Решение по дело №1303/2019 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 20.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                 трети граждански състав

на двадесет и шести ноември                       две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1303 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.

Ищецът С.С.Х. с ЕГН ********** *** твърди, че с ответницата са съпрузи, сключили граждански брак на 03.04.1983 г. с акт за граждански брак № 2 в град К., първи и за двамата. От брака с ответницата имали две деца П. С. Х., родена през ****** година и С.С.Х., роден през ***, които към момента били пълнолетни.

В началото бракът им протичал нормално. Впоследствие отношенията им се влошили, поради разногласия по различни поводи и причини. Положили много усилия за създаването на добро и здраво семейство, въпреки значителните трудности, с които се сблъскали, разчитали и че с течение на времето недоразуменията и различията по между им ще се изгладят, но уви отношенията им, не се подобрили, а напротив, отчуждеността между тях се задълбочавала. Охладнели един спрямо друг. Неведнъж правили опити сериозно и задълбочено да обсъдят съществуващото положение и достигнали до решението да прекратят брака помежду им. Смятали това решение за зрял избор в интерес на самите тях. Във фактическа раздяла били от началото на 2017 година като с ответницата не поддържали никакви контакти и взаимо­отношения помежду си.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с ищеца като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

Ответницата Ц.П.Х. с ЕГН ********** ***  не взема становище по иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Страните са съпрузи на основание валидно сключен граждански брак акт № 2 от 03.04.1983 г., съставен в град К., установено с представеното удостоверение за сключен граждански брак. Не се спори, че от брака си страните имат две пълнолетни деца.

 ОТНОСНО дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Изложените в исковата молба фактически твърдения, че съпрузите са разделени от 2017 година не се оспорват от ответницата. За доказване дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изслушан свидетеля Б., първи братовчед на ищеца. Неговите показания установяват, че с ищеца живеят в една къща и знае, че съпрузите са разделени от доста години – от пролетта на 2017 г. Свидетелят не знаел причините за раздялата, но понастоящем съпругата живеела в дома на родителите си. Съпрузите не се търсели, не си помагали и не правили опити да се съберат след раздялата си. Децата им били пълнолетни, имали си семейства и живеели самостоятелно.

При така установените факти, съдът намира, че липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. Връзката е изцяло и окончателно разстроена. Разстройството на брака се установява от неоспорените показания на св. Б., обсъдени по-горе и не се оспорва от ответницата. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и  поради това бракът следва да бъде прекратен като се допусне развод. В конкретния случай не е направено искане за произнасяне по въпроса за вината, ето съдът не обсъжда този въпрос.

ОТНОСНО ползването на семейното жилище:

Претенция за ползване на семейното жилище не е направена от съпрузите и съдът не се произнася по предоставяне ползването му.

ОТНОСНО фамилното име:

След развода ответницата следва да носи брачната си фамилия Х., доколкото не е направила претенция за възстановяване на предбрачното си фамилно име.

ОТНОСНО издръжката между съпрузите:

Такава не е претендирана и не се присъжда.

ОТНОСНО разноските:

На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева. При образуване на производството ищецът е внесъл такава в размер на 25.00 лева. Тъй като съдът прекратява брака без да се произнася по въпроса за вината, то дължимата държавна такса следва да се поеме от двамата съпрузи. Ето защо и предвид предварително заплатената от ищеца държавна такса, следва разликата до окончателно определената да се събере от ответницата. Следва да се осъди ответницата да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25.00 лева по допускане на развода.

Разноски между страните не се претендират, не се дължат и не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 49, ал. 1 СК съдът

 

 

Р        Е        Ш       И:

 

ПРЕКРАТЯВА брака между С.С.Х. с ЕГН ********** *** и Ц.П.Х. с ЕГН ********** ***, сключен с акт за граждански брак № № 2 от 03.04.1983 г., съставен в град К., като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име Х..

ОСЪЖДА Ц.П.Х. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П. о. с..

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Ц.Ч.