№ 980
гр. Бургас, 15.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120106578 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен от Т. С. С. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 386,89 лева за предоставени ВиК услуги за периода от 05.01.2009 г. до 30.07.2010
г., ведно със законна лихва от 20.09.2010 г. до изплащане на задължението, както и сумата
от 125 лева, представляваща разноски в заповедното производство, за които суми са
издадени Заповед за изпълнение № 4485/23.09.2010 г. и изпълнителен лист №
912564/03.12.2010 по ЧГД № 7273/2010 г. по описа на PC - Бургас, като бъде отречено
правото на принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело № 136/2011 г. по
описа на ЧСИ И. М. с рег. № 704 на КЧСИ с РД ОС-Бургас, на основание чл. 439 ал. 1 от
ГПК.
Твърди се, че петгодишната давност за вземането на ответника е започнала да тече
датата на издаване на изпълнителния лист и е срокът е изтекъл на 04.12.2015 г., тъй като в
този период не са извършвани действие прекъсващи давността.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на иска. Оспорва се
твърдението изложено в исковата молба, че не са извършвани действия прекъсващи
давността и че вземанията са погасени по давност. Сочи се, че вземанията са погасени чрез
плащане, извършено от ищеца през 2022 г.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа иска.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
1
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Приобщено в цялост по настоящото производство е копие от изпълнително дело №
136/2011 г. по описа на ЧСИ И. М. с рег. № 704 на КЧСИ с РД ОС-Бургас. Видно от
материалите по изпълнителното дело, същото е образувано на 11.03.2011 г., по молба на
взискател „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу Т. С. С. за събиране на сумите по
издаден изпълнителен лист от 03.12.2010 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №
4485 от 23.09.2010 г. по частно гражданско дело 7273/2010 г. на РС-Бургас, влязла в законна
сила на 30.12.2010 г., а именно сумата от 386,89 лева за предоставени ВиК услуги за периода
от 05.01.2009 г. до 30.07.2010 г., ведно със законна лихва от 20.09.2010 г. до изплащане на
задължението, както и сумата от 125 лева, представляваща разноски в заповедното
производство.
Установява се, че в хода на изпълнителното дело в регистратурата на ЧСИ е
постъпила молба № 16011/14.11.2022 г., депозирана от взискателя - ответник по настоящото
дело, с която е направено признание за цялостно погасяване на задълженията от длъжника
по изпълнителното дело и е поискано същото да бъде прекратено /л. 161/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С исковата молба се претендира установяване в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника процесните суми, тъй като същите са погасени по давност.
От приобщените по делото писмени доказателства се установи, че с молба №
16011/14.11.2022 г., депозирана от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД по изпълнително
дело № 136/2011 г. по описа на ЧСИ И. М. с рег. № 704 на КЧСИ с РД ОС-Бургас е
направено признание за цялостно погасяване на задълженията от длъжника по
изпълнителното дело и е поискано същото да бъде прекратено /л. 161/. Тази молба,
представлява изходящ от ответника частен документ, в който са направени признания за
неизгодни за него факти, поради които има висока доказателствена стойност и установява,
че ищецът не дължи на ответника процесните вземания, тъй като същите са погасени чрез
плащане.
От изложеното е видно, че при предявяване на иска за ищеца е съществувал правен
интерес за водене на делото, доколкото с исковата молба се иска уважаване на иска, поради
погасяване на процесните вземания по давност, без да се споменава нищо за извършено от
ищеца цялостно погасяване на вземанията преди завеждане на делото. Впоследствие обаче,
се установи, че вземанията на ответника са били изцяло погасени, поради плащане от ищеца
преди завеждане на делото, което означава, че ищецът първо е платил на ответника, след
което е завел настоящото дело. Молбата на ответника по изпълнителното дело съвпада като
дата на депозиране с датата на предявяването на настоящия иск, което е индикация, че
плащането от длъжника е извършено преди образуване на настоящото дело. Плащането е
извършено не по изпълнителното дело, а директно на ответника, иначе не би било логично
последният да депозира молба по изпълнителното дело, с която да съобщи на съдебния
изпълнител, че вземанията са изцяло погасени. Изложеното води до извод, че поради
извършеното от ищеца цялостно погасяване на задълженията си към ответника, не
съществува правен спор, респ. правен интерес от установяване, че вземанията са погасени
по давност. Вземанията не са претендирани от ответника още преди завеждане на
настоящото дело и това се установява с направеното с молба № 16011/14.11.2022 г.
признание, че същите са погасени от длъжника чрез плащане. При установено цялостно
погасяване на вземанията по изпълнителния лист чрез плащане от длъжника, иск по чл. 439
от ГПК, основаващ се единствено на изтекла погасителна давност, е процесуално
недопустим поради липсата на правен интерес, тъй като неяснотата в правното положение
между страните (обуславяща правния интерес) няма да бъде отстранена със силата на
2
пресъдено нещо.
Друг е въпросът, че съдебният изпълнител не разполага с правомощие да прекрати
изпълнителното дело, докато не събере дължимите от длъжника разноски по изпълнението,
в случай, че са останали непогасени разноски, който въпрос обаче е извън предмета на
изследване на настоящото дело.
Съдът следи за допустимостта на производството във всеки етап, докато делото е
висящо пред него и ако постановявайки решението, при анализа на доказателствата,
констатира неговата недопустимост го прекратява.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Т. С. С. срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД иск за установяване в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 386,89 лева за предоставени ВиК услуги за
периода от 05.01.2009 г. до 30.07.2010 г., ведно със законна лихва от 20.09.2010 г. до
изплащане на задължението, както и сумата от 125 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, за които суми са издадени Заповед за изпълнение №
4485/23.09.2010 г. и изпълнителен лист № 912564/03.12.2010 по ЧГД № 7273/2010 г. по
описа на PC - Бургас е недопустим, поради липса на правен интерес, поради което
производството по него следва да бъде прекратено.
Според чл. 78 ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. С оглед своевременно направеното искане и обстоятелството, съдът намира, че в
полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство, което съдът определя в размер на 100 лева,
на основание чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 6578/2022 г. на РС-Бургас,
образувано по предявен от Т. С. С. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД иск по чл.
439 ал. 1 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 386,89 лева за предоставени ВиК услуги за периода от 05.01.2009 г. до
30.07.2010 г., ведно със законна лихва от 20.09.2010 г. до изплащане на задължението, както
и сумата от 125 лева, представляваща разноски в заповедното производство, за които суми
са издадени Заповед за изпълнение № 4485/23.09.2010 г. и изпълнителен лист №
912564/03.12.2010 по ЧГД № 7273/2010 г. по описа на PC - Бургас, като бъде отречено
правото на принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело № 136/2011 г. по
описа на ЧСИ И. М. с рег. № 704 на КЧСИ с РД ОС-Бургас.
ОСЪЖДА Т. С. С., ЕГН ********** с адрес * да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, * със седалище и адрес на управление * сумата от 100 лева /сто лева/,
представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски, на основание
чл. 78 ал. 4 от ГПК.
Определението може да се обжалва пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3