О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
25.04.2019 г., гр. Добрич
Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Татяна
Лефтерова-Савова
разгледа
докладваното от съдията гр.д. №495 по
описа на ДРС за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „МЕРИДИАН ТУ” ООД, ЕИК РО29376373, със седалище и
адрес на управление: с. ****, чрез пълномощник – адв. В.Г. – от ДАК, с която
против „ВИКОМ БГ” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, са
предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: 2650,54 евро,
представляваща главница – неплатено задължение за извършени от ищеца услуги по сключен
между страните Договор за услуга №12/22.11.2017 г., вземането, по който е
обективирано в издадена от ищеца фактура № 178/18.04.2018 г.; 410,41 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислена върху сумата от 2650,54 евро, за периода от 04.05.2018 г.
до датата на подаване на исковата молба; 3940,48
евро, представляваща главница – неплатено задължение за извършени от ищеца
услуги по сключен между страните Договор за услуга №12/22.11.2017 г.,
вземането, по който е обективирано в издадена от ищеца фактура № 179/18.04.2018
г.; 277,80 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислена върху главницата от 3940,48 евро, за периода
от 04.05.2018 г. до 02.08.2018 г., както и 417,45
лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 7706,91 лева,
начислено за периода от 03.08.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира писмен
отговор, с който заявява възражение за неподсъдност на спора на българските съдилища.
Сочи, че страните по настоящия правен спор са
уговорили алтернативна местна подсъдност, при условията и по реда на чл.117, ал.2 ГПК, а именно – съдилищата в Република Румъния.
Съдът намира, че възражението е заявено своевременно –
в преклузивния срок по чл.119, ал.3 ГПК и е основателно. Видно от исковата
молба, образувана в гр.д. №495/2019 г. по описа на ДРС, ищец е търговско дружество
със седалище в Република Румъния. При установен международен елемент на
производството, съдът е длъжен и служебно да следи за допустимостта на
предявените искове, като прецени международната си компетентност. В процесния случай, преценката следва да бъде извършена
като се съобрази Регламент 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета.
Съгласно чл.25, пар.1 от Регламента, ако страните,
независимо от местоживеенето им, са се договорили, че съд или съдилищата на
държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са
възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение,
този съд или тези съдилища имат компетентност, освен ако споразумението е
недействително по отношение на материалноправната си действителност съгласно
правото на тази държава членка. В същия текст е посочено, че компетентността е
изключителна, освен ако страните са уговорили друго.
Разпоредбите на Регламент 1215/2012 са приложими по
отношение на физическите и юридическите лица, като съгласно нормата на чл.63,
търговско дружество има „местоживеене” в мястото, където се намира седалището
му по устав, централно управление или основно място на стопанска дейност.
С отговора на исковата молба, ответникът представя
сключения между страните Договор за предоставяне на услуги №12/22.11.2017 г. –
на румънски език и в превод на български език. Видно от текста на чл.79 от
Глава 19 „Разрешаване на спорове”, страните са се договорили, че в случай, че
не успеят да уредят по взаимно съгласие недоразуменията, които възникнат във
връзка с тълкуването и изпълнението на договора, те ще бъдат уредени от
румънските съдилища.
В процесния случай се твърди именно неизпълнение на
задължение по облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа
на сключен между тях договор за изработка. Още с подписване на последния,
страните са постигнали съгласие евентуален имуществен спор, възникнал между
тях, да бъде разгледан от избрания от тях съд, а не от този, който е
компетентен съобразно общите правила на ГПК. Налице е допустимо изключение от
общата местна подсъдност /която по принцип не може да се изменя по съгласие на
страните - чл.117, ал.1 ГПК/, но доколкото е налице валидно обективирано в
договора съглашение по чл.117, ал.2 ГПК и изборът не се свежда до случай по
чл.109 ГПК, съдът намира, че уговорената алтернативна подсъдност следва да бъде
съобразена и възражението на ответника за неподсъдност на спора на ДРС -
уважено, а производството по делото – прекратено.
С отговора на исковата молба ответникът е поискал
присъждане на сторените разноски по делото. Представен е договор за правна
защита и съдействие № 24449/07.03.2019 г., сключен между „Виком БГ” ЕООД и адв.
В*Н*К*, съгласно който, ответникът е заплатил в брой на пълномощника си сумата
от 1230 лева за представителство по гр. д. №495/2019 г. по описа на ДРС.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и
при прекратяване на делото. В настоящия случай искането за присъждане на
разноски е сторено с отговора на исковата молба, като съгласно нормата на чл.81 ГПК, съдът дължи произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция.
В случая следва да се съобрази разпоредбата на чл.9,
ал.1 от Наредбата, според която, за
изготвяне на писмен отговор по искова молба, без процесуално представителство,
възнаграждението е в размер ¾ от възнаграждението по чл.7 или 8, но не
по-малко от 300 лева. Изчислено според изискването на чл.9, ал.1 от Наредбата,
дължимото адвокатско възнаграждение за защита и съдействие на ответника,
възлиза на сума в размер на 922,50 лева, поради което искането на последния за
присъждане на разноски, следва да бъде уважено до този размер.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 495 по описа
на Районен съд гр. Добрич за 2019 г.
ОСЪЖДА „МЕРИДИАН ТУ” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: ***, да заплати на „ВИКОМ БГ” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. Д*, сторените разноски по делото в размер на 922,50 лева.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба
пред Добричкия окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Към съобщението да се приложи препис от определението,
на основание чл. 7, ал.2 ГПК.
След изтичане на срока за обжалване, или при
постъпване на частна жалба, делото да се докладва за следващи разпореждания.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: