Решение по дело №208/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20227220700208
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 27

 

Гр.Сливен, 15.02.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети януари, през две хиляди двадесет и трета година в състав :

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

При участието на секретаря Николинка Й. и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 208 по описа за 2022 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

            Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

            Образувано е по жалба от Д.Й.И. и И.С.И. ***, подадена против Заповед № РД 15-700 от 04.05.2022 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено Д.Й.И.-ЕГН ********** и И.С.И.-ЕГН **********, да премахнат незаконни строежи: №1 „Масивна ограда", разположен в западната част на имотната граница между ПИ с идентификатор 67338.416.320 по Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Сливен и ПИ с идентификатор 67338.416.431 по КККР на гр. Сливен; №2 „Сграда-санитарен възел" разположен в ПИ с идентификатор 67338.416.320 по КККР на гр. Сливен и ПИ с идентификатор 67338.416.431 по КККР на гр. Сливен; №3 „Вилна сграда" разположен в ПИ с идентификатор 67338.416.320 по КККР на гр. Сливен и ПИ с идентификатор 67338.416.431 по КККР на гр. Сливен; №4 „Масивна ограда", разположен в източната част на ПИ с идентификатор 67338.416.320 по КККР на гр. Сливен.

В жалбата си оспорващите твърдят, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като при издаването й са допуснати съществени материални и процесуални нарушения. Излагат съображения, че: проверяващите служители неправилно са установили нарушения в разпоредбите на ЗУТ, които са инкорпорирани в обжалваната Заповед; нарушени са всички основни принципи установени от АПК; не е спазена формата при издаване на заповедта - заповедта не е мотивирана, не са изложени фактическите и правни основания за издаването й;  не е изследвано дали посочените „строежи" не са търпими по смисъла на ЗУТ. Молят оспорената заповед да бъде отменена.  

В съдебно заседание оспорващите, редовно призовани се явяват лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ангажира доказателства. Въвежда допълнителни съображения, че процесните сгради са VІ категория, за която категория не се изисква да се одобрява инвестиционен проект и да се издава разрешение за строеж. Позовава се на чл. 147 от ЗУТ, съгласно който не било необходимо да се одобряват инвестиционни проекти и да се издава разрешение за строеж за постройки допълващи застрояване - гаражи, навеси, летни кухни  и селскостопански постройки, каквито били постройките, обект на атакуваната заповед. На основание изложеното и изложеното в жалбата, моли да се отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна. Моли да бъдат присъдени сторените разноски по делото, за което представя списък.

Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно призован,   се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, счита оспорената заповед за законосъобразна, претендира присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената заповед.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Поземлен имот с идентификатор № 67338.416.431 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен е собственост на Д.Й.И., видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том ХХIV, дело № 4198 от 30.10.2019 г. по описа на Служба по вписванията – Сливен.

На 30.03.2022 г. е извършена проверка от служители на Община Сливен на строежи: №1 „Масивна ограда", разположен в западната част на имотната граница между ПИ с идентификатор 67338.416.320 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен и ПИ с идентификатор 67338.416.431 по КККР на гр. Сливен; №2 „Сграда-санитарен възел" разположен в ПИ с идентификатор 67338.416.320 по КККР на гр. Сливен и ПИ с идентификатор 67338.416.431 по КККР на гр. Сливен; №3 „Вилна сграда" разположен в ПИ с идентификатор 67338.416.320 по КККР на гp. Сливен и ПИ с идентификатор 67338.416.431 по КККР на гр. Сливен и №4 „Масивна ограда", разположен в източната част на ПИ с идентификатор 67338.416.320 по КККР на гр. Сливен. За извършената проверка е съставен Констативен акт № 1 от 30.03.2022г. В акта са направени следните констатации: ПИ с идентификатор 67338.416.431 по КККР на гр. Сливен е собственост на Д.Й.И., съгласно нотариален акт № 52, т. III, peг. №4816, д.377/2019г., ПИ с идентификатор 67338.416.320 по КККР на гр. Сливен, е собственост на Е. Г. Ж., съгласно нотариален акт № 41, т. XXXII, peг. №9508, д.7494/2008г.; възложители на строежите са Д.Й.И. и И.С.И.; строеж №1 представлява масивна монолитна ограда изпълнена от бетон с основи и зидария от керамични тухли, оградата е неизмазана с дължина 7,55м. и височина 2,40м. В акта е прието, че строежът е шеста категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 от ЗУТ и е извършен без издадено разрешение за строеж. Строеж №2 представлява сграда от допълващото застрояване със застроена площ от 12 кв.м. Конструкция е монолитна с ивични основи от бетон и стоманобетонови колони в ъглите, зидария от тухлени блокове завършващи със стоманобетонови пояси. Сградата е без изпълнена покривна конструкция. В акта е прието, че строежът е шеста категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 от ЗУТ и е извършен без издадено разрешение за строеж. Строеж №3 представлява вилна сграда на един етаж, със застроена площ 41 кв.м. Конструкция е монолитна с ивични основи и стени до ниво цокъл от бетон и зидария от тухлени блокове. Изпълнена е четирискатна покривна конструкция с покривно покритие керемиди, тип „марсилски". Сградата е напълно завършена. В акта е прието, че строежът е пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „а" от ЗУТ и е извършен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж; Строеж №4 представлява масивна монолитна ограда изпълнена от бетон за основи и зидария от керамични тухли завършваща с бетонова шапка покрита с керемиди, стъпаловидно от четири секции с дължина 9,80м. и средна височина - от страна на ПИ с идентификатор 67338.416.320-1,35м. и от страна на ПИ с идентификатор 67338.416.431-2,20м. Оградата е измазана с гладка вароциментова мазилка. В акта е прието, че строежът е шеста категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 от ЗУТ и е извършен без издадено разрешение за строеж. Прието е, че е нарушен чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Въз основа на съставения акт, е образувано административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 във връзка с 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строежа. Към акта са приложени: окомерна скица на разположението на строежа и снимков материал.

Екземпляр от Констативния акт е връчен на оспорващите на 04.09.2022 г.

В срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ от оспорващите не е подадено възражение, видно от констативен протокол от 19.04.2022 г.

Въз основа на горепосочения констативен акт, на 04.05.2022 г. от Кмета на Община Сливен е издадена процесната Заповед № РД 15-700, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено Д.Й.И. и И.С.И., да премахнат незаконни строежи: №1 „Масивна ограда", разположен в западната част на имотната граница между ПИ с идентификатор 67338.416.320 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен и ПИ с идентификатор 67338.416.431 по КККР на гр. Сливен; №2 „Сграда-санитарен възел" разположен в ПИ с идентификатор 67338.416.320 по КККР на гр. Сливен и ПИ с идентификатор 67338.416.431 по КККР на гр. Сливен; №3 „Вилна сграда" разположен в ПИ с идентификатор 67338.416.320 по КККР на гр. Сливен и ПИ с идентификатор 67338.416.431 по КККР на гр. Сливен; №4 „Масивна ограда", разположен в източната част на ПИ с идентификатор 67338.416.320 по КККР на гр. Сливен. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите от акта, и е прието, че строеж №3 се извършва без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, строежи №1, №2 и №4 се извършват без издадено разрешение за строеж и представляват незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ.

Оспорената заповед е съобщена на оспорващите на 10.05.2022 г. Жалбата срещу заповедта е подадена в Административен съд - Сливен на 18.05.2022 г., с вх. № СД-01-01-2016.

По делото е назначена, изслушана и приета, комплексна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица И.Х.И. със с. – с. и а. и и. Г.П.М. със с. – г.. Вещите лица дават заключение, че: процесните строежи се категоризират съгласно Закона за устройство на територията както следва: Строеж № 1. Масивна монолитна ограда – запад; Строежът е шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ.; Строеж № 2. „Сграда санитарен възел"; Строежът е шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ; Строеж № 3. Вилна сграда"; Строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, „а" от ЗУТ; Строеж № 4. Масивна монолитна ограда – изток; Строежът е шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Вещите лица посочват, че : Има изработен ПУП за поземлени имоти с идентификатори 67338.416.318 и 67338.416.321, който е одобрен със Заповед № РД-15-132/18.01.2018 г.; Образуван е УПИ X 318, 321, кв. 236 по плана гр. Сливен, м. „Дюлева река"; Регулационната и имотна граница между двата имота съвпадат; С одобрения ПУП е извършено обединение на два поземлени имота с идентификатори 67338.416.318 и 67338.416.321, като е образуван имот с идентификатор 67338.416.431; Имотните граници между новообразувания имот с идентификатор 67338.416.431 и имот с идентификатор 67338.416.317 не се променят и се запазват като регулационни; Процесните сгради са ситуирани с малко изключение в поземлен имот с идентификатор 6733.416.320; В имот с идентификатор 67338.416.431 /бивши 318 и 321/ попадат части от сграда както следва: Навеса към сградата със санитарния възел около 2 кв. м., Сградата със санитарния възел около 3 кв. м., Санитарния възел около 1 кв. м. Останалата част от сградата попада в имота с идентификатор 67338.416.431. Процесните сгради санитарен възел и вилна сграда по начина на ситуиране, построяване и архитектурно разпределение обслужват функционално поземлен имот с идентификатор № 67338.416.417, собственост на Д. И.Й.. В заключеното е констатирано, че : Вилната сграда е основно застрояване на един етаж, със застроена площ от 41 м2: Конструкция - смесена, масивна, монолитна с ивични основи и стени до ниво цокъл със средна височина Н - 0.80 м /от изток, запад и юг/от бетон, външни оградни и вътрешни преградни стени изпълнени от бетон и зидария от тухлени блокове и дървени носещи колони за дървената четирискатна покривна конструкция с покривно покритие керемиди, тип „марсилски". Достъпа до сградата се осъществява чрез външни стъпала на източната фасада, от прилежащия терен до открита от изток и юг веранда /„лоджия" по смисъла на ЗУТ/. Архитектурното разпределение се състои от веранда, трапезария, кухня - бокс и спалня. По гласни данни и описание на И.С.И. помещението „спалня" представлява фургон с метална конструкция, който е вграден в обема на процесната сграда. Действително това се установява и от огледа на място - геометричната форма и размери на помещението вкл. височината, прозоречния отвор и тавана с очертание на свод. Сградата е напълно завършена и се използва по предназначение. Фасади - гладка вароциментова мазилка, обшивка от иглолистни обработени дъски, парапет на верандата и стълбищното рамо от стоманени профили, дървена стреха, челна дъска, покривно водоотвеждане - олуци и водосточни тръби от поцинкована ламарина. Изпълнени „Електрическа" и „В и К" инсталации и всички довършителни работи - настилки, стенни и тавански покрития.По гласни данни от И.С.И. през 2002 г. първо е изграден фундамент и върху него е монтиран фургона, а след това през 2004 г. е извършено другото строителство - построяване на вилната сграда, в обема на която е вграден фургона.

Вещите лица заключават, че Процесния строеж „Вилна сграда" не попада в хипотезата на чл. 56 ал.1 - преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, поради което не представлява „Преместваем обект" по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Процесния строеж „Вилна сграда" представлява „Строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Съгласно експертното заключение процесните сгради не са отразени в КККР на гр. Сливен, одобрени със заповед № РД 18-31/19.04.2006 г., на ИД на Агенция по кадастъра и в ПУП „План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите „Дюлева река", „Андреева чешма" и „Сухата чешма", селищно образувание „Изгрев", гр. Сливен, одобрен с Решение № 928/30.03.2000 г. на Общински съвет Сливен. Жалбоподателите Д.Й.И. и И.С.И. не притежават строителни книжа и документи. В Община Сливен няма данни да са искани и не са издавани необходимите строителни книжа и документи - одобряване на ПУП в част ПЗ за имота, виза за проектиране, одобрен инвестиционен проект /конструктивно становище за оградата/, строителни разрешения и протокол за строителни линии и др. за процесните строежи.

Съдът възприема заключението на вещите лица, което намира за изготвено компетентно, обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.

В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите С.М.С. и К.И.П. – д. л. в о. „С. к.“ при община Сливен, извършили проверката и съставили констативния акт и свидетелите С. К. Ц. и Д. С.  А.. Съгласно показанията на С.М.С. и К.И.П. проверката е извършена по жалба на съседи, които са присъствали при извършеното й на място, като са констатирали незаконно извършени строежи, описани в съставения констативен акт.

Свидетелят С. К. Ц. дава показания, че е и. в съседния имот на север от имота на оспорващите и б. му разрешил на жалбоподателите да си сложат един фургон и една оградка на границата. Свидетелката Д. С.  А. заявява, че е с. на съседен имот, през 2002 г. жалбоподателите сложили фургона в имота; тогава само синори имало, нямало огради, и минавали директно, така си ходели на гости по приятелски.

По делото са представени и следните документи: скица № 264/27.01.2023 г. от плана за улична регулация, извадка от ПУП за поземлени имоти № 321 и № 318 в кв. 236, както и извадка от кадастралната карта и регистри за процесните имоти.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок, от надлежни страни, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед на Кмета на Община Сливен за премахване на строежи, квалифицирани като незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съобразно характеристиките на строежите, от административния орган правилно е прието, че строежи №1, №2 и №4 са шеста категория, съгласно чл.137, ал. 1, т.6 от ЗУТ, а строеж № 3 е пета категория, предвид разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а” от ЗУТ. В същия смисъл е и заключението на вещите лица. От изложеното следва извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е издаден в установената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му, поради което е мотивиран. Административният акт съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.

При издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ Кметът на Общината е овластен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях. Съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители за контрол по строителството в общинската администрация. В разглеждания случай по делото е установено, че заповедта на Кмета на Община Сливен е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Съставен е констативен акт от служители на длъжност: Главен специалист в отдел „Строителен контрол” към Община Сливен, с който констативен акт е установено извършване на незаконно строителство. Екземпляр от констативния акт е връчен на оспорващите с указание за възможността да подадат възражения по акта в 7-дневен срок от връчването му. Оспорващите не са упражнили правото си на възражение против констативния акт и е издадена процесната заповед за премахване на незаконни строежи.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт. Оспорената заповед е основана на анализ на доказателствата, съдържащи се в административната преписка. Изводът на административния орган, че процесните строежи представляват незаконен строеж, е правилен и съобразен с разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрен инвестиционен проект и/или без разрешение за строеж. Параметрите на процесното строителство са установени по несъмнен начин, както от схемата, представляваща неразделна част от констативния акт, така и от заключението на вещите лица. Налице е съответствие между констатираното на място от вещите лица и описанието и характеристиките на строежите, направени в мотивите на заповедта. Оспорващите, въпреки дадените от съда указания с Разпореждането за насрочване на делото – за необходимостта от ангажиране на доказателства относно законността на строежите, предмет на оспорената заповед, и относно твърденията си, че строежите, представляват търпим строеж, не представиха такива доказателства. От доказателствата по делото е установено, че : Строеж № 1. Масивна монолитна ограда - запад, Строеж № 2. „Сграда санитарен възел" и Строеж № 4. Масивна монолитно ограда – изток са шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Същите са изградени без издадено разрешение за строеж. За строеж № 3. „Вилна сграда“  е установено, че през 2002 г. първо е бил изграден фундамент и върху него е монтиран фургон, а през 2004 г. е построена процесната сграда, в обема на която е вграден фургона. Същата представлява  сграда - основно застрояване на един етаж, със застроена площ от 41 м2; Конструкция - смесена, масивна, монолитна с ивични основи и стени до ниво цокъл със средна височина Н - 0.80 м /от изток, запад и юг/от бетон, външни оградни и вътрешни преградни стени изпълнени от бетон и зидария от тухлени блокове и дървени носещи колони за дървената четирискатна покривна конструкция с покривно покритие керемиди, тип „марсилски“. В процеса на съдебното дирене е установено, че процесните строежи са изградени без издадени разрешения за строеж. Този извод на съда е основан и на заключението на съдебно-техническата експертиза, според която за процесните строежи няма издадени необходимите строителни книжа и документи - одобряване на ПУП в част ПЗ за имота, виза за проектиране, одобрен инвестиционен проект /конструктивно становище за оградата/, строителни разрешения и протокол за строителни линии и др. Процесните сгради не са отразени и в КККР на гр. Сливен, одобрени със заповед № РД 18-31/19.04.2006 г., на ИД на Агенция по кадастъра и в ПУП „План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите „Дюлева река", „Андреева чешма" и „Сухата чешма", селищно образувание „Изгрев", гр. Сливен, одобрен с Решение № 928/30.03.2000 г. на Общински съвет Сливен, установено от експертизата, както и от представените по делото скица № 264/27.01.2023 г. от плана за улична регулация, извадка от ПУП за поземлени имоти № 321 и № 318 в кв. 236, както и извадка от кадастралната карта и регистри за процесните имоти.  От изложеното следва, че строежите са изпълнени в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което изводът на административния орган, че строежите са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен и съобразен с материалния закон.

Обстоятелството, че процесните сгради са ситуирани с малко изключение в поземлен имот с идентификатор 6733.416.320, не променя извода, че същите представляват незаконен строеж.

Твърдението на оспорващите, че за процесните строежи - №1, №2 и №4 VІ категория, позовавайки се на чл. 147 от ЗУТ, не се изисква да се одобрява инвестиционен проект и да се издава разрешение за строеж, не може да бъде споделено. Съгласно нормата на чл. 147 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, но не и на разрешение за строеж.

Предвид установения по делото период на изграждане на строежите – през 2002 - 2004  г., са неприложими разпоредбите за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 82 от 2012 г./. 

По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващите за присъждане на направените по делото разноски, е неоснователна. За изготвената по делото експертиза жалбоподателите следва да бъдат осъдени да довнесат сумата от 667, 40 лв., които да бъдат внесени по сметка „Депозити за вещи лица“ на Административен съд Сливен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което оспорващите следва да бъдат осъдени да заплатят на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, разноски по делото в размер на 200 лева, от които: 100 лева - внесен депозит за вещо лице и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Й.И. и И.С.И. ***, подадена против Заповед № РД 15-700 от 04.05.2022 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено Д.Й.И. - ЕГН ********** и И.С.И. - ЕГН **********, да премахнат незаконни строежи: №1 „Масивна ограда", разположен в западната част на имотната граница между ПИ с идентификатор 67338.416.320 по Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Сливен и ПИ с идентификатор 67338.416.431 по КККР на гр. Сливен; №2 „Сграда-санитарен възел" разположен в ПИ с идентификатор 67338.416.320 по КККР на гр. Сливен и ПИ с идентификатор 67338.416.431 по КККР на гр. Сливен; №3 „Вилна сграда" разположен в ПИ с идентификатор 67338.416.320 по КККР на гр. Сливен и ПИ с идентификатор 67338.416.431 по КККР на гр. Сливен; №4 „Масивна ограда", разположен в източната част на ПИ с идентификатор 67338.416.320 по КККР на гр. Сливен.

ОСЪЖДА Д.Й.И., ЕГН ********** и И.С.И., ЕГН ********** ***, да заплатят по сметка „Депозити за вещи лица“ на Административен съд Сливен сумата от 667, 40 /шестстотин шестдесет и седем лева и 0,40 / лева.

ОСЪЖДА Д.Й.И., ЕГН ********** и И.С.И., ЕГН ********** ***, да заплатят на Община Сливен сумата от 200 /двеста / лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                 

   

                        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: