РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Диана Ил. Костадинова
при участието на секретаря София Г. Чаушева
като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело №
20225330110108 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Постъпила е искова молба от И. Н. Д., действащ чрез неговата майка и законен
представител Л. И. К., против Н. Д. Д., в която твърди, че със съдебно решение №
3444/09.10.2017г., постановено по гр. дело № 10885/2017г. на IV бр. с. при Районен съд
– П., ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на ищеца в размер на 115 лв.
Същата не се изплащала редовно в срок, а със закъснение. Следвало размерът на
издръжката да бъде увеличен поради настъпила промяна в здравословното състояние
на детето, а именно *****, което налагало медицински прегледи, консултации, престои
в болници в гр. С., закупуване на лекарства, специални нужди, свързани с посещението
на логопед и психолог, специален педагог два пъти в седмицата, специален хранителен
режим, както и нуждата от закупуване на дрехи и помагала. Ищецът И. Н. Д. бил с
***** с 85% вид и степен на увреждане с чужда помощ. Издръжката му на месец била
2500 лв., която включвала посещение на лекари специалисти в С. и престой,
закупуване на лекарства от чужбина и България, специален режим на хранене,
посещение на два пъти при съответните специалисти. Ответникът не се интересувал от
здравословното състояние на сина им, след развода не го бил виждал и не проявявал
никакъв интерес да го види. Не го посещавал дори на рожден ден, имен ден, Нова
година и други празници, не се интересувал какви са нуждите на детето. Детето дори
не го познавало. Майката многократно била разговаряла с него по телефона относно
здравословното състояние на детето и това, че обмисля посещение и консултация на
лекар в чужбина, но той неглижирал разговора, а за присъдената на детето издръжка се
налагало да му се обажда няколко пъти по телефона и да го моли да я плати, за да може
да води детето на лекари, психолог, логопед и да му закупува необходимите лекарства
и храна. Към настоящия момент майката на ищеца била в майчинство. Имала още две
1
деца – близнаци, родени на ***** г., за които се грижила и отглеждала. Синът й И. бил
дете със специални нужди и разходите му често достигали до 3500 лв. на месец, които
тя едва успявала да покрие. Поради това, че е в майчинство и отглеждала още две деца
близнаци, тези суми били непосилни за нея. Успявала да ги осигури с лишения от
нейна страна, докато ответникът не се интересувал от здравословното състояние на
детето и не го взимал дори в определения режим на лични отношения с него. С оглед
на изложеното е направено искане съдът да постанови решение, с което да измени
присъдената с Решение № 3444/09.10.2017 г., постановено по гр. дело № 10885/2017 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр. с., издръжка от 115 лв. на 1000 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.07.2022 г. Претендират се
направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е депозиран такъв. Ответникът се явява
в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 26.10.2022г., като
представя удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, удостоверение за
липса на имущество и МПС, издадено от Община П. на 20.10.2022г., Дирекция
„Местни данъци и такси“, както и справка от ТД на НАП – П., касателно
регистрираните трудови договори на ответника за периода януари – февруари 2022 г. и
юни – август 2022г.
Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
Между страните не се спори, а и от представения по делото заверен препис от
Удостоверение за раждане се установява, че детето И. Н. Д., ЕГН **********, е син на
Л. И. К., ЕГН ********** и Н. Д. Д., ЕГН **********.
Видно е от представеното Решение № 3444/09.10.2017 г., постановено по гр.
дело № 10885/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр. с., влязло в сила на
09.10.2017 г., че ответникът Н. Д. Д. е осъден да заплаща на малолетното дете И. Н. Д.,
чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 115 лева,
считано от 11.06.2017 г.
По делото са представени множество медицински документи, касаещи
здравословното състояние на детето, сред които експертно решение № 3746/172 от
19.10.2021 г., епикриза ИЗ № 190/17395 от 30.09.2021 г., етапна епикриза за периода
14.10.2020 г. – 14.10.2021 г., от които се установява, че ищецът е с водеща диагноза
„*****“, което състояние е свързано с необходимост от наблюдение на детето от
съответните специалисти. Представени са и квитанции, издадени от медицински
център ***** за срещи на детето И. през месеците май 2022 г. и юни 2022 г., както и
касова бележка от която е видно, че е направена покупка за лекарства на детето.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП – М., се установява, че
детето И. Д. се отглежда от майката Л. К. в гр. С.. Г-жа К. има още две малолетни деца.
Майката задоволява потребностите на детето И. според възможностите си. Осигурени
са му подходящи социално-битови условия и вещи за обичайно потребление,
предоставя се необходимото лично пространство за развитие, задоволени са
образователни и емоционални потребности. Относно здравословните потребности,
майката се старае да осигури всичко необходимо за провеждане на терапия,
рехабилитация, проследяване на състоянието на детето и най-доброто лечение. Детето
има изградена силна емоционална връзка с майката, в нейно присъствие е спокойно. И.
2
трудно допуска непознати, не обича много физически контакт. Бащата не е
осъществявал контакти с детето, не го е търсил и виждал, не се е интересувал от
потребностите му. Заплаща единствено присъдената издръжка в размер на 120,00 лв. с
прекъсване през 2021 г., а през 2022 г. е възобновил плащането и превежда по 200,00
лв. на майката. Детето не познава баща си. Г-жа К. разчита на помощ и подкрепа на
баба и дядо по майчина линия, които помагат при грижите за И.. Предвид специалните
му потребности, детето може да остане при баба и дядо за около един до два дни.
Успокоява се в присъствието на майката и е тревожен с непознати. Детето не е
контактувало с баба и дядо по бащина линия от около четири години, но бабата
епизодично се обажда на майката, за да пита за детето, като последно време е
зачестила. Бабата е изпратила и два пъти по 200,00 лв. на майката за детето.
Жилището, в което се отглежда И. в гр. С., е собственост на настоящия партньор на
майката, закупено с ипотечен кредит. Осигурени са подходящи условия за отглеждане
на детето. Г-жа К. се подпомага от ДСП – М. с месечна помощ за деца на основание чл.
7, ал. 1 в размер на 150,00 лв. месечно за децата К. и А., както и с месечна помощ на
основание чл. 8д в размер на 450,00 лв. за деца е трайни увреждания за детето И.. През
м. ноември 2022 г. е изплатена еднократна финансова помощ в размер на 300.00 лв.,
отпускана на родители на деца с увреждания. Детето И. Д. е с експертно решение на
ТЕЛК ***** с определени 85 % намалена възможност за социална адаптация с чужда
помощ, водеща диагноза „*****“, *****. През м. август 2022г. състоянието на детето се
влошило, като били извършени множество прегледи, консултации с невролог и
психиатър, извършвана е ЕЕГ. Майката се свързала с три клиники, които предлагат
терапия със стволови клетки, но сумите били непосилни за семейството. В клиника в
Т. е предложено лечение – извършването на три вливки през шест месеца на стволови
клетки, извлечени от тазобедрената кост. Майката стартирала кампания по набиране на
средства за извършване на операцията, както и за прилагане на задължителното
медикаментозно лечение на детето. През м. октомври детето било прието в клиниката,
като била извършена първата вливка. Извършеното след вливката ЕЕГ на детето
показало много добри резултати, налице било положително повлияване. И.
продължавал да бъде на медикаментозна терапия, три пъти в седмицата се прилагала
рехабилитация, извършвали се консултации и изследвания.
По делото е постъпила справка от ТД на НАП – П., съгласно която майката на
детето – Л. И. К. има регистрация като самоосигуряващо се лице, има участие в
търговски дружества и е едноличен собственик и управител на *****
Представена е декларация за материално и гражданско състояние от майката Л.
К., в която е посочено, че получава месечни доходи от издръжка, ТЕЛК на детето и
детски надбавки.
По делото е постъпила справка от ТД на НАП – П., съгласно която бащата на
детето – Н. Д. Д. има регистрация като самоосигуряващо се лице, има участие в
търговски дружества и е едноличен собственик и управител на ***** и *****.
От представеното от ответника удостоверение, издадено от Община П. на
20.10.2022 г., Дирекция „Местни данъци и такси“ е видно, че няма регистрирано
движимо имущество. От представената от ответната страна справка, издадена от ТД на
НАП – П. относно регистрираните трудови договори се установява, че облагаемият
доход на ответника за периода януари – февруари 2022 г. е в общ размер на 700 лева, а
облагаемият доход за периода юни – август 2022 г. е в общ размер на 3812,91 лева.
3
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2
от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл.
142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед
на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка
в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на
обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката,
размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на
възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в
настоящото производство, съдът намира, от една страна, че действително е налице
промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на
дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена от преди повече от 5 години. За
изминалия период от време е налице промяна в нуждите на детето. Освен това
съществува промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е
трудно дете на тази възраст да бъде издържано с определените преди повече от 5
години средства от 115 лева – издръжката, която ответникът е осъден да плаща. Освен
това трябва да се има предвид, че майката осъществява и фактическото отглеждане на
детето.
Съдът има предвид, че при предходното определяне на издръжката детето не е
било във възраст, за да е имало толкова потребности, както понастоящем. В момента
обаче нуждите на детето са завишени с оглед факта, че от една страна детето има
специфични потребности, свързани със здравословното му състояние, а именно *****,
а от друга страна – детето е пораснало, съответно е нараснала и нуждата от
задоволяване на текущите му нужди, в резултат на което се е увеличила
необходимостта от средства за посрещане на обикновените му потребности. Следва да
се вземе предвид и промяната на цените на основни продукти, услуги, сметки и др. С
оглед необходимостта на детето от медицински грижи, са се увеличили разходите,
свързани с посещение на медицински специалисти и за закупуване на лекарства, като
се отчита и нуждата на детето от спазване на специален хранителен режим. Следва да
се отбележи, че се касае за наложителни разходи с траен характер, които занапред биха
могли единствено да достигнат по-висок ръст, не и да намалеят. Ето защо, съдът
намира, че първоначално определената през м. октомври 2017 г. издръжка вече се явява
недостатъчна за покрИ.е нуждите на детето И. Д..
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря на
потребностите на детето, на базата на събраните писмени доказателства, съдът счита,
че адекватният размер на общата парична месечна издръжка, която родителите са
длъжни и обективно могат да осигуряват на сина им И. (дори и ако това им създава
4
известни затруднения, тъй като задължението за издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете е безусловно по своя характер), възлиза общо на поне 700 лева, като
съдът намира за справедливо 500 лева от тях да се поемат от бащата, а останалите 200
лева да се осигуряват от майката, като се има предвид доходите на майката и
обстоятелството, че бащата не участва в ежедневните грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. Съгласно т. 7 от Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС
усилията, които полага родителят във връзка с отглеждането на детето, се вземат
предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи,
следователно по-малка част от паричната издръжка следва да бъде поета от майката,
поради обстоятелството, че непосредствените грижи за детето са се осъществявали и
предстои да бъдат осъществявани от нея.
Съдът приема, че бащата на детето, като здрав и трудоспособен човек, разполага
с потенциала при нормална трудова заетост да реализира доход в размер над средния
за страната такъв.
Ето защо искът за увеличение на издръжката се явява основателен за сумата в
размер на 500 лева месечно за детето И., начиная от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 11.07.2022 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, поради което и следва да бъде уважен в този размер.
За разликата над сумата от уважения размер от 500 лева до пълния претендиран
размер от 1000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като при определяне размера на
издръжката, съдът взе предвид и факта, че майката на ищеца има още две малолетни
деца, а бащата има още едно малолетно дете, за които да полагат грижи. Следва да се
отбележи и факта, че изцяло в тежест на ищцовата страна бе да докаже
възможността на ответника да заплаща издръжка в претендирания размер, но това не
бе сторено.
Относно разноските.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи окончателна държавна
такса в размер на 554,40 лева, определена върху присъдения /увеличен/ размер на
издръжката /385 лв. х 36 месеца х 4%/.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски
съразмерно с уважената част от иска, а ответникът – съразмерно с отхвърлената част.
Ищецът претендира разноски в настоящото производство, като по делото има
доказателства за направени такива. Представен е Договор за правна защита и
съдействие, видно от който направените в производството разноски от страна на ищеца
за един адвокат са в размер на 400 лева. Искът е уважен частично, поради което
разноските, които ответникът дължи на ищцовата страна са в размер на 174 лева. На
ответника се дължат разноски, съобразно с отхвърлената част на иска. Ответникът
обаче не претендира разноски. Не съществуват и доказателства за направени такива от
ответната страна.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, доколкото съдът уважава иск за присъждане
на издръжка, следва да допусне предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 3444/09.10.2017г., постановено
по гр. дело № 10885/2017 г. по описа на Районен съд – П., IV бр. с., влязло в сила на
09.10.2017 г., месечна издръжка, дължима от Н. Д. Д., ЕГН **********, на
малолетното дете И. Н. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Л. И. К., ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същата от 115 лева на 500
лева (петстотин лева) месечно, считано от 11.07.2022 г., до навършване на пълнолетие
от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 500 лева до пълния претендиран такъв от 1000 лева.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на малолетното дете И. Н. Д.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л. И. К., ЕГН
**********, сумата от на 174 лева (сто седемдесет и четири лева) – направени
разноски в производството от ищцовата страна за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд –
Пловдив, сумата от 554,40 лева (петстотин петдесет и четири лева и четиридесет
стотинки) – държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6