М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА №
393/17.12.2013 Г. ПО НОХД № 5415/2012 Г.
ПО ОПИСА НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 24 С-В
Софийската градска прокуратура е
внесла в съда обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу подс. К.П.Х.
за това, че на 17.08.2008 г., около 20.20 часа, в гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № ***,
пред ресторант „В.“, находящ се на територията на стопанство „В.“, е направил
опит умишлено да умъртви В.Б.Г., чрез възпроизвеждане на три изстрела с
атипично огнестрелно оръжие марка „EKOL Firat Magnum“, калибър 9 мм., с фабричен номер
EF7101779, с което му причинил следните наранявания: едно сляпо огнестрелно
нараняване на гръдния кош в ляво с входна рана на около З см. от ляво на гръдно
зърно в посока нагоре и наляво към лявата мишнична ямка, с раневи канал през
меките тъкани на гърдите през четвърто ребро по предната мишнична линия и
наличие на проектил в 6-ти сегмент на левия бял дроб, с посока на раневия канал
отпред-назад и леко отгоре-надолу, което по своята медико-биологична
характеристика представлява нараняване, проникващо в гръдната кухина, и е
причинило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и едно
огнестрелно нараняване на лява ръка, което по своята медико - биологична характеристика
е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като макар и
изпълнителното деяние да е довършено, не са настъпили предвидените в закона
общественоопасни последици - престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2
от НК.
Със същия обвинителен акт подс. К.П.Х.
е обвинен и в това, че на 17.08.2008 г., около 20.20 часа, в гр. С., бул. „Ц.Ш.“
№ ***, пред ресторант „В.“, находящ се на територията на стопанство „В.“,
държал един брой атипично огнестрелно оръжие марка „EKOL Firat Magnum“, калибър
9 мм., с
фабричен номер EF7101779 и боеприпаси - 9 броя, стандартни пистолетни
газово-сигнални патрона, които са преправени на пистолетни огнестрелни
боеприпаси, кал. 9 мм.,
без да има за това надлежно разрешение, съгласно ЗКВВООБ:
- чл. 7, ал. 1 от ЗКВВООБ: „Разрешенията
за дейностите по този закон се издават от Министерство на вътрешните работи за
определен срок при условията и по ред, определен с Правилника за прилагане на
закона“;
- чл. 41, ал. 1 от ППЗКВВООБ: „Разрешения
за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоотбрана се издават на
физически лица от Директора на ДПСД по постоянния адрес на местоживеене“;
- чл. 43, ал. 1 от ППЗКВВООБ: „Разрешения
за съхраняване на огнестрелни оръжия и боеприпаси се издават на получилите
разрешения за придобиване от Директора на ДНСП или упълномощено от него лице
или от Началника на РУП: т. 1 - за физически лица - по постоянния им адрес“
- престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
В съдебното производство беше приет
за съвместно разглеждане предявеният от пострадалия В. П. Г. срещу подс. К.П.Х.
граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за причинени с
престъплението неимуществени вреди в размер на 60 000,00 /шестдесет хиляди/ лева,
ведно със законната лихва от датата на деянието – 17.08.2008 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Пострадалият В. П. Г. беше
конституиран като частен обвинител и граждански ищец в съдебното производство.
В хода на съдебните прения
прокурорът от СГП поддържа повдигнатите с обвинителния акт обвинения. Счита
същите за доказани от събраните доказателства, които анализира. Развива
съображения, че в случая не е била налице неизбежна отбрана, като се позовава
на задължителната практика на ВС. Поддържа, че деянието не е извършено и при
условията на физиологичен афект. Счита, че обясненията на подсъдимия са
насочени единствено към изграждане на защитна версия. Посочва наличните според
него смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. Х. обстоятелства, като
предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер
от десет до петнадесет години за извършеното престъпление по чл. 115, вр. чл.
18, ал. 1 НК, а също и наказание от три години лишаване от свобода за
престъплението по чл. 339, ал. 1 НК. Предлага съдът да наложи едно общо
най-тежко наказание, което да не увеличава по реда на чл. 24 НК. Предлага
гражданския иск да бъде уважен по справедливост, както и да се отнемат в полза
на държавата веществените доказателства по делото.
Повереникът на гражданския ищец и
частен обвинител – адв. Б. поддържа становището на прокурора. Счита, че от
събраните доказателства следва да се изведе описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка. Развива съображения, че агресивната страна в конфликта
са били подс. К. Х. и неговият брат Е.. Не били налице противоправни действия,
застрашаващи подсъдимия. Липсвали доказателства за осъществено нападение.
Счита, че от действията на подсъдимия може да се изведе умисъл за убийство.
Поддържа, че е налице и квалифициращо обстоятелство – деянието било извършено
по хулигански подбуди. Счита, че не са налице предпоставки за приложение на чл.
55 НК. Гражданският иск намира за доказан по основание и размер и моли да бъде
уважен.
Защитникът на подсъдимия – адв. М. поддържа,
че подс. К. Х. бил отишъл да се обади на брат си Е., за да могат заедно да
вземат автомобила на подсъдимия. Причината за втория инцидент не била
саморазправа, а това желание на подсъдимия и неговия брат. Свидетелите пред
съда криели определени обстоятелства. Свидетелите били свалили подсъдимия от
автомобила му и били изпуснали гумите му. След това подс. Х. се бил върнал с
брат си, за да вземат автомобила и да го откарат в къщи. Свидетелите посочвали,
че подс. К. Х. е стрелял от около два – два и половина метра. Според СМЕ,
опасна била дистанция от 0,5
метра. От заключенията на вещите лица следвало, че не е
имало опасност за живота на пострадалия. Извършената операция не била
животоспасяваща. Противоречие съществувало по отношение на обстоятелството
ударен ли е пострадалия с пистолет по главата. Свидетелите Е.Х. и В.И., според
защитника, били добросъвестни и казвали истината. Подсъдимият е бил нападнат и
бит и след това стрелял на посоки. Посочва се, че деянието е останало във
фазата на опита. Липсвали вредни последици. Подс. Х. бил заявил, че се е обадил
от своя телефон на тел.166. Според защитата, пропуск в записването на обаждането
не можело да се тълкува във вреда на Х.. Моли да се отхвърли предявения
граждански иск.
Подс. К.Х. се възползва от правото
си да дава обяснения по обвинението, в които по същество твърди, че е бил
нападнат, което го е принудило да стреля на посоки, за да се предпази. В хода
на съдебните прения поддържа доводите на защитника си. Посочва, че е искал да
спаси живота си и се е отбранявал, за да не бъде убит. В последната си дума
моли за справедливост.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, НО, 24 с-в, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, обсъди доводите на
страните и при съблюдаване на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 от НПК,
прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подс. К.П.Х. е роден на *** г. в гр. Б., живущ ***, българин, български
гражданин, със средно образование, работи в земеделието, неженен, неосъждан, с
ЕГН **********.
За него са събрани добри характеристични данни /л. 96, т. 1 ДП и л. 152,
т. 2 ДП/.
Свидетелят Е.Х. е брат на подсъдимия, а св. В.И. е негова приятелка.
На 17.08.2008 г., в късния следобед, пострадалия В.Г. бил със свои
близки и роднини в ресторант „В.“, находящ се в гр. С., на бул. „Ц.Ш.“ № ***, в
стопанство „В.“. Поводът бил ежегоден курбан, даван от Г.. Компанията на Г.
била седнала на една от масите в двора пред ресторанта. Масата била в близост
до пътя. На съседните маси имало и други посетители, с които постр. Г. се
познавал. В близост играели деца.
Около 19.00 часа по пътя край ресторанта преминал непознат за посетителите
автомобил „О.“, управляван от непознатия за тях до момента подс. К.Х., който отивал
на гости на приятелката си – св. В.И.. Тъй като подсъдимият управлявал
автомобила с висока скорост, а наблизо играели деца, посетителите от заведението,
в т.ч. и св. Е.Б., започнали да викат на висок глас след него.
След известно време, около час по-късно, подс. Х. влезнал в двора на
заведението, като с него бил и брат му - св. Е.Х.. Подс. К.Х. държал в едната
си ръка пистолет. Св. М.Г. направил забележка на подс. Х., като му казал да
прибере пистолета, тъй като в ресторанта има деца, а пострадалия В.Г. станал от
мястото си и тръгнал към двамата братя Х., за да вземе внука си, който играел в
близост до тях.
В този момент подс. К. Х. насочил оръжието към пострадалия и възпроизвел
два изстрела в посока към тялото на В.Г., след което го ударил с държания
пистолет по главата. В резултат, Г. паднал на земята.
Последвало спречкване между компанията на пострадалия В. Г., от една
страна, и братята Е. и К.Х., от друга
страна, при което на последните били причинени леки телесни увреждания,
установени от приобщените по делото СМУ и СМЕ.
На място пристигнали полицейски служители.
С протокол за доброволно предаване от 17.08.2008 г. подс. К.Х. предал на
полицията държаното от него оръжие и боеприпаси.
С протокол от същата дата била доброволно предадена и носената от св. Е.Х.
брадва.
От заключението на приетата по делото балистическа експертиза /л. 40 и
сл., т. 1 ДП/ е видно, че носеният и използван от подс. К. Х. пистолет „Ekol
Firat Magnum“, кал. 9 мм,
с фабричен номер № EF-7101779 представлява атипично огнестрелно оръжие. Той е
бил стандартен газово-сигнален пистолет, но от цевта са отстранени преградите и
през нея могат да се изстрелват твърди заряди. През цевта му е произвеждан
изстрел след последното почистване. Пистолетът е годен да произвежда изстрели.
Патроните са били стандартни пистолетни газово-сигнални, но впоследствие са
преправени на пистолетни огнестрелни боеприпаси, кал. 9 мм. Патроните са годни за
стрелба. При извършена експериментална стрелба патроните са пробили поставената
пред цевта на оръжието дървена дъска с дебелина 2 мм.
Видно от заключението на приложената по делото съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, подс. К. Х. към момента на извършването на процесните
деяния е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ръководи действията си. В този момент не се е намирал в състояние на силно
раздразнение, уплаха или смущение. Това дава основание на вещите лица психолог
и психиатър да заключат, че липсва състояние на физиологичен афект.
От заключението на единичната съдебно-медицинска експертиза на д-р К. е
видно, че вследствие на действията си подс. Х. е причинил на постр. Г. две
огнестрелни наранявания в горната трета на лявата мишница, които засягат само
кожа и подкожие. Те са причинявали временно разстройство на здравето неопасно
за живота и са заздравели без последици за здравето на пострадалия за около
10-12 дни от датата на травмата.
Причинено е било също и още едно огнестрелно нараняване в лявата гръдна
половина, което представлява нараняване проникващо в гръдната кухина. Входната
рана на това нараняване се намира по предната повърхност на лявата гръдна
половина, малко над и навън от гръдното зърно.
Нараняването е сляпо - проектилът е заседнал в долния лоб на левия бял
дроб. Характерът на това нараняване - заседнал проектил в левия бял дроб,
според д-р К. реализира медико-биологичния признак постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота. Това е така, тъй като без извършване на
оперативната интервенция, при която е изваден проектилът, последният създава
реална опасност от възникване на възпалителни процеси, с опасност за живота на
пострадалия. От приложената по дознанието медицинска документация е видно, че
такъв процес в белия дроб се е развил след нараняването.
Видно от заключението на тройната СМЕ, изготвено от в.л. д-р Д., Ш. и Н.,
същите се солидаризират със заключението на единичната СМЕ, че в процесния
случай е налице нараняване, проникващо в гръдната кухина. Тройната СМЕ обаче не
възприема заключението на единичната, че е била налице биологичната увреда
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Вещите лица от
състава на тройната СМЕ считат, че при пострадалия са били налице оплаквания,
причинени само от огнестрелната рана. Не възприемат становището за развил се
впоследствие възпалителен процес – пневмония. Експертите мотивират заключението
си с липсата на обективни данни за подобно възпаление и типичните за него
фебрилитет и обилно изпотяване. Данни за пневмония не се съдържали и в
приложената медицинска документация и проведените изследвания. Ето защо,
тройната експертиза възприема извод за наличие на постоянно общо разстройство
на здравето, неопасно за живота за постр. Г..
При разпита си в съдебно заседание /л. 145-147 СП/ вещите лица допълват,
че са пропуснали да посочат в заключението си, че самото нараняване на белия
дроб разкрива признаците на разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
Изводът за наличие на разстройство на здравето, временно опасно за
живота на пострадалия, се подкрепя и от заключението на назначената от съда
комплексна СМЕ, изготвено от в.л. М., Н. и Й. /л. 212 и сл. от СП/. В същото се
посочва, че в литературата са описани случай на смъртоносни наранявания със
сачми в областта на гръдния кош – сърдечната област и в областта на шията.
След претърпяната травма здравословното състояние на пострадалия е било влошено.
Възстановяването му е отнело продължително време. Хоспитализиран е на няколко
пъти поради оплаквания във връзка с нараняването в белия дроб. Бил е опериран
на 26.09.08 г. с цел евакуиране на чуждо тяло „с вид на сачма“ /виж епикриза на
л. 61, т. 1 ДП/.
Съгласно заключението на СМЕ на подс. К.Х. /л. 218-221 от съдебното
производство/, на същия е било причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, което вероятно е резултат от нанесен побой.
Видно от СМУ № 1035/2008 г. за Е.Х. /л. 48, т. 1 ДП/, на брата на
подсъдимия е било причинено: кръвонясадане по гърба и дясното бедро, които са
му причинили болка и страдание. Прегледът е извършен на 19.08.2008 г., т.е. два
дни след процесния инцидент. Видно от назначената СМЕ /т. 1, л. 63-64 ДП/, изготвена от
д-р К., на Е.Х. са причинени наранявания, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
При извършени разпознавания по снимки свидетелите В. Г., Т. Г., Г. С.,
А. К., М. Г., Кр. М. не били в състояние да разпознаят лицето, произвело
изстрели в тялото на пострадалия. Посочили, че могат да сторят това, ако видят
лицето на живо.
При проведено в хода на ДП на 31.01.2010 г. разпознаване на лица по
снимки св. Е.Б. е разпознал подс. К.Х. като лицето, произвело изстрели в тялото
на постр. В.Г.. Съставен бил надлежен протокол за разпознаване, съдържащ
изискуемите по НПК реквизити.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства,
доказателствени средства и способи за доказване, а именно: обясненията на подс.
К.Х., показанията на свидетелите В.Г., А.К., Т.Г., Г.С., Е.Б., К.М., Е.Х. /само
частично/, И.И., Л.Н., М.Д., И.К., Ц.М., В.И. /частично/, М.Г. /от ДП/, И.П., А.Г.; писмените доказателства и
доказателствени средства – медицинска документация за пострадалия В.Г. –
приложени на досъдебното производство и в хода на съдебното производство, медицинска
документация за подс. К.Х. – приложена в хода на съдебното следствие, протокол
за оглед на местопроизшествие от 17.08.2008 г. /т. 1, л. 7 и сл. от ДП/ и
фотоалбум към него /т. 2, л.
215 ДП/, 2 бр. протоколи за доброволно предаване от 17.08.2008 г. /л. 20 и л.
21 от т .1 ДП/, протокол за доброволно предаване от 21.08.2008 г., СМУ №
1035/2008 г. за Е.Х., протокол за доброволно предаване от 16.09.2008 г., експертна
справка № 344/05.09.2008 г. за изследване на дактилоскопни следи, педагогическа
характеристика, характеристика, протоколи за разпознаване на лице по снимки,
ведно с фотоалбуми към тях, справки от СДВР /л. 164 и 165 от СП/, справка от
МТЕЛ; способите за доказване – заключение на балистическа експертиза №
744/19.08.08 г. /л. 40-45, т. 1 ДП/, заключение на СМЕ № П-359/2008 на Е.Х. /т.
1, л.
63-64 ДП/, заключение на СМЕ № П-356/2008 на В.Г. /т. 1, л. 68-64 ДП/, заключение на
СППЕ на подсъдимия /т. 2, л.
259-263 ДП/, заключение на комплексна тройна СМЕ /л. 267-275, том 2 от ДП/, заключение
на СППЕ на Е.Х. /л. 59-63, т. 3 ДП/, заключението на назначената от съда
комплексна СМЕ, изготвено от в.л. М., Н. и Й. /л. 212 и сл. от СП/, заключение
на СМЕ на подс. К.Х. /л. 218-221 от съдебното производство/; веществените докаателства
по делото – 1 бр. пистолет, 1 бр. пълнител, 9 бр. гилзи и 1 бр. брадва.
Като цяло, могат да бъдат обособени две групи свидетелски показания, в
които се наблюдават съществени противоречия.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В.Г., А.К., Т.Г., Г.С., Е.Б.,
К.М.. Тази група свидетелски показания са безпротиворечиви, логични, взаимно
подкрепящи и допълващи се. Налице са само незначителни и несъществени
противоречия в тях, които, с оглед изминалия период от време и факта, че
свидетелите са се намирали в стресова ситуация, са напълно обясними.
Действията на подсъдимия, описани в обвинителния акт, еднозначно се
установяват, както от събраните свидетелски показания, така и от заключенията
на изготвените експертизи и писмените доказателства и доказателствени средства
/протоколи за оглед и разпознаване/. За съда не съществува каквото и да било
съмнение за авторството на извършеното престъпление. Именно подсъдимият К.Х. е
произвел изстрелите, в резултат на който на пострадалия В. Г. са били причинени
огнестрелните наранявания, описани подробно в приложената медицинска
документация и експертни заключения.
Същевременно, показанията на разглежданата група свидетели изцяло
кореспондира с останалите доказателства и способите за доказване. Същете
намират подкрепа в заключенията на СМЕ – единична и две тройни. Описаните от
свидетелите наранявания са категорично установени по експертен път. Свидетелските
показания кореспондират и със заключението на балистическата експертиза и
приобщените по делото веществени доказателства – пистолет, пълнител и
боеприпаси /носени от К.Х./ и брадва /носена от св. Е.Х./.
Липсват основания да не бъдат кредитирани и показанията на полицейските
служители И.И., Л.Н., М.Д., И.К. и Ц.М., А.Г.. Същите имат предимно контролен
характер, доколкото тези свидетели не са били преки очевидци на инцидента.
Показанията на разглежданата група свидетели изцяло кореспондира с възприетата
от съда фактическа обстановка. Непосредствено след инцидента
свидетелите-очевидци са споделили пред полицейските служители именно фактите и
обстоятелствата, за които свидетелстват и в хода на съдебното следствие. Това е
още един аргумент в подкрепа на достоверността на свидетелските показания на
свидетелите В.Г., А.К., Т.Г., Г.С., Е.Б., К.М., М.Г., доколкото са налице
сигурни данни, че тези показания не са били предварително нагласени, уговорени
и синхронизирани.
Констатираната липса на спомени у разглежданата група свидетели – полицейски служители е
напълно обяснима, с оглед изминалия продължителен период от време и естеството
на извършваната от тях ежедневна дейност.
Съдът не кредитира заявеното от св. Е.Х., като прецени показанията му
като недостоверни и противоречащи на всички останали събрани доказателства.
Свидетелят Е.Х. е брат на подсъдимия К. Х.. Отделно от това, той е и пряк
участник в процесния инцидент, при който у себе си е носел брадва. Ето защо,
неговата заинтересованост от изхода на делото е вън от съмнение. Нормално и
логично е този свидетел да депозира показания, оневиняващи, доколкото е
възможно, както неговия брат, така и него самия. Отделно от това, показанията
на св. Е.Х. са и житейски нелогични. Липсва каквато и да било причина група
около „петнадесет човека“, събрали се да празнуват личен повод, без каквато и да
било причина да започнат да ругаят и да нападнат случайно преминаващите наблизо
братя К. и Е.Х..
Важно е само да се посочи, че дори и св. Е.Х. в показанията си отрича
св. В.Г. да е нападал подс. К.Х.. Това уточнение е съществено единствено и само
с оглед поддържаното от защитата възражение за наличие на неизбежна отбрана по
см. на чл. 12 НК.
Съдът кредитира показанията на св. В.И. в частта, в която същите
кореспондират с останалите събрани гласни доказателства. Така например, липсват
основания да не бъде дадена вяра на показанията на И. в частта, в която същата
потвърждава, че подс. Х. и произвел изстрел с носения от него пистолет. За
причините и повода за инцидента обаче показанията на И. не могат да бъдат
възприети за достоверни. Те представляват опит за изграждане на защитна версия
за подсъдимия, с когото св. И. е в близки отношения.
Съдът не кредитира обясненията на подс. К.Х.. Видно от справка от СДВР
/л. 164 и л. 165 от съдебното производство/, от телефона на подсъдимия не е бил
подаден сигнал до тел. 166. С оглед на това, заявеното от подсъдимия в неговите
първоначални обяснения очевидно е невярно. Същевременно, противоречи на
останалите събрани по делото доказателства и защитната версия на подсъдимия,
лансирана в съдебно заседание на
17.12.2013 г. Твърденията на подс. К. Х., че е бил безпричинно нападнат
от празнуващата в намиращото се на близо заведение група хора, се опровергава
от останалите събрани гласни доказателства. Съдът намира тази версия и за
житейски неправдоподобна и нелогична, поради което не кредитира обясненията на
подс. К. Х..
Ето защо, съдът отстрани констатираните противоречия в гласните
доказателства, като прецени, че не следва да кредитира обясненията на подс. К.Х.,
както и частично показанията на св. Е.Х. и В.И., като в частите, в които се
констатират противоречия, бяха кредитирани показанията на свидетелите В.Г., А.К.,
Т.Г., Г.С., Е.Б., К.М. и М.Г..
Не могат да бъдат споделени доводите на защитника М., развити в неговата
пледоария, че свидетелите В.Г., А.К., Т.Г., Г.С., Е.Б., К.М. и М.Г.
премълчавали предходен инцидент с подс. К. Х.. От показанията на тази група
свидетели действително се установява, че спрямо подс. К.Х. са били предприети
действия, имащи характер на саморазправа, в ходя на която на подсъдимия и на
неговия брат Е. са били причинени телесни увреждания. Хронологията на събитията
обаче, според съда, е обратната на тази, очертана от защитата. Видно е от
свидетелските показания, че присъствалите в заведението роднини и познати на
пострадалия Г. са предприели физически действия спрямо братята Х. след
прострелването на В.Г. от страна на подсъдимия. С оглед на това, тези
последващи действия са ирелевантни за наказателната отговорност на подс. К. Х..
От приетите по делото СМЕ и СМУ за К. и Е.Х. е видно, че на същите са били
причинени телесни увреждания, които по принцип се преследват по частен ред – по
тъжба на пострадалите. Недопустимо е въпросите, свързани с уврежданията на Е. и
К.Х. да бъдат разгледани и решени в настоящото производство.
По тези съображения не беше кредитирана версията на защитата, че
първоначално подс. К.Х. е бил нападнат, гумите му са били изпуснати и колата му
е била поведена и чак след това той се е върнал в заведението, където е
произвел изстрелите към тялото на пострадалия. Тази версия е и житейски
неправдива. Ако подсъдимият се е движил с автомобила си с висока скорост, както
твърдят всички разпитани по делото лица, на практика е било невъзможно същият
да бъде спрян от компанията на постр. В. Г., да му бъде нанесен побой и да бъде
повреден автомобилът му.
Обстоятелството, че част от свидетелите говорят за удар по главата на
пострадалия с държания от подс. Х. пистолет, а друга част не споменават за
това, не е от такова естество, че да дискредитира свидетелските показания.
Напълно възможно е при създалата се суматоха след изстрелите част от
свидетелите да не са видели всички отделни действия на подс. К. Х.. Ето защо, в
тази насока съдът кредитира показанията на самия пострадал, подкрепени и от
други свидетелски показания, видно от които подобен удар е бил нанесен.
Съдът кредитира и заключенията на изготвените и приети по делото
експертизи, тъй като прецени, че същите са безпристрастно изготвени, като не
съществуват съмнения за тяхната правилност.
Противоречие съдът констатира в заключенията на единичната и тройната
СМЕ на пострадалия, изготвени на досъдебното производство, по отношение на това
дали е било налице постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на
постр. В.Г.. Съдът преодоля констатираното противоречие като даде вяра на
заключението на тройната СМЕ. Същата е изготвена на по-късен етап от производството,
при наличие на по-пълна медицинска документация. Мотивите на тройната
експертиза са значително по-убедителни и кореспондират с приложените писмени
доказателства. С оглед на това, становището на тройната СМЕ да отсъствие на
постоянно общо разстройство на здравето на пострадалия следва да бъде
споделено. С оглед на това, следва да се приеме, че до отстраняване на
срастванията в лявата половина на гръдната кухина разстройството на здравето на
постр. Г., макар и да е имало постоянен характер, не е било животозастрашаващо.
В този смисъл е заключението тройната СМЕ – налице е било постоянно общо
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Разбира се, следва да се има предвид, обстоятелството, че при разпита си
в съдебно заседание /л. 145-147 СП/ вещите лица допълват, че са пропуснали да
посочат в заключението си, че самото нараняване на белия дроб разкрива
признаците на разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Последният извод изцяло се подкрепя и от заключението на назначената от
съда комплексна СМЕ, изготвено от в.л. М., Н. и Й. /л. 212 и сл. от СП/. Тази
експертиза също възприема становището на тройната СМЕ, изготвена на ДП, че е
налице признака разстройство на здравето, временно опасно за живота. При
наличните данни, според експертите, при неоказване на адекватна медицинска
помощ не можел да се изключи смъртен изход.
В обобщение и след преценка на всички изслушани експертизи, съдът прие,
че в случая са реализирани следните обективните признаци на телесни
увреждания: нараняване, проникващо в
гръдната кухина, като нараняването на белия дроб е довело и до разстройство на
здравето, временно опасно за живота на пострадалия. Останалите увреждания, а
именно – временното разстройство на здравето, неопасно за живота и споменатото
в тройната СМЕ постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, не са от
съществено значение за правната квалификация на деянието.
Съдът кредитира и приложените по
делото писмени доказателства, от които се установяват релевантни за правилното
му решаване факти. От особено
значение тук се явява медицинската документация, касаеща здравословното
състояние на пострадалия.
Кредитираха се и констатациите в
изготвения на досъдебното производство протокол за оглед /л. 7, т. 1 от ДП/.
При извършване на процесуално-следствените действия са спазени всички
изисквания на НПК. Съдържанието на протокола се подкрепя от останалите събрани
доказателства.
Бяха кредитирани и извършените
разпознавания, за които на досъдебното производство при стриктно спазване на
процесуалните правила са съставени надлежни протоколи.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед възприетите по-горе факти,
съдът прие, че с действията си подс. К.П.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 115, вр.
чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК, като на 17.08.2008 г., около 20.20 часа, в гр. С.,
бул. „Ц.Ш.“ № ***, пред ресторант „В.“, находящ се на територията на стопанство
„В.“, е направил опит умишлено да умъртви постр. В.Б.Г..
Опитът за убийство е осъществен чрез възпроизвеждане на два изстрела с
атипично огнестрелно оръжие марка „EKOL Firat Magnum“, калибър 9 мм., с фабричен номер
EF7101779. Броят на произведените изстрели съдът възприе за установен от показанията
на свидетелите-очевидци В.Г., А.К., Т.Г., Г.С., Е.Б..
Деянието е останало недовършено на фазата на опита. Деецът е предприел
действията, включени в изпълнителното деяние на престъплението, но независимо
от това не е настъпил предвидения в закона общественоопасен резултат – смъртта
на постр. В.Г..
В резултат на изстрелите, произведени от подс. Х., на пострадалия са
били причинени телесни увреждания, които съобразно заключенията на СМЕ
/единична и две тройни/, а също и съобразно заявеното от вещите лица в съдебно
заседание, следва систематично да се обобщят, както следва: едно сляпо огнестрелно нараняване на гръдния
кош в ляво с входна рана на около З см. от ляво на гръдно зърно в посока нагоре
и наляво към лявата мишнична ямка, с раневи канал през меките тъкани на гърдите
през четвърто ребро по предната мишнична линия и наличие на проектил в 6-ти
сегмент на левия бял дроб, с посока на раневия канал отпред-назад и леко
отгоре-надолу, което по своята медико-биологична характеристика представлява
нараняване, проникващо в гръдната кухина, и е причинило постоянно разстройство
на здравето, неопасно за живота и едно огнестрелно нараняване на лява ръка,
което по своята медико - биологична характеристика е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като макар и изпълнителното
деяние да е довършено, не са настъпили предвидените в закона общественоопасни
последици. Тук следва да се отбележи също, че само по себе си нараняването на
белия дроб, съобразно разясненията на вещите лица Д., Ш. и Н., както и съгласно
заключението на комплексната СМЕ на в.л. М., Н. и Й., е довело също и разстройство
на здравето, временно опасно за живота на постр. Г..
Безспорно се установи, че на
посочената в обвинителния акт дата подс. К.Х. е произвел изстрели в тялото на
пострадалия В.Г.. Изстрелите са били произведени с преправени боеприпаси, които
са били заредени в държаното от подсъдимия атипично огнестрелно оръжие. В
резултат на изстрелите, на пострадалия са били причинени наранявания в областта
на лявото рамо. Един от проектилите е попаднал в гръдната кухина, където е
наранил левия бял дроб на Г.. След съвкупна преценка на изслушаните по делото
експертизи, съдът прие, че по този начин подс. Х. е причинил на постр. Г.
нараняване, проникващо в гръдната кухина, като нараняването на белия дроб е
причинило на пострадалия също и разстройство на здравето, временно опасно за
живота му. При това състояние, според заключението на назначената от съда
комплексна СМЕ, не може да се изключи настъпването на летален изход при
неоказване на адекватна медицинска помощ. С оглед на това, съдът приема, че в
резултат на действията на подс. К. Х., като пряка и непосредствена последица, е
възникнала временна опасност за живота на В.Г., в резултат на причиненото му от
действията на подсъдимия разстройство на здравето. Опасността е отпаднала след оказаната
адекватна медицинска помощ.
Тук следва да се отбележи, че видно
от заключението на в.л. М., Н. и Й., при наранявания в областта на шията и
гръдния кош /областта на сърцето/, е обективно възможно да настъпи смърт.
Доказано е в случая, че изстрелите са имали именно такава насоченост. Те са
попаднали в лявото рамо на пострадалия, а също и левия му бял дроб, в близост
до сърдечната област. Попаденията на изстрелите са в изключително голяма
близост до жизнено важните зони, посочени в заключението на в.л. М., Н. и Й. ***. Всяко едно отклонение
от няколко сантиметра в процесния случай неминуемо би имало фатален край.
Изстрелите следователно са били обективно годни да причинят смъртта на
пострадалия и то независимо от разстоянието, от което са били произведени. На
първо място, съгласно заключенията на двете тройни СМЕ, в случая е била налице
временна опасност за живота на пострадалия. Това е достатъчно да се приеме, че
опитът за убийство е бил обективно годен да причини вредоносния резултат, към който
е бил насочен. От друга страна, не може да не се отбележи и обстоятелството,
че след като е било причинено сериозно
нараняване на белия дроб, очевидно е, че проектилът е имал нужната кинетична
енергия, за да може да засегне и сърцето или важен кръвоносен съд в тялото на
пострадалия. Ето защо, съдът в случая не взема предвид посоченото от вещите
лица разстояние от 50 см., от което в литературата били описани случаи на
смъртоносни наранявания. Възраженията на защитата в подобна насока не се
споделят от този съд.
Очевидно е при наличните данни и от заключенията и разпита на вещите
лица и по двете тройни СМЕ, че опасност за живота на пострадалия е била
временно налична. Отделно от това, ако сачмата, наложила впоследствие
извършване на оперативна интервенция за отстраняването й, ведно с част от белия
дроб, бе попаднала в областта на сърцето, повече от ясно е, че пораженията щяха
да са значително по-сериозни. Всички тези изложени съображения налагат сигурния
за съда извод, че предприетият от подс. Х. опит е бил обективно годен да
причини смърт, независимо че изстрелите са били произведени от разстояние
по-голямо от 50 см.
С оглед на това, съдът приема, че опитът за убийство е бил годен да причини
смърт, независимо от разстоянието от 2 - 2,5 м., от което е стрелял подсъдимия К.Х.. Единствено
неточното попадение на изстреляните от оръжието проектили /сачми/, а и
оказаната адекватна медицинска помощ, са предотвратили настъпването на подобен
по-тежък резултат. Въпреки това, следва да се приеме, че в случая подс. Х. е
направил всичко необходимо за настъпване на смъртта на пострадалия. Такава не е
настъпила по независещи от дееца причини. Независимо от това, създадена е била
опасност, макар и временна, за неговия живот /видно от изводите на двете тройни
СМЕ/.
Извършването на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК /а и на това по чл. 339, ал. 1 от НК, за което
ще стане въпрос по-долу/ и съпричастността на подсъдимия Х. с него са безспорно
установени от показанията на свидетелите В.Г., А.К., Т.Г., Г.С., Е.Б., К.М., М.Г.,
а също и от извършеното на досъдебното производство разпознаване, при което св.
Е.Б. е разпознал подс. К.Х. като лицето, произвело изстрели в тялото на постр. В.Г..
При разпита си пред съда посочените свидетели са категорични, че именно подс. Х.
е лицето, произвело изстрели към тялото на постр. Г. с държания от него
пистолет. Тези показания изцяло кореспондират и се подкрепят и от заключенията
на приетите съдебно-медицински експертизи, балистическа експертиза, от
съдържанието на протокола за оглед и фотоалбума към него, от приложената
медицинска документация за постр. Г. и от иззетите веществени доказателства.
Очевидно е, с оглед изложените до тук мотиви, че подсъдимият Х. от
обективна страна е осъществил действия, осъществяващи едновременно признаците
на състава на престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК – опит за
убийство, както и по чл. 129, ал. 1 – довършена средна телесна повреда,
обусловена от възникналата временна опасност за живота на пострадалия и от
причиненото нараняване, проникващо в гръдната кухина.
Според съда, действията на
подсъдимия К. Х. следва да се квалифицират като опит за извършване на убийство,
доколкото същият е предприел действия по осъществяване изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 115 от НК, но не е настъпил общественоопасния резултат –
възможната смърт на пострадалия Г..
За да даде точната правна квалификация на осъщественото в процесния
случай престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, съдът изходи от наличните
доказателства за умисъла, с който е действал подс. Х. при извършване на деянието.
Съгласно трайно установената съдебна практика, за умисъла на дееца следва да се
съди по обективното проявление на неговото намерение за увреждане. Типично, за
да причини смърт, деецът насочва изстрелите в жизненоважни области на тялото, целейки
да причини несъвместими с живота увреждания.
Съдът прие, че престъплението е осъществено от подс. Х. умишлено, при
форма на вината пряк умисъл. Това и теоретично единствената възможна проявна
форма на вината при наличие на опит към умишлено престъпление. Подс. Х. е
съзнавал, че с изстрелите в тялото на пострадалия е възможно да причини смъртта
на последния, съзнавал е обществената опасност на деянието си и на възможния
резултат, като пряко е целял именно настъпването на смърт. В настоящия случай
от свидетелските показания и кредитираните заключения на СМЕ е видно, че изстрелите
са били насочени към жизненоважна област на човешкото тяло – гръдния кош и
сърцето, в близост до шията. Съгласно заключението на в.л. М., Н. и Й. при
попадение на изстрелите в подобна област, може да бъде причинена смъртта на
пострадалия, независимо, че нараняванията са причинени от сачми. Следва да се
има предвид и обстоятелството, че подсъдимият е произвел повече от един
изстрел, тоест очевидно е целял по-сериозно увреждане.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 32/11.03.91 г. по
н.д. № 868/90 г. на I н.о., когато деецът действа с пряк неопределен
алтернативен умисъл и поради независещи от него фактори причинява по-лекия от
резултатите, отговаря за опит към по-тежкия резултат. Именно такъв е и
настоящият случай. Подс. К. Х. е насочил оръжието към жизнено важни области на
човешкото тяло, каквито са сърдечната и тази в близост до шията. Чиста
случайност е, че нараняванията в случая не са били фатални за пострадалия В. Г..
Съдът намери, че деянието на подс. Х. е останало недовършено по
независещи от него причини. В случая не са настъпили целените общественоопасни
последици на деянието – смъртта на пострадалия Г..
Не може да се приложат разпоредби от наказателния закон, изключващи,
намаляващи или отегчаващи наказателната отговорност на подс. Х..
Съдът счита, че в процесния случай подс. Х. не се е намирал в състояние
на неизбежна отбрана /чл. 12 от НК/. Не е доказано срещу него да е било налице
недовършено противоправно нападение. Действително, установява се, че на подс. Х.
са били причинени телесни наранявания, но според кредитираните свидетелски
показания същите са резултат от спречкването, което във времево отношение
следва, а не предхожда стрелбата в тялото на пострадалото лице. От друга
страна, липсват каквито и да било данни по време на процесния инцидент в който
и да е момент да е съществувала опасност за живота на подсъдимия. Твърденията
му, че по този начин се е предпазвал, за да не бъде убит, са изолирани и
неправдоподобни.
Видно от заключението на СППЕ, при извършване на престъплението подс. Х.
не се е намирал в състояние на силно раздразнение, уплаха или смущение. Това,
както беше посочено по-горе, е дало основание на вещите лица психолог и
психиатър да заключат, че липсва състояние на физиологичен афект. Съдът изцяло
кредитира експертното заключение в тази му част, като го намира за обосновано,
компетентно и кореспондиращо с останалите събрани доказателства. При това
положение, липсват предпоставки да се разсъждава за евентуална приложимост на привилегирования
състав по чл. 118 НК.
С оглед повдигнатото с обвинителния акт обвинение, не може да бъде
обсъждан въпроса налице ли е квалифициращо обстоятелство по чл. 116 НК.
Правомощие на прокуратурата е да повдига и поддържа обвинение пред съда. Съдът
е длъжен да се произнесе в рамките, очертани с обвинителния акт, без да има
правомощие да ги напуска. Без надлежно изменение на обвинението по чл. 287 НПК
е недопустимо възприемането на по-тежко наказуема квалификация на деянието по
чл. 116 НК, вместо по чл. 115 НК.
Предвид тези съображения, съдът призна К.П.Х. за виновен в извършването
на престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК, съобразно първоначално
повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.
Същевременно, съдът прие, че с действията си подс. К.П.Х. е осъществил,
при условията на реална съвкупност, и второто престъпление, за което му е
повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен акт – това по чл. 339, ал. 1
от НК, като на 17.08.2008 г., около 20.20 часа, в гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № ***,
пред ресторант „В.“, находящ се на територията на стопанство „В.“, държал един
брой атипично огнестрелно оръжие марка „EKOL Firat Magnum“, калибър 9 мм., с фабричен номер
EF7101779 и боеприпаси - 9 броя, стандартни пистолетни газово-сигнални патрона,
които са преправени на пистолетни огнестрелни боеприпаси, кал. 9 мм., без да има за това
надлежно разрешение, съгласно ЗКВВООБ.
От обективна страна подс. Х. е осъществил формата на изпълнителното
деяние - „държане“, предвидено в състава на чл. 339, ал. 1 от НК. Подсъдимият е
осъществявал непосредствена фактическа власт върху предмета на престъплението –
огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Видно от кредитираното експертно заключение, касае се за атипично
огнестрелно оръжие и за преправени пистолетни огнестрелни боеприпаси, кал. 9
мм.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗКВВООБ: „Разрешенията
за дейностите по този закон се издават от Министерство на вътрешните работи за
определен срок при условията и по ред, определен с Правилника за прилагане на
закона“.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от ППЗКВВООБ: „Разрешения
за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоотбрана се издават на
физически лица от Директора на ДПСД по постоянния адрес на местоживеене“.
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ППЗКВВООБ: „Разрешения
за съхраняване на огнестрелни оръжия и боеприпаси се издават на получилите
разрешения за придобиване от Директора на ДНСП или упълномощено от него лице
или от Началника на РУП: т. 1 - за физически лица - по постоянния им адрес“
Няма спор, че подс. Х. не е
разполагал с горните разрешения за придобиване и държане на процесните
огнестрелно оръжие и боеприпасите.
От субективна страна престъплението
по чл. 339, ал. 1 НК е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал обществената опасност не деянието и неговите последици и
пряко ги е целял. Очевидно подсъдимият Х. е бил добре запознат с обстоятелството,
че носеното от него оръжие, макар и атипично, е пригодено да произвежда
изстрели със заредените в него преправени боеприпаси, при което от цевта на
оръжието се отделя проектил. Доказателство за наличие на умисъла в настоящия
случай се съдържа в самото поведение на дееца, който е насочил оръжието към
постр. В.Б.Г. и е произвел изстрели с умисъл да му причини смърт. Следва да се
има предвид и факта, че оръжието е било заредено с боеприпаси, пригодени за
стрелба, а не със сигнални или газови патрони.
Подс. Х. е бил наясно и с обстоятелството, че за държането на
огнестрелното оръжие и боеприпасите не притежава съответно разрешение, издадено
по реда на цитираните по-горе разпоредби от ЗКВВООБ и ППЗКВВООБ.
С оглед на това, съдът призна подс. К.П.Х. за виновен и в извършването
на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЯТА:
За извършените от подс. Х. престъпления по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1,
пр. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК законът предвижда наказания „лишаване от
свобода“, съответно от десет до двадесет години за престъплението по чл. 115,
вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК и до шест години за престъплението по чл. 339,
ал. 1 от НК /ред. ДВ, бр. 92/2002 г., приложима в случая на основание чл. 2, ал.
2 от НК/.
При индивидуализация на
наказателната отговорност на подсъдимия Х. съдът отчете като смекчаващи
обстоятелства: чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни и
изминалия период от време. Отегчаващи обстоятелства са: дръзкият начин на
извършване на престъплението; високата обществена опасност но подобен род
деяния, поставящи в опасност най-високото благо – човешкия живот; създалата се
възможност за настъпване на значително по-тежък престъпен резултат – смърт на
пострадалия; извършването на престъплението публично и пред множество
свидетели, включително и деца, като е поставил в опасност телесната
неприкосновеност на всички присъствали, от което същевременно е видно, че Х. не
се чувства обвързан от установените в обществото порядки; извършването на две
престъпления при условията на реална съвкупност.
По отношение на подсъдимия Х. не са налице предпоставките на чл. 55 от НК и чл. 58 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства не са многобройни, като
никое от тях не е изключително. Следва да се има предвид, че деянието по чл.
115 НК е останало недовършено по независещи от дееца причини. Поради това,
евентуалното приложение на чл. 58 НК не би било справедливо. Същевременно, с
оглед наличните отегчаващи обстоятелства, най-лекото предвидено в закона
наказание не е несъразмерно тежко.
Констатираните смекчаващи
обстоятелства мотивираха съда да наложи на подсъдимия Х., при условията на чл.
54 от НК, минималното предвидено в закона за престъплението по чл. 115, вр. чл.
18 от НК наказание - „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години.
За извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК съдът наложи на
подс. Х. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години. Това
наказание също е ориентирано към долната граница, установена в закона. Все пак,
наказанието за деянието по чл. 339 НК е в размер, различен от минималния,
поради това че държаното от подс. Х. оръжие, за което му е повдигнато и
обвинение по чл. 339, ал. 1 НК, в крайна сметка е било използвано за извършване
на опита за убийство. Тоест, обществените отношения не само са поставени в
опасност, но са и били значително увредени.
Наложените от съда санкции ще подействат достатъчно предупредително и
превъзпитателно върху подсъдимия и без излишна наказателна репресия ще
съдействат за постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК.
Двете извършени от подсъдимия
деяния, за които беше признат за виновен по настоящото дело, са в условията на
реална съвкупност. Налице са предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК на Х. да
бъде определено едно общо най-тежко наказание в размер от 10 /десет/ години
лишаване от свобода.
С оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия, съдът прецени, че не следва да се възползва от възможността по чл.
24 от НК. Наложеното общо най-тежко наказание е сравнително продължително и
справедливо. Предвид липсата на трайни престъпни навици у дееца, то е от
естество да изпълни целите по чл. 36 НК и без допълнителна наказателна
репресия.
Не са налице формалните предпоставки
по чл. 66 НК за отлагане на наложеното общо най-тежко наказание. Същото
значително надвишава максимално допустимият размер от три години, предвиден в
чл. 66, ал. 1 от НК. Ето защо и на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът постанови подсъдимият Х. да изтърпи ефективно наложеното му общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим в
затвор.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният от гражданския ищец В. П. Г. иск за обезщетяване
на неимуществени вреди, причинени от престъплението, който иск е с прано
основание чл. 45 ЗЗД, се явява процесуално допустими, доказан по основание и частично
доказан по размер. Извършеното от подсъдимия престъпление безспорно разкрива и
всички признаци на деликт. При определяне размера на дължимото обезщетение,
съдът съобрази характерът и естеството на причинените увреждания, създадената
опасност за живота на пострадалия, която се явява най-ценното човешко благо. Продължително
време след деянието пострадалият е изпитвал болки и дискомфорт. Видно от
представената медицинска документация /вкл. амбулаторен лист от 19.12.2012 г.
на л. 105 от съдебното производство/, той е търсил лекарска помощ във връзка с
инцидента дори и към края на 2012
г., т.е. четири години след нараняването оплаквания все
още са налице. Предписана му е била лекарствена терапия, с оглед актуалните
тогава оплаквания.
Състоянието на гражданския ищец е наложило на същия да бъдат
давани продължителни отпуски по болест. Възстановяването му от огнестрелното
нараняване а отнело продължително време. Проведено е било оперативно лечение,
което също е било съпроводено с болки и дискомфорт. Причинената травма е
променила начина на живот на пострадалия. По отношение на претърпените
неимуществени вреди подробни данни се съдържат в показанията на св. И.П., а
също и в тези на самия пострадал.
Като взе предвид изложените
обстоятелства, на основание чл. 52 ЗЗД, съдът прецени, че за репариране на
причинените на гражданския ищец Г. неимуществени вреди справедливо се явява присъждането
на обезщетение от 40 000 лева. До пълния предявен размер от 60 000
лева искът е неоснователен и недоказан, поради което и беше отхвърлен за
горницата над 40 000 лева. Не се доказва проява на допълнителни и/или
последващи усложнения, които да предполагат присъждане на обезщетение в
по-голям размер.
Обезщетението в посочения размер
съдът присъди, ведно със законната мораторна лихва, считано от датата на
деянието до окончателното му изплащане. Съгласно закона /чл. 84, ал. 3, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД/, при непозволено увреждане забава на дееца е налице и без
нарочна покана.
ПО РАЗНОСКИТЕ И
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Подсъдимият Х. беше осъден да
заплати по сметка на съда направените в хода на наказателното производство
разноски в размер на 1220 лв., държавна такса в размер на 1600,00 лв. върху
уважения граждански иск, както и 5,00 лв. за служебно издаване на всеки изпълнителен
лист.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ и
ал. 2, б. „а“ от НК, съдът постанови отнемане на веществените доказателства – 1
бр. пистолет, 1 бр. пълнител, 9 бр. гилзи и 1 бр. брадва в полза на държавата.
Съгласно закона, на отнемане подлежат вещите,
които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за
извършване на умишлено престъпление, а също и тези - предмет или средство на
престъплението, притежаването на които е забранено.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: