№ 397
гр. П. 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230100351 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от П. А.
А., ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адв. Д. В. М., АК-П. срещу
„С. К.“ ООД, ЕИК *********** седалище и адрес на управление гр. С., ул.
“Сл.“ № **, ет.*, представлявано от Н. П. П., обективираща претенция да се
обяви за нищожна неустоечната клауза в Договор за паричен заем №
871301/31.05.2023 година, предвиждаща заплащането на неустойка в размер
на 870,81 лева, като противоречаща на добрите нрави и в нарушение на
нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.
Ищецът А. твърди, че с ответника са сключили договор за паричен заем №
871301/31.05.2023 г., по силата на който дружеството е предоставило на А.
заем в размер на 1 000 лева, които последният се е задължил да върне чрез
заплащане на осем погасителни вноски в общ размер на 1 225,189 лева.
Твърди, че по силата на постигнатите договорености кредитополучателят А.
се е задължил да предостави на кредитодателя обезпечение, в противен случай
дължи неустойка в размер на 870,81 лева, платима на 8 погасителни вноски,
всяка начислена към дължимата главница и лихва по договора. Твърди, че
неустоечната клауза в процесния договор за заем е нищожна поради
1
противоречие с добрите нрави и поради неспазване на чл.143, ал.1 и чл.146,
ал.1 от ЗЗП. Релевира подробни правни доводи. С изложеното обосновава
правния си интерес от предявяване на иска. Претендира съдебни разноски.
Представя писмени доказателства.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от
разпореждане по чл.131 ГПК са надлежно връчени на ответника.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор,
обективиращ и насрещна искова претенция. Оспорва като неоснователни
доводите и съображения, с които е обоснован иска на А.. Не оспорва
ищцовите твърдения за сключен между страните договор за паричен заем, с №
871301/31.05.2023 г., по силата на който дружеството е предоставило на А.
заем в размер на 1 000 лева, които последният се е задължил да върне чрез
заплащане на осем погасителни вноски в общ размер на 1 225,189 лева. Не
оспорва твърдението в исковата молба, че по силата на постигнатите
договорености кредитополучателят А. се е задължил да предостави на
кредитодателя обезпечение, в противен случай дължи неустойка в размер на
870,81 лева, платима на 8 погасителни вноски, всяка начислена към
дължимата главница и лихва по договора. Твърди, че на основание процесния
договор А. е направил две плащания - на 30.09.2023 г. в размер на 132 лева и
на 26.12.2023 г. - 131 лева. Сочи, че към момента срокът на договора е изтекъл
и вземането на кредитодателя е падежирало. Твърди, че дължимите и
неплатени на основание процесния договор за заем суми са в размер на : 1 000
лева главница, 225,19 лева възнаградителна лихва, 648,84 лева неустойка и 78,
43 лева такси. С посоченото обосновава правния си интерес от предявяване на
претенция за осъждане на А. да изпълни задължението си по процесния
договор за заем, заявена като частичен иск за сумата от 737 лева,
представляваща падежиралата главница, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на насрещния иск до окончателното й
заплащане. При условията на евентуалност, в случай, че целият договор за
заем бъде обявен за недействителен, предявява иск по чл.23 от ЗПК за сумата
от 737 лева, представляваща падежиралата главница, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на насрещния иск до
окончателното й заплащане. Представя писмени доказателства, сочи банкова
сметка, претендира съдебни разноски по делото.
2
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск депозира писмен
отговор, с който заявява становище за неоснователност. Прави възражение, в
случай че се уважи предявения насрещен иск, съдът да вземе предвид
обстоятелството, че кредитополучателят е направил погашения по договора в
общ размер 263 лева. Претендира съдебни разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не изпраща процесуален
представител. Депозира писмено становище, с което поддържа предявения
иск, сторените доказателствени искания, както и отговора на насрещния иск.
Претендира съдебни разноски.
За ответника - редовно призован, представител не се явява. Депозира чрез
пълномощник писмено становище, с което заявява, че поддържа отговора на
исковата молба, както и насрещната искова претенция. Оспорва искането на
пълномощника на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38 от ЗА. Прави в тази връзка доказателствени искания.
Пледира за отхвърляне на претенцията на А. като неоснователна. В случай на
уважаване на претенцията, пледира за уважаване на предявения като частичен
насрещен иск. Претендира съдебни разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Съдът е обявил като безспорни и ненуждаещи се от доказване факта на
сключване на Договор за паричен заем № 871301/31.05.2023 г. между страните
по делото, съгласно който дружеството-ответник е предало на ищеца А.
паричен заем в размер на 1 000 лева, а последният се е задължил да върне чрез
заплащане на осем погасителни вноски, общо сумата от 1 225,19 лева. По
силата на постигнатите договорености кредитополучателят А. се задължил да
предостави на кредитодателя обезпечение, в противен случай се е задължил за
неустойка в размер на 870,81 лева, платима на 8 погасителни вноски, всяка
начислена към дължимата главница и лихва по договора.
Не е спорно по делото, че към датата на предявяване на иска /29.02.2024 г./
кредитополучателят е направил погашение по договора в общ размер 263
лева, както и че е изтекъл крайният падеж на договора.
Съгласно чл. 5 от Договора страните са уговорили задължение за
кредитополучателя да обезпечи вземанията на кредитора по сделката с поне
3
едно от следните обезпечения:
- Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължения в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща главница и възнаградителна лихва ;
- Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят
кумулативно на следните условия:
а. При един поръчител -осигурителният доход следва да се в размер на не
по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата в страната;
б. При двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки
поръчител следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна
заплата в страната;
в. Да не е /са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с
кредитора; г. Да не е/са кредитополучател/и по договори/и за кредит,
сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение;
е/. Да няма/т кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
ж/. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера наполучаваните от тях доходи.
Съгласно ал.2 на чл.5 договора, кредитополучателят се е задължил да
предостави обезпечението в срок до три дни от сключване на договора.
Съгласно обективираната в чл.11, ал.1 от договора воля на страните, същите
са уговорили задължение за кредитополучателя за неустойка в размер на
870,81 лева, в случай че не предостави в тридневен срок уговореното в чл.5
обезпечение на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора. Страните договорили дължимата неустойка
да бъде изплатена разсрочено, съобразно посочения в Приложение 1
погасителен план.
Не се спори по делото, че ищецът не е предоставил уговореното в чл.5
обезпечение.
4
За безспорно и ненуждаещо се от доказване съдът е обявил и
обстоятелството, че към датата на предявяване на иска, респективно на
обявяване на съдебното дирене за приключено, кредитополучателят по
процесния договор – ищецът А., не е върнал сумата от 737 лева
представляваща част от дължимата и невърната главница -предоставен заем в
общ размер 1 000 лева.
Установи се по делото, че ищецът е женен за Ал.Вл. А.а, ЕГН **********, с
която имат едно дете – Вл. П. А., ЕГН **********. Съгласно събраните по
делото доказателства за актуални трудови доходи, деклариран осигурителен
доход, материално състояние на ищеца и съпругата му се установи, че считано
от месец септември 2023 г. съпругата на ищеца не е трудово ангажирана, а
ищецът не е трудово ангажиран считано от месец май 2023 г.
В декларация, подадена от ищеца е посочено, че деклараторът не получава
трудови доходи, съпругата му получава 500 лева месечен доход, двамата
притежават жилище и вила в село Б., община П., също едно МПС „Пежо“
2006 г. Декларирани са обстоятелствата, че съпругата на ищеца е бременна и е
в болнични поради това обстоятелство, във връзка с което получава 200 лева.
Съгласно справки от ОДМВР Бл. ищецът е собственик на три МПС – лек
автомобил „Рено Меган“, считано от 20.03.2015 г. лек автомобил „Фиат Уно“,
считано от 11.03.2016 г. и лек автомобил „Фиат Пунто“ от 15.11.2016 г.
Съгласно справки от ОД на МВР Бл. съпругата на ищеца е собственик на
две МПС – лек автомобил „Фиат Браво“, считано от 23.05.2022 г. и лек
автомобил „Пежо 407“ от 25.04.2024 г.
Съгласно удостоверение от община П. ищецът и съпругата му са
декларирали следната недвижима собственост : земя и две жилища – основни,
както и гореописаните леки автомобили.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Безспорно се установи по делото възникването на облигационно
правоотношение между страните, по силата на което ответникът е
предоставил на ищцата заем, а последната се е задължила да го върне.
Съдържанието на облигационното правоотношение между страните включва
5
клауза /чл.11 от договора/ за задължение на кредитополучателя да заплати на
кредитодателя неустойка при непредставяне на обезпечение по чл.5.
Несъмнено е по делото, че ответникът е финансова институция по смисъла
на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции и предоставя кредити, което
го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Ищецът има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Ето защо сключеният
между страните договор по своята правна природа е договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, спрямо който са приложими
разпоредбите на ЗПК.
Ищецът обосновава претенцията си за недействителност на клаузата за
неустойка поради непредставяне на обезпечение на противоречие с добрите
нрави и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. В тази връзка съдът намира, че като
критерий дали е налице нищожност следва да се приеме ТР № 1/15.06.2010 г.
по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, сочещо че такава се явява неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В този смисъл и съобразно решение № 107/25.06.2010 г. по т.д. №
818/2009г. ВКС, клаузата, задължаваща заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на
договора, което обезпечение да отговаря на конкретно посочени в договора
условия, както и че при неизпълнение на това задължение /за предоставяне на
обезпечение/ следва неустойка, има предназначение да санкционира
кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
вземане има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
следователно въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока
за предоставянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемополучателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключване на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на условията.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че в случая
неустоечната клауза води до скрито оскъпяване на кредита. Тя се явява
6
добавък към възнаградителната лихва. Тъй като води до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя като увеличава
подлежащата на връщане сума по заема, същата излиза извън обезпечителната
й функция и се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Доколкото това противоречие възниква още при сключване на процесния
договор следва извод, че в случая изначално липсва валидно сключено
неустоечно съглашение по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради което в тази
си част /на неустоечната клауза/ договорът не е произвел правно действие. Т.е.
нищожността на процесната клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка, дължима от ищеца на ответника, поради което предявеният иск за
недействителност на клаузата за неустойка е основателен и като такъв следва
да се уважи.
За пълнота на изложението следва да се посочи:
Доколкото се установи по делото, че процесната неустойка, уговорена
разсрочено, съобразно погасителния план към договора и включена в размера
на погасителната вноска по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, със същата се цели заобикаляне на
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишния лихвен
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на МС на Р България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Клаузата за неустойка е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй
като предвижда заплащане на необосновано висока неустойка /повече от 50%
от дадения кредит/.
Неустоечната клауза е нищожна и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.24
ЗПК, тъй като не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП,
като според съда същата безспорно е част от стандартно, предварително
изготвен формуляр на договора и на практика кредитополучателят е лишен от
възможността при сключването му да влияе върху неговото съдържание.
По насрещния иск:
Основателността на предявения от „С.К.“ ООД насрещен иск е обусловена
от разглеждане на възражението на ответника по същия за недействителност
7
на процесния договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК. Доколкото в
случая се касае за правоотношение, произтичащо от договор за потребителски
кредит следва да се извърши преценка на съдържанието му за съответствие с
разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата/нарушението на всяко от тези императивни
изсквания има за последица недействителност на договора. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й настъпват при
самото сключване на договора, а когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за
потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.
Следва, че в ГПР са включени всички разходи на кредитора по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР
да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати дължника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно дължи. В конкретния случай съгласно записването в
процесния договор ГПР е 54,25 %, но от записването в договора и от
погасителния план, неразделна част от него, не става ясно от кои компоненти в
случая се формира ГПР, нито е ясна разликата между ГПР и лихвата, която е
част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко
точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността на процесната договореност. В тази връзка съдът счита за
основателно въведеното от ищеца твърдение за нищожност на процесната
облигационна обвързаност между страните поради противоречие със закона –
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Както се посочи по-горе, по силата на чл.5 от Договора
заемополучателят се е задължил да предостави обезпечение на кредита –
8
поръчителство от физическо лице или банкова гаранция, като липсва
алтернатива за същия да не обезпечи кредита, следователно предоставянето на
едно от посочените обезпечения реално е условие за сключване на договора.
Следователно уговорената неустойка реално представлява разход по кредита,
поради което е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй
като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Като не е сторено
това потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере действителния
размер на разходите по правоотношението, което има за последица
недействителност на процесния договор за кредит съгласно чл.22 ЗПК.
Налице е несъответствие и с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, с която
е въведено императивно изискване за посочване на лихвения процент по
кредита и условията за прилагането му. Макар в договора да е посочен ГЛП
44,5% следва да се отчете липсата на уточнение върху каква база се начислява
той: дали върху целия размер на заемната сума или върху остатъчната
главница. Това е пречка да се определи как се разпределя лихвата във времето
и влияе ли се от намаляването на главницата.
Предвид изложеното съдът намира за основателно възражението на
кредитополучателя А. за изначална недействителност на процесното
облигационно правоотношение между страните, поради което и по аргумент
на чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи, каквито в случая се явяват
начислени неустойка и лихви за забава.
В казуса безспорно се установи, че ищецът е извършил на основание
процесното облигационно правоотношение между страните доброволни
плащания в общ размер 263 лева, поради което и след като същата сума се
приспадне от дадения по същия договор кредит в размер на 1 000 лева, следва
извод за основателност на предявения частичен иск за сумата от 737 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.02.2024 година до
окончателното й плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски по делото.
Разноските по първоначалния иск са за сметка на ответника – юридическо
лице. В този смисъл страната следва да бъде осъдена да заплати на ищеца А.
9
съдебни разноски в размер на 50 лева заплатена държавна такса.
По отношение претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата съдът
съобрази следното:
Съгласно данните по делото адвокат Д. М. е упълномощен от ищеца да го
представлява при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА в хипотезата на
материално затруднено лице. Ответникът оспорва наличието на материална
затрудненост за ищеца към датата на сключване на договора за правна защита
и съдействие като прави доказателствени искания. Събраните в тази връзка
доказателства по делото установиха, че към момента на сключване на
процесния договор между ищеца и адв. М., ищецът е безработен и съпругата
му са безработни, но притежават недвижимост - земя и две жилища, както пет
леки автомобила. Ето защо съдът намира, че в случая ищецът не се явява
материално затрудено по смисъла на чл.38, т.2 от ЗА лице, поради което в
полза на пълномощника му – адвокат Д. В. М., не следва да бъде присъждано
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.
На ищеца по насрещния иск следва да се присъдят съдебни разноски в
размер на 480 лева адвокатско възнаграждение и 50 лева заплатена държавна
такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата от Договор за кредит № 871301/ 31.05.2023
г., сключен между П. А. А., ЕГН ********** и „С.К.“ ООД ЕИК ***********
седалище и адрес на управление град С., ул.“Сл.“ № **, ет.*, представлявано
от Н. П. П., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 870,81 лева
поради противоречие с добрите нрави, със закона - чл.19, ал.4 от ЗПК вр.
чл.21, ал.1 ЗПК и неравноправност по чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА П. А. А., ЕГН ********** да заплати на „С.К.“ ООД ЕИК
*********** седалище и адрес на управление град С., ул.“Сл.“ № **, ет.*,
представлявано от Н. П. П., сумата от 737 /седемстотин тридесет и седем/
лева, представляваща част от неплатената в срок главница по Договор за
кредит № 780284/11.12.2022 година в общ размер 1 000 лева, ведно със
10
законната лихва върху сумата считано от 29.02.2024 година до окончателното
й плащане.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК *********** седалище и адрес на
управление град С., ул.“Сл.“ № **, ет.*, представлявано от Н. П. П. да заплати
на П. А. А., ЕГН ********** съдебни разноски по делото в размер на 50
/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА П. А. А., ЕГН ********** да заплати на „С.К.“ ООД ЕИК
*********** седалище и адрес на управление град С., ул.“Сл.“ № **, ет.*,
представлявано от Н. П. П. съдебни разноски в размера на 530 /петстотин и
тридесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11