Д О Б Р И
Ч К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н
И Е
№....
гр.Добрич, 10.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание на
трети октомври две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа А.Н.Д.№704 по описа на ДРС за 2019 година
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на С.С.Й., с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление №19-0851-000603
от дата 25.04.2019 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
– Добрич.
С атакуваното НП за извършени
административни нарушения на чл.6, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
и чл.123,ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните адм. наказания:
1/За нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179,ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 200/ двеста/ лева.
2/ За нарушение на чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП на осн.чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени наказание „глоба” в размер
на 100/ сто/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се иска съдът да отмени
изцяло НП като незаконосъобразно и неправилно, като се оспорва изложената
фактическа обстановка на нарушенията. Алтернативно се моли за намаляване
размера на наложените наказания, които да се сведет в законовия минимум.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя – адв.А.А. *** поддържа искането за отмяна на НП на
посочените в жалбата основания. Изразява становище, че постановлението е
издадено при спорна и неизяснена фактическа обстановка, което се явява в
нарушение на процесуалните правила. Алтернативно пледира за намаляване размера
на наложените наказания, който да се сведе към законовия минимум.
Въззиваемата страна излага бланкетно
становище във връзса с жалбата, с което моли да се остави без уважение, а НП да
се потвърди изцяло.
След като подложи на анализ и
преценка на събраните по делото доказателства, съобразно обхвата на въззивната
проверка, очертан в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери за
установено следното от фактическа страна:
На 03.04.2019
година, около 13.43 часа жалбоподателят С.Й.Й. управлявал лек автомобил „Опел Зафира”,
с рег.№ ****/чужда собственост/ в гр.Добрич, когато при наближаване на кръстовище
на бул.”Добруджа” и ул. ”Цар Петър” навлязъл в него на забранителен червен
сигнал, при работеща на нормален режим светофарна
уредба. С оглед несъобразяване на поведението си на водач на МПС със
светлинните сигнали на светофарната уредба, деецът предизвикал настъпване на ПТП с нанесени материални щети.
Конкретно с неправомерно извършената маневра „ляв завой” жалбоподателят е предизвикал
настъпване на страничен удар между управлявания от него автомобил „Опел Зафира”
и друг движещ се по булеварда и в посока центъра на града л.а. „Пежо-206”, с
рег. № ****.последният към този момент е преминавал на зелен светещ сигнал на
светофарната уредба.
След настъпилия инцидент жалбоподателят
не изпълнил задължението си като участник в пътно-транспортно произшествие, без
да създава опасност за движението да спре, за да установи какви са последиците
от произшествието, а тъкмо обратното. Продължил
движението си напред най-демостративно, без въобще да спре. Така на мястото на
произшествието останал единствено водачът на автомобила „Пежо” - св.К.Й.К.,
който сигнализирал на тел.112 за инцидента. Във връзка с подадения сигнал на местопроизшествието
се отзовал дежурен екип от служители на СПП - КАТ към ОД на МВР-Добрич в състав: св.М.Г.Г. и св.Д.С.И. /двамата заемат
длъжността „мл.автоконтрольор”/. Длъжностните лица установили, че другият
участник в ПТП - водачът на л.а.„Опел Зафира”, с рег.№ ****е напуснал
местопроизшествието, без да спре и установи какви са последиците от
произшествието.
След извършена справка в инф.масив
на КАТ и проведена СПО жалбоподателят С.Й. е спрян от полицаи, при навлизане с
гореописания л.а. ”Опел Зафира” в
с.Карапелит, обл.Добрич. Пред полицаите той признал веднага, че е
предизвикал настъпване на пътно-транспортно произшествие в гр.Добрич. Посочил
като причина за напускане на местопроизшествието и продължаване движението си
напред деецът изтъкнал изпитана от него силна уплаха.
След като извършил обстоен оглед на двата
автомобила и нанесените материални щети по тях, мястото където е възникнал инцидента,
както и подадената информация от участниците в ПТП, св.М.Г. достигнал до извод,
че причина за възникване на произшествието е виновното поведение на
жалбоподателя, който като участник в движението не е съобразил поведението си със
светлинните сигнали на светофарната уредба, работеща на нормален режим,
навлизайки в кръстовището на забранителен червен светлинен сигнал.
В качеството на длъжностно лице, притежаващо
съответните властнически правомощия св.Г. привлякъл
административнонаказателната отговорност на жалбопадателя с АУАН с бл.№961289/03.04.2019
/23.01.2018 година за извършени нарушения на чл.6, т.1, пр.2-ро от ЗДвП и
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на АУАН актосъставителят изложил
кратко, но ясно описание на изпълнителното деяние на двете нарушения. Конкретно
дл.лице посочило датата и мястото, където е възникнало нарушението, както и
други данни, отнасящи се за участниците в произшествието.
Към
момента на съставянето на АУАН и неговото предявяване жалбоподателят не е
изложил никакви обяснения или възражения във връзка с вменените му във вина
нарушения.
Въз основа
на АУАН административнонаказващият орган, съобразно делегираните му със Заповед
МЗ № 8121з-515/14.05.2018 година властнически правомощия е издал обжалваното НП
№19-0851-000603/25.04.2019 година, с което е ангажирал отговорността на жалбоподателя
за извършени нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В законоустановения преклузивен срок на
чл.59,ал.2 от ЗАНН жалбоподателят като легитимирана страна с правен интерес
оспорва законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.
/По
приложимия материален закон – пункт първи от НП/
Действията на наказващия орган по привличане
отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП /
пункт първи от НП/ съдът споделя изцяло като правилни и законосъобразни. От легалния
прочит на цитираната разпоредба от ЗДвП е видно, че законодателят установява правило на поведение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. В разглеждания
случай, жалбоподателят като водач на описания по-горе л.а.”Опел Зафира” и
участник в движението, не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на
работещата в нормален режим светофарна уредба на кръстовището, доколкото е предприел
извършване на маневра „ляв завой” и навлизане в кръстовището при светещ червен
светлинен сигнал. Именно поради не съобразяване със светещият червен светлинен
сигнал на светофарната уредба, забраняващ навлизане в кръстовището, той е
предивикал настъпване на пътно-транспортно произшествие с нанесени материални
щети. Конкретно произшествието е възникнало с друг преминаващ по същото време през
кръстовището на зелен светлинен сигнал л.а. „Пежо -206”, с рег. № *** и с водач
- св.К.Й.К.. Предвид спицификата на предмета на спора и с оглед установяване на действителната
фактическа обстановка на нарушението, съдът прие, че следва да призове св.К. за
разпит, който да даде показания във връзка с пътния инцидент. Пред съда същият
изложи безпротиворечиви и правдиви показания, в които посочи конкретната
причина, довела до настъпване на ПТП. Изрично подчерта, че управляваният от
него л.а. „Пежо” е преминал на зелен светлинен светофар, докато в същото време
жалбоподателят е изскочил изненадващо за него от страничен път, навлизайки по
този начин в кръстовището на светещ червен светлинен сигнал на светофарната
уредба, която е работила в нормален режим /”...Той изскочи отнякъде, изобщо не
спря”/. Съдът прие, че следва да кредитира изцяло и безрезервно показанията на
св.К., доколкото те допринасят в значителна степен за изясняване на
фактическите обстоятелства, при които е възникнало произшествието.
Съдът прие за безспорно установено,
че жалбоподателят с виновното си поведение, навлизайки в кръстовището на червен
светлинен сигнал на работеща в нормален режим стетофарна уредба, е осъществил
състава на вмененото му във вина адм. нарушение по по чл.6,ал.1 от ЗДвП. Този
извод се подкрепя изцяло и от правдивите показания на актосъставителят М.Г. и
св.Д.И. – дл.лица посетили местопроизшествието непосредствено след подадения
сигнал на тел.112. В показанията си двамата изрично подчертаха, че след
пристигането си на място са установили действително нанесени материални щети по
автомобила на св.К., както и това, че жалбоподателят не е бил на място на
инцидента, до идването екипа на СПП. В показанията си актосъставителят Г.
потвърди и друг съществен от правно значение факт, а именно, че жалбоподателят
е направил самопризнание пред него и другите дл.лица в РУ на МВР, че е бързал
да се прибира , както и че не е спрял на
мястото на произшествието и е продължил движението си напред , поради изпитана
силна уплаха след настъпилия удар с другия автомобил.
Съдът намира за необходимо да
посочи, че в хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които
да компрометират обвинителната теза и изложена фактическа обстановка в НП. От друга
страна, защитата не ангажира доказателства в подкрепа на лансираната в хода на
процеса теза, че жалбоподателят няма вина за настъпилото пътнотранспортно
произшествие, както и че изложената фактическа обстановка в НП е необективна и не
съответства на действителната. По изложените съображения съдът счита, че след
като е осъществил правомощията си по чл.52,ал.4 от ЗАНН, съобразявайки законосъобразността и
обосноваността на АУАН и приложените безспорни писмени доказателства по
преписката, липсата на спорни и
неизяснени обстоятелства по случая, наказващият орган законосъобразно е
ангажирал отговорността на въззивника за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
За нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв. Съдът приема, че
наказващият орган правилно е приложил относимата за нарушението санкционна
норма, която предвижда ангажиране отговорността на водач, който поради
извършено нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие /в хипотезата
на чл.179, ал.1,т.5 – „неспазване на средства за сигнализиране”/. Размерът на
наказанието „глоба” в санкционната норма е конкретно определен от
законодателя и изключва всякаква
възможност да се подлага на коментар.
/ Пункт втори от НП – нарушение
на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП/.
На жалбоподателя е вменено във
вина и друго адм.нарушение, посочено в пункт втори на обстоятелствената част на
постановлението, което е квалифицирано като съставомерно по чл.123, ал.1, т1 от ЗДвП. Съгласно този текст от ЗДвП за водач на пътно транспортно средство, който
е участник в пътнотранспортно произшествие законодателят установява със силата
на императива задължение, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието. В случая жалбоподателят Й. не
е изпълнил това свое задължение, доколкото е бил участник в пътнотранспортно
произшествие, а е продължил движението си напред, без да установи какви са последиците
от произшествието. Още повече, че в другия автомобил е имало освен водача и
друго лице на предната дясна седалка, както и че от настъпилия значителен по
сила удар, предпазните аербеци на автомобила „Пежо” са се задействали / по арг. от представения снимков
материал и описание на щетите в протокола за пътнотранспортно произшествие
съдъм за значителни материални щети/. Няма никакво основание за уважаване на
сочените правни аргументи от защитата, че в случая жалбоподателят не е извършил
вмененото му във вина нарушение. Императива на нормата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е задължавал жалбоподателят като участник в ПТП с материални щети, без да
създава опасност за движението на пътя, да спре на място, за да установи какви
са последиците от произшествието. Ето защо, напускането от мястото на
произшествието без да спре и установи последиците от произшествието може да се
приеме единствено като виновно, неправомерно поведение, което влече съответната отговорност на жалбоподателя по текста на чл.123,ал.1
, т.1 от ЗДвП – каквато правна квалификация е дадена и от наказващия орган.
Съдът намира, че процесното нарушение
се явява доказано по несъмнен и категоричен начин и за него съдим от събраните в
хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които изцяло
подкрепят развитата обвинителна теза и описана фактическа обстановка.
За нарушението по чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП наказващият
орган е наложил две адм. наказания: „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева и адм.наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца. Съдът намира, че така определени по размер
наказанията съответстват на високата степен на обществена опасност на дееца и извършеното
нарушение. Относно наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца, по което защитата спори и намира за прекомерно по размер / същото е
индивидуализирано в самия максимум на закона /по закон наказанието „лишаване от
право да управлява МПС” е за срок от 1 до 6 месеца/ се явява съобразено с
многобройните нарушения на жалбоподателя, отразени в представената по делото „справка
на водача” /л.9 –л.13/. Последната отразява подробно множеството на брой издадени
НП, АУАН, наложени ЗППАМ и фишове, с които водачът е бил санкциониран за извършени
до момента нарушения на ЗДвП и ППЗДвП. От това следва, че намаляването на
размера на адм.наказание „лишаване от право да управлява МПС” би било проява на
неоправдано снизхождение към нарушителя, който очевидно до момента въпреки
наложените различни по вид адм. наказания не е поправен и превъзпитан в
спазване на законоти и добрите нрави. Предвид изложеното, съдът прие, че не следва
да намалява размера на наложените с настоящото НП административни наказания в
законовия минимум – в каквато насока е искането на защитата. Така определени
по размер адм.наказания „глоба” и
„лишаване от право да управлява МПС” биха могли да способстват за реализиране
очертаните в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
В заключение съдът намира за
необходимо да посочи, че при извършената служебна проверка на НП и АУАН в
обхвата и пределите посочени в нормата на чл.314, ал.1 от НПК, не бяха
констатирани нарушения на материалния закон и процесуалните правила. При съставянето
на АУАН и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури, изискуеми
от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Двата акта са издадени от компетентни
длъжностни лица и в кръга на делегираните им властнически правомощия /по арг. от Заповед МЗ-№8121з-515/14.-05.2018
г. на Министъра на МВР/. Вменените във вина адм.нарушения са конкретизирани в степен,
позволяваща на нарушителя
да разбере за какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Конкретно в НП и АУАН са посочени нарушените
материално-правни норми, мястото и датата на извършване на процесните нарушения и други релевантни
обстоятелства, от значение за предмета на спора. По изложените съображения съдът счита, че не е накърнено правото на защита на санкционирания субект да може да се
защити, както е сторил с настоящата жалба пред съда.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А изцяло Наказателно постановление №19-0851-000603
от дата 25.04.2019 година издадено от Началника на Сектор „пътна полиция” към
ОД на МВР – Добрич.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда
на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия
: