№ 199
гр. Пловдив, 02.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно
гражданско дело № 20245000500369 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:45 часа се явиха:
Жалбоподателите М. Р. П. и П. Ч. П. редовно призовани, не се явяват. За
тях се явява адв. Л. редовно упълномощена.
Въззиваемата Р. П. П. редовно призована, не се явява.
Въззиваемите А. К. В. и Д. А. В. редовно призовани, не се явяват.
Адв. Л.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Л.: Поддържам въззивната жалба.
На основание чл. 268, ал. 1 ГПК съдът ДОКЛАДВА делото.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ищците П.
Ч. П. и М. Р. П. против решение № 719/04.06.2024 г. по гр.д. № 2244/2023 г. на
Окръжен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявеният против Р. П. П., А. К.
В. и Д. А. В. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване
нищожността на сделката, оформена с нот. акт №***, т. 3, дело № 479 на
нотариус С. К., поради накърняване на добрите нрави.
1
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
решение и се поддържа, че предвид нееквивалентността на насрещните
престации договорът за покупко-продажба е нищожен, поради накърняване на
добрите нрави. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното
решение, вместо което бъде постановено ново, с което се уважи предявеният
иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответниците по иска П. Ч. П. и М. Р. П., с който оспорват въззивната жалба.
Във въззивната жалба и отговора не се правят искания за събиране на
доказателства.
В момента в залата се явява адв. Г., като пълномощник на въззиваемите.
Адв. Л.: Нямам доказателствени искания.
Адв. Г.: Поддържам отговора. Смятам жалбата за неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.
Съдът като взе предвид, че не се правят искания за събиране на
доказателства, намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Л.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да
уважите предявения иск. Считам, че неправилно Окръжен съд Пловдив е счел,
че по сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот не е налице
нееквивалентност на престациите. Също така неправилно съдът е приел, че
след като страните по сделката са родители и деца, то те са били в близки и
топли взаимоотношения помежду си. Няма разпределена доказателствена
тежест и не са събирани доказателства по отношение на това в какви
отношения са били прехвърлителите и приобретателите по сделката, поради
което и считам извода на съда за незаконосъобразен и необоснован. Считаме
също така, че неправилно съдът е счел, че след като прехвърлителите са си
запазили правото на ползване върху имота, то върху него е възложена вещна
2
тежест и това е определило продажната цена по сделката. Съдът е счел, че
след като страните са в близки родствени отношения и има запазено право на
ползване, това е било основание за определяне на по-ниска продажна цена.
Няма по делото доказателства и не е разпределяна доказателствена тежест,
която да установява какви са били критериите за определяне на по-ниска
продажна цена, поради това считаме че изводът на окръжния съд е
неоснователен и незаконосъобразен. По делото няма оценявано също така
правото на ползване, поради което и не може да се направи извод до каква
степен то обременява правото на собственост. Факт е обаче, че един
апартамент с площ от 103 кв.м. е продаден на цена 10 пъти по-ниска от
данъчната оценка и 9 пъти по-ниска от продажната цена, която вещото лице е
определило по делото, поради което считаме и практиката на ВКС като
такава, че е налице нееквивалентност на престациите.
Адв. Г.: Уважаеми апелативни съдии, считам че решението е правилно и
законосъобразно. Изследвани са всички доказателства и доводи на страните по
делото.
На първо място, исковата молба и единственият довод, въз основа на
който се иска обявяването на тази сделка за нищожна е противоречие с
добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите между цената на
имота и продажната цена. Чисто формално, чисто процесуално това твърдение
е достатъчно, за да се отхвърли претенцията, защото предмет на сделката не е
собствеността върху имота, а е голата собственост на имота, което е нещо
съвсем различно, без значение дали ищцата е поддържала, сочила или
излагала някакви данни въз основа на какви критерии е определена тази цена
или въз основа на какви критерии може да се установи правото на ползване.
Единствено фактът, че твърдението за съпоставимост на пълната цена, на
пълната собственост върху апартамента с продажната цена е достатъчно, за да
бъде неоснователен този иск. Съдът много правилно е изследвал
обстоятелствата по делото. Преценил е близките родствени връзки между
страните по делото. Никъде в исковата молба или другаде по делото не се
твърди тези близки родствени връзки да са обременени с някакви негативни
отношения и преживявания. Никъде подобно нещо не се казва. Затова и не са
ангажирани доказателства и затова не е разпределяна доказателствена тежест
някой да доказва дали отношенията между страните са били лоши или не.
3
напротив, единствено доверителите ми твърдят, че отношенията са били
добри и сме представили доказателства в тази насока. Не е вярно становището
на колежката, че няма доказателства и че не са обсъждани.
На второ място, от гледна точка на морала, нека така да го наречем и
съобразен този морал с нашата действителност смея да твърдя, че
прехвърлянето от родители на деца на един апартамент на пазарна цена при
установени добри отношения между страните, това донякъде би се сметнало и
за неморално в нашите условия говоря. Масов случай и то е ноторно известен
и на съда и на цялото общество е, че обикновено отношенията между
родители и деца не се уреждат на пазарен принцип, когато и тези отношения
са добри, няма данни да е нещо противно, напротив има данни да са точно
такива – добри, тогава е нормално цената по сделката да бъде по-ниска от
пазарната цена.
На следващо място, действително е запазено право на ползване за
родителите на ответниците. Това право на ползване е в пълнота упражнено от
ищците по делото и досега се упражнява от тях. Никога и по никакъв начин
тези хора не са притеснявани да упражняват това си право. Голи собственици
на този имот са ответниците по делото и те като такива си изпълняват
задълженията, но по никакъв начин не претендират за апартамента, не влизат в
негово владение, не търсят да гонят хората или по някакъв начин да ги
стресират. Напротив, през цялото време дори и финансово са ги подпомагали.
Не знам как ще отчетете всички тези обстоятелства, освен като зачитане на
добрите нрави, а не на противното. Моето лично становище, въз основа на
всичко казано е, че нарушение на добрите нрави и изобщо практиката на ВКС
тръгна главно от търговските отделения и от търговските сделки, в които
страни са юридически лица. Там бихме могли да говорим за нарушение на
добрите нрави при нееквивалентност на престации и при силно занижени
продажни цени, спрямо пазарните нива. При сделки между физически лица
според мен господстващ е принципът на свободата на волята. Няма нищо
неморално в продажбата на един имот, дори между чужди хора далеч под
пазарните нива. Любопитно ми е, защото колежката и в исковата молба не е
изложила някакъв морален принцип на който да противоречи това нещо,
любопитно ми е на кой морален принцип противоречи това нещо. Аз имам
свободата да продам моя имот комуто намеря за добре и на каквато цена
4
намеря за добре. Не съм длъжен да продам имота си на пазарна цена. Никъде
няма подобно законово, ако щете и морално изискване. Смятам, че всички
тези съображения са преценени правилно от първоинстанционния съд.
Смятам, че решението му е правилно. Моля ви да го оставите в сила.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Съдът обяви, че ще обяви решението си в срок до 04.11.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5