МОТИВИ към
НЧХД №1329/2016 г.:
Обвинението е от частен
характер. Делото е образувано по тъжба на С.В.В. срещу подсъдимите И.С.Д., С.Ф.Д.,*** и С.А.М. ***
с обвинение в престъпление по чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимият И.С.Д. се
обвинява в това, че на на 12.02.2016 г. в
гр.П. при условията на продължавано
престъпление в съучастие като съизвършител със С.Ф.Д. и С.А.М. е нанесъл лека телесна повреда
на С.В.В., изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл.129 от НК
– престъпление по чл.130, ал.1
във връзка с чл.20, ал.2 във
вдръзка с чл.26, ал.1 от НК.
Против подсъдимия С.Ф.Д. обвинението е за това, че на 12.02.2016 г. в гр.П.
в съучастие като съизвършител с И.С.Д. е нанесъл лека телесна повреда
на С.В.В. *** изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл.129 от НК - престъпление по
чл.130, ал.1 във връзка с
чл.20, ал.2 от НК.
Обвинението против
подсъдимия С.А.М. е за
това, че на 12.02.2016 г. в гр.П.
в съучастие като съизвършител с И.С.Д. е нанесъл лека телесна повреда
на С.В.В. ***, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по
чл.130, ал.1 във връзка с
чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимите И.Д., С.Д. и С.М.
не се признават за виновни. Дават обяснения за фактическата обстановка.
Районният съд обсъди
събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено
следното:
Подсъдимите И.Д. и С.Д.,
които са син и баща, живеели в един дом, находящ се в
гр.П., ул.“Веслец“ №44.
Тъй като свидетелката Е.В.
заживяла на семейни начала с подсъдимия И.Д., поканила своите роднини, между
които тъжителя С.В., който бил неин чичо, брат на баща й Я.В. да отпразнуват
това събитие. По този повод на
12.02.2016 г., около 20,00 часа тъжителят С.В., пристигнал в дома на
подсъдимите С.Д. и И.Д., заедно брат си Я.В., свидетелката В.В., дъщеря на Я.В., нейният съпруг свидетелят Я.М. и Щ.Щ., съпруг на сестра на тъжителя. В къщата освен подсъдимите И.Д. и С.Д., се
намирали Е. С., майка на подсъдимия И.Д., неговата сестра свидетелката Т.Д.,
както и свидетелката Ж.М., сестра на подсъдимия С.В., нейният син подсъдимият С.
Мечеви съпругата на последния Анастасия Пастармаджиева. Последните трима също
били дошли на гости за празника.
При пристигането всички
мъже се настанили около маса на втория етаж на къщата, а жените, домакини и
гости се намирали на първия етаж, като от време на време се свидетелката Е.В.
се качвала на втория етаж, за да сервира храна и питиета на мъжете.
Вечерта потръгнала добре,
като мъжете разговаряли основно за предстоящата сватба между подсъдимия И.Д. и
свидетелката Е.В.. Я.В. настоявал след брака, младоженците да заживеят в САЩ,
където свидетелката Е.В. била живяла дълго преди това. Подсъдимият И.Д. не бил
съгласен, поради което възникнал спор при който представителите на двете фамилии
си разменили остри реплики. Тъй като всички били употребили алкохол,
напрежението между тях ескалирало, като в един момент подсъдимият С.М. се
изправил и нанесъл силен удар с юмрук в лицето на тъжителя С.В.. От удара
тъжителят паднал на земята. В това време се намесили подсъдимия И.В., който
заедно с подсъдимият С.М. нанесли още няколко удари с юмруци в лицето на
тъжителя С.В.. През това време във връзка с чуващия се шум, всички жени
пристигнали на втория етаж. Свидетелката В.В.
започнала да дърпа подсъдимия И.Д., а свидетелят Я.М. задърпал подсъдимия С.М.,
за да ги спрат да бият тъжителя. Намесила се и съпругата на подсъдимия С.М.,
която с помощта на Я.М., успяла да изведе подсъдимия М. от стаята, накарала го
да влезе в съседна стая, където го заключила.
В последствие свидетелката
В.В. помогнала на тъжителя С.В. да стане от земята и
двамата тръгнали да слизат на първия етаж. През това време суматохата
продължавала и за да предотвратят, нарасналото напрежение свидетелките Е. С., Ж.М.
и Атанаска Пастармаджиева
отворили входната врата и избутали навън свидетелите Е.В., Я.М. и Щ.Щ.. Заедно с тях на двора, пред заключената входна врата на
къщата останала и свидетелката Ж.М.., от където всички наблюдавали случващото
се вътре. А вътре се разигравала следната фактическа обстановка: Докато
тъжителят и свидетелката В.В. слизали по стълбите се
появил подсъдимият С.Д., който хванал тъжителя за дрехите и го свалил на първия
етаж, където му нанесъл удар в лицето. От удара тъжителят В. паднал върху легло
намиращо се до прозореца. През това време подсъдимият И.В. също бил слязъл на
първия етаж и отивайки до леглото също нанесъл още няколко удара в главата на
тъжителя, заедно със подсъдимия С.Д.. Намесели се останалите вътре жени, които
отворили входната врата и избутали тъжителя навън.
В резултата на обаждания на
съседи, видели скандала на място
пристигнали полицейските служители С.К. и Н.К.. Последните разговаряли с
присъстващите, от които разбрал за станал между двата рода скандал, но поради
родството им не искали да подават жалби.
Още същата вечер тъжителят
посетил спешно отделение при МБАЛ П. АД, където му била указана медицинска
помощ.
В последствие тъжителят бил освидетелстван от съдебен лекар и му било издадено
медицинско удостоверение, представени по делото.
Видно от медицинско удостоверение №35/15.02.2016 г., на тъжителя
С.В. били причинени: хематом в дясната челнотеменна област на главата, отток и кръвонасядане
на лявата скула, на горен и долен клепачи на лявото и дясното око, отток и кръвонасядане на носа, охлузване и кръвонасядане
на външната повърхност на долната устна гърба, оток на цялата лява лицева
половина. В резултата на нанесените му телесни
увреждания на С.В., било причинено разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на подсъдимите, показанията свидетелите Я.М., Щ.Щ., Е.В.,
В.В., Т.Д., Ж.М., Д.Г., И.А., Е. С., проведените очни
ставки между свидетелките Ж.М. и Е.В., между свидетелките Е. С. и В.В., между свидетелките Е. С. и Ж.М. и между свидетелките Ж.М.
и В.В., между свидетелите И.А. и Я.М., както и
писмените и веществени доказателства приети по делото.
При изясняване на
обстоятелствата относно първият инцидент разиграл се на втория етаж на къщата,
съдът взе предвид показанията на свидетелите Я.М., Щ.Щ., Е.В., В.В., Ж.М. и Е. С..
Относно главния факт за
мястото и вида, както и, че част от травматичните увреждания описани в
медицинското удостоверение са причинени на тъжителя В. от подсъдимите И.Д. и С.М.,
фактическите обстоятелства описани в тъжбата еднопосочно и непротиворечиво се
установяват от показанията свидетелите Я.М., Щ.Щ., Е.В., В.В. и Ж.М..
Съдът дава вяра на показанията на тези свидетелите, тъй като са ясни, последователни,
категорични и еднопосочни. Свидетелите пресъздават непосредствените си възприятия
на очевидци на инцидента.
Показанията на свидетелите съдържат сведения относно основни факти от
предмета на доказване и отговарят на фактическите констатации
описани в медицинското удостоверение.
Очевидец на развитието на инцидента станал свидетелят Я.М., който в
показанията си обяснява за предложението на Я.В. отправено към подсъдимите С.Д.
и И.В., след сватбата на последния със свидетелката Е.В., двамата да заживеят в
САЩ. През изразеното явно несъгласие на подсъдимия И.Д. с това предложение и
агресивното словесно нападение към Я.В. и проявената отново словесно защита за Я.В.,
от страна на тъжителя С. Вълкови и свидетеля М. до ескалирането на
напрежението, проявено в удара на подсъдимия С.М. в лицето на тъжителя.
Свидетелят разяснява, че въпреки опита да спре подсъдимия М., последният
продължил да нанася удари на тъжителя В., като към него се присъединил и
подсъдимият И.Д., който също започнал да удря тъжителя в главата. Двамата
продължили да нанасят удари и в присъствието на жените, които в това време се
били качили от първия етаж.
Съдът кредитира тези показания, тъй
като се подкрепят убедително не само от показанията на свидетелите Е.В., В.В. и Щ.Щ., които са съответно племеници и шурей на тъжителя, но и от показанията на
свидетелката Ж.М., майка на подсъдимия С.М..
При преценката за достоверността на показанията
на свидетелите Е.В., В.В. и Щ.Щ.
съдът прецени обстоятелството, че и тримата, макар и заинтересовани от изхода
на делото, като родственици на тъжителя не твърдят да
се присъствали на целия инцидент, а достоверно и убедително дават показания
само за видяното от тях според местоположението им и времето на пристигане в
стаята.
Свидетелката Е.В. заявява, че при пристигането й в стаята, където се качила
от първия етаж, видяла тъжителя да лежи на пода, а подсъдимите С.М. и И.Д. да
му нанасят удари с юмруци в главата и лицето.
С тези показания съвпадат и показанията на свидетеля Щ.Щ.,
който излизайки от тоалетната, през отворената врата на стаята видял ударите
нанасяни на тъжителя от подсъдимите
съвпадат В същата насока които свидетелката не скрива, а именно, че подсъдимите
с С.М. и И.Д..
Малко по-детайлни са показанията на свидетелката В.В.,
която най-рано се озовала в стаята и станала свидетел на началото на ударите
върху тъжителя, първо от подсъдимия С.М. и в последствие и от подсъдимия И.Д..
Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, като убедителни до степен
на достоверност, тъй като същата освен наблюдател е станала и участник в
инцидента, опитвайки се, заедно със свидетеля М. да спре физическата агресия,
която подсъдимите упражнявали върху тъжителя.
Не на последно място за убедеността на съда, че обсъдените по-горе
показания съответстват на обективната истина, произтича и от показанията на
свидетелката Ж.М., дадени при проведените очни ставки със свидетелките Е.В. и Е.
С..
При тези очни ставки свидетелката М., макар и обвързана с родство с
подсъдимите С. и И. Димитрови, промени първоначалните си показания и потвърди,
че подсъдимите С.М. и И.Д. са удряли многократно тъжителя.
Неубедителни са показанията на свидетелката М., в частта относно мотива на
подсъдимите М. и И.Д. за нанесените удари, поради което съдът не им дава вяра в
тази част.
Свидетелката твърди, че М. и Д. са удряли тъжителя, тъй като последният бил
посегнал на удари подсъдимия С.Д..
На подобно обстоятелство, свидетелката М. не би могла и не е станала свидетел,
тъй като както се установи от показанията на всички свидетелки, както от рода
на тъжителя, така и от семейството на подсъдимите, всички жени са се намирали
на първия етаж и са пристигнали, едва когато подсъдимия М. е нанасял първия
удар.
Всички тези показания и основно показанията на свидетелката М., дадени в
очните ставки, дискредитират напълно показанията на свидетелката С. и
обясненията на подсъдимите С.М. и И.Д. относно този първоначален инцидент,
които заявяват, че не са удряли тъжителя в стаята на втория етаж.
Що се касае за втория инцидент, развил на първия етаж та къщата се оформиха
две групи от доказателства, събрани чрез устните доказателствени
средства, представляващи от една страна обясненията на подсъдимите И.Д., С.Д.,
показанията на свидетелките Е. С., Ж.М. и Т.Д., в подкрепа на защитната теза и
от друга страна показанията на свидетелите Е.В., В.В.,
Я.М. и Щ.Щ., подкрепящи обвинението.
Подсъдимият И.Д. и свидетелките Е. С., Ж.М. и Т.Д. еднопосочно твърдят, че
подсъдимият С.Д. не е удрял тъжителя, а подсъдимият И.Д. го е ударил, в защита
на своята майка – Е. С., тъй като тъжителят я „душал“.
Тези свои показания свидетелките Ж.М. и Т.Д. поддържат и при проведените
със свидетелките В. и Е. Вълкови.
Но съдът не дава вяра на тези показания и обясненията на подсъдимите, тъй
като са изтъкани от вътрешни противоречия и не съответстват освен на
показанията на другите свидетели очевидци Е.В., В.В.,
Я.М. и Щ.Щ., така и на обективните находки в
медицинското удостоверение за причинени травматични увреждания на тъжителя.
От една страна свидетелките Е. С., Т.Д. и Ж.М. непротиворечиво твърдят, че тъжителят
хванал свидетелката С. за шията и започнал да я души, поради което подсъдимият И.Д.
му нанесъл удар, но в показанията на свидетелките Т.Д. и Ж.М. липсва
обстоятелството, което Е. С. съобщава, че преди да започне да я души, тъжителят
В. я ударил с юмрук и я повалил на леглото.
От друга страна в показанията си свидетелките Е. С. и Т.Д. не съобщават
друго обстоятелство, което пък фигурира в показанията на М., а именно че
тъжителят ударил и нея, което е невъзможно да не бъде видяно от другите
свидетелки, ако наистина се беше случило. Още повече, че както всички
присъствали свидетели и от двата рода заявиха в показанията си, че въпросната М.
е била избутана навън от стаята, заедно с Е.В., Я.М. и Щ.Щ.,
преди да започне душенето на С..
Показанията на свидетелката М., относно друго важно обстоятелство, напълно
противоречат на обясненията на самия подсъдим И.Д.. Докато подсъдимият сам
признава, че е ударил тъжителя няколко пъти, защитавайки майка си, свидетелката
М. заяви, че ударът е бил само един.
На следващо място показанията на свидетелката С., съдът приема за
недостоверни, тъй като същата твърди, че при душенето й осъществено от
тъжителя, тя го е захапала за крака. Но подобно травматично увреждане,
отговарящо да е било причинено от захапване по крака на тъжителя, въобще липсва
отбелязано в медицинското удостоверение. В същото не отбелязано никакво
увреждане по краката на тъжителя.
Не на последно място показания на свидетелката Т.Д. не се потвърждават от
аудио записа, регистриран в центъра за спешни повиквания 112. Във въпросния
запис свидетелката Д. подава сигнал в 22:42:42 часа, като
единствено съобщава за мъж с нож, който както се установи е свидетелят Я.М., но
не и за някакво неправомерно поведение на тъжителя, което би било особено
важно, в случай че се твърди, че е насочено срещу нейната майка.
Съдът намира, че въпросният аудио запис, във формата на звуков файл,
създаден от "Национална система 112", съдържащ данни от регистъра на
националния спешен телефон 112, е годно доказателство в настоящия процес, което
следва от нормата на чл.17 от
Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер
112 и тъй като е приобщено към доказателствената
съвкупност, чрез приемане на вещественото доказателствено
средство – компактдиск и изслушване на звукозаписа, съдържаш се в него, без
възражения на страните.
Всички тези вътрешни противоречия в показанията на тези свидетели и
тоталното им разминаване със показанията на свидетелите на обвинението, дават
основание на съда да не ги кредитира и относно поведението на подсъдимия С.Д.,
който според тях бил много пиян и през цялото време на инцидента, развил се на
първия етаж седял мирно прегърнат с Я.В..
Показанията на свидетелите Е.В., В.В., Я.М. и Щ.Щ., които са напълно противоположна насока, съдът прецени като
последователни, конкретни, убедителни и
обективни, тъй като са съвпадащи
по между си и пресъздават описаното в тъжбата за действията на подсъдимите С. и
И. Димитрови на първия етаж.
Свидетелите, макар и от различна позиция /В.В. от
непосредствена близост, а свидетелите Е.В., Я.М. и Щ.Щ.
до прозорец от външната страна на стаята/ дават идентични показания за
първоначалния удар нанесен от подсъдимия С.Д., през пристигането и
присъединяването към боя от подсъдимия И.Д., до нанасянето на удари и от
двамата подсъдими, когато тъжителя е бил паднал на легло до прозореца на
стаята.
Свидетелките В. и Е. Вълкови поддържат непроменени показанията си за удари
нанесени от двамата подсъдими Димитрови върху тъжителя и липсата на негово противоправно поведение преди това, изразяващо се в
„душене“ на свидетелката С., при проведените очни ставки със свидетелките Т.Д.
и Ж.М..
Убедителността на показанията на свидетеля Я.М. относно тези обстоятелства
произтича и от обстоятелството, извън главния факт, което го уличава, но той не
скрива, а именно че в разгара на скандала е взел нож и в последствие е счупил прозорците
на колите паркирани пред къщата.
Тези обстоятелства несъмнено се потвърждават от всички разпитани по делото
свидетели.
Мястото, вида и начина на причиняване на нараняванията на тъжителя от
подсъдимите, в различни комбинации на съучастие се установяват и от
представените медицинското удостоверение.
При освидетелстването от съдебен медик на 15.02.2016 г. е издадено
медицинско удостоверение, с което е констатирано, че на тъжителя са причинени
следните увреждания: хематом в дясната челнотеменна
област на главата, отток и кръвонасядане на лявата
скула, на горен и долен клепачи на лявото и дясното око, отток и кръвонасядане на носа, охлузване и кръвонасядане
на външната повърхност на долната устна гърба, оток на цялата лява лицева
половина.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия С.Д., който твърди, че
въобще не е слизал на първия етаж, тъй като те са в противоречие с показанията
на всички свидетели, били те подкрепящи обвинителната теза, били в подкрепа на
защитата.
Съдът не обсъжда в детайли показанията на свидетелите С.К., Н.К., И.А. и Д.Г.,
първите двама полицейски служители пристигнали на място по сигнал за скандала,
а вторите двама станали свидетелите на скандали извън къщата, тъй като не са
били очевидци на инцидентите и не допринасят за изясняване на фактическото
обстановка.
При този анализ на доказателства по отделно и при съпоставка по между
им съдът прие, че подсъдимият И.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците престъпния състав на чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във
връзка с чл.26, ал.1 от НК, като на
12.02.2016 г. в гр.П. при условията на продължавано
престъпление в съучастие като съизвършител със С.Ф.Д. и С.А.М. е нанесъл лека телесна повреда
на С.В.В., изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл.129 от НК.
От своя стана подсъдимият С.Ф.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2
от НК, като на 12.02.2016 г. в гр.П. в съучастие като съизвършител с И.С.Д. е нанесъл лека телесна
повреда на С.В.В. *** изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл.129 от НК
При анализа на доказателствата съдът стигна до несъмнения и категоричен
извод, че подсъдимият С.А.М. е
осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъплението по чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК,
като на 12.02.2016 г. в гр.П. в
съучастие като съизвършител с И.С.Д. е нанесъл лека
телесна повреда на С.В.В. ***, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Видно е, че травматичните увреждания получени от тъжителя представляват
увреждане на анатомичната цялост на тъканите, довело са до леки изменения на
физиологичните функции, извън болката и страданието.
Поради това съдът приема, че се касае до причиняване на лека
телесна повреда с разстройство на здравето, в резултат на упражненото от
подсъдимия физическо въздействие по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
При извършване на деянието подсъдимите
са действали при пряк умисъл, и като съизвършители
по отделно, подсъдимият И.Д. веднъж с подсъдимия С.М. в първото деяние, развило
се на втория етаж и втори път с подсъдимия С.Д. при второто деяние извършено на
първия етаж. Подсъдимите са съзнавали всички обективни и субективни признаци на
състава на престъплението, както и това, че участват в изпълнението на
престъплението С.Д. заедно с И.Д. и С.М.
заедно с И.Д. са искали от така съчетаната дейност да настъпят общественоопасните последици на деянието.
Деяния, извършени от подсъдимия И.Д. осъществяват поотделно един и същи
състав на престъплението „лека телесна повреда“, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В този смисъл
подсъдимият е осъществил едно продължавано престъпления, наказуемо съобразно включените
в него деяния, взети
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите
за извършеното деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно
целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената
опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано
в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни
повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на
индивида – телесната неприкосновеност на
личността.
Съдът прецени и
обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има
предвид тежестта на причинените увреждания.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимите и добрите
характеристични данни, а като отегчаващи вината обстоятелства - отрицателно
въздействие, както върху физическото, така и върху психическото състояние,
което е оказало извършеното върху пострадалия.
Разпоредбата на чл.130,
ал.1 от НК предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация.
Видно
от събраните по делото доказателства
подсъдимите И.Д., С.Д. и С.М. са неосъждани. Подсъдимите С.Д. и С.М. не
са
освобождавани от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК и не представляват личности с висока степен на
обществена опасност.
Подсъдимият И.Д. има налагано административно наказание
„Обществено порицание“ по реда на чл.78а от НК с решение по НАХД №582/2013 г.
Но от представеното от Община П. писмо е видно, че
наказанието е изпълнено на 03.10.2013 г. Поради това за това наказание е
настъпила реабилитация по право към 03.10.2014 г. по смисъла на чл.86, ал.1,
т.3 от НК.
При
тези данни съдът счете, че
са че са
налице условията за приложение на
чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимите И.Д., С.Д. и С.М. от
наказателна отговорност и налагане на същите на
административно наказание глоба.
Във
връзка с изложеното съдът на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка
с чл.78а, ал.1 от НК с освободи
И.С.Д., С.Ф.Д.,*** и С.А.М. от наказателна отговорност за извършено престъпление, като им
наложи административно наказание ГЛОБА, съответно
на подсъдимия И.Д. в
размер на 2 000 лева, на
подсъдимия С.Д. в размер на 1 000 лева и на подсъдимия С.М. в размер на
1 500 лв., платими по сметка на Районен съд П..
При
определяне размера на глобата съдът
взе предвид и семейното, материално и имотно състояние на подсъдимите, отегчаващите вината обстоятелства и участието и
активността на всеки един в нанасяне на травматичните уреждания.
Във връзка с направеното
искане подсъдимите И.Д., С.Д. и С.М. бяха осъдени да заплатят солидарно на С.В.
направените по делото разноски в размер на 1 823,99 лева.
С оглед разпоредбите на
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите И.Д.,
С.Д. и С.М. бяха осъдени да заплатят по 5 лв. ДТ при служебно издаване
на изпълнителни листове, платими по сметка на Районен съд П..
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: