Р Е Ш Е Н И Е
№ 476/19.7.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик –
ІІІ-ти административен състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли две
хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при
секретар |
Десислава
Ангелова |
и с участието |
|
на
прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от
съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по
адм. дело № 622 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл.
156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е въз основа на
Решение № 5717/13.06.2022 г., постановено по адм. дело № 8413/2021 г. по описа
на ВАС – Осмо отделение, с което е отменено Решение № 552/07.07.2021 г.,
постановено по адм. дело № 185/2021 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик, в частта, с която е отменен Ревизионен акт №
Р-16001319005978-091-001/16.11.2020 г., издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция (ТД) на НАП гр. Пловдив, относно определените в тежест на
Ф.Ч. допълнителни задължения за ДДФЛ за 2014 г. за сумата над 5321,05 лева (над
3403,89 лева главница и над 1917,16 лева лихва) и за сума в размер на 714,78 лева
задължение по ЗДДФЛ за 2017 г. (главница 567,90 лева и лихва 146,88 лева) и в
частта, в която данъчната администрация е осъдена за разноски, и делото е върнато в посочената
част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Предявена е жалба от Ф.М.Ч., ЕГН **********,***,
против Ревизионен акт № Р-16001319005978-091-001/16.11.2020 г., потвърден с
Решение № 100/05.02.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
Жалбоподателят счита оспорения
административен акт за издаден при липса на компетентност, противоречие с
материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В представени писмени бележки
процесуалният представител адвокат Д.Д. поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, като навежда и основания за нищожност, по които претендира отмяна
на обжалвания административен акт и присъждане на сторените по делото деловодни
разноски.
Ответникът чрез процесуалния си
представител, в писмено становище, оспорва жалбата, моли същата да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а ревизионният акт да бъде потвърден в
оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
ревизионната преписка, намира за установено следното:
Началото на ревизионното
производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-16001319005978-020-001/11.09.2019 г., изменяна със Заповеди
Р-16001319005978-020-002/18.09.2019 г. и № Р-16001319005978-020-003/13.01.2020 г.
от екип от ревизори – Г. В. – главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията) и Г. Г. – старши инспектор по приходите. Със Заповед
Р-16001319005978-023-001 от 01.06.2020 г. производството по извършване на
ревизията е спряно, а със Заповед № Р-16001319005978-143-001/02.10.2020 г.
същото е възобновено.
С Решение №
Р-16001319005978-098-001/02.10.2020 г. на В. А. – началник сектор при ТД на
НАП – Пловдив, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК е иззето разглеждането и
решаването на ревизионно производство № Р-16001319005978 от Г. И .В., в
качеството ѝ на ръководител на ревизия и са възложени правомощията по
извършване на П. И. А., в качеството ѝ на ръководител на ревизия. Със Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001319005978-020-004/02.10.2020
г. е извършена промяна в органите, които следва да извършват ревизията, като на
мястото на Г. В. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), е
определена П. И. А. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията).
На 27.03.2020 г. е издаден
Ревизионен доклад (РД) № Р-16001319005978-092-001/27.03.2020 г. Според
настоящия състав, ревизионният доклад има съдържанието, предвидено в чл. 117, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, като няма данни кога е връчен
на жалбоподателката. Липсата на връчването на РД или пък връчването му след
посочения в чл. 117, ал. 4 от ДОПК тридневен срок не може да се
квалифицира като съществено процесуално нарушение, водещо до
незаконосъобразност на ревизионния акт и до неговата отмяна. Срокът в
посочената разпоредба е инструктивен и неспазването му не препятства правото на
защита на ревизираното лице. Освен това, от ревизираното лице е подадено
писмено възражение/молба срещу констатациите в РД, като същевременно е поискало
удължаване на срока за предоставяне на доказателства. С Уведомление №
Р-16001319005996-РУС-001/21.10.2020 г., на основание чл. 25, във връзка
с чл. 117, ал. 5 от ДОПК, срокът за предоставяне на доказателства е
удължен до 02.11.2020 г. Уведомлението е изпратено на декларирания от жалбоподателката
адрес, както и по пощата с обратна разписка. Към датата на издаване на РА –
16.11.2020 г., не са представени данни да е отворено уведомлението на
електронния адрес, нито пък е върната обратна разписка. До 16.11.2020 г.
не са представени каквито и да са други доказателства. Такива доказателства не
са представени и впоследствие.
Ревизията приключва с Ревизионен
акт № Р-16001319005978-091-001 от 16.11.2020 г., издаден от В. А. на
длъжност Началник на сектор и Петя Андреева на длъжност Главен инспектор по
приходите, като ревизията на жалбоподателката по ЗДДФЛ обхваща периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и
от 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г. От органите по приходите е
установено, че Ф.М.Ч., в качеството си на местно физическо лице по смисъла на
чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, е данъчно задължено лице за доходи, получени
през данъчните години от източници в страната и от чужбина. За периода от
06.01.2014 г. до 31.12.2014 г. лицето е назначено по трудови правоотношения
в Община Велинград на длъжност работник строителство. На 21.01.2016 г. Ф.Ч.
закупува 1000 дяла от основния капитал на дружеството „Ф и М – 10“ ЕООД. За
ревизираните периоди лицето няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 50
от ЗДДФЛ.
Жалбоподателката е семейна –
съпруг М. Ч.. На съпруга на жалбоподателката също е извършена ревизия, която е приключила
с издаването на РА, който е обжалван от М. Ч. пред Административен съд –
Пазарджик.
На задълженото лице е извършена проверка
за съпоставка на имуществото и доходите на физическото лице за периода
01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., документирана с протокол, който с всички
доказателства е присъединен по реда на ДОПК.
През ревизирания период от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. Ф.Ч. чрез покупко-продажба е придобила
в режим на СИО с М. М. Ч. следните недвижими имоти:
1. Закупен е Апартамент № 14 в гр. Велинград, ул. „Янко Молхов“ №
12, ет. 4, ап. 14, със застроена площ от 61,90 кв. м., състоящ се от дневна с
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, тераса и коридор заедно със
съответните идеални части от общите части но сградата, представляващи 7,90 кв.
м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното
място, в което е построена сградата, съставляващо ПИ 8555 по регулационния план
на Велинград с НА № 8, том I, рег. № 143, от 09.01.2014 г., за 16 320 лева.
2. Закупен е поземлен имот, целият с площ от 394 кв. м.,
съставляващ парцел 8 от масив 170, с пълен кадастрален номер № 170008 по плана
за земеразделяне в землището на гр. Велинград, местността „Ел. подстанция“ и
поземлен имот, целият с площ от 1428 кв. м., съставляващ парцел 20 от масив 170,
с пълен кадастрален номер № 170020 по плана за земеразделяне в землището на гр.
Велинград, местността „Ел. подстанция“ с НА № 51, том I, рег. № 640, дело 50,
от 12.02.2014 г., за 80 лева.
3. Закупен е поземлен имот УПИ XX 1-508,519 в кв.17, с площ от 247
кв. м. по регулационен план на с Юндола и едноетажна Вилна сграда със застроена
площ от 30,00 кв. м. в с. Юндола, общ. Велинград, с НА № 54, том I, рег. № 989,
дело 47, от 02.04.2014 г., за 2615,30 лева.
4. Закупено е дворно място, съставляващо ПИ 7002 в квартал 120 по
регулационния план на гр. Велинград, от 1160 кв. м., за който е отреден поземлен
имот с площ 1226 кв. м. заедно с построен в него Автоканал с площ от 48 кв., в
гр. Велинград, с НА № 190, том I, рег. № 2330, дело 189, от 04.06.2014 г., за 7200
лева.
5. Закупена е 1/7 идеална част от поземлен имот, с начин на трайно
ползване „жилищна територия“, УПИ I-816, целият 936 кв. м., съставляващ парцел
16 от масив 148, имот с пълен кадастрален номер 148016 по картата на землището
на град Велинград в местност „Марина ливада“, с НА № 32, том III, рег. № 5044,
дело 431, от 13.11.2014 г., за 650 лева.
6. Закупен е апартамент № 6, заемащ южната част на четвърти етаж
на кота + 7,40, с площ от 55,95 кв. м., състоящ се от дневна-трапезария и
кухненски бокс, спалня, баня и тоалетна и тераса и 8,25 кв. м. идеални части от
общите части в масивна сграда апартаментен блок, находящ се в местността „Марина
ливада“ в землището на гр. Велинград, без посочен административен адрес, с НА №
101, том II, рег. № 1713, дело 287 от 13.11.2014 г., за 4224,40 лева.
7. Закупена е 1/7 идеална част от поземлен имот с начин на трайно
ползване „жилищна територия“, целият 936 кв. м., съставляващ парцел 16 от масив
148, с пълен кадастрален номер 148016 по картата на землището на град
Велинград, местност „Марина ливада“, ведно с Апартамент № 4, заемащ южната част
на третия етаж кота + 4,60 с площ 61,31 кв. м, в това число 9,51 кв. м. идеални
части от общите части на сградата, състоящ се от спалня, дневна-трапезария,
кухненски бокс с баня, тоалетна и тераса, в масивна сграда апартаментен блок, с
НА № 199, том I, рег. № 1155, дело 190 от 01.08.2014 г. за 4738,70 лева.
8. Чрез замяна е придобит магазин за промишлени стоки № 1, състоящ
се от търговска зала, склад и санитарен възел, със застроена площ от 54,80 кв. м.
в четириетажна многофамилна сграда с офиси и търговски обекти, заедно с
прилежащите му 7,46% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
6,27 кв. м., заедно с 29,91/402 идеални части от дворното място, в което е
построена сградата, находящо в гр. Велинград, ул. „Патриарх Евтимий“, с площ от
400 кв. м., съставляващо УПИ XI-3820 в квартал 1113 по плана на
гр. Велинград. Мо и Ф. Чо заменят горния имот с апартамент № 6, заемащ
южната част на четвърти етаж на кота +7,40 с площ от 55,95 кв. м. и 8,25 кв. м.
идеални части от общите части в масивна сграда апартаментен блок, находящ се в
местността „Марина ливада“ в землището на гр. Велинград, без посочен
административен адрес, с НА № 42, том I, рег. № 763, дело 42 от 23.02.2017 г.
С оглед изясняване на приходите
на жалбоподателката е връчено ИПДПОЗЛ №
Р-16001319005978-040-001/17.10.2019 г. относно налични парични средства в
брой към 01.01.2014 г., към 01.01.2015 г., към 01.01.2016 г., към 01.01.2017 г.
и към 31.12.2017 г. Жалбоподателката е предоставила писмени обяснения, че е
разполагала със 7000 лева към 01.01.2014 г., като от тях 5000 лева са от
наследство на родителите и 2000 лева са спестени от работа и пенсия. Освен тези
пари са съхранени и 15-16 000 лева на съпруга М. Ч. – 10 000 лева от наследство
от неговите родители и 5-6000 лева от спестявания от заплати. Общо семейството,
съгласно обясненията, е разполагало с около 23 000 лева към 01.01.2014 г.
и към края на годината с около 2000 лева – по 1000 лева на всеки съпруг.
Не са посочени налични суми към 01.01.2017 г. и към 31.12.2017 г.
Относно доходите на родителите на
М. Ч. е извършена справка в информационните масиви на НАП, при която е
установено, че майка му е починала през 1985 г., а баща му през 2009 г., като
пенсията, която е получавал месечно е била в размер на 156,49 лева. Относно
доходите на родителите на съпругата Ф.Ч. е установено, че майката ѝ е
починала през 2012 г., като пенсията, която е получавала месечно е 136,08 лева,
а баща ѝ през 2011 г., като пенсията, която е получавал месечно е 142,88
лева.
М. Ч. твърди също, че е получил
парични средства в брой от обработване на земеделска земя, отглеждане на
картофи, отглеждане на животни – крави и от продажба на наследствени частни
гори, както и от получени субсидии от наследствени недвижими имоти – гори и
земеделски земи. Точният размер на получените субсидии от наследствени
недвижими имоти е посочил, че може да се получи от извлечение на банковата
сметка за получените средства от субсидии на лицето С. А. Ч. от с. Ч., който
като пълномощник е получавал субсидиите по своята банкова сметка.
*** Ч. да представи заверени
копия на пълномощни, с които е упълномощен от М. М. Ч. и Ф. М. Ч. *** да
получава субсидии от ДФЗ от наследствени недвижими имоти – гори и земеделски
земи, копия на документи, които са подадени в Държавен фонд „Земеделие“ (молби,
заявления, договори, решения, извлечение за субсидии, безвъзмездни помощи,
финансирания и др., за периодите 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и
2017 г.) и как са разпределяни получените субсидии на наследниците,
извлечения от банковите сметки, по които са получени средства от субсидии,
копия на документи, с които са разпределяни получените субсидии на другите
наследници – М. и Ф. Ч.. В писмени обяснения, налични по преписката, от С. А.
Ч. е записано „не съм бил упълномощен, нито съм упълномощавал някого, за
каквото и да е. Нямам никаква представа за какво става въпрос, относно М. Ч. и Ф.Ч.“.
Във връзка с връченото искане от задълженото лице не са представени други
документи и доказателства.
Жалбоподателката не е представила
доказателства относно налични парични средства и към момента на издаване на
процесния РА, нито пък в съдебно заседание.
След като са изследвали
твърденията на жалбоподателката относно възможността да има налични парични
средства в брой, органите по приходите са приложили нормата на чл. 164 от
Гражданския процесуален кодекс и съответно възможността да се докажат получени
парични средства в случаите, когато не е необходим писмен акт като форма на
доказване на сделката чрез декларация по реда на чл. 34 от АПК, изходяща от
съответните лица, участници в правната сделка. Като налични парични средства в
брой в началото на ревизирания период е приета сума в размер на 5000 лева.
От така установеното органите по
приходите са направили извод, че през ревизирания период 2014 г.
жалбоподателката е придобила недвижими имоти, като за изразходваните парични
средства не е доказала източниците на средства, послужили за покриване на тези
разходи. Установено е несъответствие между декларираните и придобити от лицето
доходи и неговото имуществено и финансово състояние за 2014 г.
