Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2306 08.06.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на петнадесети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 12625 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, във
връзка с чл. 124 от ГПК.
Ищецът „Топлофикация –С.” ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. Ястребец № 23Б е предявил против И. Д. М.,
действащ като ЕТ „Металик- И. М.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. В. А. № 148 иск за признаване на установено, че
ответникът дължи присъдените по ч.гр. дело № 5344/2017 г. по описа на ПдРС
суми, както следва: сумата от 1921,74 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия доставена в
обект на потребление, находящ се в ГР. С.*** за периода от месец декември 2013
г. до месец декември 2015 г. както и сумата от 414,96 лв. , представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 31,01,2014 г. до
01,11,2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16,11,2016 г., до пълното й изплащане.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, като последният има
качеството на потребител по смисъла на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ по отношение на
имот, находящ се в гр. С. ***. Сочи, че за периода
месец декември 2013 г. до месец декември 2015 г. е
доставил на ответника топлинна енергия, но последният не заплатил стойността й.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи и обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 31.01.2014 г. до 01.11.2016 г. в размер на 414,96
лева. Ищецът твърди, че отправил до ответника покана за доброволно изпълнение
на задълженията, но плащане не последвало. Поради това ищецът депозирал
заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за
посочените суми, по което било образувано ч.гр.д. № 5344/2017 г. на ПдРС. Районният
съд уважил заявлението в цялост, като издал заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника за горепосочените суми. В законоустановения срок
длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и на ищеца било
указано да предяви искове относно вземанията си.
С оглед
изложеното моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено,
че ответникът му дължи претендираните суми, както и да бъде осъден да му
заплати направените по делото разноски. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва като неоснователен предявения иск. Претендира
разноски.
Привлеченото
от ищеца трето лице - помагач Техем сървисис ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. Проф. Г. Павлов № 3 не е изразило становище по
предявените искове.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 5344/ 2017 г. на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за следните суми за начислена топлинна енергия: сумата от 1921,74
лв. - главница, от която 1871,60 лв. представляваща
стойност на топлинна енергия доставена в обект на потребление, находящ се в ГР.
С. ***за периода от месец декември 2013 г. до месец декември 2015 г., 50,14
лева - дялово разпределение за периода от
месец декември 2013 г. до месец декември 2015 г. както и сумата от
414,96 лв. , представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 31,01,2014 г. до 01,11,2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16,11,2016 г., до пълното й изплащане и
разноските по заповедното производство в общ размер на 94,73 лева. Срещу така
издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по
чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване
на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
Видно от
НА за покупко-продажба на недвижим имот № *** с район на действие СРС,
ответникът И. Д. М., действащ като ЕТ „Металик- И. М.” е собственик на
посочения в исковата молба топлоснабден имот: апартамент № *, намиращ се в гр. С. ***.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че на 01.11.2007 г. е сключен договор
между ищеца и Техем сървисис ЕООД, по силата на които последното се задължило
да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия на
потребителите /собственици и ползватели/ в сграда-етажна собственост, а
"Топлофикация С." ЕАД се задължило да приема предоставените данни и
въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от
потребителите.
Видно от
приетия като доказателство по делото протокол за проведеното на 04.06.2010 г.
Общо събрание на етажните собственици на сградата, в която се намира
апартаментът на ответника, е взето решение да се сключи договор с ищцовото
дружество за захранване на жилищната сграда с топлинна енергия за битови нужди,
като е избрана фирма за топлинно счетоводство - Техем сървисис ЕООД.
Като
доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от "Топлофикация С." ЕАД на потребители в гр. С.,
одобрени с Решение №ОУ - 001 от 07.01.2008 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150,
ал.1 от ЗЕ и чл. 298, ал.1 от ТЗ. Според клаузите на тези общи условия
купувачите са длъжни да уведомят продавача за промяна на титуляра на правото на
собственост или на вещното право на топлоснабдявания имот в 30-дневен срок от настъпването
на това обстоятелство. Купувачите следвало да заплащат топлинната енергия за
битови нужди по двукомпонентна продажна цена, определена по предвидения
съответно в ЗЕЕЕ (отм.); и ЗЕ ред, състояща се от цена за мощност и цена за
енергия, като месечната сума за мощност се определя въз основа на пълния по
проект отопляем обем на имота на купувача и цената за мощност, а месечната сума
за енергия се определя въз основа на разпределеното за купувача количество от
измерената чрез топломера в абонатната станция топлинна енергия и нейната цена;
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
/прогнозни или изравнителни/ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
В настоящото производство е приета съдебно- техническа
експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че разпределението на
начислената на абоната топлинна енергия е извършено съгласно утвърдена
методика. Количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода от
01,12,2013 г. до 30,12,2015 г. е общо 15,64177197 MWh, в това число 5,16393883 MWh за отопление, отдадена от сградната инсталация
0,499538 MWh и 9,97829514 MWh за БГВ.
Прието е заключение и на съдебно- счетоводна
експертиза, която е установила, че стойността на количеството консумирана
топлинна енергия от абоната за процесния период възлиза на сумата от 1921,74
лева, а лихвата за забава- на 436,71 лева.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно
предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия,
като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на административно
регулиране в чл. 150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява
съществуването на облигационна връзка между страните.
На следващо място, според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ
потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на
ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. В преклузивния срок
по 131 ГПК не са направени възражения от страна на ответника за това, че същия
няма качеството „потребител”, нито от него се оспорва обстоятелството, че
имотът му е топлоснабден.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице-помагач Техем сървисис ЕООД.
В заключението на СТЕ изрично се отбелязва, че за
процесния период абонатната станция е работила и обслужвала сградата, в която
се намира имотът на ответника, като там е доставяна топлинна енергия (ТЕ)
разпределена като отопление, сградна инсталация и БГВ. Няма разлика между ТЕ
начислена на абоната с това, което следва да му бъде разпределено съгласно
техническите нормативните изисквания. Методиката е спазена. Заключението му не е оспорено, няма основание
същото да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и
компетентно на поставените му задачи. Конкретният размер на задълженията на
абоната се установява от в. л. по ССчЕ, което изчислява доставеното количество
ТЕ, разпределена като отопление, сградна инсталация и БГВ на база данните от
СТЕ и нормативно определените цени за продукта. Това заключение също следва да
се кредитира изцяло като компетентно дадено и
обективно изготвено, поради което искът за главницата е доказан и по
размер, в който следва да се уважи.
По отношение на
претенцията за лихва за забава в размер на 414,96 лв. за периода от 31.01.2014
г. до 01.11.2016 г., съобразно ССчЕ е на пълно основателна и
същата следва да се уважи изцяло.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 и
ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им
размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 80,14 лв., депозит за вещи лица – 350 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Следва да бъдат
присъдени и направените по ч. гр. дело № 5344/17 г. по описа на ПдРС разноски-
46,73 лв. за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Д. М., действащ като ЕТ „Металик- И. М.”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. В. А. № 148,
дължи на „Топлофикация –С.” ЕАД, ЕИК ********* , със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. Ястребец № 23Б сумата от 1921,74 лева - главница,
представляваща стойност на топлинна енергия доставена в обект на потребление,
находящ се в гр. С., ул. В. № *** за периода от месец декември 2013 г. до месец
декември 2015 г., както и сумата от 414,96 лв. , представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 31,01,2014 г. до 01,11,2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 16,11,2016 г. до
окончателното й изплащане, за които вземания „Топлофикация –С.”
ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5344 по описа на Районен съд – Пловдив за 2017 г.
ОСЪЖДА И. Д. М., действащ като ЕТ „Металик- И. М.”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. В. А. № 148,
да заплати на „Топлофикация –С.” ЕАД, ЕИК ********* , със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. Ястребец № 23Б, направените по
делото разноски в размер на 530,14 лева и сумата от 96,73 лева, представляваща разноски по частно гр. дело №
5344/ 2017 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението е постановено при участието на Техем
сървисис ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
Проф. Г. Павлов № 3 - трето лице помагач на „Топлофикация –С.”
ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