РЕШЕНИЕ
№ 5506
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110214158 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-
МИ състав, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА
при участието на секретаря В. Кьосева, като разгледа докладваното от съдия
С. Цепова н.а.х.д. № 14158 по описа на СРС за 2024г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е. Г.” ЕООД, представлявано от П. Д., чрез
адв. Т. срещу наказателно постановление /НП/ № 788437F779581/16.09.2024г.,
издадено от директора на ТД на НАП София, с което на жалбоподателя „Е. Г.”
ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1 000 лв., за нарушение на чл. 10а ал.3 ЗХ.
1
В жалбата се сочи, че наказателното постановелние е незаконосъобразно
и необосновано. Изтъква се, че то е издадено при допуснато съществено
процесуално нарушение, а именно липсва посочване на дата на извършване на
нарушението в съставения АУАН,предхождащ изготвянето на наказателното
постановление. Твърди се, че пропускът в обстоятелствената част на
постановлението не може да бъде перодолян. По този начин според
жалбоподателя е нарушено правото му на защита. С тези доводи се иска
отмяната на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. Т.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Счита, че наказателното
постановелине следва да бъде отменено на посочените основания. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна ТД НАП, редовно призована, се представлява от
юрк. Г.. Същият оспорва жалбата и счита, че е неоснователна. Посочва, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя, порадикоето иска да бъде потвърдено атакуваното наказателно
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2024г. в 15:35ч. била извършена проверка в обект – игрална
зала за хазартни игри, находяща се в гр. Обзор, ул. „Славянска“ № 58,
стопанисвана от „Е. Г. ЕООД. В хода на проверката св. К. И. установила, че
дружеството има издадено удостоверение за издаден лиценз до 27.07.2023г.
Приела, че същото е организатор на хазартни игри. Предоставено й било
платежно нареждане за платена годишна вноска за социално отговорно
поведение по чл. 10а ЗХ за период от 01.01.2024г.-31.12.2024г. в размер на 5
000 лв., заплатена на 13.05.2024г. Свидетелката приела, че дружестовто е
нарушило чл. 10 а ал.3 ЗХ.
За констатираното бил съставен АУАН на жалбоподателя, в който
свидетелката вписала, че не е спазен крайния срок за заплащане на
задължението до 31.03.2024г..
Така съставения АУАН е връчен.
2
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя „ЕМИЛИ ГЕЙМС“ ЕООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на по
1000 лв. за нарушение на чл.10а ал.3 ЗХ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК – протокол за проверка,
заповед, удостоверение, платежно нареждане, показанията на св. К. Иванова.
Събраните по делото доказателлства единно и непротиворечиво изясняват
фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдът ги кредитира в
цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи. Изводът за това е обусловен от наличните по делото и
приобщена като писмени доказателствадва заповед, очертаваща
правомощията на съответното лице.
Съдът прие, че в производството протекло пред административно
наказващият орган е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо
до опорочаване законосъобразността на обжалвания акт.
ЗАНН ясно и лимитативно е очертал съдържанието на АУАН и
последвалото го наказателно постановление, впсивайки изискване за
адвминистартивнонаказаващият орган да въведе в двата акта минимум от
факти, очертаващи обстоятелствата, при които се сочи да е извършено
нарушението. Това изискване не следва да се абсолютизира, но изпъленнието
на същото следва да бъде онагледено в обстоятелстевната част на двата акта,
така щото да се обезпечи законосъобразнотота на протеклото производство.
Спецификата на поризводстовото изисква гаранции за законност при
намесата, което означава, че администиративният орган следва да съблюдава
3
разпоредбите на закона, очертаващи задължението на същия при изследване и
установяване на релевантинте за производството факти. В този с мисъл
контролният орган е длъжен точно и ясно да опише онези факти, които
очертават кога, къде, какаво – по механизъм на деяние /действие или
бездействие/ кой е извършил, така щото да е ясно откъм факти как описаното
сочи осъщестевно нарушение, подводимо под състава на избранта от него
административноправна норма, въведена в съответен нормативен акт. Едва
при използване на законоустановените механизми за възникване и
провеждане на административното производство ще се стигне до наличие на
законност на намесата и правилно реализиране на администаративно
наказателната отговоронст на субекта на нарушението.
В този аспект е нужно да се посочи, че властническия орган е този,
защото разпоредбите на ЗАНН го въвеждат, който е длъжен да посочи всички
въведени обсотятелства, очертаващи поведението на субекта, а той от своя
страна следва да има възможност да се защити, като ангажира доказателства
свързани настъпването или не на конкертин факти. Тази взаимна връзка,
очертана от логиката на поризводстовото задължава контролиня орган да
посочи точно и ясно кога, къде, кой, какво е осъществил.
Елемент от признаците на административното нарушение е времето на
извършване на същото. Този момент не може да бъде определяем и поставен
под субективната преценка на всяко едно трете лице от тълкуването или
изчисляването на срокове, въведени в норми. Администартивно-наказаващият
орган е длъжен да посочи, предвид спецификата на конкертното нарушение,
кога счита че същото е довършено – реализирано. Това означава, че той следва
да въведе като опише не съдържанието на правната норма, чийто състав
според него е нарушен, отразявайки срокове и забава в изпълнението им, а да
посочи коя е датата, на която е извършено според него нарушението. Като не
го е сторил е нарушил правото на защита на субекта на отговоронстата,
ограничавайки възможнастта му да установи кой е фактът, срещу който следва
да се защитава. В съдържанието на АУАН такова твърдение за конкретна
датата, на която се сочи да е извършено нарушението няма.
Последващо описание на дата в съставеното наказателно постановление
не може да санира порока на съставения АУАН, тъй като чрез въвеждането й
за пръв път в този процесуален документ е осуетена възможността на субекта
4
на отговорността да организира защитата си в тридневния срок за възражение
по съставения АУАН.
Въведеното порцесуално нарушение е същестевно, неподлежащо на
саниране от страна на съда, поради което издаденото наказателно
постановелние следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството НАП следва да заплати в полза на „Е.
Г.“ ЕООД сумата от 450 лв., представляваща разноски за адвокат в
производството.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *************г., издадено от
директора на ТД на НАП София, с което на жалбоподателя „Е. Г.” ЕООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1
000 лв., за нарушение на чл. 10а ал.3 ЗХ.
ОСЪЖДА НАП да заплати в полза на „Е. Г.” ЕООД сумата от 450 лв.,
представляваща разноски за адвокат поризводството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5