№ 93
гр. Варна , 14.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600190 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд е по реда на Глава Двадесет и втора
от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение № 35/17.05.2021 г.,
постановено по НОХД № 82/21 г. на Окръжен съд Силистра, довело на
основание чл.248, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК до прекратяване на съдебното
производство по първоинстанционното дело. С частен протест зам.
окръжният прокурор в гр.Силистра отправя искане да се констатира
незаконосъобразност на определението в тази част, обуславяща неговата
отмяна и връщане на делото в окръжния съд за продължаване на
съдопроизводството.
Частният протест е допустим, по съществото си неоснователен.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по
обвинителен акт срещу А.К. за престъпление по чл.115, вр.чл.63 ал.1 от НК.
След определяне на съдия-докладчик, делото е било насрочено в
разпоредително заседание. В пренията страните са изложили становище по
въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като са поискали от съда да насрочи
1
съдебно заседание по реда на глава 28 от НПК.
Служебно първоинстанционният съд е констатирал основанието на
чл.248 ал.1 т.3 от НПК с оглед непълноти на обвинителния акт относно
инкриминираното деяние, резонирали неблагоприятно върху правото на
защита на подсъдимото лице. Възивната инстанция изцяло споделя
заключението по следните съображения:
Съдебната практика е еднопосочна във връзка с изискванията към
обвинителния акт с цел гарантиране яснота на предмета по чл.102 от НПК и
обезпечаване процесуалната осведоменост на подсъдимия относно
фактическите и юридическите граници на обвинението във връзка с
ефективна организация на защитата. За да отговаря обвинителният акт на
посочените изисквания, в обстоятелствената му част прокурорът
задължително трябва да посочи фактите относно съставомерните признаци и
участието на обвиняемия в осъществяването му, или, по точните изрази в
чл.246, ал.2 от НПК относно изискванията към съдържанието на
обвинителния акт - да бъде посочено престъплението, извършено от
обвиняемия, в т.ч. начинът на извършването му, а така също да бъдат
посочени доказателствените материали, от които се установяват посочените
обстоятелства.
В случая фактическото обвинение не посочва какви са конкретните
действия на подсъдимия, чрез които умишлено е умъртвил пострадалия,
каквото е юридическото му обвинение. От изложението на съставомерните
факти става ясно единствено, че подсъдимият е бил в дома на пострадалия,
където двамата са слушали музика и са си говорили, че в последствие
подсъдимият си е тръгнал, и че 10-15 минути след излизането му
пострадалият излязъл от къщата „с нож в областта на гърдите и корема“ и с
кръв по тялото.
Наред с разпоредбите на чл.246 от НПК, изискванията към реквизитите
на обвинителния акт са подробно разгледани и в императивно обвързващата
съдебна практика по ТР 2/2002 г., ОСНК, ВКС, с което се указва, че при
преценка на съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт
трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти
2
се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на
обвиняемия в него. В т.4.2. на ТР е посочено, че главното предназначение на
обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета
на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на
процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.
В обвинителния акт, сложил началото на съдебното производство по
проверяваното дело, не е изпълнено задължението за посочване на фактите,
които обуславят съставомерността на деянието по чл.115 от НК, и участието
на подсъдимия К. в осъществяването му, което съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, защото безспорно води до
ограничаване на правото му да научи в какво е обвинен и срещу какви
обвинителни факти следва да се защитава. В цитираното ТР изрично е
отбелязано, че непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на
извършване на деянието съставлява основание за връщане на делото в
предходната процесуална фаза, когато става въпрос за елементи на
престъпния състав, както е в случая.
Всичко написано в предметния обвинителен акт след излагане на
фактическата обстановка – на л.9-11 от делото, е отклонение от ясното
предписание на чл.246, ал.2, пр.последно да се посочат доказателствените
материали, на които се позовава прокуратурата, но не и да се пресъздава
тяхното съдържание, още по-малко да се оставя на бъдещите страни в
процеса сами да извличат от това съдържание доказателствените факти, които
предстои да бъдат събрани и проверени в централната фаза на процеса –
съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
По изложените съображения настоящият въззивен състав споделя
разбирането на първоинстанционния съд за допуснато при изготвянето на
обвинителния акт съществено и отстранимо нарушение на процесуалните
правила, поради което и на основание чл.249, ал.3, вр.чл.345, ал.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 35/17.05.2021 г. по НОХД № 82/21 г.
3
по описа на Окръжен съд Силистра.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4