Р Е Ш Е Н И Е
№………./………2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
Макариева
въззивно гражданско дело № 643 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е въззивна
жалба от П.Г.П. и А.В.П. срещу Решение № 114/11.01.2018 г., постановено по
гр.д. № 3854/2016 г. на ВРС, с което: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявеният от П.Г.П., с ЕГН ********** и А.В.П., с ЕГН ********** *** срещу Я.Б.А.,
с ЕГН ********** и Д.В.К. – А., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и А.Б.Д., с ЕГН ********** и адрес *** иск с
правно основание чл.108 ЗС за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот: 425 кв.м. ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № 10135.2526.244, по
КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп..директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, район
„Приморски“, ж.к. „Бриз“, местност „Свети Никола“, целият с площ от 2522 кв.м.,
стар ид.№ 1800, 1801, 1802, при граници на целия
имот: ПИ с идентификатори №№ 10135.2526.245, 10135.2526.261, 10135.2526.262,
10135.2526.1999, 10135.2526.2000 и 10135.2526.9516, както и да бъдат осъдени
ответниците да предадат на ищците владението върху имота И ОСЪЖДА П.Г.П., с ЕГН ********** и А.В.П., с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Я.Б.А.,
с ЕГН ********** *** и А.Б.Д., с ЕГН **********
и адрес *** сумата от 2150 /две хиляди сто и петдесет/ лева, представляващ
направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност,
незаконосъобразност. Навеждат се доводи, че исковата молба, по която е
образувано дело 2041/1991 г. не е вписана, а спорното право е прехвърлено преди
вписването, поради което решението по това дело не обвързва приобритателите
на имота. Твърди се, че спогодбата по същото дело е нищожна и че решението е
постановено при процесуални нарушения, тъй като не са приети и обсъдени всички
писмени доказателства и принарушение на материлния закон. Твърди също, че безспорно се установило,
че ищците са собственици въз основа на влязло в сила решение по иск по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД, а ответниците не са придобили собственост на съответните ид. ч. Претендира се отмяна и постановяване на друго, с
което предявеният иск да се уважи като основателен и се присъдят разноски.
Въззиваемата страна е депозирала писмен
отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна.
Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното
решение и се присъдят разноски.
Въззиваемата Д.К. не изразила становище по делото.
Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното:
В
исковата молба се твърди, че на
06.07.1992г. ищеца П.Г.П. сключил предварителен договор за покупко-продажба с Е.Х.Н.
и Н.А.Н., с който същите му продават собствения си недвижим имот, а именно: 850
кв.м. идеални части от лозе в землището на гр.Варна, местност „Белица“ /бивша „Акчелар“/, цялото с пространство от 2870 кв.м.,
представляващо неурегулиран парцел VI-1157, кв.160 по плана на гр.Варна, при
граници на целия имот: К.К., път, Стефан Стоянов. В
чл.4 от предварителния договор продавачите се задължили да снабдят купувачите с
нотариален акт в едномесечен срок от завършване на висящото към момента на
сделката делбено дело № 2041/1991г. по описа на ВРС.
На
18.04.1994г. Е.Х.Н. починала, като оставила за свой наследник сина си Н.А.Н..
Н.А.Н.
починал на 20.09.1994г., като оставил за свои наследници по закон синовете си А.Н.Н. и Й.Н.Н..
Делбено
дело № 2041/1991г. по описа на ВРС приключило на 02.03.1999г., с определение, с
което делото било прекратено по искане на всички съделители.
Поради
неизпълнение на задължението на продавачите да прехвърлят имота в уговорения
срок на 24.08.1999г. П.Г.П. предявил срещу А.Н.Н. и Й.Н.Н., в качеството им на наследници на починалите Е.Х.Н. и Н.А.Н.
иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния
договор от 06.07.1992г. за окончателен. Исковата молба била вписана в служба по
вписванията на 22.12.1999г.
С
решение № 208/24.02.2006г. по в.гр.д. № 851/2005г. на ВОС предварителния
договор бил обявен за окончателен, като на купувача П.Г.П. бил даден
двуседмичен срок да заплати на продавачите остатъка от дължимата цена в размер
на 84 лева. Решението не било обжалвано и влязло в сила на 10.04.2006г., като
било вписано в книгите за вписвания на 06.10.2006г.
По
молба на продавачите на Н. било образувано производство по реда на чл.297, ал.2 ГПК /отм./ за обезсилване на постановеното решение поради неизпълнение на
задължението от страна на купувача.
С
решение от 11.01.2010г. по гр.д.№1050/1999г. ВРС е обезсилил решението на ВОС
по в.гр.д. № 851/2005г. Решението на ВРС било обезсилено с решение №
862/23.06.2010г. по в.гр.д. №641/2010г. на ВОС и делото върнато на ВРС за
постановяване на надлежно решение.
ВРС се
произнесъл с такова под № 4566/23.12.2010г., което с решение № 640/16.05.2011г.
по в.гр.д. № 258/2011г. на ВОС било потвърдено отчасти до размера от ½ ид.ч. от 850 кв.м. ид.части, а за
останалата ½ ид.ч. от 850 кв.м. ид.части било отменено. Решението на ВОС не било допуснато
до касация и влязло в сила на 07.05.2012г.
Ищците
поддържат, че на основание посочените по-горе предварителен договор от
06.07.1992г. и съдебни актове са придобили собствеността върху 425 кв.м. ид.части от процесния имот. Към
датите на подписване на предварителния договор и извършване на всички плащания
ищецът П.Г.П. бил в брак с А.В.П., поради което и имота бил придобит в режим на
СИО.
В
кадастралния регистър като собственици на имота били вписани ответниците.
Ответниците
претендирали, че са придобили имота с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №84, том I, н.д. №
84/20.06.2001г., с който А.Н.Н. и Й.Н.Н. са им продали 771,50/2445 кв.м. ид.ч.
от недвижим имот, представляващ лозе с площ от 2445 кв.м. в местност „Акчелар“, съставляващо имоти №№ 1800, 1801 и 1802 в кв.35
по плана на гр.Варна.
Към
датата на изповядване на сделката ответника Я.Б.А. бил в брак с ответницата Д.В.К.
– А., а ответницата А.Б.Д. била вдовица.
Ищците
поддържат, че исковата им молба по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е
вписана преди разпоредителната сделка от 2001г., поради което и последната не
може да им бъде противопоставена за 425 кв.м.ид.ч. от
процесния имот.
Молят
за уважаване на предявения иск, правят доказателствени искания и претендират
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д.В.К.-А.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговори от ответниците А.Б.Д.
и Я.Б.А., с който изразяват становище за допустимост на предявения иск и
основателност на същия до размер на 385.75 кв.м. Праводателите
на ищците Е.Х.Н. и Н.А.Н. не притежавали 850 кв.м., а 771.50 кв.м. ид.ч. от процесния имот, поради
което и не са могли да прехвърлят на ищците повече от това, което са
притежавали. Ищците притежавали ½ от прехвърлените им 771.50 кв.м.,
поради което и иска се явявал основателен до размер на 385.75 кв.м. и
неоснователен над този размер до пълния претендиран
размер от 425 кв.м. Ответниците заявяват, че не са дали повод за завеждане на
иска, тъй като не са получавали покана от ищците и не са ограничавали достъпа
им до имота. Жалбите на ответниците касаели самоуправни
действия на ищците по време на водените между страните съдебни спорове. Правят
искане за присъждане на сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.2
от ГПК, тъй като не са дали повод за завеждане на иска и признават основателността
на същия до размер на 385.75 кв.м. Ответниците правят и възражение за заплащане
от ищците на направените в процесния имот подобрения
съобразно дела на ищците в съсобствеността, както и възражение за право на
задържане по чл.72, ал.3 от ЗС до изплащане на припадащата се на ищците част от
стойността на направените от А.Б.Д. и Я.Б.А. подобрения – изграждане на частна
канализация, електроснабдяване, ограждане на имота, бетонно стълбище, водомерни
шахти и трайни насаждения.
В
открито съдебно заседание ищците, чрез проц.
представител поддържат исковата претенция, молят същата да бъде уважена, да
бъдат оставени без уважение претенциите на ответниците за заплащане на
подобрения в имота, както и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски. Ответницата Д.В.К. – А. не се явява и не изпраща представител. Ответниците А.Б.Д. и Я.Б.А. оспорват исковата претенция и
молят за отхвърляне на същата, тъй като ищците не били придобило собствеността
върху имота, както и искат присъждане на направените по делото разноски.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите
са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържат необходимите реквизити, не страдат от
пороци, поради което съдът ги намира за допустими.
Във
връзка с нейната основателност, съдът
съобрази следното:
В изпълнение на задълженията, вменени му с
разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд
счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по
чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд:
Настоящата инстанция
изцяло възприема фактическата обстановка приета от ВРС и правните изводи
направени въз основа на приетата фактическа обстановка, като поради съвпадащите
изводи на настоящият въззивен състав с изводите на
ВРС,препраща към тях без да ги преповтаря,на основание чл.272 от ГПК,като
решението на ВРС следва да се потвърди.
За пълнота на
изложението и с оглед на направените твърдения във въззивната
жалба, следва да се посочи и следното :
Производството по делото е образувано по повод предявен от П.Г.П. и А.В.П. иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на А.Б.Д. и Я.Б.А., да предадат на ищците владението на недвижим имот представляващ 425 кв.м. ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № 10135.2526.244, по
КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп..директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, район
„Приморски“, ж.к. „Бриз“, местност „Свети Никола“, целият с площ от 2522 кв.м.,
стар ид.№ 1800, 1801, 1802, при граници на целия
имот: ПИ с идентификатори №№ 10135.2526.245, 10135.2526.261, 10135.2526.262,
10135.2526.1999, 10135.2526.2000 и 10135.2526.9516,
Основният
спорен въпрос между страните е дали решението по допускане до делба по гр.д.№
2041/1991 по описа на ВРС е противопоставимо на
настоящите ищци и същите обвързани ли са от него в качеството им на
правоприемници на двама от ответниците /Асен и Й.Н./,
спрямо които е допусната делба на процесното дворно
място. В тази връзка е и въпросът дали е подлежала на вписване исковата молба
за делба към 1991г.
На
вписването като юридически факт са придадени гражданскоправни последици по см.
на чл.1 от Правилника за вписванията. Същото има оповестително-защитен
характер с цел да бъдат охранени интересите на трети лица. Вписването прави
акта противопоставим на всяко трето лице, придобило вещно право след вписването
на акта на първия приобретател. Правото принадлежи на
този, който е извършил първи вписване и затова неговите права са противопоставими на третите лица. Без значение за
вписването е добросъвестността на вписалия го. Освен това, вписването не се
отразява върху самия вписан акт, не санира нищожната
сделка и обратно, порочността на вписването не влияе върху действителността на
вписаната сделка или документ.
С
изменението в Закона за собствеността от 2000г /ДВ бр. 34/2000/ в чл.112 се
добави, че подлежат на вписване освен актовете, с които се прехвърля правото на
собственост и се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право
върху недвижими имоти, също и "актове, с които се признават такива
права". На това основание
/чл.114 ал.1. б."а" вр. чл.112 ал.1
б."а" ЗС/ след 28.04.2000 подлежат на вписване и исковите молби по
делбените искове.
До
посоченото изменение не е съществува изискване за вписване на исковите молби за
делба.
Задължителните
указания, дадени в т.3 от ТР № 3/19.12.2013 по тълк.д.№ 3/2013 на ОСГК на ВКС са : При извършено
разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/
в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане
на делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК /чл. 121 ГПК, отм./.
Лице, придобило права по силата на разпоредителна
сделка по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за
делба, може да замести своя праводател само със
съгласието на всички съделители.
След влизане в сила на решението по допускане на
делбата във фазата по извършването приобретателят
участва чрез своя процесуален субституент
/прехвърлителят/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като
подпомагаща страна.
Приобретателят може да участва като главна страна, ако встъпи в
делбеното производство по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК (отм.).
Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на
делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е
прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по
отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът.
Съображенията за горното са следните:
Както е прието и в т.1 на ППВС № 4/30.10.1964г, макар делбата да е особено исково
производство, не съществува основание разпоредбата на чл.121 ГПК /отм./, респ. чл.226 от
действащия ГПК, да не се прилага и в случаите, когато в течение на
делбеното производство някой от съделителите
прехвърли притежавания от него дял в полза на трето на съсобствеността лице.
Глава 29 ГПК /глава 28 ГПК, отм./ не съдържа
специални правила досежно конституирането на страните
в това производство. Приложение следва да намерят общите правила на ГПК,
уреждащи процесуалноправното положение на страните при извършено в хода на
производството разпореждане с правото, предмет на делбата.
Макар прехвърлянето на дела да променя носителя на
правото на собственост, според установеното процесуално правило в нормата на чл.226 ал.1 ГПК /чл.121 ал.1 ГПК, отм./, делото продължава своя ход между
първоначалните страни, като по реда на чл.226 ал.2 изр.2-ро ГПК /чл.121 ал.2, изр.2-ро ГПК,
отм./ приобретателят може
да замести своя праводател само със съгласието на
всички съделители и на лицето, което встъпва като
страна по делото. Ако подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава
своя ход с участието на първоначалните съделители
-прехвърлителят участва в процеса като процесуален субституент
на приобретателя, като процесуалната му легитимация
произтича от самия закон.
Прехвърлянето на идеална част от съсобствен
имот в хода на делбеното производство представлява правомерно, разрешено от
закона действие, тъй като с предявяването на иска за делба съделителите
не губят правото си да се разпореждат с притежавания от тях дял, вкл. и когато
исковата молба е вписана.
Конституирането на приобретателя
наред с прехвърлителя, обаче, не е
необходимо, тъй като прехвърлителят участва като процесуален субституент на приобретателя,
процесуалната му легитимация произтича от самия закон, въпреки че не е носител
на материалното право и съгласно чл.226 ал.3 ГПК
/чл.121 ал.3 ГПК,
отм./ постановеното решение във всички случаи ще
съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя
по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите
на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя.
С решението по допускане на делбата съдът се
произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти следва тя да бъде
извършена, както и каква е частта на всеки съделител.
Ако приобретателят замести своя праводател
със съгласието на всички съделители, то с решението
по допускане на делбата ще бъде признато неговото право да участва при
извършването на делбата. Ако, обаче, съгласие за заместване не бъде постигнато, с
решението по допускане на делбата ще бъде признато правото на прехвърлителя да
участва във втората фаза на делбеното производство и силата на пресъдено нещо ще обвърже както участващите в делбеното
производство, така и приобретателя, вкл. и в
отношенията помежду им по тези въпроси.
В отношенията между приобретателя
и прехвърлителя, обаче, от
материалноправна гледна точка правата върху валидно прехвърлената идеална част
от имота ще се считат права на приобретателя и затова във фазата по извършване на делбата прехвърлителят ще
участва като процесуален субституент на приобретателя.
С влизане в сила на решението по извършване на
делбата съсобствеността ще се счита прекратена и спрямо приобретателя,
независимо в чий дял се е паднал имотът.
Ако предмет на делбата е само един имот и той бъде
поставен в дял на прехвърлителя, вещноправните последици на решението ще
настъпят в правната сфера на приобретателя, а ако
имотът бъде поставен в дял на друг съделител, приобретателят ще има правото да получи дължимите за
уравнение на дяловете суми, присъдени на прехвърлителя.
Ако предмет на делбата са няколко имота и имотът,
част от който е била прехвърлена в хода на делбеното производство се падне в
дял на прехвърлителя, вещноправните последици на решението по извършване на
делбата ще настъпят в правната сфера на приобретателя.
Ако, обаче, този имот се падне в дял на друг съделител,
приобретателят ще има правото да претендира връщане
на даденото по договора от прехвърлителя - чл. 192 ЗЗД.
Вещноправните последици на решението по извършване на
делбата във всички случаи ще настъпят и спрямо приобретателя,
дори същият да не е взел участие в делбеното производство като главна страна,
вкл. и когато прехвърлянето на спорното право е останало неизвестно за съда.
Като лице, притежаващо самостоятелни права върху
имуществото, предмет на делбата, приобретателят може
да встъпи в делото и по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК /отм./. Така той ще може
да упражни лично правото си да участва в производството по прекратяване на
съсобствеността и да получи припадащия му се дял от делбеното имущество, включително
като защити становището си за начина на прекратяване на съсобствеността.
Въз основа на горното
се налага изводът, че в процесния случай конститутивният ефект на решението по
чл.19 ал.3 ЗЗД е настъпил отчасти за настоящите ищци П., които са придобили
правото на собственост върху 425кв.м.ид.ч. от имота. Заместващото сделката
решение ги прави частни правоприемници на праводателите
им Н.. Макар исковата молба по чл.19 ал.3 ЗЗД да е била вписана още през 1999г,
това е станало след влизане в сила решеието по
допускането до делба на същия имет между настоящите ответници /А. и Н./ и затова правата на ищците не са противопоставими спямо А.. При
това положение намират приложение указанията на т.3 ТР № 3/2013. Това е така,
защото след влизането в сила на
решението по допускане на делбата, във фазата
по извършването приобретателите участват чрез своите процесуални субституенти
/прехвърлителите/, освен ако не изразят воля да встъпят в процеса
като подпомагаща страна.
Постановеното решение от първата фаза на делбата във всички случаи съставлява пресъдено
нещо както за съделителите, така и за приобретателите по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите
на прехвърлителите права ще се считат за права на приобретателите.
Макар по делото
да е било постановено прекратително определение на осн.чл.119 ал.1 ГПК/отм./
поради оттегляне на искането за извършване на делба във втората фаза, това не
слага същински край на производството. Във всеки един момент съделителите биха могли да поискат възобновянането
му, като производството следва да започне от втората фаза. Това е така защото съделителите като титуляри на материалното право са
господари на процеса и тяхната воля следва да бъде зачетена, щом като към него
момент не са имали интерес окончателно да прекратят съсобствеността, а само са
заявили желание това да стане в един по-късен момент по извънседебен
ред. На това сочи съдържанието на споразумението, имащо характера на
предварителен договор.
Приобретателите П.
ще бъдат обвързани и от решението по извършване на делбата, независимо дали са встъпили в производството, заместили са прехвърлителите си или са участвали в
производството чрез процесуалните си субституенти. Съсобствеността ще се
счита прекратена и по отношение на тях, независимо
в чий дял ще се падне имотът.
По
изложените съображения правилно исковата претенция е отхвърлена изцяло, тъй
като съсобствеността върху имота е прекратена с приключване на делбеното
производство и поставянето на процесният имот в дял
на ответниците, с определяне на парично уравнение в полза на праводателите на ищците. Ищците са обвързани от одобрената
по гр.д.№ 2041/1991г. на ВРС съдебна спогодба, с която е прекратена
съсобствеността върху процесния имот и целият имот е
поставен в дял на ответниците.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
114/11.01.2018 г., постановено по гр.д. № 3854/2016 г. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: