РЕШЕНИЕ
№ 1889
Пазарджик, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ ХУБЧЕВА |
При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА административно дело № 20257150700182 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Счита, че дневният размер на отпуснатото парично обезщетение за безработица неправилно е изчислен по реда на чл. 54б, ал. 8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 год.). Цитираната разпоредба е в сила от 13.08.2024 год., поради което не следва да се прилага, с оглед датата на депозиране на заявлението за изплащане на парично обезщетение на лицето. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се направените по делото разноски по списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Пазарджик, чрез юрисконсулт М., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателката.
Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление вх. № ЗПОБ-602-00130 от 23.01.2024 год. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград Ф. С. О. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното й правоотношение с работодател във Франция е прекратено, считано от 07.01.2024 год. Поискала е удостоверяване на осигурителен период от Франция за времето от 26.12.2023 год. до 31.12.2023 год. и от 01.01.2024 год. до 06.01.2024 год. От НОИ й е изпратено уведомително писмо № -122-00-157-1 от 29.01.2024 год., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава- членка на ЕС; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи, удостоверяващи осигурителен стаж в Франция - атестации, сертификати и последните 4 фиша.
Онбаши, с вх. № 1019-12-927 от 08.02.2024 год. в ТП на НОИ — Пазарджик, е представила следните документи: декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС - Франция; документи за упражнявана трудова дейност във Франция - 5 броя.
Със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 888327; U003 № 894220 и Н001 № 909170 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Франция за периода от 26.12.2023 год. до 31.12.2023 год. и от 01.01.2024 год. до 06.01.2024 год. Във връзка с това с Разпореждане № 122-00-157-1 от 08.02.2024 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002, U004 и Н002 от компетентната институция на Франция.
В ТП на НОИ - Пазарджик за Ф. О. са получени структурирани електронни документ U002 № 1214125, U004 № 1214127 и Н002 № 1214130 от компетентната институция на Франция с удостоверени: период на осигурена заетост от 26.12.2023 год. до 06.01.2024 год.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода от 26.12.2023 год. до 06.01.2024 год., вкл. в размер на 650,77 евро.
С Разпореждане №122¬00-157-2 от 08.01.2025 год., на основание чл. 55 от АПК, е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 122-00-157-3 от 15.01.2025 год., на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546. ал. 8, чл. 54в. ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004, на Ф. О. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 07.01.2024 год. до 06.07.2024 год. (шест месеца), в размер на 21,82 лева дневно.
За да потвърди Разпореждане № 122-00-157-3 от 15.01.2024 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Пазарджик, Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен, като е взет период от 07.01.2024 год. до 06.07.2024 год., в размер на 21,82 лева дневно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 1012-12-36#1 от 13.02.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-157-3 от 15.01.2024 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Пазарджик, с което на Ф. С. О. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 07.01.2024 год. до 06.07.2024 год., в размер на 21,82 лева дневно.
Предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. С оглед на това съдът констатира, че обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган. В административния акт са изложени правни и фактически основания за издаването му, както и мотиви, в предписаната от закона писмена форма е, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването на оспорените актове са спазени административнопроцесуалните правила за издаването им.
По отношение на материалния закон:
В разпоредбата на чл. 54а от КСО е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най - малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.
Според чл. 54б, ал. 8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 год.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, т.е. действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.
В разглеждания случай се установява, че заявлението на Ф. С. О. е подадено на 23.01.2024 год., т.е. преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а от КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. Относно приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО следва да се вземе предвид, че ЗИД на КСО е обнародван на 09.08.2024 год. и не съдържа указание за влизането му в сила в определен срок след неговото обнародване. Според чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБългария законите влизат в сила три дни след публикуването им в „Държавен вестник“ (лат. „vacatio legis“), освен ако в самия закон не е определен друг срок.
Следователно, след като законодателят не е посочил в ЗИД на КСО, обнародван в ДВ бр. 67/2024 год., изрично обратно действие (лат. – „ex tunc“) на нормата на чл. 54а, ал. 8 от КСО, то следва да се приеме, че действа само занапред (лат. – „ex nunc“) и не обхваща вече заверените случаи. В този смисъл са Решения по адм. дела №№ 159/2016 год., 841/2016 год. и 3145/2016 год., всички по описа на Върховния административен съд, шесто отделение.
Неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката въз основа на осигурителния доход за посочения период, поради което и доводите на оспорващата в тази насока са основателни. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта, няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав за отпускане на ПОБ.
Съгласно чл. 62, пар. 1 от Регламент (ЕО)№ 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. А съответно чл. 62, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Разпоредбата на чл. 62, параграф 3 от Регламента гласи, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Визираната в тази норма дерогация се отнася до принципното правило за компетентност на държавата-членка по последна заетост в хипотезата на лица по чл. 65, параграф 5 б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, в чийто кръг попада и жалбоподателката. В посочената хипотеза компетентна е държавата - членка по пребиваване на безработното лице, чийто период на последна трудова заетост е бил в друга държава – членка. Но и в този случай, съгласно чл. 62, параграф 3 от Регламента, компетентната по изключение институция по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа в другата държава-членка съгласно правилото на чл. 62, пар. 1 и пар. 2 от Регламент № 883/2004. Ето защо е неправилно тълкуването на органа, че нормата на чл. 62, параграф 3 от основния регламент дерогира приложението на разпоредбите на чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от същия.
Предвид изложеното, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, като издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и следва да се отменят, а делото да се върне като административна преписка на органа за ново произнасяне по подаденото на Ф. С. О. заявление вх. № ЗПОБ-602-00130 от 23.01.2024 год. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград, съобразно указаното в мотивите на решението.
Съгласно чл. 174 от АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.
С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане, НОИ следва да се осъди да заплати на Ф. С. О. сторените по делото разноски, възлизащи в общ размер на 610,00 лева, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК (л. 77 от делото). Последните не следва да се редуцират, с оглед възражението на ответника за прекомерност. Заявени са в размер на 600,00 лева за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 10,00 лева за държавна такса. В разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа е прието, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по КСО минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 500,00 лева. В случая страните са се споразумели за сума, която е малко над минималната, поради което не може да се приеме, че е прекомерна.
Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ф. С. О., [ЕГН], Решение № 1012-12-36#1 от 13.02.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-157-3 от 15.01.2024 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Пазарджик, с което на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 07.01.2024 год. до 06.07.2024 год., в размер на 21,82 лева дневно.
ВРЪЩА делото като административна преписка на органа за ново произнасяне по същество при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на Ф. С. О., [ЕГН], с. Грашево, [улица], Община Велинград, област Пазарджик, сумата от 610,00 (шестотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно на осн. чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
| Съдия: | |