Р Е Ш Е Н И Е
№ ...
гр. София, 17.03.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-20 състав, в публично
заседание на втори декември две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря Д. Т., като разгледа т.д. № 1831/2014
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД и чл. 170 ЗЗД.
Ищецът С.П.Д. ООД твърди, че е ипотекирал свой имот за обезпечаване на чужд
дълг, но договорът за учредяване на ипотека е нищожен – тъй като обезпеченото
вземане не съществува, което води до липса на предмет /съгласно уточнителна
молба от 01.10.2015 г./; липсва основание, тъй като не му е предоставена
посочената в договора сума за придобиване на ипотекираните имоти; налице е
неяснота относно длъжника и размера на обезпеченото вземане и условията, при
които се дължи неговото погасяване. Моли съда да обяви нищожността на договора
за ипотека на посочените основания. Претендира разноски.
Ответникът С.
ЕАД твърди, че производството е недопустимо, тъй като ипотечното право е
реализирано чрез публична продан, а по същество - оспорва исковете, като
твърди, че са налице оспорените от ищеца условия за валидност на договора за
ипотека. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, направи следните фактически и правни изводи:
По възражението за недопустимост на производството:
Реализирането на
ипотечното право чрез продажба на ипотекирания имот в рамките на изпълнително
производство не води до отпадане на правния интерес на лицето, ипотекирало
имота, да установи нищожност на договора за ипотека – тази нищожност няма да се
противопостави на приобретателя на публичната продан, но от нея в полза на
ищеца биха възникнали права срещу взискателя, получил удовлетворение чрез
продажба на имот, върху който не е имал право на принудително изпълнение. В
този смисъл е и решение № 213/31.03.2015 г., постановено по гр.д. № 4298/2014
г. на ВКС, ІV ГО – „третото лице може да оспори с иск съществуването на
обезпечението …. Принудителното осъществяване на вземането не лишава …. третото
лице, дало реално обезпечение на чужд дълг, от възможността да оспори …..
съществуването на обезпечението както по време, така и след приключване на
принудителното изпълнение …“.
По основателността:
Установява се,
че на 29.05.2006 г. между ответника в настоящото производство С. АД и Р.-1 ЕООД
като кредитополучател е сключен договор за револвираща кредитна линия, по
силата на който банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер
на 4 300 000 евро.
С допълнително споразумение № 5/02.04.2007 г. страните по договора за
кредит са уговорили по кредитната линия да се отпусне „транш“ в размер на
850 000 евро с цел придобиване от името на ищеца на право на собственост
върху недвижими имоти.
На 12.04.200 7г. ищецът е придобил правото на собственост върху тези имоти
/Нотариален акт № 89/2007 г./ и след
придобиването им /видно от последователността на нотариалните актове/ е
учредил върху тях ипотека чрез сключване на процесния договор /Нотариален акт №
90/2007 г./.
Описанието на вземането, достатъчно за валидност на договора, по аргумент
от чл. 167, ал. 2 ЗЗД, включва посочване на източника, размера, падежа и
размера на уговорените лихви. В случая това е сторено - видно от договора за
ипотека, предмет на обезпечаване е вземане на банката, произтичащо от договора
за кредит от 29.05.2006 г., в размера на отпуснатия с допълнителното
споразумение от 02.04.2007 г. транш, а именно - 850 000 евро; посочено е,
че крайният срок на издължаване на кредита е 20.06.2016 г., като е посочен
размерът и начинът на начисляване на възнаградителна лихва и лихва за забава. Вземането
следователно е индивидуализирано
съобразно изискванията на чл. 170 ЗЗД – налице е яснота за основанието /за източника на вземането/, а именно
договорът за кредитна линия и в частност – отпускането по тази кредитна линия
на кредит в размер и за цели, определени в допълнително споразумение № 5;
налице е яснота относно неговия размер
– в размера на отпуснатия транш по посоченото споразумение; налице е яснота относно личността на длъжника –
това е кредитополучателят по договора за кредит, по силата на който се
предоставя заемната сума. Посочването, че сумата е предадена на ипотекарния
длъжник за закупуване от него на правото на собственост върху ипотекираните
имоти, не води до неяснота на длъжника – видно е, че се изпълнява делегация за
плащане, като сумата, предмет на кредита, фактически се предоставя не на
кредитополучателя, а на посочено от него трето лице. Юридическият длъжник обаче
е кредитополучателят – страна по договора за кредит и по допълнителното
споразумение. Поради изложеното, процесният договор не е нищожен на основание
чл. 170 ЗЗД.
Не е налице нищожност поради липса на кауза. Сключването на договора за
ипотека има за основание обезпечаването на дълг. Следователно при наличие на дълг, който да бъде
обезпечен /както е в настоящия случай – дълг в тежест на друго лице, възникнал
по силата на сключения договор за кредит/, кауза
на поемането на ипотечното задължение е налице /не е оборена презумпцията
за съществуването й/. Обстоятелството, дали сумата, предмет на задължението, е
фактически предадена на ипотекарния длъжник, е ирелевантно. Този факт, сочен от
ищеца, дори да е верен, не би довел до
липса на кауза – тъй като предоставянето на тази сума не се дължи на ищеца
по силата на негови отношения с банката и не
се явява насрещна очаквана престация, която да е послужила като основание
за встъпване в облигацията. Или с други думи, очакването на ипотекарния длъжник
да получи фактически сумата, предмет на договора за кредит, не е кауза на
ипотечния договор, и съответно неполучаването на тази сума не може да доведе до
липса на кауза. Липсата на кауза на договора за ипотека е свързана с липсата на
вземане, което да бъде обезпечено, но не и липса на насрещна престация в тежест
на кредитора и в полза на лицето, собственик на ипотекирания имот /договорът е
едностранен/.
Съдът счита, че не е сезиран със самостоятелен иск за обявяване на
нищожност поради невъзможен предмет. Предмет на договора за ипотека по смисъла
на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД е недвижимият имот, правото върху което се
ипотекира, а не обезпеченото вземане. Несъществуването
на вземането, както беше отбелязано, би довело не до невъзможен предмет, а
до липса на кауза за поемане на ипотечния дълг. В случая ищецът поддържа, че
липсата на вземане води до невъзможност на предмета на договора /вж. уточнение,
направено в о.с.з. на 28.10.2015 г./, но това е предложена от ищеца правна
квалификация, с която съдът не е обвързан. Липсата на вземане е преценена като
основание за нищожност поради липса на кауза съобразно мотивите, изложени
по-горе.
По разноските:
В полза на С. ЕАД следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на
4622,93 лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.Д. ООД, ЕИК **********, срещу С. ЕАД, ЕИК
**********, искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 и 4 ЗЗД и чл. 170
вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД, за признаване за нищожен поради липса на кауза и поради
недостатъчна индивидуализация на длъжника и на обезпеченото вземане на договор
за ипотека, сключен на 12.04.2007 г.с Нотариален акт № 90/нот.д. № 71/2007 г.
на нотариус рег. № 74.
ОСЪЖДА С.П.Д.
ООД, ЕИК **********, да плати на С. ЕАД, ЕИК **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 4622,93 лв. разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: