Р Е Ш Е Н И Е
София, 08.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като
разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 11733/2017 г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявен e иск от „Г.“ ЕООД, ***, представлявано от В. Д.С., против „Ч.Р.Б.“
АД, ***, БенчМарк Бизнес Център за заплащане на сумата
388 807, 78 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на
енергийни уредби, собственост на „Г.“ ЕООД от „Ч.Р.Б.“ АД, считано от
21.03.2013 г. на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното
изплащане и сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че, във връзка с инвестиционното му
намерение да построи вилно селище в имот № 32261 гр. Сапарева баня, още през 2008 г. е възникнала идеята да се
изгради далекопровод 20 кV с възлова станция 20/0.4 кV в района на Гробищен парк Сапарева баня, като целта на
проекта е довеждане на достатъчна електрическа мощност в района на гр. Сапарева
баня, която да обслужва и бъдещо строителство в района на гр. Сапарева баня,
село Паничище и местност Езерата. Участници в този мащабен проект са „Г.“ ЕООД, „Ф.П.“ АД, „ЮКОН София“ ЕООД, „А.А.“ Община Сапарева
баня и др.
Вследствие на това между ищеца
и ответника бил подписан договор № ДПЕРМ
Р2 00007094/07.11.2008г., за присъединяване на обекти на потребители към
разпределителната електрическа мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от
НПППЕЕПРЕМ. В раздел II, чл. 2 от договора е
уговорено да бъдат изградени посочените в него електрически съоръжения, като
част от тях са: кабелни линии Ср.Н. 20 кV 2 броя – от стълб № 45 на ВЕЛ 20
кV „Яхиново“ до нов стълб /до ТП
„Младост“/ с дължина на трасето 1 2 68 м.
На 16.10.2008г. в тази връзка
ищецът е сключил и договор на 16.10.2008г., за извършване на строителството с
дружество „П.“ ЕООД, като страните по този договор са се уговорили да се
извърши строеж на кабелна линия 20 КV 2 бр. от стълб № 45 на ВЕЛ 20 КV „Яхиново“ до бъдещ стълб № 1 до ТП „Младост“ с. Яхиново, общ. Дупница.
/от протокол за установяване на годността на това трасе на стр. 5, т.1.1., е видно, че то е
предвидено да бъде кабелно, за да не минава въздушно през с. Яхиново/.
За строежа е издадено Разрешение № 2 ОТ 25.06.2009г. от Областния управител на
Област Кюстендил, обявено от него в ДВ от 03.07.2009 г., с което се разрешава
на „Ч.Р.Б.“ АД и „Г.“ ЕООД, в качеството им на възложители, да извършат
строителните работи по рехабилитация, ремонт и реконструкция на съществуващ
енергиен обект за разпределение на електрическа енергия – Въздушна
електропроводна линия 20 КV „Яхиново“ от ТП „Младост“ с.
Яхиново, община Дупница до бъдеща възлова станция гр. Сапарева баня. След
извършване на СМР е съставен Акт обр. 19 на
08.03.2010 г., установяващ завършването на Кабелна линия 20 КV 2 бр. от стълб № 45 на ВЕЛ 20 КV „Яхиново“ до бъдещ стълб № 1 до ТП „Младост“ с.
Яхиново, общ. Дупница, гр. Сапарева баня. Впоследствие е назначена Държавна
приемателна комисия за строежа от Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, като е издадена Заповед № ДК-08-КН-02/06.02.2013 г. МРРБ с
писмо изх. № ДК-06-112-00-177/08.02.2013г. е уведомило за сведение и изпълнение
страните, имащи отношение към нея, в това число ищеца и ответника по настоящето
дело, както и кмета на Община Дупница.
На 14.02.2013 г. ищцовото дружество е подало заявление, вх. № **********/14.02.2013
г. до „Ч.Р.Б.“ АД, с което се иска изграденото енергийно съоръжение да бъде
поставено под напрежение, съгласно Наредба № 6 и ЗУТ. На това заявление от
ответника е изготвен отговор, изх. № 12010007203/26.02.2013г., в който се
посочва, че следва представител на „Г.“ ЕООД да посети Център за обслужване на
клиенти за сключване на Споразумение към Договора за присъединяване на исканата
етапност на строителството. Дадена е информация,
отново с писмо, в което е посочено в т. 1 кой строеж е изграден, а именно
кабелното трасе от 1 268м., както и в т. 2 степента на частично изградения
строеж в останалата част по договора за присъединяване. Посочено е и, че за етапността на строежа е изготвен Актуален инвестиционен
проект, който е съгласуван с „Ч.Р.Б.“ АД на 10.09.2012 г. с подпис и печат на
„Дирекция обновяване развитие и предоставяне на мрежи. На 15.03.2013 г. е
съставен Акт Образец 16, представляващ протокол за установяване годността за
ползване на строеж: Кабелни линии 20 КV 2 бр. - от стълб № 45 на ВЕЛ 20 КV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“ с. Яхиново, общ. Дупница , с
дължина на трасето 1 268 м. Протоколът, с който се приема строежът, е
съставен при участието на представител на ответника.
ДНСК е издала Разрешение за
ползване № ДК-07-КН-02/21.03.2013г., с което разрешава ползването на: кабелни
линии 20 КV 2 бр. - от стълб № 45 на ВЕЛ
20 КV „Яхиново“ до нов стълб до ТП
„Младост“, с дължина на трасето 1 268 м.
Това трасе е въведено в
експлоатация и присъединено към разпределителната мрежа на „Ч.Р.Б. АД -
дружество притежаващо лицензия за тази дейност, съгласно ЗЕ на територията на
Югозападна България и, след като останалата част от огромния проект не е
реализирана, възложителят „Г.“ ЕООД, заплатил изграждането на това трасе, не е
постигнал собствените си намерения, а на практика е изградил мрежа, която се
ползва от „Ч.Р.Б.“ АД - дружество, което захранва свои клиенти посредством
обекта изграден от ищеца, като дори е присъединил и „ФЕЦ“ на „Е.—СБ“ ЕООД.
Поради това от страна на ищеца
е отправено заявление до разпределителното дружество, вх. №
**********/14.05.2013 г., с което е предложено да се сключи договор за покупко - продажба на Кабелни линии 20 KV 2 бр. - от стълб
№ 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“ , с дължина на трасето
1 268 м.
Отговорът на „Ч.Р.Б.“ АД, обективиран в писмо, изх. № **********/22.05.2013 г.,
посочва, че било установено несъответствие между изградените съоръжения и
указаните условия за присъединяване на инвеститора съгласно сключения договор
за присъединяване от 07.11.2008 г., поради което не е налице условие за
изкупуване на ел. съоръжението.
В тази връзка ищецът моли съда
да осъди ответника „Ч.Р.Б.“ АД на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да му заплати
исковата сумата, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на
енергийни уредби, собственост на „Г.“ ЕООД от „Ч.Р.Б.“ АД, считано от
21.03.2013 г., ведно със законна лихва за забава от завеждане на делото до
окончателното плащане.
Претендира разноски, както и
адвокатско възнаграждение.
Представил е писмени доказателства. Поискал е
назначаване на КСТИЕ /комплексна съдебно-техническа и икономическа
експертиза/.
В хода по същество поддържа предявения иск и моли
съда да го уважи изцяло така, както е предявен, ведно със законните последици,
включително разноски по представен списък.
Ответникът „Ч.Р.Б.” АД оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.
Претендира разноски, в това число и за процесуално представителство.
Не оспорва обстоятелството, че
между страните е сключен договор за присъединяване на 07.11.2008 г. Оспорва
твърдението на ищеца, че той е собственик на процесното
съоръжение, доколкото не представя доказателства в тази връзка, както и, че „Ч.Р.Б.“
АД ползва процесните кабели. Според него ищецът не
бил извършвал разходи по обслужване и
поддръжка на процесните съоръжения за периода, за
който се търси обезвреда за неоснователно
обогатяване, същите се поддържали от електроразпределителното дружество, поради
което на ищеца не се дължи цена за достъп.
Счита, че не е изпълнен нито
един от елементите на фактическия състав, който следва да бъде осъществен, за
да възникне отговорност по чл. 59 ЗЗД. Оспорва твърдението в исковата молба, че
ищцовото дружество е обедняло, а ответникът се е
обогатил за негова сметка.
На следващо място твърди, че е
несъстоятелно оплакването на ищеца, че електроразпределителното дружество
стопанисва и експлоатира процесиите съоръжения без основание, като е
присъединило към тях и друг обект, различен от неговия собствен.
Твърди, че ищецът е изградил и
въвел в експлоатация само част от съоръженията за присъединяване, без да е изградил
и въвел в експлоатация трафопоста и възловата станция и всички други
съоръжения, необходими за присъединяването на обекта му, съгласно сключения
договор за присъединяване.
Заявява, че нито изграждане на
части на предписаните съоръжения, нито изкупуването им на части не е
договорено, а и ответникът не бил длъжен да приема частично изпълнение на
задълженията, поети от присъединяваното лице по договора за присъединяване.
Твърди още, че ищецът не е
представил документ за въвеждане в експлоатация на присъединявания обект, без
който документ не може да се пристъпи към сключване на договор за изкупуване на
изградените съоръжения.
Оспорва и претенцията за
лихва, поради неоснователност на главния иск.
Във връзка със заключението по
тройната СТЕ, и след допуснато изменение
на размера на исковата претенция на основание чл. 214, ал. 1 ГПК от 30 000,00 лв. на 388 807,78 лв.,
ответникът е направил възражение за погасяване правото на принудително
изпълнение за разликата от първоначалната искова претенция до увеличената част
от иска, поради изтичане на кратката 3-годишна погасителна давност, което е
оспорено от ищцовата страна.
В хода по същество моли съда
на отхвърли предявения иск, като неоснователен, като му присъди разноски,
възразил е срещу размера на адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна.
Съдът, като взе предвид представените
и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между тях е сключен валиден договор № ДПЕРМ Р2 00007094/07.11.2008 г., за
присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа
мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ. В раздел II, чл. 2 от договора е уговорено да бъдат изградени посочените в него
електрически съоръжения, като част от тях са: кабелни линии Ср.Н. 20 кV 2 броя – от стълб № 45 на ВЕЛ 20 кV „Яхиново“ до нов стълб /до ТП „Младост“/ с дължина на трасето 1 268м. Договорът е сключен в хипотезата
на чл. 20, ал. 5 от Наредбата, която
урежда възможността проектирането на съоръженията за присъединяване, изпълнението на
определен вид строителни и монтажни
работи по присъединяването
по работния проект и изграждането
на съоръженията, да бъдат извършени от лицето, с което се сключва договорът за присъединяване, със съгласието на разпределителното предприятие. В този
случай, на основание ал.7 от същата разпоредба, изградените съоръжения за присъединяване се прехвърлят възмездно в собственост на разпределителното
предприятие на база на взаимно признати разходи.
Установено е, че за строежа е издадено Разрешение № 2 от 25.06.2009 г. След извършване на СМР е
съставен Акт образец № 19 на 08.03.2010 г. На 15.03.2013 г. е съставен Акт Образец
№ 16, представляващ протокол за установяване годността за ползване на строежа. Издадено
е от ДНСК Разрешение за ползване № ДК-07-КН-02/21.03.2013 г., за ползването на:
Кабелни линии 20 КV 2 бр. - от стълб № 45 на ВЕЛ
20 КV „Яхиново“ до нов стълб до ТП
„Младост“, с дължина на трасето 1 268 м.
В проведеното на 21.05.2018 г.
съдебно заседание по настоящото дело, е прието от страните, за безспорно, че
ищецът е собственик на процесното ел. съоръжение,
представляващо: кабелни линии 20 КV 2 бр. - от стълб № 45 на ВЕЛ 20 КV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“ с. Яхиново, общ. Дупница, с дължина
на трасето 1 268 м.
Във връзка с установяването на
допустими и относими факти и обстоятелства съдът е
допуснал Комплексна съдебно-техническа
експертиза.
В депозираното по делото
заключение, като и в отговор на допълнителните и уточнителните
въпроси, вещото лице сочи, че процесното съоръжение е
под напрежение и по него се пренася и разпределя ел. енергия от ответното
дружество.
По искане на страните е назначена
допълнителна тройна експертиза с
поставени от двете страни допълнителни задачи. Вещите лица, след изследване на
доказателствата по делото и запознаване с ел. съоръжението на място, приемат,
че процесното съоръжение се използва от ответното
дружество за пренос на ел. енергия. Заявяват също и, че е приложима методиката
на КЕВР /до 2015 г. с наименование
ДКЕВР/ за изчисление на ползване на това съоръжение,
вземайки пред вид, не балансова, а оценъчна стойност на същото при съобразяване
на първоначалната му стойност коефициенти, с оглед амортизацията му, физическа
и морална, както и инфлацията за периода. Оценката за ползване в периода на ДМА,
дадена в лева с ДДС, е определена като сбор от съответните месеци в рамките на процесния период.
Други
релевантни по спора факти по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Относно наличието на изискуемо
вземане в полза на ищеца срещу ответника
за стойността на претенцията
за плащане, съдът приема следното:
Съобразно приетото в Решение № 156 от 24.03.2016 г. по т.д. № 3469/
2014 г. на ВКС, І Т.О., от значение за изискуемостта
на вземането на присъединяваното
лице към електроразпределителната
мрежа за изградените от него в хипотезата
на чл. 20, ал.5 от НПППЕЕПРЕМ съоръжения, е предметът на възложеното. Когато предметът на възложеното не предпоставя
прехвърляне на вещни права,
респ. учредяване на сервитути, с договора за присъединяване се сключва и договор за изработка на
съоръженията в хипотезата
на чл.20, ал.5 от Наредбата, тъй
като в клаузите му се съдържат необходимите насрещни волеизявления на страните за сключването му и е достатъчна индивидуализация на предмета на възложеното. В този случай фактът на изграждане от присъединяваното лице на съответните
съоръжения и свързването им
към електроразпределителната
мрежа е равнозначен на предаването им за ползване на електроразпределителното
дружество, тъй като тяхното изработване е възложено от разпределителното
дружество. В конкретния
случай, както се установи от съвкупната
преценка на доказателствата,
въпросното съоръжение за присъединяване е било изградено
от ищеца и свързано към електроразпределителната
мрежа на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 ЗЗД всеки, който се
е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова с което
се е обогатил, до размера на обедняването. Този иск е субсидиарен
- правото на ищеца да го предяви възниква само, ако няма на разположение друг
иск, с който да се защити.
Ищецът по иск с правно
основание чл.59 ЗЗД следва да проведе пълно доказване на осъществяването на
елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване – обогатяване
на ответника, за сметка на обедняването на ищеца, като обогатяването и
обедняването произтичат от един и същ факт или група от факти. Ответникът
следва да докаже, че е налице законово основание за имущественото разместване
на блага.
От разпоредбите на действащия ЗЕ /по аргумент от чл.117, ал.5, ал.6 и
ал.7 ЗЕ/ и Наредба № 6 от 9.06.2004 г., за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи се установява, че енергийните обекти не са изключени
дефинитивно от гражданския оборот. В хипотезата на чл. 20, ал. 5, т. 2 от посочената
Наредба, лицето, с което се сключва договорът за присъединяване, може да поеме
задължение за изпълнение на определен вид строителни и монтажни работи по
присъединяването и изграждане на съоръженията за присъединяване със съгласието
на преносното или съответното разпределително предприятие. В тези случаи
преносното или съответното разпределително предприятие извършва контрол по
изпълнението на строителните и монтажните работи в съответствие с проектите и
техническите спецификации по ред, установен в договора за присъединяване, а
изградените съоръжения за присъединяване се прехвърлят възмездно в собственост
на преносното или съответното разпределително предприятие на база на взаимно
признати разходи.
Ищецът е изградил
съоръжението за присъединяване, като настоящият съдебен състав намира, че
това негово поведение не е в разрез с нормативно предвидените
възможности. По делото не се установява наличието на сключен договор,
между ищеца и ответника, за покупко-продажба на процесното
съоръжение за присъединяване. Отношенията между енергийните дружества и
собствениците на електрически уредби и съоръжения през процесния
период, касаещи ползването им, са уредени чл. 117, ал. 7 ЗЕ в редакцията от ДВ.
бр.107/09.12.2003 г., а след изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр.
54/17.07.2012 г., разпоредбата е възпроизведена в ал. 8 на чл. 117 ЗЕ. Съгласно
цитираните текстове, собствениците на електрически уредби и съоръжения при
техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на
оператора на ел. разпределителната мрежа за целите на преобразуването и преноса
на електрическа енергия до други клиенти срещу цена, определена по методика на
ДКЕВР. При липса на договор между собственика на ел. съоръжението и енергийното
дружество по реда на чл. 117, ал. 7 ЗЕ, съответно чл. 117, ал. 8 ЗЕ,
обезщетението представлява сумата, с която енергийното предприятие се е
обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор
по чл. 117, ал. 7 ЗЕ, и с която собственикът на енергийните уредби и съоръжения
е обеднял, поради неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха сключили
договор по посочения законов текст и като база за определяне на конкретния
размер на обезщетението следва да се ползва приетата от комисията Методика за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия
В настоящото производство, за
да формира волята си, съдът следва да се произнесе дали ответникът – енергоразпределителното
дружество се е обогатил неоснователно, ползвайки ел. съоръжение собственост на
ищеца, както и и как следва да бъде определено вземането за стойност от
неоснователно обогатяване по общия състав на чл. 59 ЗЗД. По тези въпроси е
налице трайно установена съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК (решение № 198/26.11.2010 г. по т. д. № 1025/2009 г., ВКС, II т.о., решение
№ 179/18.05.2011 г. по т. д. № 13/2010 г., ВКС, II т. о., решение № 6/02.02.2015 г. по т. д. № 184/2014 г., ВКС, II т.о., решение №
291/27.02.2015 г. по гр. д. № 4016/2014 г., ВКС, I г. о., решение №
37/30.03.2010 г. по т. д. № 709/2009 г., ВКС, I т.о., решение № 91/11.09.2009
г. по т. д. № 596/2008 г., ВКС, II т.о. Определение № 493 от 18.07.2019г. по
т.д. № 302/2019г. на ВКС, II т.о. и много др.).
Тази практика на ВКС възприема
и настоящият състав, достигайки до извода, че са осъществени налице всички
елементи от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД: ищецът е собственик на вещта, тя
се ползва от ответника, липсва правно основание за ползването и, а, в резултат
на това, между двата патримониума са се разместили
блага. Съобразява също и че като вещ, представляваща енергиен обект /т. 23 и т.
22 ДР на З/), по отношение на процесните кабели са
приложими разпоредбите на специалния закон – ЗЕ.
В съдебната практика
непротиворечиво се приема, че при ползване на енергийни обекти и съоръжения в
тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е
сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 ЗЕ
/ (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г.; изм. изцяло, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012г./ и без наличието на друго основание, енергийното дружество
следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения
на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база приетата от
ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен
газ.
При отсъствието на сключен договор
между енергийното дружество и собствениците за достъп до притежаваните от тях
ел. уредби и съоръжения, спорът за заплащане на ползването им се разглежда на
правилата на неоснователното обогатяване. Ползването на такъв достъп до съответния
обект и съоръженията в него, без наличието на постигнато между страните взаимно
съглашение за уреждане на имуществените им отношения по повод на това, се явява
без правно основание, поради което се дължи съответно обезщетение от страна на
ползвателя.
Именно поради спецификата на ползвания
енергиен обект и невъзможността му да бъде предмет на гражданския оборот, е
законово регламентиран начинът за определяне на дължимото обезщетение – въз
основа на утвърдена специална Методика за цена за достъп, а не с оглед
приложимия в общия случай на неоснователно ползване на чужд имот среден пазарен
наем за имота. Самото използване на изградените от ищеца енергийни съоръжения,
без заплащане на цената за достъп води до обедняване на собственика и
обогатяване на ползващото ги енергийно дружество.
С оглед изчерпателното
позоваване на посочената съдебна практика, съдът счита, че не са налице други
допълнителни мотиви досежно основателността на
предявената претенция.
Относно размера на полагащото се на ищеца обезщетение
в разглежданата хипотеза, съдът
намира, че следва да се позове на формираната в тази насока казуална
практика на ВКС, според която цитираната по – горе съдебна практика на постановени от ВКС на РБ
решения по реда на чл. 290 ГПК, съставляващи, според разясненията в т.1 от
Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, задължително тълкуване по
смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, ползването на такъв достъп без наличието на
сключен между страните договор следва да се разглежда по правилата за неоснователното
обогатяване, като размера се определя по Методиката на КЕВР и се установява по
делата със съдебно техническа експертиза. Предмет на правния спор е правото на
възнаграждение за осъществено ползване на чужда собственост и по-специално от
кой момент възниква задължението за плащане на възнаграждение и според кои
правила следва да определи размера на същото.
В подкрепа на тези правни изводи е и разпоредбата на чл.17, ал. 3 Конституцията на РБ, допълнена с тази на ал. 5 от същата, съгласно която
принудителното отчуждаване се извършва само след предварително обезщетяване.
Всяко задължаване на ползването на определен обект на частната собственост в
полза на дейността на друг правен субект на частното право предпоставя
предварително и равностойно овъзмездяване на
експлоатираната по този начин частна собственост. Изрично чл.19, ал. 2 Конституцията въвежда забрана за неравнопоставеност на субектите-носители на
частна собственост в обществените отношения, осъществяващи стопанска дейност
въз основа на техните притежания.
В този смисъл съдът намира, че
следва да се възприеме установения размер от експертното заключение по
комплексната съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло по
реда на чл. 202 ГПК.
Съдът дължи произнасяне по
отношение възраженията на ответника за
недопустимост на допуснатото увеличение на размера на предявения иск.
Съдът приема същото за неоснователно, с оглед предоставената от
процесуалния закон правна възможност за ищеца, до приключване на съдебното
дирене, да измени размера на иска, съобразно разпоредбата на чл. 214 ГПК и пред
вид изпълнение изискването на чл. 128, т. 2 ГПК за внасяне на дължимата
държавна такса.
По възражението на ответника за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение
на вземането на ищеца в частта, с която е увеличен размерът на предявената искова претенция:
Налице е константна
съдебна практика, според която с увеличаване размера на иска, който
не е предявен като частичен, не възниква
ново право на отговор по чл. 131 ГПК, включително досежно възможността
за въвеждане на възражения
за погасяване по давност на
вземането за увеличения размер. Спирането
на давността по чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД и прекъсването и по чл. 116, б. б ЗЗД, настъпва от датата на завеждане
на иска, освен за първоначално
посочения в исковата молба размер на вземането, но още и за този, увеличен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. Счита се, че искът е предявен
за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на вземането при парични притежания, когато ищецът не е
посочил, че предявява иска като частичен. Поради това и увеличението на исковата претенция се разглежда не като предявяване на нов иск, а като
форма на прецизиране на претендирания
размер, чрез която ищецът коригира свои грешки или неточности в преценката
си. В тази хипотеза спорното право продължава да се търси на същото основание и със същото съдържание,
като промяната е само по
отношение на точния размер.
И това
е така, защото давността за вземането, включително и за увеличената
част, е прекъсната с исковата
молба и е спряла да тече докато трае исковият
процес, тъй като пред съда е заявено цялото спорно право, ако не е посочено, че се предявява частичен иск /в този смисъл са и разясненията
по ТР № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС/. Само когато
се увеличава размерът на предявен
изрично като частичен иск,
по отношение на увеличението погасителната
давност не е прекъсната с подаването на исковата молба.
С оглед на всичко изложено, съдът намира предявения иск за основателен и
доказан и счита, че, като такъв, следва да бъде уважен изцяло, така, е предявен
– за исковата сума в размер 388 807, 78 лв., ведно със законната лихва
за забава, считано от завеждане на делото до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски
пред настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съдът намира, че
такива следва да му се присъдят, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК,
както следва: държавна такса - 15 552,31лв., депозити за СТЕ -2 900
лв. и адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, по чл. 9, ал. 1, в размер 6 985 лв. и по чл. 7, ал. 2 - 9 310
лв., или общо в размер 16 295 лв.
От ответната страна е направено възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, пред вид факта, че делото е от фактическата и правна сложност и
извършените по него правни и фактически действия са многобройни, а допълнително
претендираното възнаграждение не надвишава
предвидения минимум в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения за
съответните правни действия по подготовката и хода на делото, в съответствие
със законоустановените и определени от съда срокове.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, ***, БенчМарк
Бизнес Център да заплати на „Г.“ ЕООД, ***, представлявано от В. Д.С., сумата 388 807, 78 лв., представляваща
обезщетение за неоснователно ползване на енергийни уредби, собственост на „Г.“
ЕООД от „Ч.Р.Б.“ АД, считано от 21.03.2013 г. на основание чл. 59 ЗЗД, ведно
със законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД да заплати на „Г.“ ЕООД на основание
чл.78, ал.1 ГПК, разноски по делото, както следва: държавна такса -
15 552,31лв., депозити за СТЕ -2 900 лв. и адвокатско възнаграждение
по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения - общо в размер
16 295 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: