№ 13314
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110117698 по описа за 2024 година
намери следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1,
пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 4, ал. 3 вр. чл. 7 Регламент (ЕО) 261/2004 г.
Ищецът обосновава претенцията си въз основа на сключен договор за
въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да осигури
извършването на полет [***] по направление София – Брюксел, предвиден за
изпълнение по разписание на 25.08.2023 г. Полетът следвало да бъде
извършен по разписание от 12:55 часа до 14:45 часа, но бил изпълнен с над
три часа закъснение. Разстоянието между началната и крайната точка на
полета било 1679 км., изчислено по метода на дъгата на големия кръг. Във
връзка с изложеното, моли съда да признае за установено по отношение на
ответника наличието на вземане в негова полза в размер на 400 евро
представляващо обезщетение за отмяна на полета. Претендира направените в
производството съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който взема становище по предявения иск. Счита същия за
неоснователен. Не оспорва закъснението на полета, качеството „пътник“ на
ищцата и разстоянието между началната и крайната му точка. Твърди, че били
налице извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори
да са били взети всички необходими мерки, а именно – ограничение на полета
от страна на Европейското ръководство на въздушното движение
Евроконтрол. В тази връзка, моли съда да отхвърли иска.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани, не се
явяват. Ищецът не изпраща представител, подава писмена молба, чрез която
поддържа исканията си. Ответникът изпраща представител, чрез когото също
поддържа исканията си
1
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорен между страните са
фактите на закъснението на полета, качеството „пътник“ на ищцата и
разстоянието между началната и крайната му точка, както и че между
страните е бил сключен договор за превоз на ищеца.
По делото е приет като доказателство препис от изпратена от трето по
делото лице – [***] (л. 68 и л. 69 от делото) от което се установява, че полет №
WZZ[***] от 25.08.2023 г. е бил изпълнен със закъснение, поради множество
промени във времето за излитане. Като причини за това са посочени лошото
време по маршрута, както и недостиг на персонал на орган за обслужване на
въздушното движение по маршрута. Прието е и писмо от трето по делото
лице – [***] (л. 73 от делото), от което се установява, че процесният полет W6
[***] е пристигнал в крайната си дестинация със закъснение от 3 часа и 49
минути.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи. Съгласно чл. 3, б. А от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 295/91 същият се прилага за пътници, заминаващи от летище,
намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на
държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са получили
облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна,
ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от
Общността. По делото е безспорно, че процесният полет е бил от летище в
Република България до летище в Кралство Белгия – държави-членки на ЕС.
По делото липсват доказателства ищецът да е получил други облаги или
обезщетение. Съгласно чл. 6, ал. 1, б. Б от същия Регламент, на пътници, чиито
полет е закъснял с три или повече часа при всички полети на територията на
Общността над 1500 километра и при всички други полети между 1500 и 3500
километра, на пътниците се дължи обезщетение. С Решение по съединени
дела C-402/07 и C-432/07 от 19 ноември 2009 година Съдът на Европейския
съюз е постановил, че членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се
тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на
пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по
член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато
достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след
предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание. Главният спор по делото е свързан с въпроса дали са налице
извънредни обстоятелства за закъснението на полета, които да не са могли да
бъдат избегнати. В тази връзка, като съобрази доказателствената съвкупност
по делото, настоящият състав не намира за доказани посочените от ответника
уважителни причини. От доказателствата по делото не се установява
процесният полет да е закъснял поради наложени от ръководството на
въздушното движение Евроконтрол ограничения на движението на самолета.
От представената справка от [***] е подадена информация за графика на полет
№ WZZ[***] от 25.08.2023 г., без обаче да се установява идентичност между
този полет и процесния с номер W6 [***]. На следващо място в тази справка
са посочени причини от друго естество – лошото време по маршрута, както и
2
недостиг на персонал на орган за обслужване на въздушното движение по
маршрута, без да е посочено, че тези причини са били посочени от
Евроконтрол или че са засягали процесния полет. Дори и да се приеме, че са
били налице два полета и закъснението на първия е довело до закъснение на
втория, то това закъснение на полети, осъществявани от авиокомпанията със
същото въздухоплавателно средство, е въпрос на вътрешна организация на
превозвача, доколкото превозът би могъл да бъде извършен и с друго
въздухоплавателно средство. В този смисъл и заявеното от ответника
правоизключващо възражение се явява неоснователно и отговорността на
последния следва да бъде ангажирана чрез присъждане на ищцата на
претендираното обезщетение по чл. 7 от Регламент /Е0/ 261/2004 г.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че разноски се дължат
единствено на ищеца. От него са заплатени сумите от 50 лева – държавна
такса в заповедното и исковото производство. Във връзка с наведеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. В. Ч.-М.
съдът намира, че същото е основателно. Съгласно новоустановената практика
на Съда на Европейския съюз – Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 –
съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения, описани в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и следва да определя
размера на дължимото адвокатско възнаграждение при преценка на интереса
по делото, фактическата и правна сложност и участието на процесуалния
представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото, броя
проведени съдебни заседания и фактът, че процесуалният представител не се
яви по тях, следва на адв. Ч.-М. да се присъдят 300 лева – адвокатско
възнаграждение в исковото и 100 лева – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че [***], № [***] със служебен адрес
[***] дължи на Е. К. А., ЕГН: **********, действаща чрез законния си
представител К. А. К., със служебен адрес [***] сумата от 400 евро с левова
равностойност от 782,33 лева – дължимо обезщетение за закъснение на полет
W6 [***] проведен на 25 август 2023 г. по направление София, България –
Брюксел, Белгия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА [***], № [***] да заплати на Е. К. А., ЕГН: **********,
действаща чрез законния си представител К. А. К. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 50 лева – държавна такса в заповедното и настоящото
производство.
ОСЪЖДА [***], № [***] да заплати на адвокат В. В. Ч.-М. от [***]
сумите от 300 лева – адвокатско възнаграждение в исковото и 100 лева –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4