Р Е Ш Е Н И Е
№ ……../……….г.
гр.Варна, ……/…….
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
петнадесети състав
На
шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР:
РАДОСТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 11 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.Б.А.Г.“
ООД, ЕИК: *********, срещу Наказателно постановление № РЗ 005 / 15.05.2020 год.,
издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Варна, с
което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.
130, ал.1 от Закона за защита
на растенията /ЗЗР/ е наложена на основание чл.
173, ал.2 от ЗЗР „имуществена санкция“ в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв.
С жалбата се изразява становище, че НП е
издадено в противоречие с материалния закони при съществено нарушение на
процесуалните правила, твърди се, че неправилно е приложена санкционната норма,
като се счита, че в конкретния случай АНО е следвало да приложи разпоредбата на
чл.166 от ЗЗР, като се счита, че
условията и реда за регистрация са уредени в Наредба 21/2016г., а за нарушение
на наредбата санкция се налага именно на основание чл.166 от ЗЗР и в този
смисъл се излагат аргументи за ограничено право на защита.Освен горното с
жалбата се навеждат твърдения, че липсата на регистрация се дължи на
незаконосъобразни действия на компетентния орган по регистрацията, , като се твърди,
че след проверката са били дадени предписания да се предприемат необходимите
мерки за регистрация и че е било подадено заявление с вх. № от 04.02.2020г., но същото е било
оставено без разглеждане, но тези факти не са били отразени в съставения АУАН и
се приема, че поради липса на указания за нередовностите административният
орган в регистрационното производство има извършено нарушение от тяхна страна,
като се сочи, че указания за отстраняване на нередовностите в документацията са
дадени едва с отговор от 09.03.2020г. и че това е била причината да липсва
регистрационен документ към датата на съставяне на АУАН.Твърди се, че
наказващият орган не е обсъдил депозираните възражения срещу съставения АУАН,
че липсват конкретни мотиви и в този смисъл е била нарушена разпоредбата на
чл.52 ал.4 от ЗАНН.Алтернативно се излагат аргументи относно приложимостта на
чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание, при редовност на
призоваването, дружеството – жалбоподател не се представлява, като се депозира
молба за разглеждане на делото без участието на жалбоподателя, като изцяло се
поддържа жалбата и в условията на евентуалност при претенции за възлагане на
разноски от въззиваемата страна се моли за присъждане на минимално
възнаграждение.
Процесуалният представител на въззиваемата
страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, аргументирайки доказаност и
съставомерност на приетото за установено нарушение, неприложимост на нормата на
чл.28 от ЗАНН, като моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на претендирано адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя.
Жалбата изхожда от лице, което е легитимирано
да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото НП. Същата е подадена
в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 ЗАНН, и съдържа необходимите реквизити. Предвид на това съдът
намира жалбата за процесуално допустима.
Като взе предвид разпоредбите на закона,
доводите на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 13.01.2020 год. св. З.Й. – началник отдел
растителна защита в ОБДХ - Варна, извършил проверка в обект – цех за
производство на торове, находящ се в гр.Варна, ж.к. “Възраждане“, м-ст „Пчелина“, ул.“Поп Димитър“, стопанисван от „П.Б.А.Г.“
ООД, ЕИК: *********. Проверката била инициирана по повод на писмо от ЦУ на
БАБХ, касаещо отправено запитване от санкционираното
дружество за издаване на сертификат за
свободна търговия в чужбина на тор „Биохумакс“,
произвеждан от него с искане за проверка дали горепосоченият тор е регистриран.
В хода на проверката св.Й. констатирал,
че дружеството извършва производство,
бутилиране и съхранение на продукта течен тор –Биохумакс,
без да притежава удостоверения за
регистрация и за пускане на пазара и употреба. Към момента на проверката в цеха
се съхранявали 18000л. от горепосочения тор, опакован в опаковки от 10литра,
като върху опаковките имало поставен етикет на български език. Извършен бил
документален контрол на представен Протокол за изпитване № 240/26.09.2019 г. на
течен биотор – Биохумакс,
издаден от Лабораторен комплекс за изпитване към Аграрен университет
гр.Пловдив, който потвърждавал освен химичния състав на тора и съдържанието на
органично вещество – 31.88%, което налагало неговата регистрация по ЗЗР. Въз
основа на представени на провераващите фактури се
установило, че като изходна суровина за процесния тор
се използва червен калифорнийски червей.
Установено било, че Биохумакс
не притежава удостоверение за регистрация в БАБХ и не фигурира в официалния
публичен регистър на БАБХ, в Списък на регистрирани торове, подобрители на
почвата и хранителни субстрати в РБ.
Резултатите от проверката били отразени в
съставен на 13.01.2020г. КП с който било дадено нареждане към дружеството да се
предприемат незабавни мерки за регистриране на продукта. И наличните количества
от процесния тор да не се предлагат на пазара до
получаване на официално удостоверение за регистрация на продукта в БАБХ.
Предвид горното св. Й. приел, че дружеството
е извършило нарушение на чл.
130, ал.1 от ЗЗР, зпоради което съставил АУАН № 0005 / 25.02.2020 год., който бил предявен на
управителя на дружеството – жалбоподател, който след запознаване със
съдържанието го подписал и в съответната графа вписал, че има възражения, които
ще представи в законоустановения срок.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били
депозирани възражения, съгласно които процесният
продукт е пегистриран в Австрия и е допуснат за
продажба на територията на Великобритания, като освен горното били на изложени
твърдения, че дружеството е получило отговор и от ФРГ, съгласно който този
продукт не се нуждае от регистрация във
ФРГ, тъй като е регистриран в друга държава членка, като освен горното са били
наведени доводи за бездействие от страна на БАБХ, аналогични с изложените в
жалбата срещу НП.
За изясняване на фактите и обстоятелствата по
АНП е било изискано становище от актосъставителя и след изготвяне на
становището, на 15.05.2020г. АНО издал
НП, предмет на настоящата въззивна проверка, с което на дружеството - жалбоподател
за нарушение на чл.
130, ал.1 от ЗЗР е наложена на основание чл.
173, ал.2 от ЗЗР „имуществена санкция“ в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът
намира за несъмнено установено въз основа на събрания доказателствен материал,
а именно показанията на св.Й., който като последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото се кредитират от съда
напълно, както и от приобщените по делото писмени доказателства- констативен протокол 13.01.2020 год, АУАН, фактури протокол от изпитване и др., които са
непротиворечиви по между си и взаимно допълващи се и съдът ги кредитира изцяло.
Предвид горното съдът намира следното:
При съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени всички изисквания на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на
предвидените процесуални срокове и съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити
- описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени
са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова
разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя
до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това
основание, без да разглежда спора по същество. Неоснователни са твърденията в
жалбата, че е нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН на първо място, тъй като
тази норма не вменява задължение за АНО писмено да се произнесе по направените
възражения, а само да ги прецени, преди да се произнесе по преписката, на второ
място, тъй като очевидно АНО е възложил проверка на тези възражения и във
връзка с тях е изготвено становище и на трето място очевидно, че АНО е преценил
възраженията, след като изрично в НП е отразил това обстоятелство, сочейки, че
не ги приема, тъй като са неоснователни.Налице е и пълно съответствие между
посочената като нарушена норма и приложената санкционна такава, поради което и
в тази насока съдът не констатира твърдените с жалбата нарушения на закона.
Съгласно нормата на чл.
130, ал.1 от ЗЗР, торове, подобрители на почвата, биологично активни
вещества и хранителни субстрати се пускат на пазара и се употребяват след
регистрация и издаване на удостоверение за пускане на пазара и употреба. Видно
от доказателствата по делото, по несъмнен начин се установи, че дружеството извършва производство, бутилиране
и съхранение на продукта течен тор – Биохумакс без да
притежава удостоверение за регистрация на продукта в БАБХ – София, като спор,
че се пуска този тор на пазара за употреба по делото не е възниквал в нито един
момент.Ирилевантен е въпросът, че условията и редът за
регистрация е уреден с наредба, тъй като самата липса на регистрация е в
нарушение именно на нормата на чл.130 ал.1 от ЗЗР.
Съдът не споделя и възраженията, че
нарушението се дължи на незоконосъобразни действия от
страна на БАБХ, доколкото безспорно по делото е установено, че действия за
извършване на такава регистрация са предприети едва след проверката на
13.01.2020г., респективно след като вече е било констатирано извършването на
нарушението, като на дружеството не е наложено наказание за това, че е нарушило
нормата на чл.130 ал.1 от ЗЗР към датата на съставяне на АУАН, а за това,че е
извършило нарушение на 13.01.2020г.Какви действия са предприети след тази дата
е въпрос, който е ирелевантен към извършването на
нарушението на процесната дата, още повече, че от
гласните доказателства по делото се установи, че и към момента на съдебното
заседание все още продуктът не е регистриран. По същите съображения дали са
отразени някакви действия след процесната дата в АУАН
и НП не касае предметът на настоящия спор.Дали торът е регистриран в друга
държава също не касае настоящия спор, тъй като продуктът не попада в
изключенията на чл.131 от ЗЗР.
Административнонаказателната отговорност за конкретно установеното нарушение е
уредена от законодателя в разпоредбата именно на чл.
173, ал.2 от ЗЗР, съгласно който когато нарушенията по ал. 1 са извършени
от юридическо лице или едноличен търговец, се налага „имуществена санкция“ от
200.00 /двеста/ лв. до 1000.00 /хиляда/ лв. , поради което възраженията, че е следвало
да се наложи санкция на основание чл.166 от ЗЗР са неоснователни.
Що се отнася до
наложената с наказателното постановление имуществена санкция – 1 000.00
/хиляда/ лева, съдът намира, че размерът на същата е завишен.В конкретния
случай АНО не е изложил никакви мотиви защо счита, че санкцията следва да бъде
наложена в максимално предвидения от закона размер, не са посочени никакви
отегчаващи отговорността обстоятелства, няма каквито и да било данни
дружеството да е санкционирано за други идентични нарушения, няма доказателства
да е създадена някаква реална опасност, торът е изпитан в акредитирана
лаборатория, непосредствено след установяване на нарушението са предприети
действия за изправяне на допуснатият пропуск, което очевидно е проява на
критично отношение, няма доказателства и след проверката дружеството да е
продължило с производството на процесния тор, поради
което съдът намира, че и санкция в минимално предвидения от закона размер от
200лв. би постигнала нужното възпитателно, поправително и възпиращо
въздействие, като санкция в по-висок размер би имала по-скоро негативно
въздействие предвид икономическата обстановка в страната ни.
Правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата
на чл.
28 от ЗАНН, тъй като не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай
на извършеното нарушение. За този си извод съдът взе предвид както обществените
отношения, които са засегнати с установеното нарушение, така и обстоятелството,
че се касае за разпространяване на голямо количество продукти за растителна
защита, като нарушението е формално, на просто извършване и не се отличава със
степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид..
Предвид гореизложеното, съдът направи
крайният си извод, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като бъде намален
размерът на наложеното административно наказание.
С оглед изхода
на делото съдът намира, че в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и
издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято
норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това и като прецени несъществената
фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът счита,
че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение
на въззиваемата страна би следвало да бъде в размер на 80,00 лв., от което има
право на 16 лв., пропорционално на отхвърлената част от обжалването, на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 37 ЗПрП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложените съображения и на
основание чл.
63, ал.1, от ЗАНН, съдът:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № РЗ-005 /15.05.2020 г., издадено от Директор на ОДБХ - Варна, с
което на „П.Б.А.Г.“ ООД, ЕИК: ********* за нарушение на чл.
130, ал.1 от Закона за защита на растенията /ЗЗР/ е наложена на основание чл.
173, ал.2 от ЗЗР „имуществена санкция“ в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв., КАТО НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция на 200/двеста/лв.
ОСЪЖДА „П.Б.А.Г.“
ООД, ЕИК: ********* да заплати на
Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, сумата от
16,00 /шестнадесет/ лева,
направени разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: