О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…….07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното
от съдия М. Колева
въззивно частно търговско
дело № 1012 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 92а от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 34850/16.05.2019 г.
на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К., чрез пълномощника адв. М.Г.,
срещу определение № 4634/08.04.2019 г., постановено
по гр.д. № 17734/2018 г. по
описа на Варненски районен съд, 51-ви състав, с което е оставена без уважение
подадената от ищеца ЗД „БУЛ ИНС” АД молба с вх.
№ 25112 от 05.04.2019 г. за отмяна на наложената му с протоколно определение от
25.02.2019 г. глоба в размер на 230 лв., на основание чл. 92а, във вр. с чл.
91, ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят навежда оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и моли за
неговата отмяна. Счита за
неправилен извода на първоинстанционния съд, че глобата е наложена на
дружеството, тъй като не са изпълнени разпорежданията на съда за внасяне на
депозити за вещо лице и свидетел и на основание чл. 91, ал. 2 от ГПК. Излага
доводи, че съгласно чл. 77 от ГПК, ако страната остане задължена за разноски,
съдът постановява определение за принудителното им събиране. Счита, че
неизпълнението на разпореждането на съда за внасяне в определен срок на
депозити за вещо лице и за свидетел не съставлява основание за налагане на
глоба на страната, неизпълнила разпореждането на съда относно разноските, като
при невнасяне в срок на депозит за вещо лице/свидетел съдът може да даде
последна възможност на страната да внесе депозита или да заличи назначената
експертиза/свидетел, но не и да налага глоба на страната.
Иска се обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови друго, с
което наложената глоба да бъде отменена.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1
от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт – чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Внесена е и следващата се
за обжалването държавна такса.
Предвид предмета
на обжалване, препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.
При тези
фактически констатации въззивното производство се преценява като процесуално
допустимо.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и като съобрази относимите
нормативни разпоредби, за да се произнесе, взе предвид следното:
За
да остави без уважени молбата за наложената глоба и да постанови обжалваното
определение, съставът на ВРС е изложил съображения, че в настоящия случай
ищецът не е изпратил представител в съдебното заседание, проведено на
21.01.2019 г., като с протоколно определение от същата дата съдът е допуснал
провеждането на САТЕ и разпит на свидетел при режим на призоваване и е
определил разноски за събиране на доказателствата, които е възложил в тежест на
ищеца. Приел е, че на основание цитираната разпоредба указаният едноседмичен
срок е започнал да тече от датата на съдебното заседание и неуведомяването на
страната не представлява уважителна причина по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ГПК,
респ. не е основание за отмяна на наложената глоба. Посочил е, че е задължение
на страната, която не се е явила в откритото съдебно заседание, за което е била
редовно призована, да провери как се е развило производството по делото в нейно
отсъствие и неизпълнението на тези й задължения не е в състояние да оправдае
отлагането на делото.
Тези
изводи на първоинстанционния съд не могат да бъдат споделени. В съдебното
заседание на 21.01.2019 г. съдът е допуснал поисканите от ищеца доказателства,
а именно назначил е съдебно-автотехническа експертиза за установяване механизма
на ПТП, както и е допуснал един свидетел за установяване на същия факт, като е
определил разноските за събиране на тези доказателства, които е следвало да
бъдат внесени от ищеца в едноседмичен срок от съдебното заседание, на основание
чл. 160, ал. 1 от ГПК. Този срок е изтекъл на 28.02.2019 г. като в същия, а и
до насроченото за 25.02.2019 г. съдебно заседание, ищецът не е внесъл
определените от съда разноски. Именно това е дало повод на съда да наложи глоба
по реда на чл. 92а, във вр. с чл. 91, ал. 2 от ГПК.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 от ГПК, доказателствата, поискани от съответната страна се
събират след представяне на документ за внасяне на определения депозит за
разноски. От текста на разпоредбата следва, че внасянето на депозит е
задължително условие за събирането на доказателства, които са допуснати по
искане на една от страните по делото. Поради това в случаите, когато тази
страна бездейства и не внася определения от съда депозит, следва да се приеме,
че тя се е дезинтересирала от тези доказателства и не желае събирането им по
делото. В този случай съдът разполага с възможността да отмени определението
си, с което е допуснал събирането на поисканите от страната доказателства. Това
негово действието представлява санкция за бездействието на страната по
отношение на задължението й за внасяне на разноски по чл. 160, ал. 1 от ГПК.
Същата санкция се състои в това, че при окончателното разрешаване на спора
страната, която не е внесла разноски за поисканите от нея доказателства, поради
което и тези доказателства не са били събрани по делото, ще понесе
неблагоприятните последици от недоказването на твърдяните от нея факти. Поради
това в тези случаи страната не подлежи на глоба по реда на чл. 92а, във вр. с
чл. 91 от ГПК, тъй като същата се явява допълнителна санкция, наред с понасяне
на неблагоприятните последици от доказателствената тежест. Освен това, отмяната
на определението, с което са допуснати доказателствата дава възможност на съда
да разреши спора без да отлага делото за следващо съдебно заседание. Глоба по
чл. 92а, във вр. с чл. 91 от ГПК би могла да бъде наложена в случаите, когато
се касае за доказателства, които съдът може служебно да събира и са допуснати
по негова преценка, тъй като в този случай съгласието на страната с това дали
тези доказателства следва да бъдат събрани или не е без значение. В конкретния
случай обаче няма данни съдът служебно по своя преценка да е допуснал
доказателства, за които жалбоподателя да не е внесъл определените от съда
разноски.
По изложените съображения, съставът
на въззивния съд намира, че жалбата е основателна, поради което първоинстанционното
определение следва да се отмени и да се постанови друго, с което наложената
глоба да бъде отменена. Делото следва да се изпрати на Варненския районен съд
за прилагане към първоинстанционното производство.
Воден от гореизложеното и в
същия смисъл, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 4634/08.04.2019 г., постановено по
гр.д. № 17734/2018 г. по
описа на Варненски районен съд, 51-ви състав, с което е оставена без уважение
подадената от ищеца ЗД „БУЛ ИНС” АД молба с вх.
№ 25112 от 05.04.2019 г. за отмяна на наложената му с протоколно определение от
25.02.2019 г. глоба в размер на 230 лв., на основание чл. 92а, във вр. с чл.
91, ал. 2 от ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ протоколно определение от
25.02.2019 г., постановено по гр.д. №
17734/2018 г. по описа на Варненски районен съд, 51-ви състав, с
което е наложена ГЛОБА на ищеца - ЗД
„БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, в размер на 230 лв., на основание чл. 92а,
във вр. чл. 91, ал. 2 от ГПК.
ИЗРАЩА делото на Варненски районен
съд, 51-ви състав, за прилагане към първоинстанционното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.