№ 188
гр. гр. Добрич , 14.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500250 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Въззивно частно гражданско дело № 250/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е
образувано по частна жалба вх. рег. № 764/07.05.2021 г., подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ********* срещу
Разпореждане № 260234/08.04.2021 г. по ч. гр. д. № 77/2021 г. по описа на Районен съд -
Балчик, в частта с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК относно претендираното вземане за сумата от 312.35 лв.
Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата
отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се
разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните вземания.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал.
2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.
Частната жалба е подадена от длъжника в установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал.
1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на разпореждането.
Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
Съображенията на Съда са следните:
1
В конкретния казус се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребител” и Съдът е
задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.
Безспорно установено е по делото, че договорът за потребителски кредит е сключен при
Общи условия, т. е. при предварително определени от страна на финансовата институция
договорни клаузи. Договорът е бланков, поради което Съдът приема, че същият не е бил
предмет на предварително договаряне между страните и кредитополучателят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. В случая е бил подписан стандартизиран
бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от самия заемодател.
Видно от съдържанието на договора, кредиторът посочил абсолютните стойности на
лихвения процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.
Уговореният в потребителския договор годишен лихвен процент надвишава повече от
четири път законната лихва. В настоящият случай договорената между страните лихва
надхвърля с над три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, тъй
като надхвърля трикратния размер на законната лихва.
Високата възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити, когато, независимо от
обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни
процеси, които биха намалили стойността на даденото обезпечение. В настоящия случай
такива обстоятелства не са налице.
С оглед изложените доводи и предвид липсата на индивидуално договоряне на параметрите
в договора за потребителски кредит - за ГЛП, ГПР, въпросните договорни клаузи са
неравноправни и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП същите са нищожни.
Като последица от отхвърлянето на претенцията за договорна лихва и възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги първостепенният съд е уважил претенцията за законна
лихва до посочените размери.
При това следва извода, че обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата
пороци и следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК,
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260234/08.04.2021 г. по ч. гр. д. № 77/2021 г. по описа
2
на Районен съд - Балчик, в частта с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК относно претендираното вземане за сумата от 312.35 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3