Р Е Ш Е Н И Е
№………./...….09.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1675 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от М.К.Н. от гр.С. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище гр.С., с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД да бъде
осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД да заплати на М.К.Н. сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 11.03.16г.,
причинено от С. С. С., при управление на МПС – л. а. ***с рег.№ ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.08.19г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата
в размер на 2800лв, представляваща
обезщетение за забава за периода от 13.09.18г. до предявяване на иска.
В исковата молба се твърди, че на 11.03.2016г.
в гр.Варна, на бул.Цар Освободител, пред входа на МБАЛ Св.Анна АД, при
управление на ***с рег.№ ***, водачът С.С.С.не пропуснал пресичащата отдясно
наляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка М.Н. и причинил ПТП,
при което на ищеца били нанесени телесни увреди, изразяващи се в сътресение на
мозъка, контузия на лява ръка и контузия на дясно коляно. За настъпилото ПТП
бил съставен констативен протокол за ПТП №671/11.03.16г., а по жалба на ищеца
било образувано и досъдебно производство №496/17г. на РП-Варна. Твърди се, че
ищцата била прегледана в МБАЛ
Св.Анна-Варна АД, където било констатирано, че освен гореописаните травми й
било причинено и закрито счупване на свода на черепа, като била настанена в
болничното заведение за лечение и изписана на 14.03.16г. Излага, че
установените увреждания са причинили болки и страдания, като довели до
отклонение от нормалната жизнена дейност на пострадалата и ограничили
възможностите да взаимодейства нормално с окръжаващата я среда. Сочи, че към момента на ПТП л.а. ***с рег.№ В1286ВХ
е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество. Излага, че е
предявил застр.претенция пред ответника, по която била образувана преписка по
щета №0000-1000-03-18-7686/12.09.18г., по която бил определен размер на
обезщетение от 13600лв, с което ищецът изразил несъгласие. С допълн. искова молба оспорва изложените в отговора
възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявеният иск по размер. Не оспорва факта на отправяне на претенция
пред застрахователя и определянето от застрахователя на обезщетение от 9520лв.,
като не оспорва иска по основание до този размер. Оспорва твърдението за
изключителна вина на водача на автомобила за ПТП, като прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същата в
нарушение на чл.113, ал.1, т.1 и 2 ЗДП не преминала по пешеходна пътека и преди
да навлезе на платното за движение не се съобразила със скоростта на движение
на приближаващото се ППС, не изпълнила задължението си да не удължава ненужно
пътя и времето за пресичане, навлязла внезапно на платното за движение и го
пресякла при ограничена видимост в нарушение на чл.114, т.1 и 2 ЗДП. Оспорва
размера на претенцията за неимущ.вреди като завишен и не отговарящ на
изискването за справедливост. Оспорва акцесорния иск по размер.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложения препис на
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №671/11.03.16г. се установява
факта на настъпило ПТП на 11.03.16г. в гр.Варна, на бул.Цар Освободител пред
входа на МБАЛ Св.Анна, между л.а. ***с рег.№ В1286ВХ, управляван от С. С. С., и
пешеходец М.К.Н.. В същият като причина за ПТП е отразено, че МПС не пропуска и
блъска пресичащата отдясно наляво
пешеходка, както и че при така настъпилото ПТП контузии е получил
пешеходеца / сътресение на мозъка, контузия ляво и дясно коляно/. Видно от
приложеното постановление за прекратяване на наказ.производство от 15.05.18г.
на РП-Варна, същото е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
По делото е приет за безспорен между
страните и факта на наличието на застр.полица ГО на автомобилистите BG/22/116000526642,
валидна за периода 08.02.16г. до 07.02.17г., сключена за л. а. ***с рег.№ ***,
както и факта на отправяне на претенция пред застрахователя, по която била
образувана преписка по щета №0000-1000-03-18-7686/12.09.18г.
Съгласно
заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда, се установява, че в
резултат на ПТП ищцата е получила контузия на главата,
сътресение на мозъка, счупване на външната стена на левия сфеноидален синус с
умерена дислокация на фрагментите и ограничен субарахноидален кръвоизлив,
разкъсно-контузна рана по челото, контузия с оток и кръвонасядане на левия
лакет и контузия на дясно коляно. Вещото лице сочи, че е проведено
консервативно лечение с обезболяващи и венозни инфузии в рамките на болничния
престой, като е имобилизирана лакетната става на лявата ръка с гипсова лонгета
за 14 дни и затруднението на движенията на левия крайник е за период около 20 дни.
Дава заключение, че травмите на пострадалата са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като същите имат временен и
краткосрочен характер, а причинените болки са били с обичайния интензитет и
продължителност за подобни травми.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Николай Дичев и
св.Д.Л., чийто показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат
на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и
гласни доказателства.
От заключението по изслушаната САТЕ се
установява, че ударът между МПС и пешеходеца е настъпил в средната лента за
движение на бул.Цар Освободител, като последния е пресичал отдясно наляво
спрямо движението на автомобила. Дава заключение, че на мястото на ПТП или
близо да него няма пътна или хоризонтална маркировка, указваща място за
пресичане, като тротоара, идващ от двора на Спешен център е заграден с метални
бариери и е неизползваем като тротоар. Вещото лице сочи, че пешеходецът е имал
неограничена линия на видимост към автомобила в условията на тъмната част на
деня и проливен дъжд. Дава заключение, че когато пешеходецът е предприел
пресичане на улицата, т.а. стъпване на пътното платно, МПС е бил на 10,60м и е
бил извън опасната зона / която е 5,6м/, т.е. имал е възможност да спре. Сочи
още, че в случай, че видимостта на автомобила е била частично ограничена от
движещ се пред него в дясната крайна лента бус, то водачът е започнал да има
видимост към пешеходеца в момента, в който бусът се изтегля, а пешеходецът е
започнал пресичането, т.е. около 10м. преди мястото на ПТП. Счита, че за водача
на МПС ПТП е било предотвратимо от момента, в който е открита видимостта към
пешеходеца, започващ пресичането, в случай, че е бил осветен, а за пешеходеца
ПТП е било предотвратимо във всички случаи в условията на повишено внимание при
пресичане на необозначено място.
Съгласно
заключението по допуснатата повторна СМЕ ищцата при ПТП е получила лекостепенна
черепно-мозъчна травма, изразена с контузия на главата, сътресение на мозъка,
ожулване в лява челно слепоочна област с кръвонасядане, контузно-разкъсна рана
по лява вежда и кръвоизлив на ляво око, кръвонасядане по ляво бедро. Дава
заключение, че в случая не се установява наличие на счупване на кости по
черепната основа и в областта на сфеноидалния синус. Сочи, че уврежданията са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като същите
се възстановяват обичайно в рамките на около три седмици.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1
от КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска отговорност”,
застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към
трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди.
В
настоящия случай съдът приема за безспорно установен факта на настъпило ПТП в
гр.Варна, на бул.Цар Освободител пред входа на МБАЛ Св.Анна, между л.а. ***с рег.№
В1286ВХ, управляван от С. С. С., и пешеходец М.К.Н., като към датата на
инцидента -11.03.16г. по отношение на автомобила е имало валидно сключена
застраховка ”Гражданска отговорност” с ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС АД.
От
заключението по изслушаната САТЕ се установи, че когато пешеходецът е предприел
пресичането на булеварда, автомобилът се е намирал на разстояние 10,60м, а
водачът му е имал видимост към пешеходеца, както е имал и възможност да спре. С
оглед на тези фактически данни, както и задължението на водачите на МПС,
регламентирано в разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, съгласно която
водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците, настоящият състав намира, че водачът на
автомобила е допуснал нарушение на посочената по-горе разпоредба като е бил
длъжен и е могъл да забележи и да съобрази движението си с това на пешеходеца.
Предвид така установеното съдът
намира, че в случая се установява и осъществяването на вс.елементи от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите
на застраховка ”ГО” / деликвента/, а именно извършено от същото виновно
противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат - увреждане
на здравето на ищеца в резултат от настъпилото на 11.03.2016г. пътнотранспортно
произшествие. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното. Така установената от закона презумпция не бе оборена
от отв.страна. Следователно налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да се
ангажира гражданската отговорност на деликвента за причинените от него вреди на
ищеца, настъпили от нанесените травматични увреждания. Предвид така
установеното съдът намира, че предявеният иск спрямо отв. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД се явява доказан
по основание.
Съобразно критерия за справедливост
установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във
всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите
или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с
тежестта, вида, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от
17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
По
несъмнен начин от приетите писмени и гласни доказателства се установи, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на
нанесените травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното ПТП. От
събраните по делото доказателства съдът приема, че причинените на ищцата увреждания
се свеждат до контузия на главата, сътресение на
мозъка, счупване на външната стена на левия сфеноидален синус с умерена
дислокация на фрагментите и ограничен субарахноидален кръвоизлив,
разкъсно-контузна рана по челото, контузия с оток и кръвонасядане на левия
лакет и контузия на дясно коляно. Съдът не кредитира заключението по
допуснатата повторна СМЕ, в частта, в която не се установява наличие на счупване
на кости по черепната основа и в областта на сфеноидалния синус, доколкото
същото не се подкрепя и е несъответно на фактите, установени с останалите
събрани по делото писмени доказателства. Установява се, че е проведено
консервативно лечение с медикаменти при кратък болничен престой, като е
имобилизирана и лакетната става на лявата ръка с гипсова лонгета за 14 дни.
Съгласно заключението на в.л.С.
уврежданията на ищцата са временни и с краткосрочен характер, като
възстановителния период е с продължителност 3-4 седмици. От показанията на
св.Дичев и св.Л. е видно, че след изписването от болница ищцата е била в
болнични, имала световъртеж и главоболие, не можела да спи и за нея се грижели
майка й и баба й, като възстановяването
продължило около 2-3 месеца.
Отчитайки степента
на болките и страданията, свързани с удара от автомобила, характера на телесните увреждания и продължителността на
възстановяването на пострадалата, съдът намира, че сумата от 20000лв. в
случая е справедлива за репариране на неимуществените вреди, претърпени от
ищцата.
В писменият си отговор ответникът прави изявления за
наличието на съпричиняване на вредоносният резултат, поради това, че ищцата в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 и 2 ЗДвП не преминала по пешеходна пътека и преди да навлезе на платното за
движение не се съобразила със скоростта на движение на приближаващото се ППС,
не изпълнила задължението си да не удължава ненужно пътя и времето за
пресичане, навлязла внезапно на платното за движение и го пресякла при
ограничена видимост в нарушение на чл.114, т.1 и 2 ЗДвП. Съобразно задължителната практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК /Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о.,
Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. От събраната
по делото САТЕ се установи, че на местопроизшествието няма маркировка или друго
обозначение за пешеходна пътека. Доколкото от изявлението на вещото лице в с.з.
се установи, че е наличен тротоар, прилежащ към булеварда по продължението му,
а площта, идваща от двора на Спешен център е заграден с метални бариери и е
неизползваем като тротоар, то не би могло да се приеме, че ищцата е предприела пресичането по мислено
продължение на тротоар. Предприемайки пресичане на пътното платно на
необозначено място е очевидно, че пострадалата е създала опасност за движението
по платното. От САТЕ се установи
още, че пешеходецът е имал неограничена линия на видимост към
автомобила в условията на тъмната част на деня и проливен дъжд, което
обстоятелство предполага същият да съобрази движението си с това на
приближаващите автомобили, още повече в случая на предприето пресичане на
пътното платно на нерегламентирано за целта място. Като не е изпълнил тези свои
задължения, то безспорно пешеходецът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.5,
ал.1, т.1 във вр. с чл.113 ЗДвП. По делото не са събрани доказателства в
подкрепа на твърдението за допуснато от страна на ищцата нарушение на чл.114,
т.1 и 2 ЗДвП. С оглед на така
събраните доказателства, съдът приема, че гореописаното нарушение на правилата
за движение от страна на пешеходеца, е допринесло за настъпването на така установените
по-горе телесни повреди на последния при процесното ПТП / т.е. нарушението
е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат/,
поради което и възражението на отв.дружество за съпричиняване се явява
основателно. Съобразявайки изложеното съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото
лице в размер на 25%, доколкото преимуществено за настъпването на ПТП вина има
водача, който е нарушил задълженията, регламентирани в чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП.
С оглед на така
изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ
се явява основателен до размер от 15000лв,
до който размер следва да бъде
уважен, като за разликата до претендирания размер от 30000лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да се присъди и законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 14.08.19г. до оконч.изплащане.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната
лихва върху присъденото обезщетение, то съдът съобразява разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от
Кодекса за застраховането, съгласно която лихвите за забава на застрахования по ал. 2, точка 2 на чл. 429 от КЗ, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, точка 2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В
случая ищцата е предявила претенция пред застрахователя–ответник на 12.09.2018г.,
като липсват данни за по–ранното уведомяване на застрахователя. Доколкото
лихвата се претендира от 13.09.18г. до завеждането на иска -13.08.19г.вкл., то
за този период същата, изчислена с лихвен калкулатор, възлиза на сумата от
1525,12лв. Ето защо претенцията следва да се уважи в този размер, като за
разликата до претендирания размер от 2800лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с отговорността за разноски
от ищцовата страна в с.з. бе направено искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство, съгласно
чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА. В представеният по делото договор, сключен с адв.П.З.
изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката по реда на
чл.38, ал.1, т.1 и 2 ЗА. Настоящият състав, като съобрази гореизложеното
намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в
размера, посочен в разпоредбата на чл.
7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от исковете, а именно 762,78лв
за осъществено процесуално представителство на ищцата. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК
на ищцата се следват и разноски съобразно уважената част от исковете в размер
на 60,46лв-депозит за експертиза и свидетел.
На
основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 600лв, определена съгласно чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уваженият иск,
както и направените по делото разноски в размер на 200лв– възнаграждение за
съдебна експертиза.
Съобразно направеното
от ответната страна искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива
се следват съобразно отхвърлената част от исковете като в тежест на ищеца
следва да се възложи сумата от 124,05лв, включваща разноски за съд.експертиза, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н Студентски,
бул."Симеоновско шосе" №67А, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 15000лв.
/петнадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на
настъпило ПТП на 11.03.16г., причинено от С. С. С., при управление на МПС – л.
а. ***с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.19г. до
окончателното изплащане на сумата,
както и СУМАТА от 1525,12лв / хиляда петстотин двадесет и
пет лева и 12ст./, представляваща
обезщетение за забава за периода от 13.09.18г. до 13.08.19г.вкл., на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 15000лв до
пълния му размер от 30000лв и за обезщетение
за забава за горницата над
1525,12лв до пълния му размер от 2800лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н Студентски,
бул."Симеоновско шосе" №67А, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 600лв. /
шестстотин лева /, представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената
част от иска, както и СУМАТА от 200лв (двеста лева), представляваща направените
от бюджета на ВОС разноски за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н Студентски,
бул."Симеоновско шосе" №67А, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 60,46лв / шестдесет лева и 46ст/, представляваща направени по
делото разноски, на осн.чл.78, ал. ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С.,
р-н Студентски,
бул."Симеоновско шосе" №67А, ДА ЗАПЛАТИ на адв.П.Д.З., ЕГН **********, с адрес *** и
Хр.Георгиеви №111, ет.1, СУМАТА от 762,78лв /седемстотин
шестдесет и два лева и 78ст/, представляваща
адв.възнаграждение за проц.представителство, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАдв.
ОСЪЖДА М.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С.,
р-н Студентски, бул."Симеоновско шосе" №67А, СУМАТА от 124,05лв /сто двадесет и четири
лева и 5ст/, представляваща направени по делото разноски, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: