№ 1641
гр. Варна , 13.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501101 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане, ул. "Света
Неделя " №7, срещу разпореждане №268603/29.10.20г., постановено по ч.гр.д. №13725 по
описа за 2020 година на РС-Варна, в частта, в която е отхвърлено подадено заявление на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника К. Н. Н. от гр.Варна за сумата 72лв,
представляваща разходи за уведомяване и за пълния размер на претендираните разноски.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че разноските за уведомяване са следствие от неизпълнението на
кредитополучателя и последвалото го обявяване на предсрочна изискуемост на кредита по см. на
чл.60, ал.2 от ЗКИ, като същите представлявали възнаграждение за изготвяне и връчване на един
брой покана-уведомление, която била връчена. Счита, че претендираните разходи за уведомяване
не са нито такса за усвояване, нито такса за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал.2 от
ЗПК. Счита, че преценката на съда в производството по чл. 417 от ГПК е ограничена до
съдържанието на представения от заявителя документ - извлечение от счетоводните книги, което
било редовен от външна страна документ. Моли да бъде отменено разпореждането в
обжалваната част и да се постанови издаването на претендираните заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния
й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
1
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д.№13725/2020г. на Районен съд Варна, е образувано
по заявление на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника К. Н. Н. от гр.Варна, за
следните суми: 512,97лв- главница по договор за кредитна карта от 11.08.17г.; 177,06лв –
договорна лихва; 72лв – разходи за уведомяване, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 72лв
районният съд се е позовал на чл.10а, ал.2 ЗПК като е приел, че това искане е свързано с
управлението на кредита, както и че претенцията е в противоречие с правилото на чл.33,
ал.1 ЗПК.
В производството по чл.418 ГПК, освен редовността на документа от външна
страна /изискуемите от закона реквизити/, съдът следва да извърши проверка и дали
документа удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, т.е
ликвидно и изискуемо вземане.
В настоящият случай видно от заявлението в т.12 заявителят е основал
вземането си на извлечение от счетоводните книги и договор за кредитна карта от 11.08.17г.,
като в т.14 е навел единствено твърдения за настъпила предсрочна изискуемост, обявена с
връчване на покана-уведомление на длъжника чрез ЧСИ. Макар и в извлечението от сметка
да е посочена като част от дълга сумата от 72лв – дължими разходи за уведомяване, от
представения към заявлението в съответствие с чл.417, т.2 от ГПК договор за кредитна карта от
11.08.17г. не се установява длъжникът да дължи на банката разходи за уведомяване, в случай че
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем. В случая в заявлението също не се съдържат
достатъчно твърдения, от които може да се изведе основанието, на което се търси
процесната сума. Не се съдържат твърдения за поето от длъжника задължение по договора
за кредитна карта да заплаща такива разходи. Липсата на такива твърдения препятства
формирането и на извод за изискуемост на процесното вземане.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че подаденото
заявление в обжалваната част следва да бъде отхвърлено. Като е достигнал до същия краен
извод, районният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №268603/29.10.20г., постановено по ч.гр.д.
2
№13725 по описа за 2020 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление вх.
№276715/28.10.20г., подадено от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу
К. Н. Н. от гр.Варна за сумата 72лв, представляваща разходи за уведомяване и за пълния
размер на претендираните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3