Решение по дело №293/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 155

гр. Пловдив, 07 октомври 2019 г.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на   шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ПЕТРОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА       

с участието на секретаря Стефка Тошева  като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 293/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

  Постъпила е въззивна жалба вх.№ 37899/27.12.2018 г. от О.П. от адв.Г.К. против решение № 1414/19.11.2018 г. ,постановено по гр.д.2749/ 2017 г. по описа на ОС – П. ,в частта ,в която жалбоподателят е осъден да заплати на А.И.Т.  сумата от 15 000 лв. ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания от множество счупвания  на лява подбедрица,претърпени в резултат на подхлъзване и падане на  07.02.2017 г. ,предизвикано от противоправно бездействие на служители на жалбоподателя ,натоварени със задължения за  ефективно почистване на уличната мрежа на гр.П. при зимни условия ,както и сумата от 7 239,54 лв. – обезщетение за имуществени вреди от  посоченото увреждане.По съображения ,подборно изложени във въззивната жалба и в проведеното с.з. жалбоподателят счита решението за неправилно ,незаконосъобразно и необосновано като заявява искане същото да бъде отменено  и да бъде постановено друго в обратния смисъл като  претендира  и присъждане на разноски .

Предмет на производството е и частна жалба вх.№10275 / 29.05.2019 г.  също от О.П. против определение №559 / 19.03.2019 г. ,постановено по същото гр.д. по реда на чл.248 от ГПК ,с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за изменение на решението в частта на разноските. По съображения ,изложени в частната жалба жалбоподателят  заявява искане за  отмяна на това   определение и изменение на решението на първоинстанциония  съд в частта на разноските ,които са присъдени съобразно уважената част на исковете.

Въззиваемата страна  А.И.Т. ,представляван от адв.И.К. е депозирал отговор  на въззивната жалба  против обжалваното решение ,както и на частната жалба против определението на съда ,постановено по реда  на чл.248  от ГПК ,с които оспорва същите и заявява искане решението в неговата обжалвана част да бъде потвърдено ,а частната жалба – оставена без уважение.Претендира присъждане на разноски.

Третото лице –помагач на ответника „А-С„ЕООД – П. не  е подал отговор.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с  иск от А.И.Т. против О.П.  за присъждане на  сумата от 25 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания от множество счупвания  на лява подбедрица,претърпени в резултат на подхлъзване и падане на  07.02.2017 г.  на територията на гр.П. ,ул.“С. Г.“,предизвикано от противоправно бездействие на служители на Общината ,натоварени със задължения за  ефективно почистване на уличната мрежа на града при зимни условия ,ведно със законна лихва ,считано от увреждането до окончателното изплащане, както и сумата от 7 239,54 лв. – обезщетение за имуществени вреди от  посоченото увреждане.

Съдът с обжалваното решение е приел,че претърпяното счупване на лява подбедрица на твърдяната дата 07.02.2017 г. е в  резултат на подхлъзване и падане на непочистен от снега участък на улица ,част от общинската пътна мрежа  ,от който инцидент ищецът е претърпял силни по интезитет болки и страдания ,както и е   понесъл имуществени вреди ,поради което е приел ,че е налице основание за ангажиране отговорнростта на ответника, чието задължение е да поддържа и почиства общинските пътище   при зимни условия, за репарарине на посочените вреди като у уважил първия иск за сумата от 15 000 лв. ,а втория-  изцяло.За разликата до пълния предявен размер на претендираните неимуществени вреди от 25 000 лв. искът е отхвърлен.

Недоволен  от така постановеното решение е останал ответникът ,който атакува същото  с оплакване за неправилност,незаконосъобразност и необоснованост на същото като счита за неправилен извода на съда за установеност  начина ,времето и мястото на  претърпения от ищеца инцидент ,което прави исковете изцяло неоснователни ,а в   случай ,че се приемат за доказани по основание оспорва размера на присъдените обезщетения ,както и възразява срещу невъзприетото от първоинстанционния съд направено от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.Що се отнася  до  претендираните имуществени вреди ,счита  последните за изцяло недоказани.

Няма спор по делото  ,а и се установява от представената епикриза ,че ищецът на 07.02.2017 г. е претърпял  множество счупвания на лява подбедрица ,за което е постъпил в УМБАЛ „Св.Г.“ЕАД на 08.02.2017 г. в 3,00 часа. Оспорен от ответника е часа,мястото и механизма на  претърпяната травма.

По делото са разпитани  свидетели ,ангажирани от ищеца  като същите – св. ...............– установяват ,че на посочената дата 07.02.2017 г. около   девет ,девет и нещо  вечерта ,ищецът се е подхлъзнал на  заснежен участък на ул.“С. Г.„ в гр.П., в резултат на което паднал и си счупил левия крак Установяват,че посочената улица няма тротоари и пешеходците се движат по пътното платно  ,както и че по улицата е имало непочистен сняг ,а от колите ,които са преминали били оставени коловози. Установяват ,че ищецът изпитвал силни болки ,че не можел да стъпи изобщо на счупения крак ,че бил нормално облечен за сезона ,че нямало следа да е консумирал алкохол.Съдът възприема показанията на посочените свидетели доколкото първите двама имат непосредствени впечатления от фактите ,които установяват ,тъй като са лицата ,намерили  ищеца паднал на улицата ,а третият свидетел е лицето ,откарало  с кола през нощта ищеца до гр.П. за постъпване в болница ,след като станало ясно ,че състоянието му е сериозно.

По делото е разпитан и свидетеля ,ангажиран от ищеца Б. А.,който е рехабилитатор по професия и установява ,че на 07.02.2017 г. около 21,30 часа бил извикан в дома на ищеца ,където той  констатирал счупването и обездвижил крака .Този свидетел установява ,че ищецът изпитвал силни болки ,абсолютно е бил в невъзможност да стъпи на крака, както и че след инцидента  е бил в пълна невъзможност да се обслужва сам.Установява , от 15 ден след  счупването е започнал да прави ежедневни рехабилитационни процедури за поддържане на цялото тяло и гръбначния стълб,както и че и до сега ищецът продължава да го посещава  ежеседмично.

Разпитани са и свидетели ,ангажирани от ответника .Същите установяват най- общо какво представлява ул.“ С. Г.„   ,както и ,че през м.февруари 2017 г. не е валял сняг , а също и че по принцип когато има сняг, улиците в гр.П.  се почистват.Тези показания съдът ги преценя като твърде общи и поради тази  липса на конкретика следва да се даде вяра на първата група свидетели ,които установяват ,че на конкретната дата  и на посоченото място е имало останал сняг.Така възприетото  не е  в противоречие с установеното от съдебно – метеорологичната експертиза , която установява ,че на посочената дата има вероятност на отделни места да има остатъчни снежни петна  като тази вероятност се подкрепя  от установеното от същото заключение ,че  на  дата 06.02.2017 г. / един ден преди инцидента/ е имало снежна покривка с височина 5 см.

За установяване наличието на  заснажени участъци с отговора на  въззивната жалба са представени и бяха прието от съда два броя снимки , които обаче макар и съдът да ги прие като допустими доказателства , не могат да бъдат ценени в желаната от въззиваемия посока ,тъй като не   установяват  кое конкретно е заснетото място.

Изслушано и прието е заключение на СМЕ ,от което се установява ,че в конкретния случай счупването на  подбедрицата на ищеца е  станало по индиректен механизъм – при падане от ръста ,чрез извиване на подбедрицата ,огъване и последвало закрито счупване на две кости.Установява ,че съществуват и други механизми за счупване- директен механизъм – при нанасяне на силен удар с твърд тъп предмет ,блъскане от автомобил и т.н. ,но в случая няма данни  за подобни травми.Установява ,че периодът на възстановяване е продължил около 4 месеца  като в момента ищецът е с възстановена походка  ,както и че  разместването на костите при счупването е резултат от самото счупване ,че след получаване на фрактурата  е невъзможно ищецът да стъпи на счупения крак ,а по  въпроса за необходимостта от рехабилитация експертизата е дала отговор ,че такава е наложителна още от рано ,за да се избегне атрофия на мускулатурата и евентуални усложнения от залежаване.

При  съвкупната преценка на анализираните доказателства съдът намира ,че начина ,времето и мястото на претърпяното от ищеца счупване е установено  и е в синхрон с твърдяната от него фактическа обстановка.Вярно е ,че няма очевидец на конкретното падане ,но  приетото за установено по –горе ,че на 07.02.2017 г. на ул.“С. Г.„ е имало заснежени участъци  и липсата на данни за друг механизъм на счупването ,сочи че това се е случило именно в резултат на подлъхзване и падане.Още повече ,че  настоящата инстанция споделя застъпеното от въззиваемия при настоящето разглеждане на делото виждане ,че състоянието ,в което същият е открит веднага след инцидента изключва възможността за интерпертации от негова страна ,различни от истината ,пред открилите го свидетели относно начина на счупването  .

По делото не е имало спор относно това ,че почистването и поддържането на общинските пътища  при зимни условия е  задължение на ответника , а видно от представените писмени доказателства  О.П. е сключила договор № 293/31.10.2016 г. с третото лице помагач, на който е възложила зимно поддържане ,снегопочистване и опесъчаване  на вътрешно градската улична мрежа на гр.П. със срок на  действие до 30.04.2017  г.

         По отношение на болките и страданията ,претърпени от ищеца в резултат на счупването по делото съща са събрани доказателства ,сочещи на един значителен период  на пълно възстановяване – 4 месеца ,силни по интензитет физически болки и страдания,три претърпяни операции ,свързани със счупването , невъзможност за  значителен период от време  за ищеца сам да се обслужва и се грижи за нуждите си.

         Гореизложеното безпротиворечиво сочи ,че е налице фактически състав  на иска по чл.49 във вр.45 от ЗЗД – налице е противоправно неизпълнение на задълженията за снегопочистване  на  уличната мрежа  в гр.П. от лицата,на които Общината е възложила това ,в резултат на което ищецът ,подхлъзвайки се  и  падайки на посочените по –горе място и час, е претърпял счупване на лява подбедрица ,от което е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания ,които О.П. следва да репарира.

         Във връзка с размера на дължимото обезщетение  съдът ,съобразявайки   разпоредбата на чл.52 от ЗЗД ,намира ,че определеният с първоинстанционното решение размер от 15 000 лв. е адекватна компенсация на претърпените от ищеца болки и страдания.Не може да бъде споделено направеното от ответника възражение за съпричиняване ,изразяващо се в неподходящо облекло ,употреба на алкохол преди инцидента и избор на неподходящия  маршрут по ул.“С. Г.“ доколкото  по отношение на първите две обстоятелства по делото липсват доказателства , а що се отнася до третото  сочено от ответника  принципно съдът  счита ,че ищецът е можел ,при наличието на друг маршрут , да избере алтернатива ,но това само по себе си не елиминира отговорността на ответника  за вредите , претърпени от ищеца в резултат на падане на непочистена от снега улица .

Претендира се и обезщетение за имуществени вреди , претърпени от ищеца ,за които същият е представил два броя фактури ведно с фискални бонове към тях за заплатени разноски  в полза на УМБАЛ „Св-.Г. „  ,които съдът намира в пряка причинна връзка с претърпяното счупване,както и фискални бонове за закупен Зибор – медикамент ,назначен с представената по делото епикриза ,който разход също следва да се приеме за пряка последица от счупването.Що се отнася до представената фактура ведно с фискален бон към нея за заплатени  лечебни масажи ,Мегун и козметични продукти съдът намира тези разноски  за реално извършени доколкото фискалният бон съставлява доказателство за плащане в брой ,а от  доказателствата по делото безспорно се установи  ,че рехабилитационните процедури са наложителни още от рано ,за да се избегне атрофия на мускулатурата и евентуални усложнения от залежаване,  както и че ищецът действително  осъществявал такива ,поради което  следва да се приеме ,че тази разходи също в пряка причинна връзка с претърпяното счупване.

С оглед на всичко  гореизложено съдът намира  предявените искове за основателни  и доказани – първият до размер на  15 000 лв. , а вторият – до пълния предявен размер,до каквито изводи е стигнал и  първоинстанционният окръжен съд  и като е уважил исковете в горепосочения размер е постановил правилно решение ,което в неговата обжалвана част следва като такова  да бъде потвърдено.

С оглед на горния резултат на въззиваемия А.Т. следва да бъдат присъдени разноски  в размер на 1 500 лв.  ,представляващи заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстаниця.

Предмет на настоящето производство е и частна жалба от О.П. против определение № 559/ 19.03.2019 г. ,постановено по същото гр.д. ,с което е оставено без уважение искането на ответника за изменение на решението  в частта на разноските ,които е осъден  да заплати на ищеца съобразно уважената част на исковете. Настоящата инстанция намира частната  жалба за неоснователна. Размерът на дължимите разноски на  ищеца съобразно уважената част на исковете е прадвилно определен като  е съобразено съотношението уважена част / пълния предявен размер  на същите ,съотнесено към общия размер на направените разноски  за заплатена ДТ ,адвокатско възнаграждение и за работа на вещото лице по СМЕ ,за които ищецът своевременно е представил списък по чл.80 от ГПК.

С оглед на казаното  искането за изменение на решението в посочената част правилно е оставено без уважение ,а частната жалба ,предмет на разглеждане  като неоснователна следва да бъде оставена  без уважение.

Предвид гореизложените мотиви  ,съдът

Р       Е       Ш       И   :

ПОТВЪРЖДАВА  решение  № 1414/19.11.2018 г. ,постановено по гр.д.2749/ 2017 г. по описа на ОС – П. в неговата обжалвана част.

ОСЪЖДА О.П.  ЕИК ****** , с адрес *** да заплати на А.И.Т. с ЕГН ********** *** разноски за настоящата инстанция  в размер на 1 500 лв.

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх.№10275 / 29.05.2019 г.  от О.П. против определение №559 / 19.03.2019 г. ,постановено по същото гр.д. по реда на чл.248 от ГПК ,с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за изменение на решението в частта на разноските.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС, а в частта ,в която е оставена без уважение частна жалба против определение по чл.248 от ГПК има характера на определение и подлежи на обжалване с касационна частна жалба в едноседмичен срок от връчването на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                             2