Решение по дело №1007/2020 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 260151
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 17 август 2021 г.)
Съдия: Лилия Георгиева Терзиева Владимирова
Дело: 20205210101007
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Велинград, 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА

при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1007 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 237 ГПК

Предявени са от Гаранционен Фонд“, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет.4, представлявано от изпълнителните директори М.К. и С.С., съдебен адрес: ***, адв. дружество „М. , против Н.Г.Б., ЕГН **********, адрес: ***, иск  с правна квалификация  чл. 558, ал. 7  КЗ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 787.12 лв. (седемстотин осемдесет и седем лева и дванадесет стотинки), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 110458/15.06.2017г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане депозиране на искова молба- 03.12.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага, че на основание чл. 557, ал. 1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за застраховане е изплатил по щета №110458/15.06.2017г. обезщетение за имуществени вреди за в размер на 787.12 лв. на увредения при ПТП, настъпило на 01.02.2017г., около 11:40 ч., в гр. Велинград, л.а. „Опел тигра” ДК№ ****, собственост на Я.Т.Д.. Твърди се, че виновен за инцидентът е ответникът Н.Г.Б., който управлявайки л.а „Форд Мондео” с ДК№ ****, при движение по ул. „Индустриална“ в гр. Велинград не спазва необходимата дистанция, застига и удря правомерно движещия се л.а „Опел тигра“ с ДКН ****, като така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди се, че са поканили ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но и до днес лицето не е погасило задълженията си, поради което е налице правен интерес от предявения иск. Предвид изложеното се моли искът да бъде уважен. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът в срок по чл. 131 ГПК  не депозира отговор.

С молба с вх. № 262853/14.06.2021 г., ответникът признава всички обстоятелства изложени в исковата молба и моли по делото да се постанови решение при признание на иска, като вземането на ищцовото дружество да бъде разсрочено. Ангажира доказателства за плащане на процесната сума.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на предявените искове с правно основание   чл. 558, ал.7 КЗ  в тежест на ищеца е да докаже да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи - деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца;  Непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство без сключена застраховка ГО; Изплатено застрахователно обезщетение от ищецът.

С оглед твърдението на ищеца и признанието на ответника по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички  обстоятелствата, включени във фактическия състав на спорното право. Изложените и признати обстоятелства се потвърждават и от представените писмени доказателства – Протокол за ПТП, Служебна бележка, справка ИЦГФ; Уведомление за имуществени вреди, Доклад по щета № 110458/15.06.2017г.; заключителна техническа експертиза ипо техническа експертиза по щета, опис по техническа  експертиза, снимки ; Регресна покана с обратна разписка.

При доказаното съществуване и изискуемост на претендираното вземане в тежест на ответника е да установи, че го е погасил. По делото е прието като писмено доказателство платежно нареждане от 14.06.2021 г., от което се установява, че ответникът е изплатил на ищцовото дружество сумата от 200 лв., след завеждане на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като установен по делото факт.

С оглед признанието на иска и приетите писмени доказателства по делото са безспорно установени всички обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право. Същевременно съдът намира, че не са налице отрицателните процесуални предпоставки, препятстващи постановяване на решение при признание на иска, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а ответната страна признава право, с което може да се разпорежда. Несъмнено е, че към процесния период ответникът е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.  Като безспорно е отделено и обстоятелство, а и от доказателствата се установява, че в резултат на виновно и противоправно поведение на този водач е настъпило процесното ПТП. Следователно, налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, като същия дължи възстановяване на претърпените от увредения имуществени вреди или сума в размер на 787,12 лв.,  поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен частично, тъй като в хода на процеса ответникът е заплатил сумата в размер на 200 лева.

При съобразяване изложеното и събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено по делото, че с извършеното плащане в хода на процеса ответникът е погасил частично задължението си  представляващо изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 110458/15.06.2017г. обезщетение,  като по този начин го е намалил до сумата от 587,12 лв., която е останала непогасена и в тази част искът следва да бъде уважен, а в останалата отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.

С молба ответникът иска да бъде разсрочено плащането на  останалата дължима сума и с оглед на изложените обстоятелства за имущественото, здравословно и семейното му положение, съдът намира, че изпълнението на задълженията, за чието съществуване съдът достигна до правен извод по настоящия правен спор, следва да бъде разсрочено, като същият следва да заплаща месечно сумата от 200 лв. до пълното погасяване на съдебно установеното вземане.

 

По разноските

При този изход на делото съдът приема, че ответникът дължи на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заплащане на сторените от ищеца в настоящото производство разноски, или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 50 лева за внесена държавна такса, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.

          Така мотивиран, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОСЪЖДА Н.Г.Б., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 558, ал. 7  КЗ, на  Гаранционен фонд“, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет.4, представлявано от изпълнителните директори М.К. и С.С., сумата от 587,12 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 110458/15.06.2017г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на искова молба в съда- 03.12.2020 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 587,12 лв. до претендирания размер от 787.12 лв., поради ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА Н.Г.Б., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на  Гаранционен Фонд“, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет.4, представлявано от изпълнителните директори М.К. и С.С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от   50 лв., представляваща разноски по делото.

РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на дължимата съгласно настоящото решение сума, като Н.Г.Б., ЕГН **********, адрес: ***, следва ДА ЗАПЛАЩА НА Гаранционен Фонд“, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет.4, представлявано от изпълнителните директори М.К. и С.С., сумата от 200 лв. месечно до пълното изплащане на дълга.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

                                                                              РАЙНОЕН СЪДИЯ:

                                             ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА