МОТИВИ на Присъда № 60 от 25.04.2017
година,
постановена по НОХД № 38/2017 г. по
описа на ЯРС
Съдебно
производство е образувано по ОА, с който ЯРП е предявила обвинение против подсъдимите А.А.Я.,
ЕГН-********** за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.7, вр.
чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2,вр
чл.28 ал.1,вр чл.63 ал.1 т.3 от НК; А.В.А., ЕГН-********** за престъпление по по чл. 195 ал.1 т.3 и т.7, вр.
чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр
чл.28, ал.1 от НК и А.А.И., ********** за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, вр.
чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр
чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В с.з.
участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимите, като
счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Държавният
обвинител пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни, като на подсъдимия А.А.И., с оглед чистото му съдебно минало да бъде наложено
наказание “пробация”
в размер на 9 месеца по първите две зъдължителни
мерки съгласно НК, а на подсъдимите А.А.Я. и А.В.А.
да им бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от по 6 месеца за
всеки от тях, които да бъдат изтърпяни в затвор при
общ режим.
Представителят
на Д „СП“-Ямбол изразява становище, че по отношение на непълнолетния А.А.И., мярката, която е предприета спрямо него ще окаже
добро въздействие.
Подсъдимите участват в с.з. със служебно назначени
защитници. Подс. А.Я. и А.И. се признават за виновни по предявените им обвинения,
като подс. Я. чрез служебния си защитник моли съда наказанието му да бъде
определено при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, а именно „пробация“ в размер на 6 месеца по първите две задължителни пробационни мерки, а подс. А.И., чрез служебния си защитник
моли съда да му бъде наложено наказание към минимума, предвиден в закона. Подс.
А.В.А. не се признава за виновен по предявеното му обвинение и чрез служебния
си защитник моли да бъде оправдан по същото поради липса на доказателства за участието
му в изпълнителното деяние.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Свидетеля Я.З.Ч. *** притежавал автомобил-джип“Ленд Роувър“ с peг. № У 7053 КА,който на
13.04.2016г паркирал в двора на Специализирана болница за активно лечение по
кардиология /СБАЛК/-Ямбол, сградата, находяща се в
гр.***
На 13.04.2016 г. през деня
подсъдимият А.А.Я. срещнал подс. А.А.И. ***, след което двамата решили да отидат в двора на
болницата да берат сливи. В изпълнение на намерението си двамата отишли до
двора на СБАЛК-Ямбол, прескочили оградата и влезли вътре. Като приближили
автомобила на свид. Ч., двамата подсъдими забелязали, че в него има оставена
черна кожена чанта между предните седалки. Подс. Я. и подс. И. решили да вземат
чантата от автомобила, като в изпълнение на намерението си подс. Я. скъсал с
ръце кожения покрив на автомобила с ръце и през направения отвор вътре влязъл
подс. И. с главата напред, а подс. Я. го държал за краката да не пъдне н автомобила. От там подс. И. взел кожената чанта и
след като бил издърпан навън от подс. Я. му подал чантата. От вътре подс. Я.
извадил кожен портфийл, отворил го и взел сумата от
830 лв. През направения отвор на покрива подс. И. хвърлил кожената чанта
другите намиращи се в нея вещи и двамата са отдалечили от мястото и тръгнали в
посока на Дома за стари хора. Там двамата срещнали подс. А.В.А., на когото
подс. Я. дал сумата от 80 лв., а подс. И. му дал сумата от 60 лв, като му казали, че парите са техни.
След като свид. Ч. приключил работата си в болницата,
около 16.30 ч. се качил на автомобила и тръгнал да се прибира, като при
качването си забелязал, че кожената чанта се намира зад предните седалки.
Същият спрял на магазин до „Трите вятъра“ да пазарува и когато дошло време да
плаща, установил, че парите от чантата липсват. Прибрал се до дома си в ж.к. ***
и там видял, че кожения покрив на автомобила е скъсан в задната му дясна част.
Около 17.00 часа свид. Ч. ***, където съобщил за извършената кражба на органите
на полицията.
Видно от приложените
удостоверения за раждане подсъдимите А.А.Я. и А.А.И. са били непълнолетни към момента на извършване на
деянието.
Видно от приложеното
свидетелство за съдимост на А.В.А. е бил осъждан по НОХД ***с присъда *** на PC-Ямбол,
влязла в сила на 11.02.2016 г. на осн чл.195 ал.1 т.5
и т.7, вр чл.194 ал.1, вр.
чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал. 1, т. 3 и чл.58а от НК на
четири месеца лишаване от свобода.
Видно от приложеното
свидетелство за съдимост на А.А.Я. към момента на
извършване на деянието същия е е бил
осъден по НОХД ***. на ЯРС на „обществено порицание“ и
по НОХД № *** с присъда № *** на PC-Ямбол, влязла в сила на
29.07.2015 г. на осн чл.195, ал.1, т. 4, т. 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26
ал.1, вр. чл.63, ал. 1 т.3 и чл.58а от НК на „пробация“, като с
определение № *** по ЧНД № *** в сила от 16.12.2015 г. му е определено общо
наказание „пробация“.
Видно от приложеното
свидетелство за съдимост на А.А.И. същият не е
осъждан за престъпление от общ характер.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на
обясненията на подс. А.Я. и подс. А.И., изцяло от показанията на свидетелите Ч.
и М., отчасти от показанията на свид. Е.И., както и от приложените по делото
писмени доказателства- 3 броя справки за съдимост, характеристични справки за
подс. А.Я. и подс. А.И. и протокол за следствен експеримент от 13.09.2016 г. и приложения
към него фотоалбум.
Съдът приема изцяло обясненията на подсъдимият А.Я., твърденията на подс. И.,
дадени при последната му дума и показанията на свид. Ч.. Съдът кредитира показанията на свид. М. дотолкова, доколкото
същите допълват фактическата обстановка, установена от съда. Съдът не дава вяра
на показанията на свид. Е.И. в частта им, в която сочи, че след получена
оперативна информация се установило, че тримата подсъдими са извършители на инкриминираното
деяние. В тази им част същите са разколебани, неясни и противоречиви, като
веднъж свидетеля сочи, че с тримата са били извършени беседи, като и тримата са
потвърдили участието си в кражбата. В същото време обаче, веднага след това
свидетеля заявява, че „Мисля, че А.А. не написа
сведение, а другите двама поясниха…“. Съдът кредитира показанията на свид. М. дотолкова, доколкото
същите допълват фактическата обстановка, установена от съда. Горепосочените
доказателства, в частите им на които съдът дава вяра, са логични,
безпротиворечиви вътрешно, във връзка и в последователност едно спрямо друго и
се подкрепят от писмените доказателства, които ЯРС също счита за достоверни.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Подсъдимите А.А.Я. и А.А.И., с деянието си от обективна и субективна страна, са
осъществили престъпните състави на квалифицирана кражба, затова, че на 13.04.2016 г. през деня до около 16.30 ч. в гр.Ямбол, на
ул. “*** от паркиран в двора на СБАЛ по кардиология джип „Ленд
Роувър“ с per № У 7053 КА, собственост на Я.З.Ч.
***, в съучастие помежду си като извършители, чрез разрушаване на прегради
здраво направени за защита на имот-разкъсване с ръце на гюрука на джип „Ленд Роувър“ с peг. № У 7053 КА в задната му дясна
част са отнели чужди движими вещи-сумата от 830 лв. от владението на
собственика им Я.З.Ч. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като подс. А.Я. е действал в условията на „повторност“
и деянието не представлява „маловажен случай“ и двамата макар и непълнолетни,
са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките
си-престъпление по чл. чл.195 ал.1
т.3, вр. чл.194 ал.1, вр.чл.20
ал.2, вр чл.63, ал.1, т.3 от НК за подс. А.И. и престъпление
по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр .чл.20, ал.2, вр чл.28 ал.1, вр чл.63 ал.1, т.3 от НК за подс. А.Я..
От обективна страна предмет на престъпно посегателство
при кражбата са чужди движими вещи. В конкретния случай двамата подсъдими са
осъществили признаците от състава на престъплението кражба, визиран в основния
състав по чл. 194, ал. 1 от НК, като всеки от тях е извършил действия по
прекратяване владението на собственика върху горепосочените вещи и установяване
на свое такова с отнасянето им от мястото, където са се намирали. Подсъдимите
са взели участие и в двете фази на изпълнителното деяние на престъплението като
съизвършители отнели вещите, с което са прекъснали
владението на собственика им, а с напускане мястото на престъплението са
установили трайна фактическа власт върху отнетото. Подсъдимите не са придобили
владението на правно основание, което ги прави или е годно да ги направи
собственици на процесните вещи и са установили своята фактическа власт върху
тях непосредствено и директно, а не чрез друго лице.
Подсъдимият А.Я.
е извършил деянието при условията на „повторност”, тъй
като преди деянието същия е бил осъден по НОХД *** на
ЯРС на „обществено порицание“ и по НОХД № с присъда *** на PC-Ямбол,
влязла в сила на 29.07.2015 г. на осн чл.195, ал.1,
т. 4, т. 5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл. 26 ал.1, вр. чл.63, ал. 1 т.3 и чл.58а от НК на „пробация“, като с
определение № ***. по ЧНД № ***. в сила от 16.12.2015 г. му е определено общо
наказание „пробация“ и не е изтекъл срока по чл. 30, ал.1 от НК.
От приложените по делото актове за
раждане и на двамата подсъдими се установява, че към момента на деянието същите
са били непълнолетни. Въпреки това обаче, съдът намира,
че същите са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да
ръководят постъпките си, като изхожда от поведението им както по време на
извършване на престъплението, така и от дадените обяснения.
Подсъдимите са осъществили и
квалифицираните състави на чл.195, ал.1, т.3 от НК, като са разрушили прегради,
здраво направени за защита на имот-скъсване с ръце на кожения покрив на
автомобила на свид. Ч., като в случая без разрушаването на преградите,
престъплението не би могло да бъде довършено или довършването му би било
затруднено.
Безспорно се установи, че при
отнемането на инкриминираните вещи,
е налице задружно участие от страна на двамата подсъдими, които са участвали в
двете фази на изпълнителното деяние на престъплението като са отнели вещите и
са установили трайна фактическа власт върху тях, като са действали в съучастие
по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК, под формата на съизвършителство.
Процесното
деяние по отношение на подс. А.Я. не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, имайки предвид
начина, времето, мястото на извършване на престъплението и паричната стойност
на вещта, предмет на посегателство. Високата степен на обществена опасност на
деянието се обуславя от обстоятелствата, които го характеризират като
осъществяващи признаците на посочените по-горе квалифициращи състави.
От субективна страна всеки от
подсъдимите е действал с пряк умисъл. Двамата са разбирали свойството и
значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Съзнавали са
всички елементи от състава на престъплението: това, че извършват деянието в
съучастие като съизвършители, че извършват противоправно и общественоопасно
деяние, целели са настъпването на престъпните последици - лишаването на
собственика от владението на вещите, всеки от тях е съзнавал умисъла на своя
съучастник. Подсъдимите са осъществили кражбата с намерение противозаконно да
присвоят процесните вещи, т.к. фактически са се разпоредили с тях. Съзнавали
са, че лишават от фактическа власт върху вещите техният собственик, предвиждали
са преминаването им в своя фактическа власт и са целели именно това. И двамата
са разбирали противоправния характер на извършеното,
но са целели незаконното си облагодетелстване. Подсъдимите са съзнавали и
противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи.
За извършеното от подсъдимите Я. и И. престъпление по чл.195 от НК в чл.63, ал.1, т.3 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до
три години. При определяне на размера на
наказанието на подс. Я. от една страна съдът съобрази предишното осъждане на
подс. Я., водените срещу него 12 бр. ЗМ и 4 бр. ДП в РУ-Ямбол, а от друга
страна съдът взе предвид самопризнанията му,
изразеното съжаление за извършеното, както и младата им възраст и му наложи наказание при баланс на смегчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства под средния
предвиден от закона размер при условията на чл. 54 от НК, а именно една
година лишаване от свобода. Имайки предвид, че подсъдимият до момента не е бил осъждан
на лишаване от свобода, съдът прие, че за поправянето и превъзпитанието му не
следва да изтърпи ефективно така определеното наказание и на основание чл.69,
ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването за
срок от две години.
При определяне на размера на
наказанието на подс. И. от една страна съдът съобрази чистото му съдебно
минало, самопризанието на вината, изразеното
съжаление за стореното, а от друга страна съдът взе предвид наличието на 8 бр.
ЗМ и 2 бр. ДП, водени срещу него в РУ-Ямбол
и му наложи наказание при превес на смегчаващи
вината обстоятелства под средния към
минималния предвиден от закона размер при условията на чл. 54 от НК, а именно
шест месеца лишаване от свобода, като с оглед обстоятелството, че същият не е
осъждан към момента на деянието така определеното наказание и на основание
чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК, отложи
изтърпяването за срок от две години.
Съдът не прие становището на защитника на подс. Я. при
определяне на наказанието му да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал.,
т.2, б.“б“ от НК и на същия да бъде наложено наказание „пробация“.
Според съда не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание не би се
оказало несъразмерно тежко. Съдът счита, че така наложените наказания на подсъдимите Я. и И. са необходими и достатъчни за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и
преди всичко намира, че същите ще окажат предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие както върху самия тях,
така и върху останалите членове на обществото.
Причини за осъществяване на деянието от страна на
подсъдимия са ниската му обща и
правна култура, стремежът им за противозаконно облагодетелстване за чужда сметка, както и незачитането на установения в страната правопорядък.
При
този изход на делото, след като подс. Я. бе признат за виновен по предявеното
му обвинение, съдът го осъди да заплати на НБПП направените по делото разноски по
ДП № ***. по описа на РУ-Ямбол в размер на 150 лв., видно от приложеното по
делото Решение № *** на Председателя на НБПП.
При така
установената фактическа обстановка съдът прие, че не са налице безспорни
доказателства подсъдимият А.А. да е осъществил както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 195
ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като на
съдебното следствие не се събраха достатъчно безспорни и категорични
доказателства в тази насока. Това обвинение се
крепи единствено и само на показанията на свид. полицай Е.И., участвал в
разкриването на престъплението. Тези негови обяснения обаче, както бе посочено
по -горе са изключително противоречиви помежду си и взаимно
изключващи се. На първо място свид. И. твърди, че и тримата подсъдими са били
задържани в РУ-Ямбол след подадена оперативна информация, където и тримата са
дали обяснения, в които потвърждават участието си в деянието. На следващо място
след това, свид. И. сочи, че „мисли, че подс. А.А.
написа сведения /каквито в действителност по делото липсват/, но другите двама
поясниха, че…“, които обяснения в тази им част се опровергават и от обясненията
на подсъдимите. Признаването на подсъдимият А.А. за виновен в извършването на престъплението при така
установените факти по делото би противоречало на основния правов принцип, обективиран в чл.303, ал.1 от НПК. Съгласно
същия, присъдата не може да почива на предположения. Подсъдимия се признава за
виновен, единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В
конкретния случай от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не
се установява по безспорен и несъмнен начин на посочената в обвинителния акт
дата именно подсъдимият А. да е участвал в процесната
кражба. Не се събраха категорични преки доказателства в тази насока. Осъдителна
присъда е възможно да бъде постановена и въз основа на косвени доказателства,
но само ако техния анализ води до
единственото заключение, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е
обвинен.
Ето защо, тъй като обвинението срещу
подсъдимият не беше доказано по несъмнен
начин със събраните на съдебното следствие доказателства, по аргумент за
противното от чл.303 ал.2 от НПК съдът призна подсъдимият А. за невиновен в
извършването на престъплението и на основание чл.304 от НПК го оправда по така
повдигнатото му обвинение.
Воден от гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: