Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 26.07.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.И. ГЕОРГИЕВ
2.ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на
секретаря Цветанка Павлова като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр.
дело № 284/2021 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 260011 от 08.02.2021
год. по гр. дело № 529/2019 год. РС-С. е предоставил на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на
родителските права по отношение на детето на страните И. И.С. на майката М.А.А., определил е местоживеенето на детето при неговата майка
на адрес гр. С., ул. „П.Х.“ № 25, като е определил режим на лични отношения на
детето с неговия баща И.В.С., както следва: бащата има право да вижда детето
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч.
в неделя, с преспиване, три дни от Коледните празници на всяка нечетна година,
два дни от Великденските празници и на рождения ден на детето на всяка четна
година, както и 15 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката,
като детето следва да се взема и връща от дома на майката в гр. С., ул. „П.Х.“
№ 25. С решението бащата е осъден да заплаща на малолетното дете чрез неговата
майка и законен представител месечна издръжка в размер на 170 лв., считано от
влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на детето до настъпване
на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ответника, който го обжалва изцяло, като
постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Счита, че майката няма нужните възпитателски качества, употребява
системно алкохол и води детето с нея в питейни заведения, има асоциално и
неморално поведение; хигиенните условия в жилището на майката са лоши, в двора
на къщата до входната врата са струпани купища отпадъци от различно естество,
които гният, издават силна миризма и създават предпоставки за разпространение
на гризачи, бълхи и др.; на къщата липсват прозорци, като на тяхно място са
заковани дъски и др. Моли съда да отмени решението на районния съд, да
предостави на бащата упражняването на родителските права по отношение на
детето, като се запазят определения от съда режим на лични отношения с другия
родител и дължимата издръжка.
В о.с.з. ответницата чрез адв. Ангелова оспорва въззивната
жалба.
Ищцата твърди в исковата молба,
че страните живели съвместно след раждането на детето на 10.09.2016 год. в с. Г.,
община С. в къщата на неговия баща, като впоследствие се преместили в гр. С. в
жилището на нейните родители. Ответникът не бил в добри отношения с родителите
й и през м. август 2019 год. се върнал в с. Г.. Ищцата направила опит да се
върне там, но за нея било неудобно, тъй като започнала работа в гр. С., а
детето оставяла през деня при родителите й. След фактическата раздяла
първоначално детето останало да живее при ищцата, но на 25.08.2019 год. бащата
взел детето при себе си и отказал да го върне. От раждането му до отнемането от
бащата детето е било отглеждано основно от ищцата и е било непрекъснато с нея,
поради което моли съдът да й предостави упражняването на родителските права по
отношение на него. Счита, че ответникът и неговата сестра настройват детето
срещу нея и разпространяват неверни твърдения, като я злепоставят пред различни
техни познати и др. лица, вкл. пред отдел „Закрила на детето“. Сочи, че
разполага с необходимите битови условия в жилището на родителите й, като
изтеглила кредит, за да го ремонтира и да обособи стая за детето. Родителите й
са пенсионери и също могат да я подпомагат в грижите за детето. Счита също
така, че има необходимия родителски капацитет да отглежда и възпитава детето.
За бащата твърди, че умишлено я лишава от контактите с детето след фактическата
раздяла и незаслужено изгражда пред него негативен образ за майката. Ответникът
няма постоянни доходи и собствено жилище в гр. С., нито хора, на чиято помощ да
разчита при отглеждането на детето. Моли съда да й предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето, да определи режим на лични контакти
на детето с бащата и да определи издръжка в размер на 140 лв., която бащата да
заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител.
Ответникът оспорва исковата
молба. Сочи, че заживял на съпружески начала с ищцата през 2013 год. в родното
му село Г. в бащиния му дом. В края на лятото на 2018 год. се преместили в гр. С.
в дома на родителите на ответницата. Детето на страните И. се родило на
10.09.2016 год. След преместването на семейството в гр. С. отношенията между
страните се влошили, ищцата започнала да злоупотребява с алкохол, при което държането
й станало грубо както с него, така и с детето; предизвиквала скандали, не
можела да се контролира, като неприличното й поведение било видно и на публични
места. Грижата за детето преминала изцяло върху него. Родителите на ищцата се
намесвали в конфликта, като заставали изцяло на страната на дъщеря си. Същите
били обременени с психични заболявания, което допълнително влошавало
отношенията в техния дом поради прояви на агресивност и невъздържаност. Поради
всички тези причини в края на м. юни 2019 год. бащата напуснал заедно с детето
семейното жилище. Моли съда да предостави на него упражняването на родителските
права по отношение на детето. Счита, че майката няма нужния родителски
капацитет, като поведението й дори създава опасност за личността и здравето на
детето, тъй като същата редовно обикаля питейните заведения в града, а по време
на съвместното съжителство не изпълнявала родителските си функции, крещяла на
детето за дреболии и го обиждала, удряла му шамари, като нито тя, нито
родителите й имат постоянна работа, а единствените им доходи са от събиране на
вторични суровини от кофите за боклук и предаването им в пунктовете за
изкупуване. Ответницата и родителите й водят живот на клошари,
като не само двора, но и жилището им е мръсно
и разхвърляно и не е подходящо за живот и възпитание на детето.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане
от *** год. на СО-район „С.“ детето И.С. е родено на *** год. от майка М.А.А. и баща И.В.С..
Според удостоверение №
6/30.08.2019 год. ищцата работи на длъжност „пакетировач“
в „Л. Т.“ ЕООД с брутно трудово възнаграждение в размер на 700 лв. месечно.
Според представения социален
доклад на ДСП-С. от 24.03.2020 год., изготвен след извършено посещение на
адреса на двамата родители, проведени срещи и разговори с тях, както и с личния
лекар на детето д-р Ю. В., страните нямат сключен граждански брак, като
съжителстват на съпружески начала от 2013 год. В различни периоди от време са
били разделени, но окончателната раздяла настъпила на 30.11.2019 год., когато
бащата поел изцяло грижите за детето. Към момента на изготвяне на социалния
доклад бащата и детето живеят в жилище
под наем в гр. С., което представлява едноетажна къща, в която ползват две стаи
и баня с тоалетна. Електрифицирано и водоснабдено е. Поддържа се добра хигиена.
Майката М.А. живее с родителите си в гр. С., ул. „П.Х.“ № 25, като жилището е
едноетажна къща, собственост на бащата на М.. Ползват две стаи и баня с
тоалетна. Бащата работи на трудов договор като строител във фирма в гр. С.,
редовна смяна с трудово възнаграждение в размер на 750 лв. месечно. Ищцата
работи като пакетировач във фирма „Л. Т.“, с. П.,
редовна смяна с месечно възнаграждение в размер около 800 лева. Ищцата разчита
на подкрепата на родителите си, с които живее в общо домакинство. Ответникът
ползва подкрепата на сестра си И.С., която полага грижи за детето, докато
бащата е на работа. Детето посещава детска градина в гр. С., но не редовно.
Когато бащата е на работа грижите за детето се полагат от леля му или от наета
от бащата детегледачка. Взаимоотношенията между родителите са силно влошени и
комуникацията между тях е прекъсната. Отдел „Закрила на детето“, гр. С. е
работил със семейството от м. октомври 2016 год. до м. април 2017 год. поради
конфликти в семейството. Всеки от родителите изразява желание да упражнява
родителските права по отношение на детето.
На 09.10.2020 год. ответникът е
сключил трудов договор с Църква „Св.Св. К. и М.“, гр.
С., където е назначен на длъжност „каменар, каменна зидария“ с месторабота в
гр. С., с шестмесечен срок на изпитване, срещу основно месечно възнаграждение в
размер на 740 лева.
Видно от трудов договор от
17.03.2021 год., ответникът е назначен на длъжността „шофьор лекотоварен
автомобил“ в „Биса Нова“ ЕООД с основно месечно възнаграждение в размер на 800
лева.
Според показанията на св. В. –
баща на ответника, страните живеели в с. Г., когато се родило детето, след това
отишли в дома на ищцата в гр. С., а впоследствие се преместили на квартира.
Поради неразбирателства в семейството ответникът се върнал в с. Г.. Направили
опит да заживеят съвместно, но без успех. И. извършил основен ремонт на къщата
на М., като направил и баня с тоалетна, обзавел го. М. открай време употребявала
алкохол, като според свидетеля от ранна възраст на детето същата не му обръщала
достатъчно внимание. Къщата на М. била
разхвърляна, а тя и родителите й събирали вторични суровини от контейнерите за
смет. Бил свидетел на неморални сексуални отношения между ищцата и нейния баща.
Виждал също така как бащата на М. бие нея и майка й пред детето. Свидетелят
твърди, че детето се връщало от майка си, изпохапано от бълхи. Когато детето е
при баща си, в грижите за него помагат свидетеля /негов дядо/ и сестрата на
ответника. От пролетта на 2019 год. ответникът живее с детето и баща си в с. Г..
Свидетелят постоянно се грижи за детето заедно с баща му, а сестрата на
ответника също ги посещава редовно и помага в отглеждането му. До навършване на
2-годишна възраст на детето семейството живеело в с. Г., като бащата работел, а
майката го гледала.
Съгласно показанията на св. А.–
баща на ищцата, след раждането на детето семейството живеело с. Г. в дома на
бащата на ответника, като последният започнал да отсъства от дома си в
продължение на седмици /случвало се да не се прибира 10-15 дни/ и не се
интересувал от детето. Това накарало М. да отиде при родителите си в гр. С.
заедно с детето. Тъй като ответникът я молел да се прибере, двамата направили
опит да заживеят отново заедно, но без успех. Отношенията им се влошили и дори
се стигнало до физическо посегателство от страна на ответника срещу М.. През
2018 год. ответникът се оплакал, че баща му ги изгонил от дома му в с. Г.,
поради което семейството се преместило в гр. С. при родителите на М.. Тогава
отношенията между страните драстично се влошили, ответникът започнал да
разпространява клевети за семейството на М., забранявал й контакти с външни
хора и др. Свидетелят изгонил И. от дома си. Детето останало с М. *** до
момента, в който ответникът самоволно им отнел детето и впоследствие отказал да
го върне на майката. През м. октомври 2019 год. ответникът завел детето болно в
дома им и то постъпило в болница с майка си. След изписването от болницата
ответникът отново заживял с тях в дома на родителите й, но месец по-късно
отново се скарали и той си тръгнал, като
оставил детето. В края на ноември ответникът намерил М., която била на гости
при приятелки, и й нанесъл побой. На следващия ден, докато подавали жалба в РУ
на МВР, ответникът в тяхно отсъствие отишъл в дома им и взел детето без
съгласието им. Оттогава детето е при бащата, като същият отказвал да го върне
на майката. На 17.03.2020 год. отново й посегнал, като я ударил и я напръскал
със спрей в лицето пред казиното в града. От момента на постановяване на
привременните мерки ответникът дава възможност на майката да се вижда с детето.
М. се грижела добре за детето от момента на раждането му, като двамата не се
разделяли и то много я обичало. Откакто детето е при баща си, се променило
много и при срещите с майка си я нарича с обидни думи, отправя заплахи към баба
си и др. М. изтеглила кредит, с който ремонтирала жилището на родителите си и в
него има всички условия за отглеждане на детето. Ищцата след работа пие алкохол,
но не злоупотребява. В двора на къщата има много дърва за рязане и ненужни
предмети, но не и вторични суровини.
Според показанията на св. Х. –
приятелка на ищцата, осъждана, реабилитирана, след раждането на детето
ответникът не се прибирал вкъщи, като М. сама го гледала. Започнали скандали и М.
се преместила при родителите си в гр. С.. В присъствието на свидетелката
ответникът обиждал М., удрял я и разпространявал твърдения за неморални
отношения с нейния баща. След поредица от раздели и събирания страните окончателно се разделили през 2020 год.,
когато ответникът я напръскал с лютив спрей в лицето. От раждането на детето до
раздялата майката го гледала безупречно
и полагала всички необходими грижи за него. Според свидетелката детето е
зле възпитавано от бащата и при срещите с майка си и дядо си си позволява да ги
обижда. След ремонта жилището на майката има подходящи условия за отглеждане на
детето. Дворът е занемарен, но вътре къщата е в добро състояние. Детето има
собствена стая.
Според показанията на разпитания във въззивното производство св. И. ищцата редовно употребява алкохол, като води в
кръчмите със себе си и детето. Същата живее с родителите си в нехигиенични
условия /“коптор“ по думите на свидетеля/. Семейството на М. събира отпадъци от
кофите за смет, съпровождано от много кучета, а от двора се носи неприятна
миризма. Свидетелят има впечатления от грижите на ответника за детето, като
според него детето е весело, нахранено и добре обгрижвано
от бащата. Когато ответникът е на работа, неговият баща гледа детето. И.С.
работи на две места по трудов договор, като поема и ангажименти в
строителството. Страните живели в с. Г. под наем в къщата на свидетеля до
лятото на 2016 год., а след раждането на детето първо пребивавали в къщата на И.
***, а по-късно - в дома на М. ***. До напускането на с. Г. ответникът работел
непрекъснато и издържал семейството, а грижите за детето полагала основно М..
Преди да се премести в с. Г. през лятото на 2016 год. свидетелят живеел в гр. С.
и има наблюдения върху семейството на ищцата. Счита, че поведението на ищцата е
неприемливо – още като тийнейджър употребявала хашиш, държала се непристойно,
псувала и имала поведение на „лека жена“. Бащата на ищцата също имал
непристойни /ексхибиционистични/ прояви.
По делото е представена медицинска
бележка, издадена на 05.09.2019 год. от личен лекар д-р Ю. В., гр. С., според
която детето И. И.С. е хапано от бълхи и жилищните условия, при които живее в
гр. С. и начина на отглеждане създават риск за неговото здравословно състояние.
С постановление от 26.06.2020
год. по пр. преписка № 131/20 год. на РП-С. е прекратено образуваното на
28.03.2020 год. наказателно производство по жалба на И.В.С. срещу А.М.А./баща
на ищцата/ за това, че на 22.01.2020 год. по мобилен телефон А.му е отправил
закана с убийство, като това заканване е могло да възбуди основателен страх –
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Видно от мотивите на постановлението, отправените заплахи не са били от
естество да предизвикат такъв основателен страх, с оглед трайно влошените
отношения между лицата и липсата на доказателства, индициращи
евентуална обективна възможност или намерение у А.да приведе в реално
изпълнение заканите си.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
При преценка на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права съдът следва да обсъди установените по делото факти относно възпитателските качества на всеки един от родителите, моралния облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите грижи към детето, желанието да живеят с детето, привързаността на детето към съответния родител, дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, социалната среда, в която предстои да живее детето /включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/, жилищно-битови условия на живот, финансови възможности, начин на живот, пол и възраст на детето.
В конкретния случай съдът намира,
че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата.
Установи се по делото, че след фактическата раздяла между страните през м.
август 2019 год. бащата и детето се
установили в с. Г., като за И. се грижи преимуществено ответника лично и с
помощта на неговите баща и сестра. Според показанията на свидетелите В. и И. и
представения по делото социален доклад,
бащата полага много добри грижи за детето и същото се чувства добре –
весело, нахранено, добре облечено и обгрижвано. От м.
март 2021 год. ответникът работи по трудов договор като „шофьор лекотоварен
автомобил“ с основно месечно възнаграждение в размер на 800 лева, като поема и
допълнителна работа в строителството. В грижите за детето бащата може да
разчита и на своите близки.
Съдът отчита и обстоятелството,
че бащата разполага с по-добри битови условия – към момента на изготвяне на
социалния доклад детето живее в жилище в гр. С., което представлява едноетажна
къща, в която то и бащата ползват две стаи и баня с тоалетна, електрифицирано и
водоснабдено е, поддържа се добра хигиена. Ответникът разполага и със собствена къща в с.
Г., в която семейството е живяло и също има всички условия за отглеждане на
дете. Майката живее в гр. С. в жилището на своите родители, където условията на
живот съдът счита за неприемливи, с оглед установеното от свидетелските
показания на св. И. и В., че в двора на къщата се трупат отпадъци и ненужни
вещи, носи се неприятна миризма, а семейството на М. събира отпадъци за
вторични суровини от кофите за смет, съпровождано от много кучета, което
създава опасност от зарази и застрашава здравето на детето. Това се
потвърждава и от представената по делото
медицинска бележка, издадена на 05.09.2019 год. от личния лекар на детето д-р Ю.
В., гр. С., според която детето е хапано от бълхи, а това води до извод, че
жилищните условия, при които е живяло в дома на майка си и начина на отглеждане
там създават риск за неговото здравословно състояние.
Съдът намира освен това, че една евентуална промяна
в мястото на живот и отглеждане на детето би се отразило негативно на неговата психика,
тъй като същото вече в продължение на две години /от 3-годишна възраст/ живее
преимуществено с бащата, включително по силата на определените от съда на
02.04.2020 год. привременни мерки. Не се установиха обстоятелства, които да
налагат промяна в начина на живот и грижите за детето, която би била
обоснована, само ако бащата не би могъл да полага адекватни грижи за него или
има категорични доказателства, че майката би се справила по-добре с неговото
отглеждане и възпитание. Такива доказателства по делото не бяха ангажирани.
Напротив, по делото се събраха
доказателства, които поставят под съмнение годността на майката да се справя
адекватно с грижите за детето. Видно от показанията на св. В. и И. майката
открай време употребява редовно алкохол, като води със себе си детето в
кръчмите, а поведението й също нерядко е неприемливо – още като тийнейджър
употребявала хашиш, държала се непристойно и др. Съдът намира, че средата, в която майката живее в дома на
родителите си също е неблагоприятна за отглеждане и възпитание на дете не само
с оглед хигиенните условия, но и поради установените по делото неморални прояви
от страна на бащата на ищцата, който упражнявал физическо насилие срещу нея и
нейната майка в присъствие на детето, имал прояви на ексхибиционизъм и др. /св.
В. и И./, отправял закани за убийство към ответника по делото / постановление
от 26.06.2020 год. по пр. преписка № 131/20 год. на РП-С./. Неминуемо подобни
отношения в едно семейство и такива прояви на неговите членове ще се отразят
негативно върху възпитанието и психиката на детето.
В отношенията си с детето и
поведението пред него не се установи бащата да е имал укорими прояви, които да
застрашават неговия морал, психика или
да му вредят по какъвто и да било начин. Доказателства в тази насока по делото
не се събраха. От всички приети доказателства може да се направи извод, че
бащата се грижи добре за детето и има необходимия родителски капацитет, както и
възможност да продължи да го отглежда и възпитава с помощта на баща си и сестра
си. Установените от показанията на св. А.и Х. случаи на физическо посегателство
от страна на ответника срещу ищцата касаят отношенията между страните по
делото, като няма данни то да е ставало в присъствието на детето.
Обстоятелството, че при срещите с майката детето употребявало нецензурни думи
/според показанията на св. А./, не обосновава извод за лоши възпитателски
качества на бащата, тъй като не се установи промяната в поведението на детето
да се дължи именно на влиянието на неговия баща. Установи се, че през годините
детето е ставало свидетел на различни непристойни прояви на свои близки и
роднини, вина за което имат всички те.
По
изложените съображения следва да се приеме, че упражняването на родителските
прана по отношение на детето следва да бъде предоставено на бащата;
местоживеенето на детето следва да бъде определено на адреса на бащата – с. Г.,
ул. „О.П.“ № 10, като бъде определен режим на лични отношения, както следва:
майката ще има право да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, три дни от
Коледните празници на всяка нечетна година, два дни от Великденските празници и
на рождения ден на детето на всяка четна година, както и 15 дни през лятото,
несъвпадащи с годишния отпуск на бащата.
Съгласно чл. 143, ал.
2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи. Алинея втора
на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. В настоящия случай детето безспорно се
нуждае от средства за издръжка - за храна, облекло, обучение и т. н. По делото
се установи, че брутното трудово възнаграждение на майката е в размер около
минималната работна заплата за страната – 700 лв., поради което съдът следва да
определи издръжка в близък до посочения в чл. 142, ал. 2 от СК размер, а именно
-
една четвърт от МРЗ, която възлиза на 650
лв. Съдът намира, че дължимата от майката издръжка следва
да бъде определена в размер на 170 лв. месечно за периода от влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие
на детето или до настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко просрочена
съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
решението следва да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с
което да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето
на страните на неговия баща И.В.С., като бъде определен посочения по-горе режим
на лични отношения на детето с майката М.А.А. и
последната бъде осъдена да заплаща издръжка на детето чрез неговия баща в
размер на 170 лв., считано от влизане в сила на решението до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане.
При
този изход на спора въззиваемата следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника сумата 250 лв.,
представляваща направените в настоящото производство разноски, както и да
заплати държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 244,80 лв., на
основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1, пр. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260011 от 08.02.2021
год. по гр. дело № 529/2019 год. РС-С., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 от СК
упражняването на родителските права по отношение на детето на страните И. И.С.
ЕГН ********** на бащата И.В.С. ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на
детето при бащата на адрес с. Г., ул. „О.П.“ № 10.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на
детето И. И.С. ЕГН ********** с неговата майка М.А.А.
ЕГН **********, както следва: майката ще има право да вижда детето всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с
преспиване, три дни от Коледните празници на всяка нечетна година, два дни от
Великденските празници и на рождения ден на детето на всяка четна година, както
и 15 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на бащата.
ОСЪЖДА майката М.А.А.
ЕГН ********** да заплаща на малолетното дете И. И.С. ЕГН ********** чрез
неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 170 /сто и
седемдесет/ лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.А.А.
ЕГН ********** да заплати на И.В.С. ЕГН ********** сумата 250 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА М.А.А.
ЕГН ********** да заплати по сметка на СОС сумата 244,80 лева – държавна такса
върху присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.