№ 5002
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110159303 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са два обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правна
квалификация чл. 50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, от Г. С.
М. с ЕГН ********** срещу М. И. В. с ЕГН ............, за осъждане на ответника да заплати
сумата в размер на 6 000 ., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, вследствие на осъществен деликт на 01.06.2022 г., респективно сумата в размер на
613,17 ., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на
осъществен деликт на 01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници от
датата на увреждането до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 01.06.2022 г., докато ищцата се е движела по улица
"........" в с. ......., от дворното място, притежавано от ответницата, е изскочило куче, порода
"Ротвайлер", което е наранило (захапало) ищцата в областта на дясната гръд. Сочи се, че
дворното място на ответницата било некачествено заградено.
Ищецът твърди, че от случката се е образувала голяма и дълбока рана. Наложило се е
да постъпи в болница, тъй като е имало нужда от спешна медицинска помощ. Излагат се
твърдения, че ищцата не е можела да се движи свободно, да работи, да спортува, както и да
изпълнява домакинките си задължения. Изпитвала е силни болки и затруднение със съня,
дискомфорт при пътуване с автомобил, срам и безпокойство при срещите с близки хора.
Посочва се, че е изпитвала страх да излиза от жилището си и да се разхожда по улицата.
Излага твърдения, че е посещавала психолог, закупувала е лекарства и медикаменти,
заплащала е такси за прегледи при специалисти, което довело до негативно засягане на
1
имуществената й сфера.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
се оспорват предявените искове по основание и размер. Релевирано е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, чрез въвеждането на нови и благоприятни за
страната факти и обстоятелства, а именно, че ищцата е разхождала своето куче, което
нападнало кучето на ответницата, намиращо се зад оградата на двора, като вследствие на
този инцидент евентуално ищцата получила твърдяното нараняване, при опит да вдигне
своето куче. Оспорват се изцяло твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Твърди, че
веднага след инцидента състоянието на ищцата било нормално и не била притеснена.
Твърди, че след инцидента лично със собствения си автомобил е закарала ищцата до
Пирогов за преглед, както и до личния й лекар. Оспорва характера и вида на твърдените от
ищцата наранявания.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото са твърдените от ищеца притезания с правна квалификация 50 ЗЗД
вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 613,17 ., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, вследствие на осъществен деликт на 01.06.2022 г.., както и твърдяното
притезание с правна квалификация чл. 50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за сумата в
размер на 6 000 ., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
вследствие на осъществен деликт на 01.06.2022 г.,
Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва
наличие; 1) претърпени от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди, които
са в 2) пряка причинно-следствена връзка единствено със 3) съществуването на
индивидуално определена вещ със специфични характеристики, свойства и белези,
обусловили настъпването на вредоносния резултат.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД по своята същност е обективна, т.е. не е се изисква
наличието на вина. Причините за настъпилото увреждане трябва да произтичат от
характеристиките на самата вещ, следователно в причинно-следствения процес не трябва да
е налице човешка дейност или независимо от това същата не следва да е ре.нтна спрямо
правопораждащия фактически състав. Отговорността за вреди от вещи по чл. 50 ЗЗД е
обективна - каквато и грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи
обезщетение. Отговорността на прекия причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД обаче е виновна
- ако той е положил дължимата грижа, обезщетение не дължи нито той, нито отговорния за
неговите действия. - Решение № 308 от 3.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV г. о.,
ГК. Поради което;
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1)
съществуването на твърдяното куче – порода "Ротвайлер“, 2) поведението на животното,
довело до засягане на телесния интегритет на ищеца, т.е. механизъм на деликта; 3) че
ответникът притежава собствеността върху процесното куче; 4) наличието на твърдените
2
неимуществени и имуществени вреди; 5) пряка причинно-следствена връзка между
поведението на кучето (т.2) и настъпването на вредите (т.4).
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване 1)
релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, чрез доказване на
твърдените факти и обстоятелства, а именно, че ищцата е разхождала своето куче, което
нападнало кучето на ответницата, намиращо се зад оградата на двора, като вследствие на
този инцидент евентуално ищцата получила твърдяното нараняване, при опит да вдигне
своето куче; 2) както и изложените твърдения, че е оказал помощ на ищеца след инцидента,
закарвайки същия до болничните заведения за преглед. Ответникът в условията на насрещно
и непълно доказване следва да обори твърдените от ищеца факти и обстоятелства.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът притежава правото на собственост върху процесното куче,
порода "Ротвайлер", както и върху дворното място, от което се твърди да е излязло
животното.
След съвкупен и подробен анализ на събрания доказателствен материал,
включително гласните доказателствени средства, съдът приема, че на 01.06.2022 г. куче,
порода „Ротвайлер“, собственост на ответницата М. И. В., излиза изпод оградата на дворно
място, собственост на ответницата, находящо се в с. ......., ул. „........“, и напада ищцата,
захапвайки последната в областта на дясната гръд. Показанията на свидетелите както на
ищеца, така и на ответника, макар и да представляват косвени доказателствени средства,
доколкото лицата не са били очевидци на случилото се, водят до извода, че именно кучето
на ответницата е причинило телесни повреди на ищцата. Недоказани са твърденията на г-жа
В., че поведението на кучето на г-жа М. е в причинно-следствена връзка с получените от
последната телесни увреждания.
Твърденията на свидетелите, допуснати на ответницата, за обичайното поведение на
кучето – собственост на ищцата, не могат да бъдат възприети от съда като меродавни за
процесното вредоносно събитие, доколкото не кореспондират с останалия събран
доказателствен материал. Поради което съдът не ги кредитира и в тази част. Напълно
изолиран от доказателствения материал е и евентуалният преразказ от свидетеля Тошева,
която на въпроси на съда заявява категорично, че няма лични възприятия във връзка с
процесния случай.
Съгласно показанията на свидетелите – А. и С., разпитани в откритото съдебно
заседание, ищцата и ответницата след процесния инцидент са се отправили към УМБАЛСМ
„Пирогов“, където ищцата била прегледана. От представените писмени доказателства (Лист
за преглед на пациент в КДБ/СО № 102625 от 01.06.2022 г.) се установява, че ищцата е била
диагностицирана със слабо кървяща рана около 3 см над ареолата с дълбочина около 2 см.,
както и с две по-малки повърхностни рани по около 1 см. около нея без кървене, като е
била приложена терапия, изразяваща се в промивка, превръзка с йодасепт ТАП 0.5 сс.
Аугментин 2х1.0. Назначен е контролен преглед на 02.06.2022 г. На ищцата е бил издаден
болничен лист, удостоверяващ временна неработоспособност № ....... от 03.06.2022 г. за 8 дни
3
при режим на лечение - домашен - амбулаторен от 03.06.2022 до 10.06.2022 г. За
извършените превръзки на раната са издадени фактури №№ **********/06.06.2022 г.,
**********/08.06.2022 г. и ********** на стойност 15 лв. всяка, заплатени съгласно
приложени касови бонове. Във връзка с терапията по отношение на разкъсно-контузната
рана е закупен и йода септ на стойност 4,55 лв. съгласно представен касов бон от 07.06.2022
г.
Извършен е повторен преглед на ищцата, което се установява от приложения
Амбулаторен лист № ......... г., при който е установена разкъсна рана с дължина около 3 см по
горния ръб на ареолата с оформен подкожно „джоб“ с дълбочина около 1,5 см, оскъдна
серодна ексудация от раната, без зачервяване и болезненост в областта на нараняването.
Видно от приложеното по делото Съдебномедицинско удостоверение № 391/2022 г., на
06.06.2022 г., в 9.00 часа, ищцата е била освидетелствана от съдебен лекар, като при
прегледа на ищцата се е установило следното: в областта на дясната гърда, на около 0,5 см
над гръдното зърно, има удължена рана с кос, до перпендикулярен ход, спрямо дългата ос на
тялото, с неравни ръбове, дъно около 0,1 см под нивото на околната тъкан, покрито с
белезникава материя и размери около 3/0,5 см, която рана представлява разкъсно-контузна
рана, получена в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, с
ограничена контактуваща повърхност, каквито характеристики има и кучешкото съзъбие, и
която съгласно съдебния лекар, извършил прегледа, може да се получи по време и начин,
както съобщава ищцата. За прегледа е издадена Фактура № ....../06.06.2022 г. на стойност 50
лв., като се представя и касов бон за извършеното плащане.
На ищцата е извършен и първичен преглед при специалист по нервни болести съгласно
Амбулаторен лист № .......... от 10.06.2022 г. Съгласно снетата анамнеза ищцата била
напрегната, изпитвала страх, не можела да изпълнява функционалните си задължения и
страдала от безсъние, установява се психичен симптом без огнищна неврологична
симптоматика, като била предписана терапия с Триптозин 250 мг 1-1-0 т.дн. и Триптико 75
мг х 1/3 т. вечер. Съгласно приложен към исковата молба касов бон за медикаментите са
заплатени 29,40 .. Извършен е и вторичен преглед при същия специалист съгласно
Амбулаторен лист № 22164002ЕВ4А от 13.06.2022 г. За прегледите е заплатена и
потребителска такса, по 2,90 лв. за всеки от прегледите съгласно касови бонове, приложени
по делото.
Впоследствие поради неработоспособност на ищцата е бил издаден и Болничен лист за
временна неработоспособност № ......... от 13.06.2022 г. за периода от 11.06.2022 до
16.06.2022 г. при режим домашен - амбулаторен.
Извършен е и преглед на ищцата при специалист – психиатър доктор Саракостова към
Военномедицинската академия на 10.09.2022 г., при който е установено, че ищцата е
психомоторно напрегната, с тревожни мисли, емоционално лабилна и хипобулична.
Препоръчана е регулярна дългосрочна психотерапевтична подкрепа, както и
медикаментозна терапия с Remirta 30 mg. Издадена е и рецепта за медикамента, като е
приложен и касов бон за закупуването му за сумата от 10,68 лв.
4
По делото е извършена съдебномедицинска експертиза, заключението от която съдът
кредитира като изготвено компетентно, безпристрастно и в съответствие с експертните
знания в областта на медицината. Според вещите лица ищцата е получила разкъсно-контузна
рана, за възстановяването от която са необходими 15-20 дни при нормално протичане на
лечебния процес. Експертите сочат, че раната се отнася към причинените от твърди тъпи
предмети, а съзъбието на животни при ухапване действа по механизма именно на такъв
предмет, притискайки, смазвайки и разкъсвайки тъкани. Съгласно заключението болките и
страданията, търпени от ищцата, са продължили 20 дни, като с най-силен интензитет са се
проявили през първите седем дни от инцидента.
На основание чл. 162 ГПК вр. чл. 52 ЗЗД настоящият състав приема, че за репарирането
на причинените неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер на 2 000 ..
Справедливостта като основен и законоустановен критерий при определяне размера на
обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги конкретна
преценка на установените обективно съществуващи факти и обстоятелства. Съдът при
определянето на размера на дължимата престация следва да съобрази 1) обема, характера и
тежестта на уврежданията, 2) интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, 3) както и негативните физически и психологически последици за увреденото
лице. В този смисъл е константната практика на ВКС по приложението на ППВС № 4/1968
г., например Решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г., на ВКС II т. о.
Настъпилите неимуществени вреди са в пряко-причинно следствена връзка с процесния
инцидент, а за тяхното наличие се прави извод от свидетелските показания на г-жа
Милушева и писмените доказателствени средства, приети по делото. Ищцата, вследствие на
осъществения деликт, е имала затруднения в движението в продължение на месец, също
така се е налагало да приема обезболяващи и успокоителни. Изпитвала е страх и уплах от
кучета и неудобство от факта, че е получила белег с траен характер.
Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Установените
неимуществени вреди са пряка последица от деянието и несъмнено са допринесли негативно
върху психиката на пострадалия, поради което подлежат на обезщетяване. В този смисъл
Решение № 1 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г., на ВКС IV г. о.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване
на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в
резултат от процесния деликт. В този смисъл са решение № 129 от 19.11.2020 г. по гр. д. №
516/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 168 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 5005/2017 г. на ВКС,
III г. о., решение № 90 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 3273/2017 г. на ВКС, III г. о., и др. В
практиката на ВКС се приема още, че във всички случаи не бива да се допуска размерът на
обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, а справедливостта
изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи
вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. В този
5
смисъл е решение № 139/09.10.2020 г. по гр. д. № 873/2020 г. на ВКС, IV г. о.; Решение №
50043 от 6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2022 г., III г. о., ГК.
Възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице е неоснователно.
Тежестта на доказване е върху страната, която е направила възражението, т.е. същата следва
да установи в условията на пълно и главно доказване фактите, от които черпи благоприятни
правни последици. По делото не са представени доказателства, обуславящи извода за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Твърдението, че кучето
на ищцата е „провокирало“ кучето на ответницата, не се установява и от разпита на
свидетелите в откритото съдебно заседание.
Съгласно т. 7 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, когато се търси
обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда
помощ и пр., следва да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за
действителното им извършване, както и за техния размер. Във връзка с изложеното съдът
намира, че по делото е доказано, че ищецът е извършил реално разходи в размер на 145,38 .,
състоящи се от, както следва: 45 лв. за извършването на превръзки в УМБАЛСМ „Пирогов“,
4,55 лв. за закупаване на йода септ, 50 лв. за извършване на преглед и издаване на
удостоверение от съдебна медицина, 29,40 лв. за закупуване на предписани медикаменти
Триптозин и Триптико, 5,80 лв. за извършени два прегледа при специалист по нервни
болести, 10,68 лв. за закупуване на предписан медикамент Remirta. Останалите разходи,
твърдени от ищцата, не са установени при условията на пълно и главно доказване с оглед
установяване на необходимостта от тяхното извършване.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В петитума на исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати законна лихва
върху претендираната сума за неимуществени вреди, изчислена от датата на настъпване на
непозволеното увреждане до окончателното й изплащане и законна лихва върху
претендираната сума за имуществени вреди, изчислена от датата на завеждане на исковата
молба до нейното плащане.
Претенцията за заплащане на законна мораторна лихва от подаване на исковата
молба, макар и да няма характер на самостоятелен иск /по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК/, има
самостоятелно материалноправно съществуване и представлява различно от главницата
вземане, като това вземане без съмнение се включва в предмета на делото по чл. 6, ал. 2
ГПК, само ако бъде предявено от ищеца, тъй като в противен случай, съдът не може да я
разгледа. В този смисъл - Определение № 869 от 2.11.2023 г. по к. ч. т. д. № 1360/2023 г. на
ВКС, Т.О. Субективното материално право се поражда по силата на закона, а по своя
характер представлява обезщетение за забава. Практиката на Върховния касационен съд е
последователна и константна в разбирането, че законната мораторна лихва се дължи от
момента на предявяването искането по надлежния ред, дори е допустимо за първи да бъде
заявено пред въззивната инстанция. В този смисъл - Определение № 1353 от 27.12.2023 г. на
ВКС по к. т. д. № 227/2023 г.; Решение № 10 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2020 г.,
I г. о., ГК; Решение № 32 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1897/2013 г., I т. о.; Тълкувателно
6
решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК. Поради което искането за
заплащане на законна лихва върху претендираната сума за имуществени вреди, изчислена
от датата на завеждане на исковата молба до нейното плащане е основателно и допустимо.
Недопустима е претенцията за заплащане на законна лихва върху претендираната
сума за неимуществени вреди, изчислена от датата на настъпване на непозволеното
увреждане до окончателното й изплащане. Съгласно презумпцията на чл. 84, ал. 3 ЗЗД
длъжникът е в забава от момента на извършването на деликта, поради което се дължи и
мораторна лихва в законен размер – чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което е коренно различно от
претенцията за законна мораторна лихва. Претенцията за мораторна лихва в законен
размер по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е самостоятелен иск, макар и акцесорен, и като такъв следва да
бъде индивидуализиран по период, предхождащ завеждането на исковата молба, т.е. в
конкретния случай е следвало да се предяви от датата на увреждането до предявяването на
иска. Следователно претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в законен размер
върху главницата за неимуществени вреди следва да бъде върната като недопустима, тъй
като не е посочен период за формирането й – начална и крайна дата, предхождащи
завеждането на исковата молба.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото и двете страните имат право на разноски, с оглед уважената и
отхвърлената част от иска. Ищецът е представил доказателства за сторени съдебни разноски
в размер на 1590 ., от които 290 . за държавна такса, 400 . – депозит за вещо лице и 900 . за
адвокатски хонорар. Ответникът е представил доказателства за сторени съдебни разноски в
размер на 1700 ., от които 400 . – депозит за вещо лице и 1 300 . за адвокатски хонорар.
Възражението за прекомерност на адвокатски хонорар, релевирано от ищеца, е основателно,
поради коеот съдът намалява адвокатското възнаграждение на ответника до сумата от 900 ..
Съгласно уважената част от иска ищецът има право на разноски в размер на 515,77 .. На
ответника се дължат разноски в размер на 889,55 ., съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. В., ЕГН ............, да заплати на Г. С. М., ЕГН **********, на
основание чл. 50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, сумата от 2 000 ., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, породени вследствие на осъществен
деликт на 01.06.2022 г. на ул. „........“, с. „.......“, Столична община, изразяващ се в ухапване
от куче, порода „Ротвайлер“, собственост на М. И. В., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата
от 2 000 . до предявения размер от 6 000 ., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. И. В., ЕГН ............, да заплати на Г. С. М., ЕГН **********, на
основание чл. 50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 145,38 ., породени вследствие на осъществен
деликт на 01.06.2022 г. на ул. „........“, с. „.......“, Столична община, изразяващ се в ухапване
7
от куче, порода „Ротвайлер“, собственост на М. И. В., ведно със законната лихва върху
главницата от 30.10.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата от 145,38 . до предявения размер от 613,73 ., като
неоснователен.
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, предявения от М. И. В., ЕГН ............, срещу на Г.
С. М., ЕГН **********, осъдителен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати законна лихва върху претендираната сума за
неимуществени вреди, изчислена от датата на настъпване на непозволеното увреждане до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. И. В., ЕГН ............, да заплати на Г. С.
М., ЕГН **********, сумата от 515,77 ., представляваща сторените в първоинстанционното
производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. С. М., ЕГН **********, да заплати на М.
И. В., ЕГН ............, сумата от 889,55 ., представляваща сторените в първоинстанционното
производство съдебни разноски.
Решението в частта, с която е върната претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, има характер на
определение, поради което подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването на препис на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8