За 2017 г. е направен извод, че
лицето е придобило доход при замяна на недвижимо имущество, който не е
деклариран по законоустановения ред.
При тези обстоятелства е
посочено, че за 2014 г. и 2017 г. са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1,
т. 2 (данни за укрити приходи/доходи) и т. 7 (декларираните и/или получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период)
от ДОПК за определяне на данъчните основи по години по реда на чл. 122, ал. 2
от същия кодекс. На М. Ч., на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е връчено
уведомление и е връчена за попълване декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
Лицето е представило сборна (за 2014 г. и 2017 г.) и съвместна (обща със
съпругата му – жалбоподател по настоящото дело) декларация в законоустановения
срок.
За определяне на пазарната цена
на придобитите имоти от ревизиращия екип е извършена проверка в интернет
относно цените, по които се предлагат търговски обекти за продажба, проверката
е документирана с протокол по реда на ДОПК, приложен по делото. Съпоставени са
събраните данни за цените на недвижимите имоти в гр. Велинград и придобитите от
ревизираното лице недвижими имоти. Установено било, че цените, посочени в
нотариалните актове, представени от жалбоподателката, се различават от
пазарните цени за 1 кв. м. за продажба на земи, парцели, апартаменти и
търговски обекти в гр. Велинград, от обявените в сайтовете за продажба на
имоти цени. Цените, посочени в нотариалните актове за закупуване на недвижими
имоти от Ф.Ч. и съпруга ѝ, се явявали в пъти по-ниски от цените, обявени
в сайтовете за продажби. Позовавайки се на чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК,
органите по приходите определили пазарни цени на недвижимо имущество, придобито
от лицето, чрез възложена по реда на чл. 60 от ДОПК експертиза. Експертизата
била изготвена в съответствие с § 1 т. 8 от ДР на ДОПК и по методите на § 1
т. 10 от ДР на ДОПК по реда и начините съгласно Наредба №
Н9/14.08.2006 г. В нея са определени размери на пазарни цени на
недвижимите имоти, изброени по точки по-горе, на база обявления в интернет,
както следва:
По т. 1 пазарната цена на обекта
без ДДС е 26 500 лева.
По т. 2 пазарната цена на обекта
без ДДС е 38 900 лева.
По т. 3 пазарната цена на обекта
без ДДС е 10 100 лева.
По т. 4 пазарната цена на обекта
без ДДС е 24 800 лева.
По т. 5 пазарната цена на обекта
без ДДС е 3700 лева без ДДС.
По т. 6 пазарната цена на обекта
без ДДС е 19 600 лева.
По т. 7 пазарната цена на обекта
без ДДС е 25 100 лева.
По т. 8 пазарната цена на обекта
магазин без ДДС е 49 820 лева, като ½ СИО е 24 910 лева, а пазарната
цена на апартамент № 6 от 55,95 кв. м. е 18 200 лева, като ½ СИО е
9 100 лева.
В резултат на направената
съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от
него разходи и декларираните и получени от него доходи, е установено несъответствие
за 2014 г. в размер на 63 368,36 лева. След тези констатации органите
по приходите са приели за облагаем доход на лицето установеното несъотвествие и
след приспадане на дължимите осигурителни вноски и полагащото се облекчение за
лица с намалена работоспособност, е изчислена основа за облагане и данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ, с прилежащите лихви за просрочие.
За 2017 г. е установено, че
лицето е реализирало доходи от замяна на недвижимо имущество, които не е
декларирало. С НА № 42, том I, рег. № 763, дело № 42 на 23.02.2017 г.,
апартамент № 6 от 55,95 кв. м., находящ се в гр. Велинград, местност „Марина
ливада“ е заменен за магазин и дворна място в гр. Велинград. Органите по
приходите са се позовали на чл. 8, ал. 10 от ЗДДФЛ – доходите от използване,
продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на
идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията
на страната, са от източник в страната и съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ, непаричните
доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по
пазарна цена. В случая Ф. и М. Ч.и след замяната са получили непаричен доход в
размер на стойността на магазина – 54,80 м2 и съответните общи части
от сградата и дворното място. М. и Ф. Ч. е следвало да отчетат продажбата на
апартамент № 6 на стойност – стойността на магазин за промишлени стоки № 1 от
54,80 м2 и съответните общи части от сградата и дворното място.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ – облагаемият доход от продажба или замяна на
недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова
имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и
цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи. Съгласно
чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ – непаричните доходи се остойностяват в български левове
към датата на придобиването им по пазарна цена (съгласно ЗДДФЛ пазарната цена е
цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ДОПК).
Органите по приходите са
определили основа за облагане в размер на 13 599 лева от извършената
замяна за Ф.Ч., като от 24 910 лева (1/2 от 49 820 лева пазарната цена на
магазина) са извадили 9800 лева (1/2 от 19 600 лева пазарната цена на
апартамента при закупуването) и разликата в размер на 15 110 лева се
намали с 1511 лева (10% разходи). Органите по приходите са приспаднали и
полагащото се облекчение за лица с намалена работоспособност. Изчислен е данък
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, с прилежащите лихви за просрочие, предмет на
настоящата жалба.
Ревизионният акт е оспорен изцяло,
като незаконосъобразен.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК от ревизирания субект до
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпила
жалба срещу констатациите на органите по приходите в процесния ревизионен акт.
С Решение № 100/05.02.2021 г. е потвърден Ревизионен акт № Р-16001319005978-091-001/16.11.2020
г., издаден на Ф.Ч., с който допълнително са установени данъчни и осигурителни
задължения, както следва:
• Данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г., главница – 5729,10 лева и лихва – 3227
лева.
• Данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. – главница 567,90 лева и лихва –
146,88 лева.
• Вноски за ЗО за 2014 г. –
главница 1782,69 лева и лихва – 1033,67 лева.
Общо: главница 8079,69 лева и
лихва 4407,55 лева.
По делото са приети писмените
доказателства по административната преписка, допусната е и съдебно-техническа
експертиза. В своето заключение експертът посочва, че извършената оценка е
съобразена с допустимите методи за определяне на пазарни цени на Наредба № Н-9/14.08.2006 г.
Посочено е, че са използвани два метода на оценка. За оценка на сградите е
използван методът на увеличената стойност (метод на вещната стойност):
себестойността на сградата (разходите за изграждането ѝ), увеличена с
обичайно практикувана печалба/надбавка. За оценка на земята е приложен методът
на сравнимите неконтролирани цени (сравнителен метод, наречен още метод на
аналога), при който цената на оценявания/контролиран актив се определя на
базата на цената на сравними/неконтролирани аналогични активи и при
необходимост се извършват корекции. Като аналози са използвани самите имоти
(земеделските земи и незастроеният имот в гр. Велинград) или сравними такива, с
извършена корекция (за имота в с. Юндола и прилежащата площ на магазина и на
имота в м. „Марина ливада”).
След извършените проучване,
справки и анализ, експертът посочва, че оценката на процесиите имоти е както
следва:
Пазарната стойност, към
09.01.2014 г., на апартамент № 14, с адрес – гр. Велинград, ул. „Янко
Молохов“ № 12, със ЗП 61,90 м2, заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата, представляващи 7,90 м2 (общо
застроената площ е 69,80 м2) и от правото на строеж върху дворното
място, в което е построена сградата, е 39 490 лева.
Пазарната стойност на поземлен
имот с площ 394 м2 – № 170008 по КВС на землището на гр. Велинград,
м. „Ел. подстанция“, с начин на трайно ползване – др. селскостопански терен,
към 12.02.2014 г., определена на базата на действителната му продажна цена, е
3040 лева.
Пазарната стойност на поземлен
имот с площ 1428 м2 – № 170020 по КВС на землището на гр. Велинград,
м. „Ел. подстанция“, с начин на трайно ползване – др. селскостопански терен,
към 12.02.2014 г., определена на базата на действителната му продажна
цена, е 7056 лева.
Пазарната стойност на УПИ XXI – 508,
519, с площ 247 м2, в кв. 17, по регулационния план на с. Юндола и
едноетажна вилна сграда, със ЗП 30 м2, към 02.04.2014 г. е 16 450 лева.
Пазарната стойност, към
04.06.2014 г., на поземлен имот с площ 1160 м2, за който е отреден
УПИ I-7002 в кв. 120, по регулационния план на гр. Велинград, заедно с построен
в него автоканал, определена на базата на действителната му продажна цена, е 7200
лева.
Пазарната стойност, към
13.11.2014 г., на 1/7 ид. ч. от поземлен имот, целият с площ 936 м2,
представляващ УПИ I-816 – жилищна територия, а по картата на землището на гр. Велинград
№ 148016, м. „Марина ливада“, е 2060 лева.
Пазарната стойност, към
13.11.2014 г., на апартамент № 6, със ЗП 55,95 м2, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, в размер на 8,25 м2,
заемащ южната част на четвърти етаж на кота + 7.40 м2 на сграда,
построена в УПИ I-816, а по картата на землището на гр. Велинград – № 148016,
м. „Марина ливада“, е 35 820 лева.
Пазарната стойност, към
01.08.2014 г., на апартамент № 4, със ЗП 61,31 м2, със
съответните идеални части от общите части на сградата, представляващи 9,51 м2,
заемащ южната част на трети етаж на кота + 4,60 м, находящ се в масивна
сграда – апартаментен блок, построен в УПИ I-816, а по картата на землището на
гр. Велинград – № 148016, в м. „Марина ливада“, с обща площ 70,82 м2,
заедно с 1/7 ид. ч. от имота, е 41 580 лева.
Парната стойност, към 23.02.2017
г., на апартамент № 6, със ЗП 55,95 м2, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, в размер на 8,25 м2,
заемащ южната част на четвърти етаж на кота + 7,40 м2 на сграда, построена
в УПИ I-816, а по картата на землището на гр. Велинград – № 148016, м. „Марина
ливада“, е 34 930 лева.
Пазарната стойност, към
23.02.2017 г., на магазин за промишлени стоки № 1, със ЗП 54.80 м2,
в четириетажна многофамилна сграда с офиси и търговски обекти, заедно с
принадлежащите му 7,46% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 6,27
м2, заедно с 29,91/402 ид. ч. от дворното място, в което е построена
сградата – УПИ XI-3820 в кв. 1113, по плана на гр. Велинград, е 41 500
лева.
За изясняване на обстоятелствата по делото е
допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза. В своето заключение експертът
посочва, че определените нови пазарни стойности на процесните имоти с приетата
по делото съдебно-техническа експертиза вх. № 2111/13.03.2023 г. не водят до
промяна в отразените в ревизионния акт задължения по ЗЗО за 2014 г., а за
2017 г. не се дължат осигурителни вноски. Според експерта, съгласно
определените нови пазарни стойности на процесните имоти с приетата по делото
СТЕ с вх.№ 2111/13.03.2023 г., Ф.М.Ч. не дължи данък по ЗДДФЛ за 2017 г. По
отношение на дължимия данък по ЗДДФЛ за 2014 г., вещото лице представя два
възможни варианта. Вариант I: При определяне на годишната данъчна основа не са
приспаднати 25% разходи за дейността, съгласно чл. 29, ал. 1,т. 3 от ЗДДФЛ.
Дължимият данък по ЗДДФЛ е в размер на 5928,90 лева, а изчислените лихви за
периода 01.05.2015 г. – 16.11.2020 г. са в размер на 3339,29 лева.
Вариант II: При определяне на годишната данъчна основа са приспаднати 25%
разходи за дейността, съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.
Дължимият данък по ЗДДФЛ е в размер на 4294,70 лева, а изчислените лихви
за периода 01.05.2015 г. – 16.11.2020 г. са в размер на
2418,90 лева. На поставените в съдебно заседание въпроси експертът прави
уточнение, че са представени два варианта на задължения по ЗДДФЛ за
2014 г., предвид обстоятелството упражнявала ли е жалбоподателката
свободна професия, или дали е получавала възнаграждение по извънтрудови
правоотношения. Посочва, че е налице разминаване в приетото от ревизиращите
органи, тъй като при облагане по ЗЗО е прието, че жалбоподателката е извършвала
трудова дейност, а при облагане по ЗДДФЛ, се приема, че тя не е извършвала
трудова дейност.
Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира
изцяло заключенията по приетите по делото експертизи като обосновани,
аргументирани, изготвени от професионалисти в съответната област, поради което
и не намира основание да не формира вътрешното си убеждение и върху тези
заключения.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена пред надлежен съд, от
легитимирано лице, в законоустановения по чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, налице е
правен интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима, а по същество основателна, поради следните съображения:
Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК,
съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт
включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Производството
по издаване на ревизионен акт започва с възлагане на ревизия, като съгласно чл.
112, ал. 1 от ДОПК актът, с който се образува това производство, е заповед за
възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия се поставя началото
на процесуалните действия, след приключването на които се издава ревизионният
акт, без с нея да се създават права или задължения, или да се засягат законни
интереси на ревизираните субекти. Този акт обаче дава началото на процедурата
по провеждането и приключването на ревизията и издаването на ревизионен акт,
поради което с цел гарантиране законосъобразността на цялото производство, към
него са въведени нормативни изисквания. Заповедта за възлагане на ревизия
следва да бъде издадена от компетентен орган – този по чл. 112, ал. 2 или чл.
134, ал. 1 от ДОПК и да има изрично определеното в чл. 113, ал. 1 от ДОПК
съдържание. С тази заповед органът, възлагащ ревизията, следва да определи
ревизирания субект, ревизиращите органи, срок за извършване на ревизията и нейния
обхват (времеви и предметен), както и други обстоятелства, имащи значение за
ревизията. Всяка промяна в тези обстоятелства се извършва с нова заповед за
възлагане на ревизия, при съобразяване разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ДОПК. Неспазването на изброените изисквания води до незаконосъобразност на
извършените въз основа на заповедта действия, съответно до незаконосъобразност
на развилото се на тази база ревизионно производство.
В конкретния
случай ревизионното производство е започнало въз основа на Заповед за възлагане
на №
Р-16001319005978-020-001/11.09.2019 г., издадена от В. П. А. на длъжност
началник сектор, упълномощена от директора на ТД на НАП – Пловдив, с която
ревизията е възложена на Г. И. В. – главен инспектор по приходите (ръководител
на ревизията) и Георги Господинов Георгиев – старши инспектор по приходите.
Ревизионният доклад е издаден на 27.03.2020 г. от определените със
заповедта за възлагане на ревизията органи по приходите. Срещу ревизионния
доклад е подадено възражение от Ф.Ч., с което е поискано удължаване на срока за
представяне на доказателства.
По преписката е
представен болничен лист от МБАЛ „Парк хоспитал“ ЕООД, според който Г. И. В. е
в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 27.05.2020 г. до
01.07.2020 г. Със Заповед № Р-16001319005978-023-001/01.06.2020 г.
на посочено правно основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК,
началникът на сектор при ТД на НАП – Пловдив е спрял производството по
извършване на ревизията, като същото е възобновено със Заповед № Р-16001319005978-143-001/02.10.2020 г. С Решение № Р-16001319005978-098-001/02.10.2020 г. началникът на
сектор на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК е иззел разглеждането и
решаването на ревизионното производство от Г. И. В., в качеството ѝ на
ръководител на екип и е възложил правомощията по извършване на П. И. А. в
качеството ѝ на ръководител на екип, за което е издадена Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16001319005978-020-004/02.10.2020 г. Ревизионният акт
е издаден на 16.11.2020 г. от В. П. А. – възложил ревизията и П. И. А. –
ръководител на ревизията.
Съдът приема,
че едното от лицата, издали оспорения ревизионен акт, а именно главен инспектор
по приходите Петя И. Андреева, не е имало материална компетентност за това.
Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа
възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Тоест компетентността за
издаването на ревизионния акт е нормативно установена и персонално определена
(така и Тълкувателно решение № 5/22.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2014 г.). В
Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ВАС
изрично е посочено, че за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза
на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две
лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със
заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на
„възложил ревизията“, определен за това с акт на директора на компетентната
териториална дирекция. Изискването ръководителят на ревизията да бъде единият
от издателите на РА е в пълно съответствие с принципа за непосредственост,
който изисква именно персонална неизменност на органа, извършил ревизията и
оформил акта от нея, и гарантиращ, че именно участвалия в ревизията най-точно и
пълно ще съобрази събраните при нея доказателства при установяване задълженията
на ревизираното лице. В конкретния случай този принцип е бил нарушен, тъй като
единственият акт, който е издаден след ЗИЗВР, е РА.
В настоящия случай
след изготвяне на ревизионния доклад е налице изземване на компетентност по
отношение на ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагането
ѝ, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Това е сторено с решение, издадено
от В. П. А., в качеството ѝ на началник сектор в ТД на НАП – Пловдив.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ДОПК определен в закона горестоящ орган може да изземе
разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния
орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са
налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна
невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията
по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител,
равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. По въпроса
кой следва да е горестоящият орган в ДОПК е регламентирано единствено, че в
случаите на отвод и самоотвод отвеждането се извършва от органа, възложил
производството, а в случаите, когато производството не се възлага с изричен
акт, отвеждането се извършва от териториалния директор, съответно от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Видно е, че в ДОПК
не е уредено кой е компетентният орган, който следва да извърши изземването на
въпрос/преписка в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните
задължения. С оглед липсата на специална уредба в ДОПК, следва да се вземе
предвид общото разрешение на въпроса, дадено в чл. 7, ал. 3 от Закона
за Националната агенция за приходите, според което изпълнителният директор и
териториалният директор упражняват правомощията по чл. 7, ал. 3 ДОПК
и могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други
служители от агенцията да упражняват техни правомощия. В конкретния случай
посоченото решение за изземване не е издадено от териториалния директор на ТД
на НАП – Пловдив, а от оправомощен от него орган, съгласно Заповед № РД-09-436/06.03.2020
г., с която териториалният директор е делегирал на началниците на сектори, в
случая на В. А., свои правомощия по чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Тъй като се
претендира трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна
на първоначално определения ръководител на ревизията, следва да се приеме, че
Решение № Р-16001319005978-098-001/02.10.2020 г. за изземване
разглеждането и решаването на ревизионната преписка, е издадено от орган, който
разполага с такива правомощия.
На следващо
място обаче, анализът на чл. 7, ал. 3 от ДОПК налага извод, че
възможността за изземване на правомощия от един орган и предоставянето им на
друг е предвидена само при конкретни хипотези, изчерпателно посочени в нея – на
отвод, самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните
задължения. В случая като фактическо основание за изземването на правомощията
на ръководителя на ревизията след приключването ѝ на основание
чл. 7, ал. 3 от ДОПК е посочена трайна невъзможност за изпълнение на
служебните задължения от Г. И. В.. В подкрепа на това твърдение по преписката
са представени болнични листове за временна неработоспособност на Г. В. за
периода, през който ревизионното производство е било спряно. Последният
представен болничен лист № Е20201511192 е за период от 06.09.2020 г.
до 05.10.2020 г., за което време Г. В. е била във отпуск поради временна
неработоспособност. В решението на ответника не са посочени други факти и
обстоятелства относно настъпила трайна невъзможност за изпълнение на служебните
задължения на лицето. Според настоящия състав така посочените факти не
обуславят обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения,
доколкото тази невъзможност трябва да е трайна, а не временна. Посоченото
по-горе събитие има относително кратки темпорални граници и не съставлява
новосъздадена фактическа обстановка, имаща характеристиките на трайна
невъзможност от страна на служителя да изпълнява служебните си задължения.
Респективно настъпването на такава неработоспособност не обосновава възникване
на предпоставки за изземването на преписката от съответния служител. В случая Г.
В. е ползва отпуск поради временна неработоспособност до 05.10.2020 г., а
решението за изземване разглеждането и решаването на ревизионното производство
е издадено само три дни по-рано – на 02.10.2020 г. Доказателства за трайна
невъзможност за изпълнение на задълженията след 05.10.2020 г. не са
представени. От представените по делото доказателства може да се направи извод
за временния характер на невъзможността за изпълнение на задълженията от лицето,
което е видно и от Заповед № 8996/08.10.2020 г. на директор на
офис/дирекция за обслужване, с която на основание чл. 57, ал. 3 от Закона
за държавния служител и лична молба е разрешен полагаем годишен отпуск на Г. В.,
считано от 02.11.2020 г. до 27.11.2020 г. включително. Ревизионният
акт е издаден по време на годишния отпуск на служителя, което не сочи на трайна
невъзможност за изпълнение на задълженията ѝ. При така представените
доказателства е следвало да бъде издадена заповед за заместване по реда на чл.
84, ал. 1 от ЗДСл, при наличието на която изменението на първоначалната ЗВР от
органа, който я е издал, би било достатъчно, за да обуслови издаването на РА от
компетентен орган при условията на заместване, без да се налага изземване по
чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Такава заповед за заместване обаче не е налице.
Разпоредбата на
чл. 7, ал. 3 от ДОПК има за цел осигуряване на обективност, безпристрастност и
законосъобразност при издаване на ревизионните актове. След като не са
установени основанията за изземване, посочени в текста на закона, то следва да
се приеме, че органът по приходите, подписал РА в качеството ръководител на
ревизията въз основа решението за изземване на правомощия и последвалата ЗИЗВР,
не притежава съответната материална компетентност. Актът при липса на
компетентност на издалия го орган е нищожен. С оглед предвидената в закона
съвместна компетентност на издателите на РА, опорочаване участието дори и на
единия от тях влече нищожност на РА като цяло. В случая се касае за порок,
който не може да бъде отстранен. За наличието му съдът следи служебно. Ето защо
при извършване на такава проверка и констатиране на порок, водещ до нищожност
на обжалвания акт, то нищожността следва да бъде обявена с решението на съда,
тъй като преценката за това е част от предметните предели на съдебната
проверка.
Тъй като е
налице най-тежкият порок на РА, съдът не следва да разглежда наведените от
жалбоподателя основания за незаконосъобразността на РА, тъй като не могат да
доведат до различен резултат от преценката на съда за обявяване нищожността на
процесния РА, като съгласно чл. 160, ал. 5 от ДОПК, във връзка с чл. 173, ал. 2
от АПК, следва да изпрати преписката на органа, който да съобрази при
произнасянето си дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на
закона.
При този изход
на делото основателно е своевременно направеното искане на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски по делото,
поради което следва Националната агенция за приходите да бъде осъдена да
заплати на Ф.М.Ч. такива в общ размер на 960 лева, представляващи 10 лева
държавна такса и 950 лева – депозити за вещи лица по настоящото дело и по адм.
дело № 185/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК във вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд – Пазарджик, III-ти състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт №
Р-16001319005978-091-001/16.11.2020 г., издаден от В. П. А. на длъжност
началник сектор, възложил ревизията и Петя И. Андреева – главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 100/05.02.2021 г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив, в частта относно определените в тежест на Ф.Ч. допълнителни задължения
за ДДФЛ за 2014 г. за сумата над 5321,05 лева (над 3403,89 лева главница и над
1917,16 лева лихва) и за сума в размер на 714,78 лева задължение по ЗДДФЛ за
2017 г. (главница 567,90 лева и лихва 146,88 лева).
ИЗПРАЩА административната преписката на началник Сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив,
който следва да съобрази съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, гр. София, да заплати на Ф.М.Ч., ЕГН **********,***, сумата от 960
(деветстотин и шестдесет) лева, представляваща деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
(п)