Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово,
20.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
шести ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1303 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
Ищецът С.С.Х. с ЕГН ********** *** твърди, че с ответницата са съпрузи,
сключили граждански брак на 03.04.1983 г. с акт за граждански брак № 2 в град
К., първи и за двамата. От брака с ответницата имали две деца П. С. Х., родена
през ****** година и С.С.Х., роден през ***, които към момента
били пълнолетни.
В началото бракът им протичал нормално. Впоследствие отношенията им се
влошили, поради разногласия по различни поводи и причини. Положили много усилия
за създаването на добро и здраво семейство, въпреки значителните трудности, с
които се сблъскали, разчитали и че с течение на времето недоразуменията и
различията по между им ще се изгладят, но уви отношенията им, не се подобрили,
а напротив, отчуждеността между тях се задълбочавала. Охладнели един спрямо
друг. Неведнъж правили опити сериозно и задълбочено да обсъдят съществуващото
положение и достигнали до решението да прекратят брака помежду им. Смятали това
решение за зрял избор в интерес на самите тях. Във фактическа раздяла били от
началото на 2017 година като с ответницата не поддържали никакви контакти и
взаимоотношения помежду си.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с ищеца като
дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
Ответницата Ц.П.Х. с ЕГН ********** ***
не взема становище по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Страните са съпрузи на основание валидно сключен граждански брак акт № 2
от 03.04.1983 г., съставен в град К., установено с представеното удостоверение
за сключен граждански брак. Не се спори, че от брака си страните имат две
пълнолетни деца.
ОТНОСНО дълбокото и
непоправимо разстройство на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да
иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо
разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за
разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Изложените
в исковата молба фактически твърдения, че съпрузите са разделени от 2017 година
не се оспорват от ответницата. За доказване дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е изслушан свидетеля Б., първи братовчед на ищеца.
Неговите показания установяват, че с ищеца живеят в една къща и знае, че
съпрузите са разделени от доста години – от пролетта на 2017 г. Свидетелят не
знаел причините за раздялата, но понастоящем съпругата живеела в дома на
родителите си. Съпрузите не се търсели, не си помагали и не правили опити да се
съберат след раздялата си. Децата им били пълнолетни, имали си семейства и
живеели самостоятелно.
При така установените факти, съдът намира, че липсата на физическа и
духовна взаимност между страните са лишили от съдържание съществуващата между
тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция.
Връзката е изцяло и окончателно разстроена. Разстройството на брака се
установява от неоспорените показания на св. Б., обсъдени по-горе и не се
оспорва от ответницата. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната
по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, в това си
състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и поради това бракът следва да бъде прекратен
като се допусне развод. В конкретния случай не е направено искане за
произнасяне по въпроса за вината, ето съдът не обсъжда този въпрос.
ОТНОСНО
ползването на семейното жилище:
Претенция за
ползване на семейното жилище не е направена от съпрузите и съдът не се
произнася по предоставяне ползването му.
ОТНОСНО фамилното име:
След развода ответницата следва да носи брачната си фамилия Х.,
доколкото не е направила претенция за възстановяване на предбрачното си фамилно
име.
ОТНОСНО издръжката между съпрузите:
Такава не е претендирана и не се присъжда.
ОТНОСНО разноските:
На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева. При образуване на производството
ищецът е внесъл такава в размер на 25.00 лева. Тъй като съдът прекратява брака
без да се произнася по въпроса за вината, то дължимата държавна такса следва да
се поеме от двамата съпрузи. Ето защо и предвид предварително заплатената от
ищеца държавна такса, следва разликата до окончателно определената да се събере
от ответницата. Следва да се осъди ответницата да заплати по сметка на КрлРС
държавна такса в размер на 25.00 лева по допускане на развода.
Разноски между страните не се претендират, не се дължат и не се
присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 49, ал. 1 СК съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между С.С.Х. с ЕГН ********** *** и Ц.П.Х. с ЕГН
********** ***, сключен с акт за граждански брак № № 2 от 03.04.1983 г.,
съставен в град К., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си
фамилно име Х..
ОСЪЖДА Ц.П.Х. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и
пет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от
връчването му, пред П. о. с..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.