Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16.12.2021 г. град
С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
тридесети ноември 2021 година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Съдебен
секретар: Диана И.,
като
разгледа докладваното от съдията докладчик
МИНЧЕВ търговско
дело № 18 по описа за 2021 година, за да постанови решението, взе
предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 79, във вр. с чл. 92 и чл. 82 от ЗЗД.
Образувано
по искова молба от „Ф.Б." ЕАД със седалище и адрес на управление на дейността:
гр. С.З.*** против 1.) СД „Е.-И.С.
И С.“ със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Ч.**, вписано в
Търговския регистър с ЕИК ***; 2.) Я.С.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***
и настоящ адрес:***; 3.) С.Я.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и
настоящ адрес:***; 4.) Д.В.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ
адрес:***, при условията на солидарност с цена на иска: 74 560.26 лева, - За
главница - 33 868,80 лева, За неустойка - 40 691,46 лева..
Ищецът
твърди в исковата молба, че на база двустранно подписан нотариално заверен
Договор за покупко-продажба на NP 7:21 № 1871 с ответното търговско дружество
СД „Е.-И.С. И С.“ са постигнали договореност ищецът в качеството на Продавач да
му достави тор NP 7:21 в количество от 100,800 /сто тона и осемстотин
килограма/ с единична цена за тон от 560,00 лева без вкл. ДДС и обща стойност
на цялата доставка в размер на 67 737,60 лева с вкл. ДДС. Ищецът твърди, че
доставката на цялото договорено количество тор е изпълнена от негова страна на
база две отделни експедиции, параметрите, по които са обективирани в издадени 2
бр. фактури, както следва: 1. Фактура № ********** от 21.10.2019г. в количество
от 50,400 /петдесет тона и четиристотин килограма/ при единична цена за тон от
560,00 лева без вкл. ДДС, на обща стойност в размер на 33 868,80 лева с вкл.
ДДС и 2. Фактура № ********** от 22.10.2019г. в количество от 50,400 /петдесет
тона и четиристотин килограма/ при единична цена за тон от 560,00 лева без вкл.
ДДС, на обща стойност в размер на 33 868,80 лева с вкл. ДДС.
Сочи
се, че с оглед изпълнения от страна на ищеца ангажимент по доставка на горното
количество тор и на база издадените валидни счетоводни документи /фактури/,
приложени като писмени доказателства към настоящата Искова молба, възникна
задължението на ответната страна да заплати пълния размер на дължимата по двете
фактури стойност на доставената стока или сумата от 67 737.60 лева с вкл.ДДС,
договорена съгласно чл. 5 от договора от 21.07.2019 год. Посочено е, че
съгласно чл. 6.2 от цитирания контракт крайният срок /падеж/ за пълно
издължаване от страна на купувача, в случая ответното търговско дружество е
установен на 31.07.2020 год. Заявено е, че в рамките на така договорения срок
от страна на СД „Е.-И.С. И С." не са предприети каквито и да е действия,
насочени към погасяване на това парично задължение.
Сочи се, че предвид проявената
от страна на ищеца инициатива и проведените неколкократни лични и телефонни
разговори с представляващия юридическото лице - ответник неограничено отговорен
съдружник - ответник г-н С.С. едва през периода м. Септември - м. Ноември 2020
год. от страна на ответното дружество въз основа на извършени 5 /пет/ броя
отделни частични плащания успял да погаси паричното си задължение по фактура с
№ ********** от 21.10.2019г.
Реализираните плащания
са извършени, както следва:
- на 03.09.2020 год. е
извършено плащане със сума в размер на 5 000,00 лева, като в основанието за
превода е посочена първата от издадените две процесни фактури - фактура с №
********** от 21.10.2019 год.;
- на 09.09.2020 год. е
извършено плащане със сума в размер на 5 000,00 лева, като в основанието за
превода е посочена първата от издадените две процесни фактури - фактура с №
********** от 21.10.2019 год.;
- на 28.09.2020 год. е
извършено плащане със сума в размер на 5 000,00 лева, като в основанието за
превода е посочена първата от издадените две процесни фактури - фактура с №
********** от 21.10.2019 год.;
- на 05.10.2020 год. е
извършено плащане със сума в размер на 5 000,00 лева, като основанието за
превода е посочена първата от издадените две процесни фактури - фактура с №
********** от 21.10.2019 год. и на 10.11.2020 год. е извършено плащане със сума
в размер на 13 868,80 лева, като основанието за превода е посочена първата от
издадените две процесни фактури - фактура с № ********** от 21.10.2019 год..
Сочи се, че по този
начин с извършените 5 /пет/ отделни превода след датата на падежа, напрактика
първият ответник, явяващ се Купувач на доставената от ищцовата страна стока,
погасил частично паричното си задължение към „Ф.Б.“ ЕАД по договора от
21.07.2019 год. до сумата в размер на 33 868,80 лева, като останал да дължи
сума по фактура № ********** от 22.10.2019 год., чиято стойност възлиза на 33
868,80 лева, представляваща главница по настоящата искова претенция. Изложено
е, че от гледна точка на издадените въз основа на контракта 2 /две/ процесни
фактури, в контекста на извършените частични плащания на практика СД „Е.-И.С. И
С." погасил изцяло задължението си по фактура № ********** от 21.10.2019
год., като е останало да дължи в пълен размер сумата по фактура № ********** от
22.10.2019г. от 33
868,80 лева. Сочи се, че доказателство за горното твърдение са представените
към исковата молба - Счетоводна справка по партидата на длъжника и 5 бр.
платежни документи. Твърди се, че предвид липсата на издължаване от страна на
ответното дружество в рамките на договорения падеж - 31.07.2020 год., на
практика същият е изпаднал в забава. Посочено е, че по този начин и с оглед
договореността по чл. 24 от Договора № 1871 от 21.07.2019 год. в случай на
неизпълнение на задължение за плащане на продажната стойност и по двете
реализирани доставки СД „Е.-И.С. И С." дължи на ищеца договорна неустойка,
изчислена от датата, следваща тази на падежа - 01.08.2020 год. до окончателното
изплащане на дължимата сума на база 0,5 % върху тази сума за всеки ден забава,
но не повече от 100 % от тази стойност. Заявено е, че напрактика ответника -
юридическо лице и солидарно отговорните с него негови неограничено отговорни
съдружници дължат на ищеца заплащане на договорна неустойка в общ размер на 40
691,46 лева, изчислена с начална дата - 01.08.2020 год. /датата, следваща тази
на договорения падеж/ до тази на депозиране на настоящата Искова молба,
изчислена поотделно за двете процесни фактури, с оглед изрично посоченото в
основанието за отделните плащания погасяване на фактура № ********** от
21.10.2019 год., или както следва:
1.
Неустойка по Фактура № ********** от 21.10.2019 год.:
-
сума в размер на 5 588,35 лева, изчислена върху дължимата се главница по тази
фактура в размер на 33 868,80 лева по 0,5 % на ден за периода от 01.08.2020
год. /датата, следваща тази на падежа/ до 03.09.2020г. /датата на първото
частично плащане/;
-
сума в размер на 866,06 лева, изчислена върху остатъка от главницата след първото
частично плащане по тази фактура в размер на 28 868,80 лева /33 868,80 -
5000,00/ по 0,5 % на ден за периода от 04.09.2020 год. /датата, следваща тази
на първото частично плащане/ до 09.09.2020 год. /датата на второто частично
плащане/;
-
сума в размер на 2 267,46 лева, изчислена върху остатъка от главницата след
второто частично плащане по тази фактура в размер на 23 868,80 лева /28 868,80
лв. - 5000,00 лв./ по 0,5 % на ден за периода от 10.09.2020 год. /датата,
следваща тази на второто частично плащане/ до 28.09.2020 год. /датата на
третото частично плащане/;
-
сума в размер на 754,75 лева, изчислена върху остатъка от главницата след
третото частично плащане по тази фактура в размер на 18 868,80 лева /23 868,80
лв. - 5000,00 лв./ по 0,5% на ден за периода от 29.09.2020год. /датата,
следваща тази на третото частично плащане/ до 05.10.2020г. /датата на
четвъртото частично плащане/ и
-
сума в размер на 2 427,04 лева, изчислена върху остатъка от главницата след
четвъртото плащане по тази фактура в размер на 13 868,80 лева /18 868,80 лв. -
5000,00 лв./ по 0,5% на ден за периода от 06.10.2020 год. /датата, следваща
тази на четвъртото плащане/ до 10.11.2020 год. /датата на петото - окончателно
плащане/ или претенцията по този обективно съединен иск, относим към посочената
по-горе фактура възлиза на сумата от 11903,66 лева.
2. Неустойка по Фактура № ********** от 22.10.2019 год. -
сума в размер на
28 787,80 лева, изчислена върху главницата в размер на 33 868,80 лева по 0,5%
на ден за периода от 01.08.2020 год. /датата, следваща тази на падежа/ до
18.01.2021 год. /датата на депозиране на исковата молба/. Прави уточнение
относно наличието на солидарна отговорност между ответното юридическо лице СД „Е.-И.С.
И С." и неограничено отговорни негови съдружници в лицето на физическите
лица Я.С.И., С.Я.С. и Д.В.И., претендирана от страна на ищеца в настоящото
производство предвид факта, че развилите се търговски отношения на базата на
процесния Договор от 21.07.2019 год. са между страните. Сочи, че напрактика
тази солидарна отговорност възниква по силата на чл. 76 и чл. 88 от Търговския
закон, предвид които правни разпоредби изрично и безусловно регламентиращи, че
правната форма на дружеството-ответник /в случая Събирателно дружество/
предопределя задължението на неговите съдружници да отговарят солидарно и
неограничено за вземания на трети страни - кредитори за задължения на СД.
Ищецът
моли съда да постановите решение, с което да осъди ответниците СД „Е.-И.С. И С.“,
Я.С. И., С.Я.С. И Д.В.И. да му заплатят заявената искова имуществена
претенция, възлизаща в общ размер на сумата от 74 560,26 лева, представляваща
сбора от дължимата се главница по фактура № ********* от 22.10.2019 г. в размер
на 33 868,80 лева с вкл. ДДС, както и договорна неустойка върху размера на
претендираната главница по процесните фактура № ********** от 21.10.2019 год. и
фактура № ********** от 22.10.2019 год. в общ размер на 40 691,46 лева,
изчислена съобразно детайлно посочените в обстоятелствената част на исковата
молба периоди. Претендира за заплащане на законна лихва върху размера на
дължимите се и присъдени стойности за главница и договорна неустойка, считано от
датата на подаване на исковата молба - 18.01.2021 год. до окончателното
изплащане, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски и изплатено
адвокатско възнаграждение. На осн. чл. 127. ал. 4 от ГПК представя банкова
сметка.
***вата молба от СД „Е.С.-И.С. И С.“, с
който оспорва изцяло подадена
искова молба, като излага следните мотиви:
Посочва, че уговорената
в чл. 24 от Договора неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Цитира чл.24 „В случай на неизпълнение на поетите по този договор задължения,
свързани с договорени срокове неизправната страна дължи на изправната страна
неустойка в размер на 0,5% за всеки ден забава върху общата стойност на
заявените за доставка препарати, но не-повече от 100% от стойността. Отбелязва,
че видно от текста с пълния размер на неустойката може да бъде санкционирано
всяко едно неизпълнение, дори и същото да е незначително. В този смисъл,
ответникът намира, че дори и да е заплатил почти пълната стойност на дължимата
сума, би бил санкциониран за плащане на неустойка в размер на 5% на ден върху
общата стойност на договора, а не върху размера на оставащата сума. Според
ответника, тази клауза за неустойка е нищожна сама по себе си като поради
накърняване на морала и добрите нрави. Сочи, че видно от текста, неустойката се
начислява върху стойността на цялата доставка дори и да е останала неизплатена
минимална сума, т.е. неизпълнението на Купувача да е в незначителен размер.
Поради това, ответникът счита, че така уговорената неустойка излиза извън
присъдените и обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции и е нищожна
поради накърняване на добрите нрави. Счита, че така уговорената неустойка
стимулира бездействието на кредитора, тъй като дължимата неустойка за забава,
уговорена в чл.24 от процесния договор надхвърля с около 20 пъти законната
лихва, с която се съизмерява евентуалната вреда за кредитора от забавената
парична престация на длъжника и с повече от 70% от общия размер на дължимите от
Купувача суми, т.е на задължението, чието изпълнение обезпечава. Сочи, че
затова в този си размер, уговорената между страните мораторна неустойка не
отговаря на присъщите и цели - да обезпечи изпълнението на поетото задължение и
да обезщети кредитора за вредите от виновното неизпълнение на длъжника, нито на
придадената и от съконтрахентите санкционна функция, целяща да накаже
неизправната страна по договора, а води до създадена още при сключване на
процесния договор възможност за несправедливо обогатяване на кредитора.
Заявено е, че
съществуването на тази нищожност се преценява към момента на сключването на
договора, поради което за нея е без значение обстоятелството дали в един
последващ момент неизпълнението е достигнало степен, при която неустойката би
се явявала адекватна на вредите. Твърди се, че претенцията на “Ф.Б.“ ЕАД с
правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата в общ размер на 40 961,46 лева,
представляваща неустойка по чл. 24 от Договора е неоснователна, респ.
неоснователна се явява и претенцията за присъждане на законна лихва върху
същата. В горния смисъл е посочена съдебна практика.
Отбелязано е, че
обстоятелството, че договореностите трябва да се съобразяват с условията на
договора такива , каквито са били към датата на неговото сключване. Сочи се, че
още към този момент, изчисляване на неустойката върху целия размер на
доставката, дължимо като процент за всеки просрочен ден, представлява
прекомерна санкция и определя самата неустойка като акцентираща единствено
върху санкционния й характер, което е противоречие на добрите нрави и води до
нищожност на клаузата от договора в тази й част. Направено е възражение за
прихващане:
Посочено е, че основната
дейност на ответното дружество е свързана с производство и търговия с пшеница и
др. култури. Изложено е, че за производството на пшеница е от изключително
важно значение посевите да бъдат обработвани с определени препарати и торове,
които спомагат за по-високото производство, респ. по-високия добив на
съответната култура. Сочи се, че през стопанската 2018 - 2019 година, ответното
дружество е обработвало общо 1227.192 хектара земя, от която 518.000 хектара
или 5180.00 декара са засети с обикновена мека пшеница, за което обстоятелство
прилага и моли да се приеме справка за дейността на СД „Е.С.-И.С. И С.“
издадено от Министерство на земеделието, храните и горите, ведно с приложени
към нея приложение № 2 и анктентна карта от 14.11.2018 г. Посочени са в
табличен вид всички недвижими имоти обработвани от ответното дружество за
стопанската 2018г. – 2019г. намиращи се в с.М., общ.Братя Даскалови, обл.С.З.
засети с мека пшеница – 5180 декара. Посочено е, че за да могат да бъдат
обработени посевите засяти върху описаните недвижими имоти, ответното дружество
е сключило с „Ф.Б.“ ЕАД договор за покупко-продажба № ********** от
20.08.2018г., съгласно чл. 1 от който договор „Ф.Б.“ ЕАД се задължил да
прехвърли и да предаде в собственост на СД „Е.-И.С. И С.“ стоки определени по
видове, количество и цена в Раздел I-ви от Приложение № 1. Посочено е, че в
приложение № 1 са определени Стоките предмет на договора за покупко - продажба,
както следва:
1. т.1.1. тор NP 20:20,
общо количество 125,40 тона, при единична цена без ДДС, с включен транспорт от
702 лева, като цената се заплаща в срок до 30.07.2019г.
2. т.1.2. Амониев
нитрат, общо количество 225,00 тона, при единична цена без ДДС, с включен
транспорт от 480 лева, като цената се заплаща в срок до 30.07.2019г.
3. т. 1.3. Карбамид,
общо количество 150.00 тона, при единична цена без ДДС, с включен транспорт от
605 лева, като цената се заплаща в срок до 30.07.2019г.
Сочи се, че съгласно чл.
2 и чл. 3 превозът на стоката от мястото на товарене до мястото на разтоварване
се извършва съгласно раздел ІІ-ри от Приложение 1 и транспорт и експедиция
съгласно раздел ІІ-ри от Приложение 1. Изложено е, че в приложение № 1
неразделна част от договора са описани по какъв начин ще се извърши транспорт и
експедиция, какви са сроковете на доставка и местоназначението. Сочи, че в чл.
4.1 от Приложение № 1 е описано, че мястото на товарене на стоката по т. 1.1. е
гр. Р., на стоката по т.1.2. гр. Д. и на стоката по т. 1.3. е гр. Б.. В чл.
4.2. е описано, че мястото на разтоварване е с. М., обл. С.З.. В чл. 4.3.
страните са постигнали съгласие срок за доставка на стоката по т.1.1 да е до
10.09.2018г., на стоката по т. 1.2. да е до 30.10.2018 г. и на стоката по т.
1.3. да е до 30.12.2018 г.
Твърди се, че от страна
на ответника договорът е изпълнен частично като доставил само стоките по т.
1.1. и по т. 1.2 от Приложение № 1, а именно тор NP 20:20, общо количество
125,40 тона и Амониев нитрат, общо количество 225,00 тона. От страна на
ответното дружество не е доставена стоката описана в чл.1, т.1.3. от Приложение
№ 1 - Карбамид, общо количество 150.00 тона в срока уговорен в чл. 4.3. до
30.12.2018г. Твърди се, че договореното количество карбамид изобщо не е
доставено на СД „Е.С.-И.С.
И С.“. Посочено е, че
карбамида е от изключително важно значение за по-голям добив и производство на
пшеница, както и че продавачът е запознат със свойствата на карбамида, както и
с начина на прилагането му върху посевите, т.е. при сключването на договора е
бил наясно, че за извършване на доставката
от изключително важно значение е било да достави карбамида в сроковете
описани в договора, а именно до дата 30.12.2018г., съгласно изискването на чл.
4.3 от Приложение № 1 към сключеният договор. Въпреки, че до 30.12.2018г.
карбамида не е доставен, след проведени разговори с представители на ответното
дружество, получили уверение, че в рамките на няколко дни ще бъде доставен,
която уговорка отново не изпълнена. С неизпълнението на договора от страна на
ответника, а именно не доставянето на карбамид, дружеството е реализирало
по-нисък добив на пшеница в общ размер на 800 тона, при средна цена на тон в
размер на 300 лева за стопанската 2018-2019 година. Неизпълнението на поето
задължение за продажба и доставка на стока в уговорения от страните срок лишава
дружеството от възможността да подхрани есенно-житните култури засяти в
обработваните от него райони с карбамид и по този начин да реализира по-високи
и качествени добиви. Твърди се, че невъзможност за увеличаване на добива
/имуществото/ на СД „Е.-И.С. И С.“ и съответно пропусната полза е налице, тъй
като в резултат от забавата, дружеството е пропуснало възможността да подхрани
есенно-житните култури и по този начин да реализира по- високи и качествени
добиви, респ. да получи доходи от продажбата на по-високите добиви.
С оглед на
неизпълнението на договора от страна на ответника, СД „Е.С.-И.С. И С.“ е реализирало по - нисък добив в
размер на 800 тона пшеница или са налице вреди в размер на 240 000 лева. Твърди
се, че сумата в размер на 240 000 лева се дължи на основание чл. 79, във връзка
чл. 82 от ЗЗД.
В условията на
евентуалност, прави възражение за прихващане, като в случай, че бъде уважен
искът на „Ф.Б.“ ЕАД, то следва да се извърши прихващане с вземането на СД „Е.-И.С.
И С.“, което има спрямо ищеца „Ф.Б.“ ЕАД в размер на 240 000 лева, дължащо се
на основание чл. 79, във връзка с чл. 82 от ЗЗД. Намира, че прихващането следва
да се извърши до размера на по-малката сума, а именно до размера на
претендираното от „Ф.Б.“ ЕАД вземане. Моли, да се отхвърлят предявените искове,
като неоснователни.
По
делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответниците
Я.С.И.,
С.Я.С. и Д.В.И., който отговор е идентичен по съдържание с отговора на първия
ответник. Изложени са същите съображения, направено е възражение за прихващане
и молят да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.
Депозирана е по делото допълнителна искова молба ведно с
отговор, с които ищецът прави уточнения и допълнения към първоначалната искова
молба и взема становище по възраженията на ответниците. Относно оспорването на заявените искови претенции е взето следното
становище:
Посочено
е, че в самото начало на депозираните от противните солидарно отговорни страни
Писмени отговори е дадена заявка за цялостно оспорване на депозираната искова
претенция, като неоснователна, но в самия текст се излагали мотиви, относими
само и единствено по отношение на един от обективно съединените искове - този
относно претендираната неустойка. Заявено е от ищеца, че въпреки това, с оглед
направеното общо оспорване /вкл. и посочено изрично само в Писмения отговор,
представен от физическите лица - ответници/, прави нужните уточнения, относими
към основателността на заявените обективно съединени искове за главница и
неустойка.
По
отношение на претенцията за главница: Отбелязва, че с подобно неконкретизиране
на това, в какво се състои оспорването и липсата на посочване на конкретни
доводи в тази насока, напрактика лишава ищеца от възможността да се възползва
от правото да направи последващи уточнения, съобразно направените от
ответниците възражения.
Ищецът
прави следните допълнения и уточнения и по двете претенции - за дължима се
главница и неустойка по процесния договор: В
изпълнение на поетите ангажименти по подписания и нотариално заверен контракт,
е извършил 2 /две/ отделни доставки на заявения тор въз основа, на което са
били издадени 2 /две/ отделни фактури, съответно с № ********** от 21.10.2019
год. на стойност 33 868,80 лева с вкл. ДДС и с № ********** от 22.10.2019 год.
на стойност 33 868,80 лева с вкл. ДДС или обща стойност на стоката по договора
възлиза на сума в размер на 67 737,60 лева с вкл. ДДС. Крайният срок за
издължаване на посочените стойности е установен до 31.07.2020 год. или близо 10
/десет/ месеца след доставката на база на постигнатото съгласие за отложено
плащане на дължимата се стойност по договора. Сочи се, че въпреки този дълъг
период, предоставен на ответното дружество за издължаване на доставеното
количество тор, от негова страна реално е започнало поетапно частично плащане
едва на 03.09.2020 год. По отношение на въпросните отделни частични плащания, с
които в крайна сметка е погасена първата от процесните фактури с № **********
от 21.10.2019 год., ищецът сочи, че са изложили подробности и представили
писмени доказателства с първоначалната искова молба. Счита, че напрактика с
извършеното плащане на част от дължимата се по договора продажна цена,
ответното дружество е признало наличието на извършена доставка по процесния
контракт. Що се отнасяло до доставката, обективирана във фактура № **********
от 22.10.2019г., е посочено, че видно от представените към настоящата
допълнителна искова молба, като писмени доказателства 2 бр. Товарителници с №
2176799 от 18.10.2019 год. и с. А № 54 и двете от 18.10.2019 год., количеството
от 500,400 тона е реално доставено на купувача СД „Е.С.- И., С. и
съдружие". Твърди се, че след извършеното частично плащане, с което е
погасено вземането по фактура № ********** от 21.10.2019 год., към настоящия
момент липсва каквото и да е последващо плащане на остатъка от договорената по
контракта продажна цена, представляваща претендирана главница по процесната
фактура № **********/22.10.2019 год. в размер на 33 868,80 лева с вкл. ДДС. Подчертава,
че относно посочените факти от обективната действителност липсва оспорване от
страна на ответниците.
Заявено
е, че предвид извършеното от ответното дружество плащане, будело недоумение
заявената от солидарните длъжници /ответници/ претенция за недължимост на
главницата, заявено като цялостно оспорване на исковата молба, за което на
практика конкретно изложени факти и обстоятелства, както и реални правни и
фактически доводи в писмените им отговори липсвали. По отношение на тази
претенция, направена съвсем лаконично само в писмения отговор на ответниците -
физически лица /на стр. 3 от него/, не ставало ясно от къде „черпят" тази
своя категоричност, че от страна на ищеца не е извършена доставка на стоката,
предмет на процесния договор. Следвало да се има предвид, че въпреки
солидарността им, която възниква по силата на закона, в случай на претенции
срещу събирателното дружество като форма на търговско сдружаване, физическите
лица - ответници в настоящото производство реално не са страна в преките
търговски /облигационни/ отношения, развили се по силата на сключения между
ищеца и юридическото лице - СД процесен договор за покупко-продажба. В този
смисъл, според ищеца, по отношение на тях липсва активна процесуална
легитимация да заявят подобно възражение. Изложено е, че съгласно чл.122, ал.3
от ЗЗД /цит./: „Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора
личните възражения на своите съдлъжници." В този смисъл, ищецът счита, че
направените от страна на ответниците-физически лица оспорвания в на практика
следва да останат без разглеждане поради факта, че настоящия спор е с предмет
търговски отношения, развили се между ищеца „Ф.Б." ЕАД и ответника СД „Е.С.
- И.С.И С.". Счита, че предвид това обективно обстоятелство и от гледна
точка на законовата разпоредба, цитирана по-горе, физическите лица, като
солидарни длъжници не могат да противопоставят възраженията на своя съдлъжник -
юридическо лице, произтичащи от процесния договор.
Наред
с извършеното макар и в частичен размер плащане на продажната цена по процесния
договор, което ищецът сочи, че е неоспоримо доказателство за извършена доставка
предвид договореното отложено плащане, то с първоначалната искова молба е отправил
искане за допускане и назначаване на Съдебно-счетоводна експертиза, която след
даване на отговори по поставените въпроси би следвало да внесе допълнителни
уточнения относно претендираната главница.
По
отношение претенцията за неустойка е изложено следното:
Посочено
е, че в исковата молба подробно са изложени договорените между страните в чл.24
от процесния договор параметри относно начина за изчисляване на евентуално дължимата
се на ищеца договорна неустойка, в случай на забава за издължаване на дължимата
му се сума. Твърди се, че за получаване на крайният размер на претендираната
неустойка, ищецът се е съобразил с всяко едно от извършените от ответното
дружество плащания.
В
депозираните писмени отговори, които според ищеца са напълно идентични по съдържание,
посочва, че е изправен пред неяснота относно това, в какво всъщност се състои
оспорването и респективно е възпрепятстван да организира адекватно защитата на
законните си права и имуществени интереси.
Счита,
че претенция за нищожност на уговорената между страните договорна неустойка
поради противоречие с добрите нрави е неоснователна поради факта, че от една
страна сочените доводи не отговарят на обективната реалности и от друга - не
съответстват на правната уредба и константна съдебна практика, относими към
този въпрос, като са изложени подробни съображения и е посочена съдебна
практика.
Посочено
е, че с предоставянето на договореното количество тор на обща стойност от 67
737,60 лева с вкл. ДДС на практика ищецът е поставен в неблагоприятното положение
да се лиши, от стока и да очаква евентуално плащане /т.е. добра воля на
купувача/ на нейната стойност близо 10 месеца без да има някакво обезпечение,
което да даде своеобразна гаранция, че в крайна сметка ще получи дължимите си
парични средства.
Счита
за безспорно установено, че договорената по чл. 24 от процесния контракт
неустойка не само не е нищожна, а реално е послужила като обезпечение и
обезщетяване на ищеца, като в същото време и изпълнява функцията на имуществена
санкция по отношение на недобросъвестния купувач, в конкретния случай ответното
търговско дружество. Заявява, че не отговаря на обективната действителност, а
и на правната логика твърдението, изложено в Писмените отговори, че в този си
вид клаузата стимулира бездействието на кредитора. Заявява, че не става ясно
след като вече Кредиторът /в случая „Ф.Б." ЕАД/ е изпълнил изцяло
ангажимента си по доставка на договорената стока, то за какво бездействие би
могло въобще да става реч ?!. Намира, че може би ответниците се бъркат с търпението
на ищеца, изчерпано вследствие некоректното поведение на ответника, в лицето на
СД „Е.-И.С. И С." за изпълнение на основното задължение на всеки един
Купувач - да заплати дължимата се стойност на доставената му от Продавача /Кредитора/
стока в рамките на договорения срок.
Посочва,
че договорната неустойка е уговорена като санкция на фактическо противодействие
на бездействието на неизправната страна /в случая ответното дружество/, което
следвало да припомни, че освен, че е изпаднало в първоначална забава за
издължаване пълната стойност на паричното си задължение към ищеца,
впоследствие, проявявайки своята „добра воля и благоразположение на духа"
е започнало частично издължаване на тази стойност, заплащайки сума крайно недостатъчна
да погаси задължението му със сума в размер на 5 000,00 лева и то чак през м.
септември 2020 год.
Що
се отнасяло до коментарите относно размера на договорената неустойка, то ищецът
счита, че същите се явяват отново неоснователни, като са изложени правни и
фактически доводи.
Що
се отнасяло до съпоставянето на размерът на договорената неустойка със законната
лихва от гледна точка на монетарно измерване на настъпили вреди, то следвало да
посочи, че тук отново ответното дружество изхожда от желанието си да докаже
прекомерност на нейния размер. Счита, че предвид факта, че процесната сделка
е търговска и е сключена между търговци, то на практика за прекомерност на
неустойката не може и не следва въобще да бъде тема за коментар.
В
допълнение на изразеното становище, ищецът се позовава и на нормата на чл. 92
от ЗЗД, където изрично законодателят е установил, че неустойката обезщетява
вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват, още повече техния
размер. В този смисъл, счита, че не е налице законова уредба, приравнявайки по
размер дължима неустойка към законната лихва. Посочва, че точно обратното - в
чл. 9 от ЗЗД е предоставена свобода на страните по договора сами да определят
неговото съдържание, от което е част и уговорка за дължимост на неустойка,
както и начина за нейното начисляване. В настоящия случай, е посочено, че по
отношение на процесния договор са положени подписите и на двете страни, т.е.
съдържанието му е одобрено и прието и от ответното дружество-купувач.
Счита, че в крайна сметка не следва да
се пропуска и обективния факт, че при така договорена неустойка, именно
неизправната страна е тази, от която зависи крайния неин размер с оглед
изпълнение на ангажимента във възможно най-кратък срок. Отбелязва, че именно в
това се състои и санкционния характер на уговорката за неустойка, налагайки
парично наказание за бездействието на неизправната страна - СД „Е.-И.С. И С.".
Въпреки това обаче е посочено, че в договора е уговорен краен предел, до който
може да се начислява.
В
заключение ищецът посочва, че на практика изразеното в Писмените отговори
становище относно чл. 24 от процесния договор и заявената претенция на
ответниците за нищожност на договорената неустойка поради накърняване на
добрите нрави или прекомерност на нейния размер, на практика е напълно
голословно, повърхностно и в крайна сметка - напълно несъстоятелно и без
правно или друго значение поради факта, че самите солидарно отговорни ответници
заявяват претенция за дължимост на неустойка по същия процесен договор и в
частност - същия процесен текст при заявяване за разглеждане в рамките на друго
съдебно производство на Възражение за прихващане. Счита, че това категорично
твърдение би могло лесно да бъде проверено от съда поради факта, че с отправено
Възражение за прихващане по заявена искова претенция, предмет на гр.д. №
25/2021 год. по описа на Районен съд гр. Чирпан се претендира от страна на
същите ответници заплащане на неустойка по конкретния текст, чиято нищожност
претендират в Писмените отговори, предмет на настоящото производство.
Екземпляр от депозирания Писмен отговор представя като писмено доказателство
към настоящата допълнителна искова молба.
Ищецът
взема следното становище относно направеното възражение за прихващане:
Счита,
че с депозираните 2 броя писмени отговори ответниците по заявената искова
претенция, предмет на настоящото дело се възползват от законовата възможност да
направят Възражение за съдебно прихващане. Предвид процесуалното качество,
което придобива като ответна страна по направеното възражение за прихващане, на
практика с настоящото изложение представя Писмен отговор, в който излага
подробни правни и фактически доводи относно неговата недопустимост,
неоснователност и незаконосъобразност.
Заявява
недопустимост на възражението за прихващане.
В
този пункт от настоящият Писмен отговор прави свое искане за оставяне без
разглеждане като недопустимо поради следните съображения:
Заявява,
че съгласно разпоредбата на чл. 126 от ГПК е недопустимо разглеждането от съд на
две висящи дела между едни и същи страни, на едно и също основание и за едно и
също искане. Сочи, че в случай на подобна хипотеза, то законодателят е
установил категоричното правило, че по-късно заведеното дело се прекратява
служебно от съда.
Посочва,
че на практика горните бележки са относими към настоящия случай предвид факта,
че въз основа на Искова молба, депозирана на 14.01.2021 год. от СД „Е.-И.С. И
С." срещу „Ф.Б." ЕАД е образувано т.д. № 13/2021 год. по описа на Окръжен
съд гр. С.З.. Твърди се, че предмет на образуваното по инициатива на ответното
в настоящото производство дружество дело е идентичен с този, описан във Възражението
за прихващане и на практика попада под забраната, въведена с разпоредбата на
чл. 126 от ГПК за прекратяване в случай на висящ процес. Счита, че по отношение
на това твърдение, е в правата на настоящата съдебна инстанция да направи
проверка по посоченото т.д. № 13/2021 год. по описа на Окръжен съд гр. С.З..
Според
ищеца, с оглед на горните факти от обективната действителност, относими към
изричния законов текст на чл. 126 ГПК следва производството по настоящото дело
в частта му, в която е направено възражението за прихващане от солидарните
ответници с депозираните Писмени отговори да се прекрати като недопустимо въз
основа на факта, че е по-късно заведено /с Писмени отговори от 04.02.2021 год.
и 12.02.2021 год. по Искова молба от 18.01.2021 год./
Заявено
е, че в случай, че съдът счете, че не са налице основания за прекратяване на
производството в частта му относно направеното Възражение за прихващане в
депозираните 2 бр. Писмени отговори по настоящото производство, съответно от
ответника - юридическо лице СД „Е.-И.С. И С." и от тримата солидарно отговорни
ответници - физически лица, то производството в частта, в която е направено от
последните, следва да бъде прекратено като недопустимо предвид изричната
законова забрана, обективирана в чл. 122, ал. 3 от ЗЗД. Посочва се, че съгласно
този текст солидарно отговорните ответници не могат да противопоставят
възражения, които се основават на отношения, които са се развили без тяхно
участие. Изложено е, че в настоящия случай, в основата на претенцията за
прихващане са търговски отношения, реализирани между „Ф.Б." ЕАД в
качеството на продавач и ответника - юридическо лице СД „Е.-И.С. И С."
като Купувач по Договор за покупко-продажба № ********** от 20.08.2018 год.
Сочи се, че в цитирания контракт физическите лица - солидарни ответници по
силата на закона, нямат участие и респективно право да отправят Възражение за
прихващане.
Ищецът
счита, че следва да се прекрати производството по настоящото дело в частта му,
в която е направено възражение за прихващане от страна на физическите лица -
солидарни ответници в производството въз основа на въведената законодателна забрана
и от там липсата им на процесуална легитимация да заявят подобна претенция.
Наред
със съществения порок, водещ до недопустимост на направеното възражение за прихващане,
посочено по т. 1 от настоящото изложение, ищецът счита, че следва да се оставят
без движение депозираните Писмени отговори в частта им отнасящи се до Възражението
за прихващане поради нередовност.
Посочено
е, че с оглед спецификата на възражението за съдебно прихващане като процесуален
способ за заявяване на насрещна претенция, необходимо е да отговаря на процесуалните
изисквания за редовност. Счита, че в настоящия случай са налице нередовности, отнасящи
се до следните моменти:
Предвид
факта, че с Възражението се претендира съдебно прихващане с неликвидно вземане,
то в тежест на ответното дружество е да докаже основателността на заявената
своя претенция и респ. да я заяви точно, ясно и конкретно. В този смисъл,
ищецът сочи, че видно от изложението в тази част на Писмения отговор на
практика не може да се установи на какво всъщност се основава искането на
ответното дружество, въз основа на което се иска да се постанови съдебно
прихващане. С оглед посочената в отговора правна квалификация на тази
претенция - чл. 79 във вр. с чл. 82 от ЗЗД - не ставало ясно дали се
претендират вреди от неизпълнение или пропуснати ползи. Заявява, че това на
практика представлява съществена нередовност с оглед факта, че от една страна
следва да се установят наличието или липсата на доказателства по делото и
респ. да се разпредели доказателствената тежест и от друга - е изправен пред
невъзможността да защити правата си предвид неясно заявената претенция. В този
смисъл, ищецът счита, че напълно правилно Окръжен съд гр. С.З. по цитираното
по- горе т.д. № 13/2021 год. /предвид, както е отбелязал пълната идентичност на
претенцията по него с настоящото възражение за прихващане/ е констатирал този
факт като с Разпореждане № 260167 от 28.01.2021 год. е оставил без движение
Исковата молба, с обструкции /цит./ „...да се изложат обстоятелства дали се
претендират вреди или пропуснати ползи".
Отбелязано
е, че в съдебната практика възражението за съдебно прихващане до известна
степен се приравнява на насрещен иск. Сочи, че в този смисъл, предвид това
процесуално значение на възражението, което му се придава, то за да бъде
редовно следва да се заплати и дължимата държавна такса, съобразно заявената
претенция. В настоящия случай, предвид липсата на такова плащане, според ищеца,
на практика това представлява допълнително основание за нередовност на
възражението за прихващане и респ. основание за оставяне без движение на
същото.
Изложени
са следните съображения за неоснователност на възражението за прихващане:
Сочи
се, че по силата на сключения Договор за покупко-продажба № ********** от
20.08.2018г., от страна на ищеца е поет ангажимент за доставка на 3 /три/
продукта /торове/, съответно NP 20:20, Амониев нитрат и Карбамид с договорени
цени, количества и срокове за доставка по отношение на всеки един от тях.
Твърди се, че от страна на „Ф.Б." ЕАД е изпълнен ангажимента за доставка
на два от договорените за това торове - NP 20:20 и Амониев нитрат, чиято
продажна цена би следвало да бъде заплатена при условията на отложено плащане
от Купувача - СД „Е.-И.С. И С." с краен срок за плащане /падеж/ - до
30.07.2019 год. В рамките на така договореният срок обаче, не е налице каквото
и да е изпълнение на това основно задължение на Купувача СД „Е.-И.С. И С.".
Тази негативна за ищеца обстановка на практика е довела до подписване на
отделен нотариално заверен Договор за спогодба от 06.04.2020год., съгласно
който би следвало да бъдат уредени последиците от това неизпълнение за плащане
в рамките на договорения падеж по Договора от 20.08.2018 год. Сочи се, че по
силата на сключената спогодба неизправната страна, явяваща се ответно в настоящото
производство дружество, респективно ищец по направеното Възражение и в крайна
сметка Длъжник е поело неотменимия и безусловен ангажимент да заплати остатъка
от дължимите се на ищеца суми по цитирания договор за покупко-продажба от
20.08.2018год., представляващи остатък от продажната цена на доставените
Амониев нитрат и NP 20:20, както и дължима неустойка с установена в значително
редуциран размер в знак на компромис от страна на „Ф.Б." ЕАД и желание за
запазване на добри търговски отношения с този контрагент.
Посочва
се, че с оглед направеното Възражение явно спорна на практика се явява
ситуацията/ развила се около заявения за закупуване Карбамид. Заявено е, че
видно от уговорките в Приложение № 1 към Договора от 20.08.2018 год. срокът за
доставка на договореното количество от този тор се установява до 30.12.2018
год. Въз основа на забавяне от страна на прекия доставчик на този хим. тор,
количеството Карбамид, заявено от страна на ищеца за изпълнение на доставките
по този и други договори пристигнало едва през в първата половина на м. януари
2019 год. Сочи се, че след необходимото време за пакетиране на доставеното
количество Карбамид, малко след средата на м. януари 2019 год. „Ф.Б.“ ЕАД е
било в готовност да изпълни поетите си ангажименти за доставка. В този смисъл
на 22.01.2019 год. от транспортния отдел на „Ф.Б." ЕАД е извършено
разпределение за предстоящите доставки на Карбамид от склада на дружеството,
находящ се в гр. Б.. Посочено е, че като сериозен Купувач СД „Е.-И.С. И С."
е включено със заявеното за доставка по Договора за покупко-продажба от
20.08.2018 год. количество от 150 тона. Непосредствено след уведомяване на
този контрагент за готовността да му бъде доставен Карбамида с посочване на
конкретна дата за неговото извозване на практика доставката /поръчката/ е била
отказана от страна на този контрагент. Сочи се, че този отказ от страна на СД
"Е.-И.С. И С." относно изпълнение на поръчката е отразен в
електронната система на „Ф.Б." ЕАД за обработване на поръчките и проследяване
на тяхно изпълнение. При това развитие на нещата, при определяне на графика за
транспорта на 24.01.2019 год., на която дата е следвало да се реализира самата
доставка, дружеството-ответник е изключено от списъка на получателите
/купувачите/ на Карбамида, като наред с това първоначално заявеното от негова
страна количество е преразпределено на други контрагенти /купувачи/.
Заявено
е, че предвид изложената реална фактическа обстановка от гледна точка на направения
отказ от страна на СД „Е.-И.С. И С." в качеството на Купувач по Договор за
покупко-продажба № 629 от 20.08.2018 год. на практика липсва правен интерес от
заявяване на претенции по повод реализацията на доставката на този тор,
съобразно договореностите по този контракт, още по-малко да се търси прихващане
на основание неизпълнение на договорената доставка от страна на ищеца. Сочи се,
че в подкрепа на това твърдение е и факта, че с по-горе посочения Договор за
спогодба от 06.04.2020 год. страните са уредили отношенията си, възникнали по
повод на Договора за покупко-продажба № 629 от 20.08.2018 год., като в него не
фигурира каквато и да е заявка за наличие на неизпълнение по него от страна на
„Ф.Б." ЕАД, респективно искане за заплащане на каквото и обезщетение от
страна на СД " Е.-И.С. И С.".
Що
се отнасяло до изложените аграрни теории и практики, на които в крайна сметка
се основавало Възражението за прихващане, счита същите за неоснователни.
Заявява, че това е така, защото противно на посоченото в Писмения отговор, към
датата на договорената доставка на Карбамида /30.12.2018 год./, а и дори към
тази, на която е заявена от страна на „Ф.Б." ЕАД готовността за доставка
на този тор /22.01.2019 год./ съгласно действащите нормативи и нормали,
установени в земеделието, е НЕпрепоръчително и дори забранено неговото
ползване за торене на зърнени едногодишни земеделски култури. Това от своя
страна водело до категоричния извод, че недоставянето и в рамките на срока,
уговорен по Договора от 20.08.2018 год. на практика не води след себе си
каквито и да е негативни последици за засятата от СД „Е.-И.С. И С."
пшеница предвид факта, че противно на твърдението на това дружество,
Карбамидът не може да се ползва през м. януари на съответната календарна
година, в случая 2019 год.
Намира,
че все пак не следва да се пропуска възможността и вероятността, в случай на такава
категорична необходимост от влагане в почвата на Карбамид през м. януари 2019
год. от страна на ответното дружество да е сключена заместваща сделка с друг
доставчик и на различни, по-ниски цени и това да се е оказало повода и
основанието за отмяна на поръчката за доставка на договореното количество.
Счита, че при такава хипотеза, обаче в още по-голяма степен възражението се
явява неоснователно и особено по отношение на претендираните размер и
основание.
Моли,
да се остави без разглеждане като недопустимо предявеното Възражение за
прихващане по посочените доводи.
Направено
е алтернативно искане: Моли, да се остави без движение направеното от
Възражение за отстраняване на всички, посочени съществени нередовности.
В
случай, че не се уважат тези претенции, то моли да се отхвърли като
неоснователно и незаконосъобразно направеното Възражение за прихващане.
По
делото е депозиран допълнителен отговор
от ответниците Я.С.И., С.Я.С. и Д.В.И., с който оспорват изцяло подадена
допълнителната искова молба, като считат същата за неоснователна. В тази връзка
са изложени подробни мотиви.
Посочено
е, че при положение, че с отговора на исковата молба ответника е направил
възражение за прихващане със свое вземане против ищеца по 79 във вр. с чл. 82
от ЗЗД и след като по въпроса дали обезщетението е дължимо има висящ друг
съдебен спор между страните, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.
229 ал. 1 т. 4 от ГПК. Заявено е, че разрешаването на въпроса дали
обезщетението е дължимо зависи от разрешаване на въпроса с постановяването на
влязло в законна сила съдебно решение по т.д. № 13/2021 година по описа на ОС -
С.З.. Сочи се, че този спор е преюдициален по отношение на настоящия спор.
Считат,
че едва след приключването на производството по т.д. № 13/2021 година по описа
на ОС - С.З. ще има яснота дали упражненото възражение е породило своя правен
ефект като е погасило насрещното вземане до размера на по-малката сума, при
което вземането по настоящето дело ще е погасено и искът ще следва да се
отхвърли като неоснователен или същото е отхвърлено.
Изложено
е, че обстоятелството, че вземането, с което иска да се прихване насрещния дълг
произтича от друг източник, различен от този по настоящето дело не обуславя
различен извод от този за наличието на преюдициалност до колкото могат да се
прихващат вземания вкл. и на извъндоговорни основания. С оглед и на това
настоящото производство следва не да бъде прекратено на основание чл. 126 от ГПК, а да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК.
Намират
за изцяло неоснователни доводите, че за да бъде редовно възражението за
прихващане следва да бъде заплатена държавна такса. Посочват, че в този смисъл
ищецът не прави разлика между предявяването на насрещен иск, за който се
следват правилата на чл. 211 от ГПК и тези на чл. 127 и сл. от ГПК и възражение
за прихващане в хода на висящ процес. Изложено е, че възражението за прихващане
е поставено само и единствено в зависимост от основателността на главния иск,
т.е. ако същият е неоснователен, то по възражението за прихващане няма да има
произнасяне. Считат за изцяло неоснователно становището, че следва да бъде
внесена държавна такса.
Що
се касае за уточненията, които се твърди, че следва да бъдат направени, за да е
редовно възражението за прихващане, правят следните уточнения: Възражението за
прихващане е предявено въз основа на възникнала облигационна връзка между СД „Е.
– С. - И., С. И С.“ и ищеца по договор за покупко-продажба № ********** от
20.08.2018 година, ведно с приложение № 1 към него. Сочи се, че в същият
договор освен продажбеното правоотношение е включен задължението на продавача „Ф.Б.“
ЕАД да достави стоката на описаното в чл. 4.2. от Договора място на
разтоварване - с. М., обл. С.З., т.е. транспорта е следвало да бъде организиран
от Продавача.
Посочено
е, че претенцията е за пропуснати ползи, а именно, че СД „Е.С. - И.С.И С.“, с
оглед неизпълнението на ищеца не е успяло да реализира по-високи и качествени
добиви, респ. да получи доходи от продажбата от по-високите добиви. В този
смисъл СД „Е.С.-И.С. И С.“ с оглед на неизпълнението на ответника е пропуснало
да реализира добив в размер на 800 тона пшеница.
Посочено
е, че от значение за реализиране на по - висок добив на пшеница е посевите да
бъдат обработени в определен срок с карбамид. При обработка на почвата с
карбамид от посевите СД „Е.С.-И.С. И С.“ е щяло да реализира по - висок добив с
около 800 тона. Прихода от 240 000 лева при продажбата на този добив от 800
тона е щял да бъде реализиран.
В
случай, че се прецени, че реализираният по - нисък добив от 800 тона пшеница е
пряка и непосредствена вреда от неизпълнението на договора от страна на ищеца,
то при условията на евентуалност да се счита, че възражението за прихващане е
предявено и за претърпени вреди.
Ответниците
считат за изцяло неоснователни направените възражения от страна на „Ф.Б.“ ЕАД,
че дружеството е било в готовност да изпълни задълженията си на дата 24.01.2019
година. Твърди се, че дори и количествата карбамид да са достигнали до ищеца,
то той ги е продал на трети лица различни от СД „Е.С. - И.С.И С.“. Сочи се, че
до СД „Е.С. - И.С.И С.“ не е достигала, каквато и да е информация, че ищецът е
в готовност да извърши транспорт и да достави количествата карбамид. Що се
касае до представените с допълнителната искова молба документи, ответниците
сочат, че същите са едностранно съставени от страна на ищеца и нямат достоверна
дата, с оглед на което и възразяват срещу приемането им по делото.
За
изцяло неоснователни намират доводите на ищеца, че при сключването на Договор
за спогодба от 06.04.2020 година страните са уредили взаимоотношенията си и не
било налично в този договор искане за заплащане на каквото и да било
обезщетение. Посочено е, че в Договор за спогодба от 06.04.2020 година страните
са предоговорили срок за заплащане на определена сума, което по никакъв начин
не е равносилно на цялостно уреждане на взаимоотношенията по Договор за
покупко-продажба № 629 от 20.08.2018 година. Считат, че няма и изрично
изявление в тази насока от страните в Договор за спогодба, с оглед на което
считат за изцяло неоснователно позоваването на Договор за спогодба от
06.30.2020 година.
Намират
за изцяло неоснователно и възражението, че било забранено торенето на зърнени
земеделски култури. Напротив, сочат, че видно от таблица номер 1 от Приложение
към Заповед № РД09-877/09.11.2017 година и № РД - 791/27.11.2017 г. са указани
максимални норми за торене с азот на основни земеделски култури. Отделно от
това, посочват, че забраната не обхваща всички имоти находящи се в областта, а
само тези, които са нитратно уязвими. Посочено е, че в този смисъл, ако дадена
зона е нитратно уязвима, то от страна на Областта ще бъде изпратено
уведомление, ведно с приложените текстове и ще бъде указано да не бъдат внасяни
азотсъдържащи торове в определени периоди. Заявяват, че изцяло неоснователни са
съжденията в посока, че е била налице забрана за торене на зърнени едногодишни
култури.
Изложени
са аргументи по см. на чл. 26, ал. 1, изр.3 ЗЗД.
Обобщено
е, че процесната неустойка по чл.24 от сключения, договор противоречи на
добрите нрави и е нищожна, на осн. чл.26, ал. 1, пр.З ЗЗД. При нищожност на
договорената мораторна неустойка исковата претенция по чл.92, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на сумата, формирана от същата се явява неоснователна.
Постъпил
е по делото допълнителен писмен отговор
на допълнителната искова молба и от ответника СД „Е.-И.С. И С.“, с който
заявява, че оспорва изцяло допълнителната искова молба, като в тази връзка са
изложени подробни мотиви.
Направени
са уточнения на възражението за прихващане.
Намира
за изцяло неснователни доводите на ищеца, че при сключването на Договор за
спогодба от 06.04.2020 година страните са уредили взаимоотношенията си и не
било налично в този договор иска за спогодба искане за заплащане на каквото и
да било обезщетение, като са изложени съображения.
Намира
за изцяло неоснователно и възражението, че СД „Е.-И.С. И С.“ е закупило през
месец януари от трети лица на подобри цени, като посочва, че това практически
е невъзможно от гледна точка на обстоятелството, че не се касае за няколко
килограма, а за 150 тона. Посочва, че именно в тази връзка е сключен и
договорът с ищеца, за да има срок количеството да бъде доставено.
Изложени
са аргументи по чл. 26, ал.1, изр.3 ЗЗД.
Отбелязва,
че неправилно ищецът заявявал, че с извършеното частично плащане по една от
фактурите, се е признавало от страна на СД „Е.-И.С. И С.“ наличието на
извършена доставка по целия договор. Заявява, че са налице две отделни и
самостоятелни доставки, като за всяка една се съставя отделна фактура. Според
ответника, плащането на една от фактура не означава, че е налице доставка и на
останалите договорени стоки.
Съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не е спорен факта, за сключен помежду им Договор за покупко-продажба на NP
7:21 № 1871/21.07.2019 г., по силата на който ищецът в качеството на Продавач се
е задължил да достави на ответника тор NP 7:21 в количество от 100,800 /сто
тона и осемстотин килограма/ с единична цена за тон от 560,00 лева без вкл.
ДДС и обща стойност на цялата доставка в размер на 67 737,60 лева с вкл. ДДС.
По делото са събрани гласни
доказателства: свидетеля Д.Й.Н. установява, че от месец март 2014г. е търговски
представител във „Ф.Б.“ ЕАД. Кара по селата, стопански дворове, земеделски
производители с цел продажба на торове, препарати, търговска цел във фирмата,
която изпълнява. През 2018г. сделката за всички торове била лятото - есента. По
договор до края на месец декември 2018г. трябвало да бъде извършена доставката
на карбамид, реалното извозване можело да се получи от 12 до 18 януари.
Търговската фирма, от която „Ф.Б.“ закупува внесения карбамид се забавили с корабите
и влезли късно януари месец в България. Доставките, които трябвало да извърши „Ф.Б.“
били 20 000 тона. Още преди Нова година С. го потърсил и свидетеля му казал,
че няма как да се получи доставката до 31.12., тъй като има проблем с вноса на
корабите и реално доставките се забавят и могат да се случат януари месец. В отговор,
няколко дни по-късно, С. заявил, че отказва заявеното количество.
Свидетеля Х.Д.С. установява,
че е назначена на трудов договор в СД „Е.“ - извършва част от дейностите
свързани със закупуване на препарати, торове, заплащане, организационна
дейност, персонал. Запозната е с договора от 20.08.2018г. за доставка на торове
по-конкретно NP 20:20 амониев нитрат и карбамид, за NP срокът бил август месец – 125
това, за амониев нитрат септември месец 225 тона и за карбамид до края на
съответната година 150 тона. Това, което получили било без доставен карбамид,
другото съответно било доставено. Многократно нейния съпруг се опитвал да
осъществи връзка по телефона с търговския представител на „Ф.Б.“ – Д., тъй като
кореспондирали и всичко координирали с него. В определен момент нямали яснота дали
може да се достави. Свързали се някъде около началото на януари и Д. казвал, че
няма проблем и ще се достави и в един момент спрял да отговаря нито на
позвънявания, нито на Вайбър. Нямали отговор кога евентуално може да се
достави. Присъствала е на разговори, в които е ставало ясно, че ще се достави,
но не е доставено.
Съдът
не кредитира в тази част свидетелските показания поради следното: свидетеля е
съпруга на управителя
на Събирателното дружество и ответник и е заинтересована от изхода
на делото, освен това показанията й противоречат на останалите гласни и писмени
доказателства.
По делото е назначена съдебно
агрооценъчна и СИЕ и комплексна такава. По Договора от 21.07.2019 год. са издадени от ищеца две фактури: Фактура № ********** от 21.10.2019 год. за доставка
на 50,40 /петдесет тона и
четиристотин килограма/ от NP 7:21
на стойност 33 868,80 лева и Фактура №
********** от 22.10.2019 год. за доставка на 50,400 /петдесет тона и
четиристотин килограма/ от NP 7:/21
на стойност 33 868,80 лева. Процесните
фактури са надлежно осчетоводени в счетоводствата на двете страни. И двете фактури са включени в Дневник за
продажби при „Ф.Б." ЕАД и в Дневник за покупки при СД „Е.-И.С. И С.". По отношение на тях от страна на ответника е ползван данъчния
кредит. Фактура № ********** от
21.10.2019 год. за сума в размер на 33 868,80 лева е издължена на база
реализирани от страна на ответното търговско дружество периодични
плащания. По Фактура № 2 ********** от 22.10.2019
год. за сума в размер на 33 868,80 лева не е извършвано каквото и да е плащане. Общият размер на договорената
неустойка по фактура
Фактура № ********** от 21.10.2019 год., представлява 34,86 % спрямо
стойността на фактурата, а по втората фактура **********/22.10.2019
г., представлява
84,99% от стойността на фактурата.
Видно от заключението на
комплексната ССАОЕ се установява, че през месец 12.2018
г. няма закупени количества „карбамид“
от „Ф.Б.“
ЕАД. Продадени са през същия месец
- 18.7 т., които са изписани от склада – сметка 304 /1 „Стоки“,
аналитична партида „3;5“- „карбамид“, и са
прехвърлени от аналитична партида „6;14“- „карбамид - насипен“ . В приложения
хронологичен опис за м.12.2018 г. е видно на кои клиенти е продаден и какви
количества. Към 31.12.2018 г. има наличност по сметка 304 /1 „Стоки“,
аналитична партида „6;14“- „карбамид- насипен“
- 15, 2 тона. За периода 08.01.2019г. до 31.01.2019г. е закупен,
заприходен на склад 18517.36 т „карбамид“. Извършените
продажби за горепосочения период започват с фактура № **********/08.01.2019 г.
и завършват с фактура № **********/31.01.2019 г. СД „Е.-И.С. И С.“ е включен в документите за
експедиране като краен купувач на заявените от него 150 тона карбамид на 20.08.2018 г. , заявка № 1841 - Т.1 със срок на извозване 30.12.2018 г.. За
експедираните количества на 18.10.2019 г.
„NP
7:21“ - 50,40 тона от „Ф.Б.“ ЕАД е съставена фактура № ********** от 21.10.2019 г. на стойност
33868.80 лв. с ДДС. За експедираните
количества на 21.10.2019 г. „NP
7:21“ – 50,40 тона от „Ф.Б.“ ЕАД
е съставена фактура № ********** от
22.10.2019 г. на стойност 33868,80 лв. с ДДС. СД „Е.-И.С. И С.“ през м.10.2019 г. е заприходил тор „NP 7:21“ общо 100,80 тона с фактури № ********** от
21.10.2019 г. на стойност 33868.80 лв. /с ДДС / и № ********** от 22.10.2019 г.
на стойност 33868,80 лв. /с ДДС/ по
сметка 302 „аналитична партида „тор NP 7-21“ и е отразено в счетоводните
регистри на дружеството задължението към доставчика „Ф.Б.“ ЕАД
с горепосочените суми. СД „Е.-И.С. И С.“ е закупил с фактура №
**********/28.02.2019 г. тор „карбамид“ - 50340 кг. за
32721,00 лв. / без ДДС/ от „Агрозащита“ ООД. Същият е заприходен по сметка 302 „Материали“ и
е вложен за производство на сс продукция – пшеница реколта 2019 г . / сметка
601 „ Разходи: материали:торове и препарати“ / за 32721,00 лв..
С оглед така
установените факти се налагат следните правни изводи:
Между страните не се
спори, че са обвързани валидно с Договор № 1871 за покупко-продажба на NP 7:21 от 21.07.2019 год. От направеното най общо оспорване на ответника в
ОИМ и ДОИМ не може да се извлече извода, че същия оспорва задължението си по
него, а единствено претенцията за неустойка, като в тази връзка е предявил и възражение
за прихващане. Поради което съдът намира, че предявения иск за главница по
фактура № ********** от 22.10.2019 год. на стойност 33 868,80
лева е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Това се установява, от
представените и приети писмени доказателства по делото, както и от назначената
ССЕ. Във връзка и в изпълнение на Договора от 21.07.2019 год.
са издадени от ищеца две фактури: Фактура № ********** от 21.10.2019 год. за
доставка на 50,40 /петдесет
тона и четиристотин килограма/ от NP 7:21 на стойност 33 868,80 лева и Фактура № ********** от 22.10.2019
год. за доставка на 50,400 /петдесет тона и четиристотин килограма/ от NP 7:/21 на стойност 33 868,80 лева. Процесиите фактури №
**********/21.10.2019 г. и № **********/22.10.2019 г. са надлежно осчетоводени
в счетоводствата на двете страни по Договора от 21.07.2019 г. И двете фактури
са включени в Дневник за продажби при „Ф.Б." ЕАД и в Дневник за покупки
при СД „Е.-И.С. И С." при съобразяване с данъчното законодателство. По
отношение на тях, от страна на ответника е ползван данъчния кредит. СД „Е.-И.С. И С.“ през м.10.2019 г. е заприходил тор „NP 7:21“ общо 100,80 тона с фактури № ********** от
21.10.2019 г. на стойност 33868.80 лв. /с ДДС / и № ********** от 22.10.2019 г.
на стойност 33868,80 лв. /с ДДС/ по
сметка 302 „аналитична партида „тор NP 7-21“ и е отразено в счетоводните
регистри на дружеството задължението към доставчика „Ф.Б.“ ЕАД
с горепосочените суми. Фактура № ********** от 21.10.2019
год. за сума в размер на 33 868,80 лева е издължена на база реализирани от
страна на ответното търговско дружество периодични плащания. По
Фактура № ********** от 22.10.2019 год. за сума в размер на 33 868,80 лева не е
извършвано каквото и да е плащане. Сумата за неизплатена главница се дължи
ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ 18.01.2021 г. до
окончателното и заплащане.
По предявения иск за неустойка, съдът
намира следното: Съгласно чл. 24 от Договора № 1871 от 21.07.2019 год. в случай
на неизпълнение на задължение за плащане на продажната стойност ответникът
дължи на ищеца договорна неустойка, изчислена от датата, следваща тази на
падежа до окончателното изплащане на дължимата сума на база 0,5 % върху тази
сума за всеки ден забава, но не повече от 100 % от тази стойност. В случая,
ответникът е възразил, че
уговорената в чл. 24 от Договора неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Вещото лице по назначената ССЕ е изчислило, че общият размер на
договорената неустойка по
фактура Фактура № ********** от 21.10.2019 год., представлява 34,86 % спрямо
стойността на фактурата, а по втората фактура **********/22.10.2019
г., представлява
84,99% от стойността на фактурата.
Търговският закон не съдържа
специална правна регламентация на основанията и правните последици при
недействителност на търговските сделки и по силата на препращащата норма на
чл.288 ТЗ приложение следва да намерят установените в чл.26 и сл. ЗЗД общи
правила за недействителност на договорите. Константна е съдебната практика, че
договарянето в нарушение на добрите нрави е основание за нищожност и на
търговските сделки по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Приложимостта им в търговското
право не може да се отрече независимо от въведената с чл.309 ТЗ забрана за
намаляване на неустойката поради прекомерност. Макар търговското право да
защитава сигурността в оборота за сметка на обогатяването на кредитора чрез
получаване на една прекомерна неустойка, отчитайки търговското качество на
субектите по правоотношенията, то тези отделни негови правни норми не могат да
противоречат на онези основни принципи на правото, чието спазване е условие за
действителността на сделките. Или в случая извода, който се налага е, че така
определената договорна неустойка не е прекомерно завишена, а в нарушение на
чл.9 ЗЗД е договорена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е
основание за нищожността на тази клауза съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД.
Това е така, защото договарянето
на такава неустойка обуславяло извода, че тя не е уговорена за да обезпечи
наказателната й функция или да обезщети кредитора, а да се обогати
неоснователно, което е в противовес с придадените й от закона функции.
Тъй като този порок е налице още
при сключването му, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с
ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична
недействителност (нищожност) на сключен договор в тази му част. Като
непораждаща правно действие, вторичните въпроси относно дължимостта на
неустойката и възможността или невъзможността за намаляване на размера й, при
определени законови хипотези, автоматично се изключват от обсъждане.
Предвид горното съдът намира, че
предявения иск за неустойка върху размера на претендираната главница по
процесните фактура № ********** от 21.10.2019 год. и фактура № ********** от
22.10.2019 год. в общ размер на 40 691,46 лева е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По възражението за прихващане: От
доказателствата по делото, не се установиха по неоспорим начин виновното
неизпълнение на поетите от ищеца задължения по доставката на карбамид, както и
наличието на реално нанесени вреди или пропуснати ползи на ответника, които да
обосноват причинната връзка между неизпълнението и настъпилата вреда при ответника. Напротив, вещото лице Г.Г. по назначената ССАОЕ сочи, че на
24.01.2019 г. е можело да бъдат натоварени от ищеца 25т. карбамид от база Б. за
М., като е посочена кола за извозване. Т.е. налице е готовност, записано е, че
може да се натоварят. През месец януари от ищеца са получени доставени
21 867,24 т. карбамид. Продадени са 13 638,11 т., и имат налични
8 240 т. карбамид към 31 януари. Щом го имат наличен, значи може да се
достави и през февруари. В приложение 5 има обща поръчка № 1841-Т/20.08.2018 г., в която е записано
в горният ъгъл, че на 24.01.2019 г. клиента е анулирал заявката. Този факт се потвърждава
и от свидетелските показания на Д.Й.Н., които съдът кредитира като
непосредствени и подкрепящи се от всички доказателства по делото, който сочи,
че „има проблем с вноса на корабите и реално доставките се забавят и могат да
се случат януари месец. В отговор, няколко дни по-късно, С. отказал
заявеното количество.“
Освен това, вещото лице А.П. по
назначената комплексна експертиза сочи, че разликата в добива зависи от
агротехниката, с какви семена е - дали първо или второ размножение. Един добив
среден със 70 кг/декар през стопанските години, не е толкова фрапиращ. Има
пропуснато или в агротехниката или в семената. Ако няма влагани различни торове
и препарати за пръскане, няма да се получи и тази продукция, която е получена. Ако се
вкара карбамида в почвата до средата на февруари, няма да има проблем.
Поради което съдът намира, че не би могло да бъде уважено възражението
за прихващане, под формата на претенция в размер на 240 000 лева от реализирането
на по - нисък добив в размер на 800 тона пшеница за стопанската 2018-2019
година, поради което следва да се остави без уважение.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на ищеца направените по делото разноски по уважения иск, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК. Процесуалният представител на ответника адв.
Я.Я. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца, което съдът намира за основателно. Възнаграждението
за процесуално представителство и защита следва да бъде определено от съда
съобразно разпоредбата на чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004 за МРАВ, като в
случая следва да бъде намалено от 4020 лв. на 2767 лв.. Или на ищеца следва да се присъдят разноски общо в размер на 2916,42 лв.
При този изход на делото на ответника
следва да се присъдят разноски съобразно отхвърления иск, съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК. Проц. представител на ищеца адв. В.Т. е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, което
съдът намира за неоснователно, тъй като е съобразено с разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т 4 от Наредба №1/2004 за МРАВ. Или на ответника се дължат
разноски в размер на 1949,05 лв..
Ето защо, Окръжен съд- гр.С.З.
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА СД „Е.-И.С.
И С.“ със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Ч.**, вписано в
Търговския регистър с ЕИК ***; 2.) Я.С.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***
и настоящ адрес:***; 3.) С.Я.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и
настоящ адрес:***; 4.) Д.В.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ
адрес:***, при условията на солидарност да заплатят на „Ф.Б.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление на дейността: гр. С.З.***, ЕИК ***, сумата 33 868,80 лева (тридесет и три
хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки) с вкл. ДДС,
дължима главница по фактура № ********* от 22.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 18.01.2021 г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от „Ф.Б.“ ЕАД
със седалище и адрес на управление на дейността: гр. С.З.***, ЕИК ***, против СД
„Е.С.- И., С. И С.“ със
седалище и адрес на управление на дейността: гр. Ч.**, вписано в Търговския
регистър с ЕИК ***; 2.) Я.С.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ
адрес:***; 3.) С.Я.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***;
4.) Д.В.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, да се
осъдят ответниците при условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата 40 691,46 лева - договорна
неустойка върху размера на претендираната главница по фактура № ********** от
21.10.2019 год. и фактура № ********** от 22.10.2019 год., ведно със законната
лихва върху сумата от 18.01.2021 г. до окончателното и изплащане, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ възражението за съдебно прихващане,
предявено от СД „Е.
С. - И., С. И С.“ със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Ч.**,
вписано в Търговския регистър с ЕИК ***; 2.) Я.С.И. с ЕГН **********, постоянен
адрес: *** и настоящ адрес:***; 3.) С.Я.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***
и настоящ адрес:***; 4.) Д.В.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и
настоящ адрес:***, за сумата 240
000 лева от реализирането на по - нисък добив в размер на 800 тона пшеница за
стопанската 2018-2019 година/ със вземането на ищеца „Ф.Б.“ ЕАД със седалище и адрес на управление на
дейността: гр. С.З.***, ЕИК ***, като неоснователно.
ОСЪЖДА СД „Е.С.- И., С. И С.“ със
седалище и адрес на управление на дейността: гр. Ч.**, вписано в Търговския
регистър с ЕИК ***; 2.) Я.С.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ
адрес:***; 3.) С.Я.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***;
4.) Д.В.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, при
условията на солидарност да заплатят на „Ф.Б." ЕАД със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. С.З.***, ЕИК ***, сумата 2916,42 лв. (две хиляди
деветстотин и шестнадесет лева и четиридесет и две стотинки) разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Ф.Б." ЕАД със седалище и адрес
на управление на дейността: гр. С.З.***, ЕИК ***, да заплати на СД „Е.С.- И., С. И С.“ със седалище и адрес на управление на
дейността: гр. Ч.**, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, чрез адв. Я.Я.,
сумата 1949,05 лв. (хиляда деветстотин четиридесет и девет лева и пет стотинки),
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.С.З.
пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :………………..