дълбочина 2.00 метра и широчина 1.00 метър и дължина 1.50 метра непосредствено до носещата стена на жилищната сграда пръстта се свлича - щета на стойност 1000 лева; 4. в резултат на изкопаването на дупката посочена в т. 3 носещата стена на жилищната  сграда е напукана и пропада като се е отворила голяма цепнатина между камъните, които представляват основната стена на къщата - щета на стойност 4 000 лева; 5. в резултата на това, че част от къщата се отделя и пропада при каменната стена се е стигнало до отделяне на терасата от връзката й с жилищната сграда - щета на стойност 1 500 лева; 6. напукани са и множество стени външно откъм страната на носещата стена - 1 000 лева. Предвид горното моли съда да постанови  решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 8 700 лева, представляваща обезщетение за така описаните вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

           В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за недопустимост на предявената претенция и неоснователност на същата по изключително подробно изложени в отговора съображения включително и по отношение обстоятелствата, изложени в исковата молба. Ответникът оспорва сключването на договор с ищцата за строителство и ремонтни дейности, оспорва да е вземал решения за наемане на майстори и заплащането им, да е искал или получавал средства от ищцата или от когото и да било другиго за организирането на ремонтни дейности по къщата й.   

           С определение, постановено по делото на 15.07.2020г., съдът е оставил без движение исковата молба на ищцата и указал на същата  да отстрани констатираната нередовност, посочена в мотивите на определение в едноседмичен срок, считано от съобщаването му, като: в писмена молба до съда с копие за другата страна да уточни какви договори твърди, че са сключвани между нея и кои други лица – ответника и/или Ралица Стойчева от една страна и дали твърди сключване на последващи договори между Ралица Стойчева и ответника за изпълнение на описаните в исковата молба дейности и да посочи от какво произтича претендираното обезщетение за вреди от ответника - от сключен договор ли е, ако да – от кой или на друго основание, предвид което с молба от 05.08.2020г. ищцата сочи, че между страните е сключен договор за ремонт на сутеренния етаж на къщата й, находяща се в с. Блажиево, общ. Бобошево, ул. „Свети Иван Рилски” № 14, по който договор претендира обезщетение за вреди.

           С протоколно определение от 18.08.2020г. след въпрос на съда по реда на чл. 145 ГПК към процесуалния представител на ищцата дали твърдения от нея в молбата й от 05.08.2020 г. договор за ремонт на сутеренен етаж на собствената й къща в с. Блажиево, общ. Бобошево е следвало да се извърши с материали на ответника или не и предвид изявленията на страните в това проведено открито съдебно заседание, респективно уточняваща молба от 05.08.2020 г. на ищцата и отговора на ищцата по реда на чл. 145 ГПК, че ответникът е следвало да извърши правни действия за нейна сметка, последващи от фактически такива, изразяващи се в закупуване на материали и извършване на сочения в исковата молба ремонт на сочения етаж от жилищна къща, както и обстоятелството, че в проведеното съдебно заседание по делото на 04.02.2020 г. съдът в настоящия си състав не е намерил обективиран съобразно чл. 146 ГПК доклад по делото в частта, касаещ правната квалификация на правния спор, респективно разпределяне на доказателствената тежест между страните по този спор, е обявил на страните в проведеното по делото открито съдебно заседание на 18.08.2020г.  доклад по делото в тази част, а именно по чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК: предявен е иск с правно основание чл. 280 ЗЗД; по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК:  ищецът следва да докаже сключване на договор за поръчка между него и ответника и изпълнение по този договор, респективно да докаже твърдяната в исковата молба настъпила вреда от неизпълнение на договора от страна на ответника, а ответникът следва да докаже възраженията си – правоизключващи, правоунищожаващи, правопрекратяващи, правопогасяващи, от които възражения обосновава изгодни за себе си правни последици.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхна съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:

           Видно от приетия по делото нотариален акт № 61, том II, рег. № 2397, дело № 219 от 04.10.2013г. по описа на нотариус Стефан Сотиров – нотариус с район на действие – района на ДнРС, ищцата е собственик на жилищна сграда и гараж, както и на ½ идеална част от ПИ пл. № 534, за който е отреден парцел първи, попадаща в квартал 19 по плана на с. Блажиево, общ. Бобошево.

           Прието е заключение по назначената съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещото лице Е.Т., от което предвид и направените в проведеното по делото открито съдебно заседание на 18.08.2020г. уточнения, се установява, че размерът на претендираните щети в исковата молба е, както следва: по т. 1 от заключението на вещото лице – 50, 00 лева; по т. 4 от заключението на вещото лице – 8 000 лева, по т. 6 от заключението на вещото лице – 330, лева.     

           В проведеното по делото открито съдебно заседание на 18.08.2020г., ищцата е поискала и съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на размера на предявената претенция в посока намаляване на същия – вместо общо за сумата от 8 700 лева, да се счита предявен за сумата от 8 682 лева и на основание чл. 233 ГПК с протоколно определение от същата дата – 18.08.2020г. е прекратил производството по делото за сумата в размер на 18, 00 лева.

           По реда на чл. 176 ГПК в проведеното по делото открито съдебно заседание на 18.08.2020г.,  ищцата е заявила, че на П.К. възложила да изготви проект и да направи ремонт, защото той й казал, че има строителна фирма. Разрешение от Община Бобошево не е искала, не е знаела дали трябва да иска и не е получавала. Не е знаела, че лицето П.К. няма правоспособност да извършва този ремонт.

           Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Йордан Каменов Кадийски, Владимир Василев Стамболийски, Люба Андреева К. – майка на ищцата и Камен Йорданов Кадийски.

           От показанията на свидетеля Йордан Каменов Кадийски се установява, че участвал като главен майстор в ремонт на къщата на С. през 2016 година, общо продължил към година и половина, за пари се договаряли лично със С. по телефона - тя била в Америка, за възнаграждението за труд се договаряли, при първоначалния оглед, къщата била в окаяно състояние - всичко било напукано, то отгоре, над къщата е свлачище от години. С.К. била много благодарна, на второ - трето прибиране от Америка взела агне, събрала ги в ответника с група майстори, че е много доволна, всичко върви както трябва. П. в строителството не е участвал, имало некакви договорки да постави ламината той накрая и го поставил в две стаи, на свидетеля се платило за ремонта, точна сума не знае каква е, периодично било - ответникът му плащал, парите му давал ответника, но картата от която се теглили пари - била в Ралица (съпругата на ответника П.). Ответникът правил снимки на свършената работа и ги пращал, за всяко едно нещо, за да продължи ремонта имало одобрение от ищцата,  проект да е даден какво да правят не е имало, първо  гипскартона на таваните, после направили на пода, преди това - поставили тръби за водопровода, за кухнята, след това разбили прозорците, защото били малки, а ищцата искала по-големи, за да влиза светлина, по стените направили картона и от него е това, правил ремонта с Борислав Ранчин. Септична яма св. Йордан Кадийски не копал, с ищцата не общувал от неговия телефон, а чрез телефона на Ралица общували по Месинджър. П.К. го извикал да работи като майстор, когато нещо се свършело, идвал П. да провери как вървят нещата, не е правил нищо в къщата, освен ламината, но св. Йордан Кадийски вече не работел там.

           От показанията на свидетеля Владимир Василев Стамболийски се установява, че ищцата К. започнала да прави ремонт преди година и половина - две в къщата й в с. Блажиево и свидетелят Стамболийски виждал, че се свалят материали за ремонт от П. и от неговите хора, които работят там, един от които е Васил Иванов ( който Васил Иванов заявил на св. Стамболийски, че П. го е викнал). Камен Кадийски работил в двора и заявил на свидетеля Стамболийски, че П. го е пратил. През 2007г. св. Стамболийски  правил ремонт в къщата на втория етаж - боядисване, освежаване, от 2007 година до 2018 – 2019 година имал непосредствени впечатления от къщата, преди ремонта, който се започнал на приземния етаж, къщата нямала пукнатини, ремонтът на приземния етаж се почнал преди година и половина – две, този ремонт не е завършен напълно.  Там, където се намира къщата, няма свлачище, възможно е напукване на стена да се получи от изкопана дупка, ако е подкопана основата. Дупката  в случая не е в центъра на стаята, а е до една от стените, пукнатина има в стената, терасата, която е непосредствено отвън, е цялата напукана на втория етаж.

           От показанията на свидетелката Люба К. се установява, че ответника П.К. и съпругата му Ралица предложили на ищцата да й ремонтират етажа, защото съпругата на П. не работела, тя да води финансовата част, а П., защото разбира от строителство, познава хората - да ръководи ремонта, да наема майстори и да следи изпълнението, качеството на ремонта. Зимата на 2016-2017 година П.К. намерил майстори и фактически подравнили етажа, направили гипс картон и замазка, но след тази направа вече не намирал майстори, по – късно се направил един навес, който се захванал за терасата с железна конструкция неправилно и от тежестта на снега през зимата започнала да се цепи терасата, две вечери работил П.К. на две стаи слагал ламинат, но не се завършили и не се сложил както требва, изкопало се една дупка в салончето между спалнята и дневната стая по преценка на П.К. за септична яма, изкопал я Камен Кадийски лично, но П. пращал всички майстори и им казвал какво да работят, в изкопаната дупка метнали един бидон, не е укрепена дупката и понастоящем така стои и почнала да се цепи стената, щото е близко до основите на къщата дупката. Цепи се каменна стена и даже вече започнала в единия край да се свлича дупката, дупката е предназначена за отпадните води от баня, тоалетна и кухня, П. движел цялото строителство, когато С. била тук се запознала с Камен Кадийски, даже имало една тръба и Камен повикал П. да му каже дали да я реже и какво да я прави, дали тече вода по нея, да не направи нещо наводнение - това по време на изкопа на дупката. С. миналата година декември месец на 2019 г. видяла цепнатината в стената, а дупката по-рано. Стената, която се пука е откъм двора, между камъните има цепнатина, защото дупката е много близо до самата стена, цепнатината се вижда отвътре на къщата, но не е на вътрешна стена, а е на крайна стена. Преди П. да започне ремонта, пукнатини нямало. Ищцата се запознала с ответника и жена му покрай св. К., която свидетелка била постоянно в контакт с П., лично разговор между тях с П. и Ралица чула, че те могат, имат възможност да й отремонтират етажа, П. казал, че ще намери майстори и което той може той ще свърши, за което не може или няма време - ще намери майстори, след първоначалните дейности С. била доволна и събрала на агне у П. майсторите да почерпи, пукнатината в стената отначало не е личала и постепенно се увеличила пукнатината, от миналата година се вижда.

           От показанията на свидетеля Камен Кадийски се установява, че 2016 г./2017 г. се видели с ищцата на пътя и се разбрали той да изкопае яма и изкопали такава пред банята на първия етаж, ищцата била в България като копали – в отпуска и тя му платила за изкопаването на дупката, после им платила да почистят мазето, след направен дренаж от малкият син на свидетеля Камен Кадийски, след това му платила да почистят и двора, П. не го е водил да работи в обекта на С., не е виждал П. да е водил майстори.

           От приетото писмо на МВР, ГД „Гранична полиция”, се установява, че ищцата е била на територията на страната в посочения период 2017 – 2019 г. по четири пъти в годината за 2018 и 2019.

           От писмо изх. № 3121/13.10.2020г. на Община Бобошево,  се установява, че няма регистрирани свлачищни процеси за периода 1954 – 2019 г. за района на с. Блажиево, респ. в района на ул. „Иван Рилски” № 14.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявен е иск с правно основание чл. 280 ЗЗД, по който  ищецът следва да докаже сключване на договор за поръчка между него и ответника и изпълнение по този договор, респективно да докаже твърдяната в исковата молба настъпила вреда от неизпълнение на договора от страна на ответника, а ответникът следва да докаже възраженията си – правоизключващи, правоунищожаващи, правопрекратяващи, правопогасяващи, от които възражения обосновава изгодни за себе си правни последици.

           Договорът за поръчка, който ищцата твърди, че сключила с ответника е консенсусен такъв,  счита за сключен от момента,  в който довереника се е съгласил да извърши това, което доверителят му предлага и за валидността му не се изиска никаква форма. С него довереникът се задължава да извърши от свое име за сметка на доверителя правни действия – да сключи едностранни или двустранни договори ( за продажба, наем, заем и др.), като правните действия могат да бъдат общо или единично посочени, съответно мандатът ( поръчката) ще бъде общ или частен. Довереникът е длъжен да извърши възложените му правни действия с грижата на добър стопанин и ако възложи действията, които са му възложени от доверителя на друг отговаря за действието на другия като за свои ако е имал право да се замества и лошо е избрал заместника си.

           Съотнасянето на горното към установената в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция фактическа обстановка, води до следните правни изводи:

           На първо място следва да се посочи, че домогването на ответника да докаже, че е ивършван незаконен строеж без значение дали е основен или не е основен е ирелевантно към предмета на производството – претенция по облигационен договор, в рамките на който предмет, за извода на гражданския съд за уважаването на претенцията или не, е без значение дали „строежът” е бил законен или не, а собственикът на сградата търпи други административни и наказателно административни последици ако е налице „незаконен” строеж, определянето на които последици е компетентността на други административни органи и административния съд, поради което доводите на ответника в тази насока не следва да се обсъждат, респ. част от събраните писмени доказателства също – касаещите проверки във връзка със сигнали за законността на „строежа” от ответника до Община Бобошево.

           След преценка на всички събрани по делото доказателства, включително приложеното към исковата молба Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство на РП – Дупница, в което се посочва дадено обяснение от ответника в хода на досъдебното производство съгласно което обяснение, той потвърдил, че с ищцата имали уговорка ответникът да се ангажира с извършването на ремонт на мазето в бащината й къща, но всичко планувано и свършено във връзка с ремонта е съгласувано с ищцата, вземайки предвид и отговора на исковата молба – стр. 4, т. 4.3 и т. 4.5, в които точки ответникът сочи, че всички решения по наемането на майстори за извършването на отделните видове ремонтни работи, в т.ч. за заплащането на труда им, се „вземаха” лично от ищцата С.К. в лични разговори по телефона между нея и строители или при пребиваването й в Република България - минимум 2 пъти в годината, както и последващото словесно изразяване в отговора на исковата молба от ответника, описвайки обстоятелствата в него с минало свършено деятелно причастие като  нелична глаголна форма, означаваща признак или резултат от негово действие, а именно - обекта, на който се „извършиха” строителните работи „бе” мазе около 80 квадратни метра, което първоначално се „изчисти” от натрупаните в него боклуци, „наложи” се направата на изкоп около 50-60 см., „разби” се железобетонно стълбище, което след ремонта се „превърна” в баня, „разбиха се” и „се разшириха” съществуващите прозорци, пред къщата по цялата й дължина „се направи” отводнителна система, извършена от нает майстор Благовест Кадийски, „направи се” нов изкоп и ново стълбище от наетите за целта Валери Йорданов и Кирил Вучков, на самия етаж „се положи” бетон със замазка, гипс картон с необходимата изолация на всички тавани и стени, ВиК и подмяна на електроинсталацията, „бяха” сменени всички прозорци, като за обекта „се поставиха” закупени за целта нови 3 прозореца, 4 двойни врати и една единична врата, в направената нова баня изцяло „бе” подновен водопровода и канализацията, подложен бетон и замазка, електроинсталация, „наредени” бяха плочки на пода и стените, поставено „бе” душ корито, за целта „бе” нает майстор Васил Сташимиров Иванов, направен „бе” навес на стълбището и нареден ламинат на две от стаите, „беше” боядисан целия етаж /няколко ръце/, направени „бяха” кръпки по фасадата и обърнати прозорци, което словесно описание с  минало свършено деятелно причастие показва на съда участието на ответника в тези дейности; вземайки предвид и събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Йордан Кадийски съгласно които „ответникът правил снимки и ги пращал, „П.К. го извикал да работи като майстор, когато нещо се свършело, идвал П. да провери как вървят нещата”, показанията на Владимир Стамболийски, който виждал, че в къщата на ищцата работят П. и неговите хора, показанията на Люба К. съгласно които ответникът П. бил повикан от свидетеля Камен Кадийски при изкопа на „дупката” за консултация относно отрязването на някаква тръба, съдът приема, че ищцата безспорно доказва наличие на облигационна връзка по договор за поръчка между нея и ответника по договор за поръчка, а ответникът не отрича такава в отговора на исковата молба описвайки дейностите по ремонт, в които явно е участвал под някаква форма – чрез действия правопораждащи започването им с избор на майстор, действия по осигуряване на материали на майстор след сключване на договор за покупка на такива или действия по одобрение на извършеното, респ. заплащане на труд (показанията на свидетеля Йордан Кадийски в тази насока). Обсъждайки твърденията на страните и събраните по делото доказателства съдът счита, че се касае за общ мандат, в рамките на който за част от конкретни последващи правни действия по сключване на договори за изработка, строителство, ненаименовани договори, договори за покупко – продажби и др. или фактически такива, доверителят по процесния договор за поръчка – ищцата е давала разрешение или последващо одобрение, от което заключение на съда следва да се обсъди за всяка претендирана от нея вреда носи ли отговорност ответника - довереник, като се вземе предвид молбата на ищцата от 18.08.2020г., обективираща и описваща искането й и допуснато от съда изменение на размера на иска, в която молба се сочи, че претендира за разбитата тераса и оставени стърчащи железни пръти от външната й страна сума в размер на 287, 00 лева; за свличане на пръст в резултат на изкопана дупка пред банята с дълбочина 2.00 метра и широчина 1.00 метър и дължина 1.50 метра, разположена непосредствено до носещата стена на жилищната сграда сума в размер на 395,  00 лева; за щета от изкопаването на дупката, довела до напукване и пропадане на носещата стена и отворена голяма цепнатина между камъните сума в размер на 8 000 лева, съответно се отказва от иска за претенциите, посочени в исковата молба в т. 1, 5 и 6 ( който отказ отново посочен в молбата на ищцата от 18.08.2020г.).

           По претенцията за вреда от разбитата тераса и оставени стърчащи железни пръти от външната й страна в размер на 287, 00 лева, съдът намира следното:

           Ответника в отговора на исковата молба сочи, че направен „бе” навес на стълбището, свидетелят К. описва също тази дейност, не са ангажирани доказателства от ответника, които да оборват установеното от свидетелските показания и вещото лице в тази насока, касаещо освобождаването му от отговорност като довереник в тази част от мандата, поради което претенцията следва да се уважи в този размер.

           По претенцията за вреда от изкопаването на дупка, довела до напукване и пропадане на носещата стена и отворена голяма цепнатина между камъните в размер на 8 000 лева, съдът намира следното:

           С оглед особеностите на мандатното правоотношение визираното от чл. 283, ал. 4 ЗЗД е без значение дали е съществувала обективна възможност довереника да контролира дейността на изпълнителите с които се е заместил. Отговорността произтича непосредствено от накърненото доверие. Ангажирайки се да обезпечи реализацията на възложените действия, довереникът е в правото си да делегира гласуваното му доверие с произтичащия от това риск. Въпрос на вътрешноорганизационен подход остава дали и какви мерки ще предприеме, за да гарантира добросъвестността на заместниците си. Причинената вреда от техните действия компрометира гласуваното им доверие, което е достатъчно, за да квалифицира като лош избора на довереника по смисъла на разпоредбата на нормата на чл. 283, ал. 4 ЗЗД. Това е необходимо, но и достатъчно, за да ангажира непосредствено той и с отговорност за обезвреда. От друга страна съгласно разпоредбата на нормата на чл. 83 ЗЗД, длъжникът може да се освободи от отговорност за обезвреда или обезщетението да бъде намалено, ако кредиторът е могъл да избегне вредата, полагайки грижата на добър стопанин. Това правоизключващо отговорността на довереника възражение предполага доказана в процеса пряка причинно-следствена връзка между обективно възможно действие от страна на кредитора и настъпилата вреда. Бездействието на кредитора при тези условия пряко го ангажира да понесе негативните последици от причина, намираща се под негов контрол. Предвид изложеното и установеното по делото обстоятелство чрез събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Камен Кадийски, от които се установява, че ищцата е одобрила избора му от довереника за изкопаване на дупката пред стената, както и че лично е платила на свидетеля Кадийски за това му действие, респ. установеното от друга страна чрез показанията на свидетеля Люба К., от които се установява, че Камен Кадийски е питал ответника П.К. дали да реже тръба по време на изкопа на дупката, т.е. довереника е избрал заместник, за чиито действия отговаря, но ищцата е имала е възможност да положи грижата на добър стопанин за имота си чрез одобрение или не на този избор, присъствала е при осъщественото действие по изкоп на дупка, въпреки избора от довереника на заместващо го лице, претендираният размер за обезщетение на безспорно установената по делото вреда чрез заключението на вещото лице по тази претенция на ищцата, следва да се намали и същата да бъде обезщетена със сумата от 4 000 лева, а не със размера на изцяло претендираната такава - 8 000 лева.

           По претенцията за вреда, поради свличане на пръст в резултат на изкопана дупка пред банята с дълбочина 2.00 метра и широчина 1.00 метър и дължина 1.50 метра, разположена непосредствено до носещата стена на жилищната сграда  в размер на 395,  00 лева, съдът намира следното:

           От приетото писмо на изх. № 3121/13.10.2020г. на Община Бобошево,  се установява, че няма регистрирани свлачищни процеси за периода 1954 – 2019 г. за района на с. Блажиево, респ. в района на ул. „Иван Рилски” № 14, като предвид установеното от заключението на вещото лице Т. по назначената съдебно – техническа експертиза, съответно извода на съда частичната основателност на претенцията за вреда от изкопаването на дупка, довела до напукване и пропадане на носещата стена и отворена голяма цепнатина между камъните и причинно – следствена връзка между изкопаването на дупката и вредата, поради свличане на пръст в резултат на изкопана дупка пред банята, както и извода на съда, основан на разпоредбите на чл. 283, ал. 4 ЗЗД и чл. 83 ЗЗД относно горната претенция за вреда от изкопаването на дупката, довела до напукване и пропадане на носещата стена и отворена голяма цепнатина между камъните, съдът счита, че и тази претенция на ищцата следва да се уважи в размер на половина от претендираното – 197, 50 лева по изложените по – горе съображения за наличието на основания за намаляване на обезщетението, претендирано от ищцата съобразно наличие на предпоставките на чл. 83, които съображения съдът счита за  ненужно да повтаря.

           По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

           С оглед акцесорния му характер и предвид частичната основателност на иска по чл. 283, ал. 4 ЗЗД, частично основателен се явява и иска по чл. 86 ЗЗД.

           По разноските:

           Предвид частичното уважаване на претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се следва сумата в размер на 893, 34 лева, представляваща разноски съобразно уважената част от иска, а на ответника – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – сумата в размер на 420, 62 лева, представляваща разноски съобразно отхвърлената част от иска.

           Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

           ОСЪЖДА П.Р.К., с постоянен адрес:*** да заплати на С.Н.К., ЕГН **********,*** с адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Солун” № 2, ет. 3, кантора 18 сумата в размер на 287, 00 лева, представляваща обезщетение за вреда за разбитата тераса и оставени стърчащи железни пръти от външната й страна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане; сумата в размер на 4 000 лева, представляваща обезщетение за вреда от изкопаване на дупка, довела до напукване и пропадане на носещата стена и отворена голяма цепнатина между камъните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане и сумата в размер на 197, 50 лева, представляваща обезщетение за вреда за свличане на пръст в резултат на изкопана дупка пред банята с дълбочина 2.00 метра и широчина 1.00 метър и дължина 1.50 метра, разположена непосредствено до носещата стена на жилищната сграда в къща, собственост на ищцата, находяща се в с. Блажиево, общ. Бобошево, ул. „ Св. Иван Рилски” № 14, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4 000 лева до пълния предявен размер от 8 000 лева или за сумата от 4 000 лева за обезщетение за вреда от изкопаване на дупка, довела до напукване и пропадане на носещата стена и отворена голяма цепнатина между камъните и за сумата над 197, 50 лева до пълния предявен размер от 395, 00 лева или за сумата от 197, 50 лева, представляваща обезщетение за вреда за свличане на пръст в резултат на изкопана дупка пред банята с дълбочина 2.00 метра и широчина 1.00 метър и дължина 1.50 метра, разположена непосредствено до носещата стена на жилищната сграда в къща, собственост на ищцата, находяща се в с. Блажиево, общ. Бобошево, ул. „Св. Иван Рилски” № 14, като неоснователен.

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.Р.К., с постоянен адрес:*** да заплати на С.Н.К., ЕГН **********,*** с адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Солун” № 2, ет. 3, кантора 18 сумата в размер на 893, 34 лева, представляваща разноски по делото  съобразно уважената част от иска.

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.Н.К., ЕГН **********,*** с адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Солун” № 2, ет. 3, кантора 18 да заплати на П.Р.К., с постоянен адрес:*** сумата в размер на 420, 62 лева, представляваща разноски по делото  съобразно отхвърлената част от иска.

 

           Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Кюстендил с въззивна жалба.

 

                                                                              

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: