РЕШЕНИЕ
№ 274/03.07.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково,
в открито съдебно заседание
на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица
Чиркалева - Иванова
при секретаря Диана Динкова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от Председателя АНД (К) № 1370 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
(озаглавена сигнал) от РУ на МВР - Димитровград, против Решение №222 от
06.11.2019 г., постановено по НАХД №317 по описа на Районен съд – Димитровград
за 2019 г.
В касационната жалба се твърди,
че решението било неправилно, поради неправилно тълкуване на материалния закон.
Основният мотив на съда за отмяна на НП №18-0254-000103/23.02.2018г. на РУ –
Димитровград бил, че актосъставителят не си спомнял случая, но поддържал
написаното в акта, а вторият свидетел, макар и два пъти призован, не се явявал.
Така показанията на актосъставителя не били достатъчни да се приеме, че
описаното в АУАН съответства на действителността. От датата на съставянето на
въпросния АУАН 26.01.2018г. до връчването на въпросното НП на лицето, както и
разглеждането му от РС – Димитровград, минало време, повече от една година и
половина и актосъставителят не можел с подробности да си спомни за въпросния
случай, тъй като от тогава многократно изпълнявал задълженията си по контрол на
ЗДвП. Служителят на РУ носел отговорност, ако състави АУАН с невярно
съдържание, така под заплахата от наказателна отговорност, същият не би
извършил подобно нещо. Самото съдебно заседание било отлагано неколкократно, по
желание на жалбоподателя. Самият свидетел на АУАН бил служител на ЗЖУ гр.
Пловдив и присъствал в съдебна зала на недаването на ход на делото. При самото
съставяне на АУАН и издаването на НП не били установени нередности. Като се има
предвид изложеното и извършеното нарушение на ЗДвП, се моли да бъде отменено
обжалваното решение, като неправилно, поради неправилно тълкуване на ЗАНН и да
бъде потвърдено НП №18-0254-000103/23.02.2018г. на РУ – Димитровград при ОДМВР
– Хасково като законосъобразно, издадено в съответствие с материалния закон и
при спазване на процесуалните правила при издаването и връчването му,
предвидени в ЗДвП и ЗАНН.
Ответникът, В.Н.Ц., чрез
пълномощник, моли да бъде оставена без уважение касационната жалба и да бъде
потвърдено решението на Районен съд – Димитровград, като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита касационната жалба за основателна. Моли да бъде
отменено решението на въззивния съд и ако се прецени, че няма други нарушения,
или алтернативно да бъде върнато за разглеждане на друг състав на съда.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното Решение №222 от
06.11.2019 г., постановено по НАХД №317/2019 г., Районен съд – Димитровград е
отменил Наказателно постановление №18-0254-000103/23.02.2018г., издадено от
Началник РУП към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с което на В.Н.Ц., за
нарушение на чл.137А, ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лв.; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 10 лв. и за нарушение на чл.100, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.179,
ал.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.
За да отмени наказателното
постановление, районният съд е приел, че НП е недоказано. Посочил, че АУАН има
предустановена доказателствена тежест, но единствено и само на тази база не
може да бъде прието за несъмнено установено, че са извършени нарушения и то
виновно от страна на жалбоподателя. АНО носел тежест на доказване, като
минималният стандарт тук би бил – показания на очевидците. По това дело
актосъставителят бил разпитан, а вторият свидетел – г-н Г. не, макар и два пъти
призован, той не успял да се яви. Показанията на актосъставителя били, че не си
спомня случая, но поддържа описаното в акта. Тези показания били недостатъчни
да се приеме, че описаното в АУАН съответства на действителността. След като
нарушенията не били доказани, то и НП било неправилно и следвало да се отмени
като такова изцяло.
Касационната инстанция
намира обжалваното съдебно решение за неправилно относно отмяна на оспореното
НП изцяло, след преценка за недоказаност на наказателното постановление.
Мотивите на съда са неясни и липсва конкретика защо представените по делото
доказателства не са ценени и обсъждани от първоинстанционния съд. В оскъдните
мотиви на оспореното съдебно решение настоящата съдебна инстанция съзира и
противоречие, между изрично приетата от съда установеност на фактите от
представените по делото доказателства, които се кредитират от съда и изложеното
в мотивите за недоказаност на наказателното постановление. Липсата на мотиви и
тяхното оскъдно и противоречиво излагане от първоинстанционния съд води до невъзможност
касационната инстанция да извърши преценка на изводите в оспореното решение. В
ЗАНН липсва норма, която да определя незаконосъобразност на наказателното
постановление като недоказано. Липсата на доказателства за вината или
извършителя на съответни деяние, води до недоказаност на извършеното нарушение,
но не и до недоказаност на акта, с който това нарушение е санкционирано.
Не се споделя изводът на
съда за недостатъчност на събраните в хода на административно-наказателното
производство гласни доказателства, които са потвърдени пред първоинстанционния
съд от актосъставителя. Нарушението е доказано от събраните в хода на
производството доказателства, които не са оспорени по съответния процесуален
ред.
Настоящият съдебен състав приема, че нарушението, описано
в НП е правилно квалифицирано, като не е налице неяснота относно извършеното
деяние, съответно деецът не е лишен от правото си да разбере за какво нарушение
се ангажира административнонаказателната му отговорност.
Обстоятелството, че в съдебно заседание св. Киров заявил,
че не си спомня случая и поддържа изложеното в акта, не следва да се приема
като липса на доказателства установяващи нарушението. Следва да се има предвид
и, че свидетелят по делото, който е актосъставител, дава показанията си 10 месеца след съставяне
на акта. В този случай, следва да се приеме, че доказателствената сила на акта
не е била оборена с други доказателствени средства.
След като е
установено, че към момента на проверката водачът В.Н.Ц. не ползва обезопасителен
колан, не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролен талон към СУМПС от съответната категория, както и същият не е залепил
на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка
ГО на автомобилистите и не носи контролен талон към знака, то правилно и
законосъобразно според настоящия състав на съда са определени поотделно за
всяко от нарушенията санкции, съответно за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закон
за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лв.;
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.1, 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. и за нарушение на чл.100,
ал.3 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
50 лв.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че като
е отменил наказателното постановление районният съд е постановил
незаконосъобразно решение, което следва да се отменено, а наказателното
постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
Въз основа на изложеното, настоящата инстанция приема, че
изводите на районния съд за отмяна на наказателното постановление са неправилни
и немотивирани. Не са налице визираните от съда пороци на санкционния акт.
Последният е законосъобразен и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№222 от 06.11.2019 г., постановено по НАХД №317 по описа на Районен съд –
Димитровград за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление
№18-0254-000103/23.02.2018г., издадено от Началник РУП към ОДМВР Хасково, РУ
Димитровград
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0254-000103/23.02.2018г., издадено от
Началник РУП към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.