№ 327
гр. ******, 10.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20233130100512 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува по искова молба на Е. Р. К., действаща в
качеството на майка и законен представител на детето Е. И. срещу Л. Х. И., за
увеличаване на присъдената в полза на детето Е. И. с Решение №
135/13.06.2022 г. по гр.д. № 1091/2021 г. на ПРС издръжка от 250.00 лева на
300.00 лева;
В исковата молба се посочва, че страните са бивши съпрузи, като от
брака си имам едно родено дете - Е. - на 2г. -родена на 16/06/2020 г., като по
силата на съдебно решение №135 от дата 13/06/2022г. по ГД 1091/2021 г.
бракът им се прекратява и утвърждава постигнато между тях споразумение,
част от което споразумение е задължение за издръжка в размер на по 250,00
лева месечно и режим на лични отношения.
Твърди се, че са налице изменение на обстоятелствата, при които се
определя размерът на присъдената издръжка. Iщцата установява, че не успява
да посреща нуждите на детето, свързани със закупуване на храна, дрехи,
обувки, лечение. Посочва се, че от месец юни 2023 г. Е. ще бъде записана да
посещава ДГ „******" град ******. Излагат се подробни съображения
относно необходимостта от увеличаване размера на издръжката.
В исковата молба се навеждат твърдения, че докато детето е при
ответника, последният предлага неограничени количества плодови сокове и
неподходящи за възрастта му храни, както и че се опитва да привърже детето
към себе си чрез угаждане, разглезване, чрез удовлетворяване на спонтанни
детски капризи. Отделно от това се заявява, че бащата не общува пълноценно
с детето си, когато са заедно. Ответникът предлага електронни устройства на
1
детето за забавление, вместо споделеното общуване между двамата. Заявява
се, че действията на бащата са само формални и лишени от родителска
целенасоченост. Те не могат да се приравнят на такива,които подпомагат
правилното психофизическо развитие на детето. Поради тези причини се
счита, че са налице такива промени в обстоятелствата по смисъла на чл. 51,
ал. 4, във вр. чл. 59, ал. 9 СК, които с оглед интересите и благополучието на
детето, налагат изменение на досегашния режим на лични контакти. По
същество се моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявените
искове. Заявява, че никога не се е отказвал да се грижи за детето си или пък
да се е дезинтересирал от него. Посочва, че макар и живее и работи в
чужбина, редовно осъществява контакт с детето онлайн. Изразява желанието
си да съдейства в случай, че бъде записано в гр. ****** за транспорта на
същото. Посочва се, че до настоящия момент ищцата винаги посещава дома
на ответника заедно с детето, в дните, когато е следва да бъде изпълняван
режимът на лични отношения, което препятства възможността ответникът да
покаже, че може и сам да се грижи за него, да го нахрани и облече и да
задоволи потребностите му. Моли да му бъде дадена възможност да
изпълняв досегашния режим на лични отношения. Ответникът счита, че мога
да се грижи за детето си.
Посочва, че с нищо не е застрашил развитието, здравето или личността
на детето за периода след разтрогване па брака с майка му, нито пък липсва
родителски капацитет в бащата след споразумението, постигнато между
съпризите. Заявява, че може да заплаща не повече от 270 лв. месечно
издръжка.
В о.с.з. процесуалният представител на детето поддържа предявения
иск за издръжка. Моли за уважаването му. Процесуалният представител на
ответника заявява, че неговият доверител може да заплаща издръжка в размер
на 270.00 лева на месец. ДСП-****** изпраща представител, който поддържа
депозирания социален доклад.
Фактически констатации на съда:
Основният спорен по делото въпрос е относно размера на дължимата от
бащата издръжка в полза на детето Е. И.. Съдът следва да прецени редица
юридически факти, свързани пряко или косвено с ответника и семейството, в
което е настанено детето – семейната история, жилищно битови и други
материални условия на живот, материално състояние на родителите.
Тъй като предмет на процеса са различни по вид юридически факти,
настоящият съдебен състав ще направи опит за тяхната систематизация по
групи и извършване на съответен анализ.
Фамилна история на семейството:
От представеното удостоверение за раждане детето Е. И. и приетия по
делото социален доклад се установява, че детето се ражда на 16.06.2020 г.,
като негови родители са Е. Р. И. и ответника Л. Х. И.. Детето се ражда по
време на брачния съюз на родителите, сключен на 07.07.2019 г., като
впоследствие родителите се развеждат. С решение № 135/13.06.2022 г. по
2
гр.д. № 1091/2021 г. по описа на РС-****** ответникът се осъжда да заплаща
в полза на дъщеря си чрез нейната майка и законен представител месечна
издръжка в размер на 250.00 лева до 15-о число на месеца, за който се отнася,
считано от 13.06.2022 г.
Материално положение и възможности на родителите:
По делото се установява от приетия трудов договор от 07.06.2023 г., в
т.ч. от извършената от съда служебно справка в масивите на НАП и от
изготвения социален доклад, че ответникът полага труд на територията на
страната на длъжност „общ работник“ с месечен доход от 780.00 лева. През
2022 г. ответникът работи в Германия на минимална работна заплата от
1300.00 евро за 2022 г., както и частично през 2023 г. с минимален доход от
1500.00 евро, които факти съдът възприема от обясненията на ответника в
о.с.з.,както и от разпита на неговия баща – св. Х. Х., който съдът кредитира
изцяло, като взема предвид възможността му заинтересованост. От социалния
доклад, както и от св. Х. съдът възприема факта, че ответникът живее със
своите родители, които му оказват и финансова подкрепа. Ответникът не се
грижи за друго малолетно или непълнолетно дете. Няма данни ответникът да
заплаща месечен наем, както и да страда от хронични заболявания,
обуславящи постоянни ежемесечни разходи за лекарства. Не се представят
доказателства от ответника в тази насока.
Майката работи като „работник сортировач“ с чист доход от 1000.00
лева, като разчита на средства за издръжка от родителите си. Живее заедно с
детето Е., родителите й и брат й в двуетажна къща, която е тяхна
собственост. Няма данни майката да страда от хронични заболявания или да
се грижи за други малолетни или непълнолетни деца.
Материални нужни на детето:
Детето в момента е на тригодишна възраст и е записано в ДГ „******“
гр. ******, първа група, което предполага допълнителни разходи за пътуване
от с. ******** до гр. ****** и обратно. Този факт съдът възприема от
събираните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е.Р.К.-брат на
Е. К., които преценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира изцяло. Не
се установява по делото детето да страда от хронични заболявания. Детето Е.
има характерните за възрастта си потребности от храна, дрехи, обувки,
медицински грижи, което се установява от цялостния анализ на събраните
гласни доказателства. От Разпита на свидетеля Е.К., се установява, че
племенницата му напоследък боледува често, като през последните 3-4
месеца посещава детска градина само 3-4 пъти. Всички разходи за лекарства
се поемат от майката, брат й – св. К. и родителите им.
Правни изводи на съда:
Съгласно декларативната норма на чл. 143 от СК всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето. В тази връзка,
родителите дължат издръжка на своите деца до навършване на пълнолетие
независимо от това дали децата им са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си – арг. от чл. 143 от СК и т. 2 от Постановление
3
№ 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС. Тази особеност на задължението на
родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да
се грижат за тях и да ги подготвят за общественополезна дейност, независимо
от това, че след навършване на 16-годишна възраст поначало те могат да
работят. Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на
детето и възможностите на лицето, което я дължи, като императивният
минимум в закона е издръжката да е равна на поне ¼ от размера на
минималната работна заплата – чл. 142 от СК. В т. 2 и т. 4 от Постановление
№ 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС се посочва, че нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая, а по отношение на
възможностите на лицето, което дължи издръжка – от доходите, имуществото
и квалификацията на задълженото лице. Същевременно, не следва да се
присъжда издръжка в размери, стимулиращи детето към обществено
неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват
за цели извън издръжката. С т. 2 от Постановление № 5/31.11.1981 г. от
ППВС се приема, че месечните добавки следва да се прибавят към дохода на
родителя, при когото са децата и да се има предвид при определяне
възможностите му да осигурява издръжката. След определяне на общата сума
за издръжка на детето или за всяко от децата тя се разпределя между
родителите съобразно възможностите им. Така родителят, неупражняващ
родителските права, ще дължи издръжка, която би давал при съвместно
живеене с другия родител и детето. По силата на разпоредбата на чл. 150 от
СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена или прекратена. Началният момент на
увеличението или намалението на издръжката е от деня на предявяване на иск
– т. 21 от Постановление № 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС. В т. 19 от
Постановление № 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС се посочва, че за да се
уважи иска за увеличение или намаляване на присъдената вече издръжка, е
необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
В настоящия случай, от приетите от съда фактически констатации,
свързани с начина на живот на детето, съдът счита, че то има стандартните за
възрастта на всяко дете нужди, свързани с облекло, обувки. Допълнителни
разходи, свързани с лечение на хронични болести, не се установяват да са
необходими.
Предвид горните обстоятелства и наличната социално-икономическа
обстановка в страната, растящите в страната цени на електроенергията,
природния газ, горивата, а оттам и на продуктите от първа необходимост, и
доходите, с които ответникът разполага, съдът приема, че издръжката следва
да се определи в такъв размер, че да задоволява предимно основните
потребности на детето.
При определяне на основните разходи за задоволяване потребностите на
Зорница, съдът взема предвид, данните публикувани на сайта на НСИ относно
средните годишни разходи за лице от едно домакинство за 2022 г. по
4
следните показатели – храна и безалкохолни напитки; облекло и обувки;
здравеопазване;
Предвид обстоятелството, че в случая се определя издръжка на
малолетно лице, съдът не включва разходи, свързани с алкохолни напитки и
тютюневи изделия, жилища, вода, електроенергия и горива, жилищно
обзавеждане и поддържане на дома.
Видно от публикуваните от института статистически данни средният
разход за 2022 г. за едно лице от домакинство е следният: храна и
безалкохолни напитки – 2479.00 лева; облекло и обувки – 281.00 лева;
здравеопазване – 546.00 лева;
Е. е на тригодишна възраст и расте със всяка година, поради което
следва да се вземат предвид и покачването на разходите, с бързото развитие
на детето. Съдът счита, че за осигуряване на подходящи дрехи за всеки един
от 4-те сезона, минималните разходи за сезон, възлизат на поне 125.00 лева,
или общо по 500.00 лева годишно. Съдът определя следните разходи на
годишна основа: храна и безалкохолни напитки – 4500.00 лева; облекло и
обувки – 600.00 лева; здравеопазване –1000.00 лева; Базовият общ годишен
разход за Зорница възлиза на 6100.00 лева, което е средно по 510.00 лева
месечно.
Участието на родителите в дължимата издръжка следва да е в
съотношение 2/3 за ответника – 340.00 и 1/3 за майката на детето – 127.50
лева. Основният мотив за определяне завишен дял на бащата в дължимата
издръжка е фактът, майката се грижи преимуществено за детето и поема
основата финансова тежест. Същевременно, съдът взема предвид фактът, че
бащата получава заплата в нисък нетен размер, но същевременно няма
ежемесечни разходи, свързани с наем или лечение на остри или хронични
заболявания, нито за полагане на грижи за малолетен/непълнолетен член на
семейството му. Съдът взема предвид и предстоящото повишаването на
минималната работна заплата от 01.2024 г. на 933.00 лева.
Предвид гореизложеното, присъдената в полза на детето издръжка
следва да се увеличи на 300.00 лева, толкова, колкото искането, съобразно
депозираната искова молба, Началният период на увеличението на
издръжката следва да е от датата на подаване на исковата молба.
По разноските:
По арг. от чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса върху споразумението за издръжка в
размер на 2 на сто върху тригодишните платежи на увеличения размер на
издръжката, която се равнява на 36.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на дължимата от Л. Х. И., ЕГН: **********, с
5
постоянен адрес: с. *****, Община ******, ул. „Шестдесет и трета“ № 14 в
полза на детето Е. И., ЕГН:**********, издръжка, определена с Решение №
135/13.06.2022 г. по гр.д. № 1091/2021 г. на РС-******, като УВЕЛИЧАВА
издръжката от 250.00 (двеста и петдесет) лева на 300.00 (триста) лева
месечно, считано от датата на предявяване на иска – 15.05.2023 г. до
навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. Х. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. *****,
Община ******, ул. „Шестдесет и трета“ № 14 да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – ******, държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 36.00 (тридесет и шест) лева, на основание
чл. 7, т. 2 от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл.69, ал. 1, т. 7 от
ГПК;
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
6