Р Е
Ш Е Н
И Е №
Град Тетевен,17.10.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-първи състав ,в публично
заседание на шестнадесети октомври ,през
две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ГЕОРГИЕВА
При секретаря: ВИОЛЕТА МОНОВА
Като
разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 369 по описа на Районен
съд-Тетевен за 2019 година,със страни:
Ищец
„Б.М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*********,чрез адвокат М.П.М.-САК,
Ответник
„Т М ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с*********
И за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е по чл. 422 във вр. с
чл.415 ал.1 т.2 от ГПК и чл.86 от ЗЗД .
Предявен установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ал.1т.2
от ГПК от ищеца „Б.М“ ООД, срещу ответника „Т М ” ЕООД с цена на иска
2597,84лв , законна лихва от датата на исковата молба и разноски.
В
районен съд Тетевен е било образувано ч.
Гр.д. № 1071/2019г на ТРС , издадена е
заповед за изпълнение № 560/30.11.2018г. и с разпореждане №
589/14.03.2019г е указано на ищеца да
предяви настоящият установителен иск , което е връчено на заявителя на 12.04.2019г, а иска е подаден по пощата на 10.05.2019г./л.13/ , тоест спазен
е едномесечния срок за предевяването на
установителния иск в съда
.
В исковата молба се твърди ,че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на общо 2597,84
лв, произтичащо от факта на валидно издадени
неизплатени фактури с №********** от 08.08.2015 година за сумата
от 640,20 лева, №********** от 21.08.2015 година за сумата от 674,39 лева,
№********** от 29.12.2015 година за 323,27 лева и №********** от 26.01.2016
година за сумата от 959,98 лева. Претендира се законна лихва от датата на завеждането на исковата молба
10.05.2019г./важи клеймото на плика/ до окончателното заплащане, както и деловодни разноски .
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил
отговор от ответника, за същия е изпълнена процедурата по чл.47 от ГПК ,
проверено е седалището на юридическото лице в търговския регистър и същото
съвпада с посоченото в иска ,като съдът приема ,че е редовно призован предвид
нормата на чл. 50 ал.1 и ал.2 във вр. с ал.4 от ГПК , но въпреки предоставената му възможност, в
рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба .
Към исковата молба са представени и процесните фактури и покана за доброволно изпълнение,
както и протокол за предадени пратки от 24.08.2018г на
«М и БМ Експрес» ООД с отбелязване отказ от получаване, поради което съдът
счита ,че вземането е станало изискуемо след изпълнение на процедурата по чл.47
от ГПК , тъй като съобразно чл.50 ал.2 книжата се смятат за редовно
връчени и вземането е станало изискуемо след изпълнение на
процедурата по връчване на иска по описания ред .
По делото е изготвена съдебно икономическа
експертиза , която е приета от съда видно от същата ищецът
има изискуемо вземане срещу длъжника общо в размер на 2597,84 лв. по гореописаните фактури , като сумата е с
включено ДДС.
В съдебно заседание ищецът не се явява
, не се представлява , за ответника се явява адв. М.М. от САК /пълномощно л.39
/
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е имало договорни
отношения между страните за продажба на различен вид стоки : работен плот от
смърч ,слеп.пл. Standarts различни размери подробно описани в
процесните фактури. Предвид на това ищецът е издал фактури с
№********** от 08.08.2015 година за сумата от 640,20 лева с ДДС , №********** от
21.08.2015 година за сумата от 674,39 лева с ДДС , №********** от 29.12.2015
година за 323,27 лева с ДДС и
№********** от 26.01.2016 година за сумата от 959,98 лева с ДДС , които са
приети като писмени доказателства по делото .
Съобразно нормативната уредба чл.
6, ал. 1 ат ЗСч са изброени реквизитите
на първичния счетоводен документ , а съгласно
Чл.4ал.5 от ЗСч при съставяне на
първичните счетоводни документи чрез технически средства подписите по чл. 7
могат да се заменят с идентификационни шифри или с електронни подписи по
смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Идентификационните шифри трябва по несъмнен начин да осигуряват възможност за
идентифициране на съставителя на първичния счетоводен документ. В чл. 114 от ЗДДС cа изброени реквизитите които трябва да притежава фактурата.Тоест
реквизитите на процесните фактури отговарят на законовите изисквания , изхождат
от ищеца , а под името на лицата ,които са ги съставили е посочен шифър ,
посочен е получателя настоящия
ответник , вида на стоката , цената , размера на ДДС .
Същите са неоспорени от ответната страна , а изготвената СИЕ по безспорен начин
доказва са осчетоводени при ищеца , на
вещото лице е представено извлечение от с-ка №4111 клиенти с партида № 1266262 с титуляр ответника , проверен е и оборотния
дневник . Що се отнася до счетоводството на ответника същото не е проверено ,
тъй като не е открит на адрес и вещото
лице е отбелязало ,че при проверка в кметството и пощенската станция на с.
Гложене на адреса няма такава фирма /т.е ответника/. С доклада по делото съдът
е указал последствията от нормата на
чл.161 от ГПК ,че с оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме
за доказани факти относно ,които
страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства.
По смисъла на чл. 180 от Гражданския
процесуален кодекс фактурата е частен документ. Определението, което дава
законът за частните документи е, че документи, подписани от лицата, които
са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в
тях, са направени от тези лица. Затова фактурата може да се приеме като
доказателство за наличие на договор за покупко-продажба на движими вещи, за
които законът не изисква писмена форма като условие за валидност на сделката. С
поредица свои решения постановени по реда на чл. 290 от ГПК, а именно: решение
№ 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 96 от
26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г.
по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010
г. на ВКС , ІІ т.о., съставите на Върховния касационен съд приемат,
че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата
фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията
на страните и време и място на издаване. Според решение № 92 от 07.09.2011 г.
по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС за да се приеме като
доказателство, установяващо договор за продажба на движими вещи фактурата
трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за
продажба като такъв – вид на закупена стока, стойност, начин на плащане,
имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното
време и място. От друга страна нередовността на фактурата като счетоводен
документ , водещ до незачитане на извършената търговска сделка за данъчни цели/
напр. не признаване на данъчен кредит по ЗДДС/, не се отразява на правната
характеристика на документа като частен свидетелстващ документ по смисъла
на ГПК. Съдът зачита този документ като доказателство за извършена продажба
само в случаите, когато той не е оспорен от противната страна. Тъй като съдът
не е обвързан с материалната доказателствена сила на частния документ,
при направено оспорване на верността на съставената фактура, решаващият
съд е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с
оглед на всички доказателства по делото, вкл. заявено от оспорващия я
извънсъдебно признание за същите например включването отразяването на
фактурата във счетоводствата на продавача, включването й в дневниците за
покупки/продажби, ползването на данъчен кредит.Що се отнася до факта ,че не е
проверено счетоводството на купувача ответник от вещото лице, тъй като
ответника не е открит по седалището , което е вписано в търговския регистър
,то в случая съдът прилага нормата на
чл.161 от ГПК. По настоящото дело ответника не
се явява , не е представил отговор на
иска и не е оспорил процесните фактури , поради което настоящият състав
счита иска за доказан по основание и
размер като ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца процесната сума.
По отношение на претендираната
законна лихва от ищеца същита се дължи от
датата на подаване на исковата молба в съда 10.05.2019г./важи пощенското клеймо
/ , тъй като както е отразил по –горе
съдът вземането е станало изискуемо след изпълнение на процедурата по чл.47 от ГПК , тъй като съобразно чл.50 ал.2 книжата се смятат за редовно връчени и вземането е
станало изискуемо след изпълнение на процедурата по връчване на иска по
описания ред .
Относно разноските:
По
исковото производство е представен списък по чл.80 от ГПК , поради което на
осн. чл.78 ал.1 от ГПК направените в настоящото производство от ищеца съдебно деловодни разноски , а именно
51,95 лева за държавна такса , 300 лв за
експертиза и 300 лева за процесуално
представителство на един адвокат в настоящото дело следва да му се присъдят .
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство. В заповедното
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 51,96 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, които следва да му се присъдят
.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Т
М ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с********* , представлявано
от Я.З.Г. дължи на „Б.М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********* представлявано от управителите Ц.К. и з.з., сумата от
общо 2597,84 /две хиляди и петстотин и деветдесет и седем лева и осемдесет и
четири стотинки/ лева главница с ДДС
представляващи неизплатени доставки на стоки по фактури с №********** от
08.08.2015 година, №********** от 21.08.2015 година, №********** от 29.12.2015
година и №********** от 26.01.2016 година
в едно със законната лихва върху главницата начиная от датата на
подаване на иска в съда 10.05.2019г , за
която сума е издадена Заповед № 560/30.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. по частно гр. дело №
1071/2018 г. на Т.Р.С.
ОСЪЖДА „Т М ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с********* ,представлявано от Я.З.Г.
да заплати на „Б.М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********* представлявано от управителите Ц.К. и з.з.сумата от 51,95
лв. за държавна такса , сумата от 300 лв.
за експертиза и сумата от 300 лева за
процесуално представителство на един адвокат в настоящото гр. д. №369/2019г на Р.С.Тетевен .
ОСЪЖДА „Т М ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с*********, представлявано от Я.З.Г.
да заплати на „Б.М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********* представлявано от управителите Ц.К. и з.з.сумата за
деловодни разноски от 51,95 лева за
държавна такса и 300 лева за процесуално
представителство на един адвокат по ч.гр. д. № 1071/2018 г на Р.С.Тетевен .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Ловеч
РАЙОНЕН СЪДИЯ: