№ 15181
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110112048 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане по
отношение на ответника за сумата от 3 123 лева, представляваща главница за потребена вода
от длъжника за имот, находящ се на адрес: гр. София, гр. София, кв. Овча купел, бл. 6В, вх.
А, ет. 1, ап. 2, за период от 19.11.2019 г. до 18.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от
30.12.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 86,37 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 20.12.2019 г. до 18.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр.д.№ 74400/2021 г. на СРС, 57 състав. Ищецът
претендира разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника ВиК услуги ( доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения
обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху
нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите.
Ответникът оспорва предявените искове, твърди, че няма доказателства за това, че
ищецът реално е доставил и отвел, посочените в исковата молба количества питейна вода,
прави възражение за недоказаност на иска относно количеството ползвана вода и съответно
правилното отчитане на същото и формиране на цената.
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 предл.1 от ЗЗД
За да се приеме, че в правната сфера на ищеца е възникнало притезателното право да
1
получи плащане по предявените претенции е необходимо кумулативното установяване при
условията на пълно доказване на следните материални предпоставки: между страните
съществува договорно правоотношение за доставка на ВиК услуги за процесния период,
изпълнение на задълженията на ищеца по него за доставяне на такива на ответника,
обема/количеството на ползваните от ответника ВиК услуги за процесния период и тяхната
стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи издадена въз основа на законова делегация от чл.138 от ЗВ:
(1) Потребители на услугите В и К са:
1. (доп. - ДВ, бр.63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот
и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата императивно е прието кой е страна по
облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице доставката, между
доставчика и титуляра на правото възниква облигационното правоотношение.
За доказване принадлежността на правото на собственост на процесния имот, към
исковата молба е приложена справка от Служба по вписванията – София за осъществени
вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида на ответника. От тази
справка се извежда, че на дата 17.10.2018г. по партида на ответника е била вписана възбрана
върху ½ от процесния имот. Съдът намира, че с тези писмени доказателства ищецът не е
доказал в условията на пълно и главно доказване качеството на ответника на „потребител“
на ВиК услуги, съответно собствеността върху имота. Това е така, тъй като
постановлението за налагане на възбрана не представлява пряко доказателство,
установяващо титуляра на правото на собственост върху водоснабдения имот/още по-малко
извадката от ИР/. Съгласно приетото в т. 5 от ТР № 6 от 14.03.2014 Г. по т.д. № 6/2013 Г.,
ОСГТК на ВКС: принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към
патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на
възбрана или запор. Тоест, при налагането на възбрана не се извършва проверка за носителя
на правото на собственост върху имота, съответно от постановлението за налагане на
възбрана не може да се направи категоричен извод в тази насока.
Горното се приема от константната и еднопосочна съдебна практика на СГС,
например: Решение № 263576 от 1.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8077/2020 г.; Решение №
1278 от 27.02.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 10299/2016 г.; Решение № 263354 от 25.05.2021 г.
на СГС по в. гр. д. № 1793/2020 г.; Решение № 263944 от 15.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
5416/2020 г. и др.
Още повече, следва да се добави, че дори да се приеме като такова доказателство, то
от същото би могло да се изведе единствено правото на собственост върху ½ от процесния
имот, а не върху целия, както твърди ищцовото дружество.
По тези съображения, съдът счита претенциите за неоснователни, поради липса на
доказана материална легитимация на ответника.
2
Също така следва да се допълни, че ищецът не е доказал и обема/количеството на
ползваните от ответника ВиК услуги за процесния период и тяхната стойност.
Съгласно чл. 32, ал. 4, вр. ал. 2 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи: Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи
отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчетените
данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път.
Съдът намира, че СТИ – водомери, монтирани в имота на ответника не са били
отчитани, съответно сочените от ищеца количества вода не са били потребени. За да се
установи дали същите са били отчитани и съответно констатираните при отчета количества
потребена вода, съдът, по искане на страната, е изискал находящите се в ищцовото
дружество карнети/или електронни записи/ по реда на чл. 190 ГПК. На ищцовото дружество
са били указани последиците от непредставянето на документите до следващото съдебно
заседание, като дори му е било изпратено изрично съобщение, въпреки че съдът в тази
хипотеза /при неявяване на страната или неин представител в съдебно заседание след
редовното призоваване/ не е имал подобно задължение. Независимо от това ищцовото
дружество „Софийска вода“ АД е проявило процесуално бездействие като не е представило
горепосочените документи до приключване на съдебното дирене. Депозирането им един
месец след последното заседание по делото е без значение, като същите не следва да се
обсъждат, тъй като не са били приети по реда на ГПК. В случая поради създадените в
следствие на процесуалното бездействие на страната пречи за събиране на допуснатите
доказателства съдът намира, че следва да приложи последиците на чл. 161 ГПК. Ето защо
приема, както се посочи по-горе, че за процесния период водомерите, монтирани в имота на
ответника, не са били отчитани. Съответно не може да се определи потребеното в имота
количество вода, както и дали изобщо е било потребявано такова. Експертизата не би могла
да замести липсата на тези документи, тъй като същата е работила единствено въз основа на
извадка от тях, представена на вещото лице, видно от констативната част. Не би следвало
да се допуска първичните доказателства да се заместват от вторични такива, напр. изводи на
вещото лице по допусната експертиза, както в случая.
От по-съществено значение е, че по делото не се установява монтираните в имота
4бр. средства за техническо измерване- водомери да са били технически годни. Няма данни
същите да отговарят на изискванията на ЗИ и чл. 34 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. По делото не са били представени
документи в тази насока, нито е бил поставен подобен въпрос на допуснатата комплексна
експертиза. Напротив, вещото лице- техник при изслушването си сочи, че не са му били
представени данни за техническо тариране на СТИ, поради което не може да се установи
дали същите са технически изправни или не. Правилно намира, че подобна проверка следва
да се извършва единствено от Българския институт по метрология или от лица,
оправомощени за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор по реда на ЗИ. В случая, както се спомена, по делото няма данни за
извършването на такава проверка. Ето защо при липса на данни за метрологична годност на
монтираните в имота СТИ отново не би могло да се определи количеството потребена вода,
съответно дали изобщо е била потребявана такава.
По тези съображения също, съдът намира, искът за неоснователен и следва да го
отхвърли.
Във връзка с горните изводи на съда подлежи на отхвърляне и акцесорният иск по чл.
86, ал.1 от ЗЗД.
3
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗА с оглед изхода на делото на процесуалния
представител на ответника се дължи възнаграждение в размер определен от съда съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба МРАВ -620,94 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 2 и 3, Бизнес
Център Интерпред Цар Борис, установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че Д. А. Я. с
ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 6В, вх. „А“, ет. 1, ап. 2, дължи
на „СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК: *********, заплащането съобразно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.07.2022г. по ч.гр.д. №
74400/2021г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- с основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3 123,00 лв., представляваща
претендирана продажна цена за потребена вода за периода от 19.11.2019 – 18.08.2021 г. за
имот с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 6В, вх. „А“, ет. 1, ап. 2, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 30.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
- с основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 86,37 лв., представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 3 123,00 лв. в размер на законната лихва за
периода от 20.12.2019 г. до 18.08.2021г.
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА” АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я. И. П., САК, личен № ********** по ЕРА,
със служебен адрес: гр. София, бул.“Ген. М. Скобелев“ № 36, ет. 1, ап. 1, и с ЕГН:
**********, на основание чл.38 от ЗА сумата в размер на 620,94 лв., възнаграждение за
оказана на ответника безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4